Две пътнически „баничарки” с претенции за идеален семеен автомобил
Отначало може би ще ви е трудно да изпитате ентусиазъм към кубичните метри товарен обем, плъзгащите се странични врати и изобщо към високите комбита с базови бензинови мотори. След това обаче Citroën Berlingo и VW Caddy ще ви покажат колко лесно ще ви бъде с тях във всекидневието.
Време е да се появят първите научни изследвания дали, съзрявайки, децата не се превръщат в по-щастливи възрастни, ако семейният им автомобил е бил високо комби („баничарка”). Все пак вече са изминали 23 години, откакто стартира първото поколение на Citroën Berlingo и внесе в семейната мобилност ново качество, белязано с прагматичност. И дали децата не са се чувствали особено обичани, ако при избора на автомобил родителите им толкова очевидно са се отказали от елегантността и динамиката и вместо това са предпочели превозно средство, чиято цел е да подобри семейния живот – с много място, пъстроцветна, но устойчива на замърсяване вътрешна архитектура и от 1999 г. с грандиозни плъзгащи се врати?
Днес първото поколение на децата, израсли на задната седалка на Berlingo, вече само е навлязло в детеродна възраст. Затова е време да изясним колко добър е новият Citroën и дали е способен на нещо повече от VW Caddy.
От гледище на конструктивната основа германският модел е в бизнеса от 15 години – в това отношение малките междинни модернизации и обновяването преди четири години не са променили почти нищо.
999 кубични сантиметра, 3030 кубични дециметра
Точно сега обаче в гамата на Caddy се случва нещо – в момента там липсва еднолитровият бензинов турбомотор, с който е екипиран тестовият автомобил, но все още без филтър за частици. Само по себе си обаче съчетанието е удивително сполучливо – малкият мотор и големият фургон. Въпреки скромния си работен момент той ускорява хомогенно и се бори храбро с наподобяващия гардероб с формата и масата си Volkswagen. С разход от 7,8 л/100 км той не е много икономичен, освен това показва известна слабост с пълен товар, като една от причините е, че VW го комбинира само с прецизната петстепенна трансмисия с големи скокове между предавките. Но като базов мотор за всекидневието се справя съвсем добре.
Това важи в същата степен за 1,2-литровия трицилиндров двигател на Berlingo. Той тегли малко по-напористо – ако изключим паузите, които възникват, докато се опитвате да вкарате скоростния лост в следващата от шестте предавки. Berlingo също никога не става неразумно бърз – което е добре, понеже и ходовата част не е съвсем подготвена за това. С меките си настройки Berlingo нежно поглъща малките неравности, но след дълги вълни продължава да се клати доста интензивно. Освен това той се люлее и в завоите, при което кормилната уредба гледа на промените в посоката не като на основна задача, а като на неизбежно задължение.
В Caddy на помощ ви идва и едно широко разбиране за онова, което обикновено наричаме удоволствие от шофирането. Все пак неговата кормилна уредба реагира много по-прецизно, информира ви както трябва за контакта с пътя. А и клатенето се контролира по-добре от по-стегнато настроеното окачване.
Caddy с твърд подход към дупките
В сферата на комфорта обаче тези качества стават относителни. Понеже отзад Caddy комбинира твърд мост с листови ресори – конструкция от товарните автомобили, чийто финес напоследък избягват дори много пикапи. Така че всичко е доста грубичко, но пък съвсем приемливо, докато автомобилът не е с пълен товар. Тогава моделът на VW преодолява неравностите с твърди удари. Но винаги се движи сигурно – също като представителя на Citroën, който освен това е оборудван серийно с повече асистенти.
И във всекидневието Berlingo асистира по-интелигентно – и по точно, с вътрешната си гъвкавост. Например трите му задни места могат да се сгъват поотделно до равна площ. В Caddy дебело тапицираната седалка отзад се сгъва само на две части и след това се възправя като стена в края на огромното, също като в Berlingo, товарно пространство. От VW обичат да посочват, че е възможно седалката да се изважда. Това несъмнено е вярно, а и нейната масивност хармонира с като цяло значително по-високата солидност на германския автомобил в сравнение с по-лежерно изработения Citroën. Все пък преди да предприемете изваждането, бихме искали да ви предупредим, че то изисква същата енергия и готовност за проблеми с поясните прешлени както идеята да качите едно канапе по стълбището до тавана.
Berlingo спира по-добре, по-евтин е и с помощта на стигащи до покрива вместилища за дребни предмети и самостоятелно отварящ се заден прозорец доказва по-добра приспособеност към нуждите на всекидневието. А предлаганите точки за закрепване на три детски столчета, дистанционно задействаните блокировки срещу отваряне на вратите от деца и сгъваемите масички отзад свидетелстват, че в това сравнение той е автомобилът с по-добрата детска стая.
Текст: Себастиан Ренц
Снимки: Ян Бюргермайстер