С „големия автомобил” през 1968 г. BMW определя нови ценности във висшия клас. Mercedes и Opel се стремят да бъдат представителни и комфортни. Като контрапункт в BMW създават луксозен автомобил, който разчита на динамика на пътя и компактен облик. Във версията 3.0 S той предлага динамичните показатели на конкурентите с V8 мотори и отправя предизвикателство към конструктивния финес на разполагащия с пневматично окачване 300 SEL 3.5.
Двата автомобила се намират на паркинга на търговската фирма, готови за предаване на клиентите. От няколко минути двигателите работят – след дългата зимна пауза – с равномерен празен ход на ниски обороти. Налягането на маслото се е повишило достатъчно и топлият, тънък смазващ слой вече е достигнал разпределителните валове горе в цилиндровите глави. Сребристосивият Mercedes 300 SEL 3.5 примамва погледите с познатата си предна част, радиаторната решетка стои гордо изправена под насрещния вятър, увенчана от трилъчна звезда. Шест светлини отразяват слънчевите лъчи; сред тях двата жълти фара за мъгла придават особена нотка на предната част. Крехкото на вид BMW не притежава внушителното излъчване на голям автомобил, то е луксозна интерпретация на базовия 2500. Във висшия клас се сблъскват два свята – представителният разкош срещу спортната елегантност.
Mercedes-Benz 300 SEL 3.5: V8 мотор, OHC, 3499 см³, 200 к.с., 1760 кг, 206 км/ч, от 1969 до 1972 г. Цена: 41 000 евро (в добро състояние). Характер: Солиден автомобил от висок клас с луксозно обзавеждане и V8 мотор с добри маниери.
Познат W 108
Ако подобно на мен доскоро сте карали продължително и интензивно Mercedes /8, ще се почувствате особено силно привлечени от близкородствения 300. Ще поискате да се качите веднага, заменяйки грубия плат с кожа, дизеловия мотор с бензинов V8 и мечтата на дребния буржоа с автомобил за големите шефове. Почти няма да ви се наложи да свиквате с нещо ново, под звездата с три лъча много неща са едни и същи – това започва от дръжките на вратите и свършва при контролните уреди.
Изящни контролни уреди като през 50-те години. В 3.5 те са вградени над орехов панел, но не включват оборотомер.
Почти всичко в 300 SEL 3.5 е като в 200 D – педалите, предните триъгълни прозорчета, много елементи за управление и неизменните при поколения модели „пеперудени” чистачки. Днес няма да имаме нужда от тях. Очаква ни божествен ден на свещен фон, синьо небе над белостенен барок. Вече държа в ръка ключа на Mercedes, но да си призная, внезапно ме обзема копнеж към BMW. Боядисаният в „Сиена кафяво” 3.0 S ме покорява за секунди с погледа на двойните си фарове – хладен и провокиращ, излъчващ авторитет и решителност. Посланието е: V8 моторът може да бъде победен от един брилянтен редови шестак. „Мартин, вземи този Benz”, извиквам на приятеля си, преди да му хвърля ключа, „по-късно ще ги разменим”.
BMW 3.0 S: Шестцилиндров мотор, OHC, 2895 см³, 180 к.с., 1440 кг, 205 км/ч, от 1971 до 1976 г. Цена: 23 000 евро (в добро състояние). Характер: По-луксозен и по-комфортен от спортния базов 2500. Привлекателен дизайн, съчетан с мощен шестцилиндров мотор.
С дружелюбна усмивка заемем доминиращата, типично висока позиция в модела на BMW зад големия волан с четири спици и противоударна плочка. Тя недвусмислено разкрива „голямото BMW“ с фирмено означение Е3 като късен екземпляр от третата серия. Едва сега, при потеглянето, регистрирам лоста на автоматична трансмисия с три степени. При луксозния 3.0 S не гледам на това като на предателство към чистата доктрина на BMW за радост от шофирането. Още след първите километри големият баварец ми става необикновено симпатичен; неговият бензинов шестцилиндров мотор с два карбуратора реагира спонтанно на всяко движение на педала за газта, набира радостно обороти и при това пее мощно и с цяло гърло. Много добре настроената автоматична трансмисия Borg Warner превключва достатъчно късно, за да позволи на мощния мотор да покаже захапка.
Ясно очертани уреди и светещи индикатори за степените на автоматичната трансмисия.
