Два скромни модела от 60-те години с ярки характери, доставящи огромно удоволствие
Както е известно, противоположностите се привличат – това важи и за чувствителните французойки и грубоватите баварци. В действителност Citroën Ami 6 и BMW 700, въпреки че са били типични представители на своите страни и на своето време, в крайна сметка имат много общи черти.
Те са донякъде като кроасан и баварски хляб. BMW 700 е обгърнато от аурата на алпийската провинция с една щипка агресивност, а пък Ami 6, обратно, неслучайно е кръстен „L’Ami Six“, което се произнася като „la Missis“, тоест „госпожицата”. При по-внимателен поглед ясно могат да бъдат различени съответните атрибути.
Действително формите на Citroën, сравнени с баварския момък, притежават някаква много женска мекота, при което обаче няколко добре дозирани визуални каприза полагат усилия да прикрият това. Съвсем друг е баварецът: въпреки че все още му липсва почти инвазивната тренираност на днешното BMW, той вече изглежда силен, жилав и мъжествен.
Лесно е да повярваме, че е постигнал впечатляващи спортни успехи. Незабравима е останала 1960 година, в която Ханс Щук Старши с BMW 700 печели планинския шампионат на Германия. А творението на Citroën? Дори не искаме да си представим, че някой може брутално да подгони по серпантините „госпожицата” с плавно и чувствено поклащащи се бедра. Въпреки че в действителност тя притежава по-устойчив характер, отколкото изглежда на пръв поглед. Съществува обаче една малка разлика, която и тук има големи последствия.
BMW разчита при 700 на класическа схема със заден двигател и задвижване на задните колела. Citroën пък остава верен на философията на фирмата, според която моторът и задвижващите колела на автомобила е най-добре да се намират отпред. Значителни разлики се разкриват и в момента, в който влезете в уютната „стаичка”. В Citroën водачът се разполага върху мекичка цяла седалка зад крехък на вид волан с една спица, който като че ли плува в безтегловност над команднен пулт с бароково оформление, в чийто център се е възцарил полуовален скоростомер.
BMW 700 посреща водача семпло: единични седалки, симетричен волан с две спици в стила на епохата, на арматурното табло няколко превключвателя и класически кръгли уреди. Понеже двата модела принадлежат към един и същ автомобилен клас, пътниците разполагат с приблизително еднакво място, пасажерите от втория ред в Citroën обаче печелят от необикновената линия на покрива и задното стъкло, чийто резултат е значително по-щедрото пространство за главите.
На път със златната среда
Освен това французойката, като грижовен семеен човек, предлага за седящите отзад две допълнителни врати, а в BMW само слаби и гъвкави хора могат да се настанят на втория ред без затрудняващо напъхване.
Иначе условията са типични за автомобили от средния клас според стандартите на 60-те години. Двата модела са дълги 3,90 м и широки 1,50 м, но BMW, като по-спортен, е с около десет сантиметра по-нисък. Познавачи на моделното семейство – в техническо отношение Ami 6 е близък роднина на 2CV – обаче знаят, че подобни числа отразяват реалността донякъде условно. Например когато се качва водач с нормално тегло, комфортно настроената ходова част на Citroën потъва надолу най-малко със споменатите сантиметри, така че на практика и тук цари равенство.
След като запалването бъде задействано с контактния ключ, Ami 6 бива стартиран с отделен бутон, който се намира вдясно от напомнящата бастун ръкохватка на револверния скоростен лост. С хленчене и ясно доловимо за слуха усилие двигателят на стартера събужда механиката за живот. Двуцилиндровият боксер запява тихо със стегнато гърло и в съпровод на типичното за Citroën виене. Съвсем различно се държи седанът на BMW. Той стартира без каквито и да било шумове от стартера, сякаш с магическа пръчка. Тайната се крие в т.нар. династартер – монтиран неподвижно на коляновия вал генератор, чиито полюси при стартиране се променят и тогава той работи като стартер. И при двата автомобила задвижването се осигурява от двуцилиндрови боксери с въздушно охлаждане, и двата с по 32 к.с. Това в никакъв случай не е прекалено малко с оглед на собственото тегло от около 650 килограма.
За удоволствие и за всекидневна употреба
В града и двата модела спокойно поддържат нужното темпо, на магистрала почти винаги успяват да се движат със 120 км/ч. При това силното акустично присъствие на плоските двуцилиндрови машини между плахите и тихо съскащи съвременни превозни средства въздейства ободряващо и успокояващо – също както малко рокмузика може да е добро лекарство срещу предозиране с интонационната среда на универсалните магазини. А и никой от двата автомобила няма да ви се обиди заради някоя малка лудория.
При малко по-динамично шофиране чевръстото BMW със своята сравнително стегната ходова част проявява отчетлив спортен талант; навремето тунерите са повишавали мощността му до над 60 к.с., достатъчни да надхвърлите 150 км/ч. Но и Ami не бива да бъде подценяван. Отначало неговият боксерен мотор изненадващо се усеща като по-пъргав от агрегата на BMW, освен това – който е карал някога 2CV, знае – можете да си доставите просто страхотното удоволствие да се клатите с него по остри завои с отрицателен наклон на каросерията. Тук границата е единствено сцеплението на гумите; след преминаването ѝ Ami 6 започва плавно да се плъзга към външната страна на завоя.
Като цяло автомобилите доставят радост – нещо, което е било осъзнато и възнаградено и от клиентите по тяхно време. Citroën е продал един милион Ami 6, през 1966 г. той е бил най-продаваният автомобил във Франция. Макар в сравнение с него моделът на BMW да няма шансове, около 180-те хиляди продадени 700 имат специална заслуга – в момент, в който фирмата преживява криза, само благодарение на успехите на 700 става възможно да се избегне най-лошото: по едно време дори е стоял въпросът за придобиване от Daimler-Benz.
Заключение
Преди 40 години получавахте каса бира, за да отървете собственика от грижите по някой от тези автомобили. Тези времена отминаха, за съжаление, но с пълно основание. BMW 700 и Ami 6 са първични, с ярък характер и наистина доставят удоволствие, при което Citroën печели точки с уникалната си външност и свръхмекото окачване; в полза на BMW говори добре изразеният спортен талант.
Текст: Клаус Финкенбург
Снимки: Дино Айзеле