Функционален интериор на BMW
Макар обстановката в 3.0 S да е не така ориентирана към лукс, както изпълненият с висококачествени декоративни детайли, дървесина и кожа интериор на Mercedes, аз се чувствам тук съвсем комфортно настанен. Благодарение на големите контролни уреди, които включват оборотомер и не заслепяват с отразена светлина, и на покритата с красив фурнир интегрирана централна конзола с поставка за предмети изпълнението изглежда по-модерно и функционално от солидното арматурно табло на 300 SEL. Моделът на BMW ви приляга като ушит по мярка костюм и се управлява лесно като на игра. Шестцилиндровият мотор, който прави добро впечатление дори само с вида си, винаги предлага достатъчно сили, подчертаната му еластичност в долния оборотен диапазон спестява на автоматика много превключвания. Може би за мнозина тази трансмисия не подхожда на още по-силно изразената по онова време философия на BMW за витална динамика на пътя. Но пък тя – заедно с точно работещата кормилна уредба със сервоусилвател, добър усет за пътя и не прекалено лек ход, както и с лесните за дозиране и мощно сработващи спирачки – подчертава отличната водимост на този тежащ все пак над 1,4 тона автомобил. Имам чувството, че мога да го управлявам с малкия си пръст дори при доста форсирано темпо. Сложната ходова част с коаксиални пружини и амортисьори на предния и коси носачи на задния мост е достатъчно комфортна и осигурява стабилно шофиране.
BMW 3.0 S се отличава с ниска линия на хълбоците и динамична предна част. По-масивните странични огледала и джантите Alpina се предлагат от 1974 г.
Автомобилът отзивчиво приема лекото презавиване при бързо каране в завой и не е нужно да бъде принуждаван да го прави. Интуитивното връщане на завъртения волан задържа сигурно голямото BMW в желания курс. Малко по-късно, когато съм преминал в съзерцателна фаза на шофиране, мислейки за привлекателния дизайн на 3.0 S, Мартин ме изпреварва и ми сигнализира с жестове, че е време да разменим автомобилите. Качвам се в съперника от Щутгарт с известно колебание, изпращайки с меланхоличен поглед бавареца в „Сиена кафяво”.
Дългото междуосие от 2,85 м се забелязва по-ясно, когато гледате SEL в профил. Велурените тапицерии са били серийни, за кожени се е доплащало.
Недостижим комфорт в 3.5
Сребристият Mercedes ме приема с познатото усещане за защитеност, тук мога да оставя нещата да се случват от само себе си. Сякаш съвсем сам лостът на трансмисията се плъзга по зигзагообразния канал на хромираната планка на четиристепенния автоматик. Тук седя много по-ниско, гледам към пътя през челното стъкло над разкошния, богат на извивки и украсен със звезда пейзаж на предния капак. С тънкия волан с цвят на слонова кост дирижирам тежкия автомобил по уличките около францисканския манастир в Лехфелд. Въпреки дългото междуосие 300 SEL 3.5 се усеща като удивително маневрен за размерите си.
Късоходовият V8 е с мощност 200 к.с. Електронна система D-Jetronic замества осембуталната инжекционна помпа.
Импозантният V8 под капака отпред остава почти недоловим за слуха при бавното темпо, с което шофирам до този момент, сякаш изпълнявам държавна церемония. Едва при по-високи обороти прозвучава стакатото на неговия глас. Въпреки сравнително малкия си за осемцилиндров мотор работен обем от 3,5 литра и не твърде арогантната с оглед на теглото от 1760 кг мощност от 200 к.с. той оставя впечатление за уверен в силите си агрегат.
Несъвсем гладко превключващата четиристепенна трансмисия със своенравния хидравличен съединител поддържа оборотите на по-ниско ниво от присъщото за BMW. Заедно с мекото като кадифена лапичка пневматично окачване в модела на Mercedes това ражда усещане за първокласен комфорт на возене, който приканва към почти безшумно реене над пътя със средно темпо. Така и античният люлеещ се заден мост ще се чувства най-добре. Когато сте в дългия 300, и през ум не ви минава да поискате да карате спортно – това може да ви хрумне в един 280 SE 3.5 с механична трансмисия и стоманено окачване – или в някое BMW E3.
BMW 3.0 S: Легендарен редови шестак M30, захранван от два карбуратора с регулиращ шибър под въздушния филтър.
Въпреки че според почти всички стойности в каталога голямото BMW – дори в дългите си версии 3.0 L и 3.3 L – изостава от Mercedes 300 SEL 3.5, то е по-модерният автомобил с по-голям потенциал. Еластичният и силен шестцилиндров мотор е почти равностоен на V8 агрегата, ходовата част проявява значително повече охота към завои. Изглежда, сякаш тези автомобили са не само от различни светове по своя характер, но и от различни десетилетия.
Моделът на Mercedes изглежда много по-широк, отколкото може да се предполага при шестте сантиметра разлика. Опорите за глава отзад са били серийни при BMW 3.0 S.
Заключение
По начало съм смятан по-скоро за привърженик на Mercedes, но този път се предавам пред чара на BMW 3.0 S. Естествено, солидният 300 SEL 3.5 превъзхожда бавареца преди всичко в дисциплините каросерия и комфорт, но шофирането с това BMW е освобождаващо и ощастливяващо като ден, прекаран в увеселителен парк. SEL е достолепен автомобил за неделни събития, много добре би му отивал един сватбен букет на предния капак.
Текст: Алф Кремерс
Снимки: Ули Йоос