Три модела, осигурили мобилност на няколко поколения в родината си
Те бяха практични и преди всичко евтини. С 500 Topolinо и Nuovo 500 FIAT успя да качи цяла Италия на колела. По-късно с подобна задача се нагърби Panda.
Тези двамата са съвсем наясно със своето въздействие – Topolino и 500. Защото знаят, че с чара си определено се харесват на жените, които често гледат към тях малко по-дълго, отколкото обикновено към други автомобили. Това забелязва, разбира се, и Panda, чиято ъгловата физиономия днес като че ли хвърля ревниви погледи. Сякаш иска да извика: „И аз заслужавам да ме обичат”. Нали тя също е бестселър и отгоре на това отдавна я споменават като икона на дизайна. И изобщо по своята същност тя е идентична с другите малчугани – икономичен и достъпен малък автомобил, изцяло в първоначалния дух на Topolinо и Cinquecento.
Малък автомобил за всички – дали тази идея от началото на 1930-те години произхожда от Бенито Мусолини, или от шефа на Fiat Джовани Аниели, може би никога няма да узнаем със сигурност. Единият искал да стимулира моторизирането на Италия по политически причини, докато за другия били важни числата на продажбите и разбира се, натоварването на мощностите на завода му в торинския квартал Лингото. Каквато и да е истината, под ръководството на младия конструктор Данте Джакоза италианският производител създава и представя на 15 юни 1936 година Fiat 500, който бързо е наречен от народа Topolinо – „мишле”, понеже кацналите върху калниците фарове напомнят за ушите на Мики Маус. Fiat 500 е най-малкият и най-евтиният автомобил на италианския пазар и полага основите на масовата мобилност – от онзи момент да имаш кола, не е привилегия единствено на богатата прослойка.
Fiat 500 Topolinо – четирицилиндров минимотор с 16,5 к.с.
При зеления Fiat 500 C на Клаус Тюрк от Нюртинген става дума вече за третата (и последна) версия на някогашния бестселър, представена през 1949 и произвеждана до 1955 г. Въпреки че фаровете вече са интегрирани в калниците, автомобилът продължава да носи прозвището Topolinо, и то не само в родината си. „Техническата основа обаче още отговаря на първата версия”, обяснява любителят на Fiat.
Погледът към двигателния отсек отначало ни кара да предположим, че 569-кубиковият четирицилиндров мотор е монтиран погрешно – малкият агрегат с 16,5 к.с. (вместо първоначалните 13 к.с.) наистина се намира пред предния мост, докато радиаторът е обърнат назад и при това леко нагоре. „Всичко е наред”, успокоява ни Тюрк. Това разположение позволявало оформянето на аеродинамично заоблената предна част на модела 500 и същевременно направило излишна водната помпа. Все пак при по-сериозни изкачвания водачът трябва да следи по-внимателно температурата на мотора.
Резервоарът също се намира отпред, и по-точно над мястото за краката. Понеже карбураторът е по-ниско, Topolinо няма нужда и от бензинова помпа. „Все пак конструкторите на третото издание на Topolinо са го дарили с алуминиева цилиндрова глава и с отопление”, радва се собственикът Клаус Тюрк и ни предлага малко пробно шофиране.
Въпреки всеобщото твърдение, че Topolinо е чудо на вътрешния простор, при широчина на кабината под 1,30 м условията вътре са доста интимни. Понеже вече сме отворили надиплящия се мек покрив, поне над главите има достатъчно място. Погледът веднага се спира върху два кръгли уреда, левият от които показва нивото на горивото и температурата на мотора, докато скоростомерът е пред очите на пътника до водача.
С доста силен рев четирицилиндровият мотор в бонзай формат се залавя за работа и с лек подскок 500 потегля неочаквано пъргаво. Докато автомобилът се изкачва храбро по тесните стръмни улици в старата част на Нюртинген, първите две предавки изискват известен усет, защото не са синхронизирани. Напълно възможно било да карате с 90 км/ч, твърди Тюрк, но самият той нямал желание да изправя своя Fiat пред такива изпитания. „С 16,5 к.с. човек би трябвало да се радва на света отвън малко по-спокойно.”
Fiat Nuova 500: Сякаш шофирате автомобил играчка
Към средата на 50-те години главният конструктор Данте Джакоза отново е изправен пред сериозна задача. Концернът търси наследник на Topolinо, като основните изисквания предвиждат във възможно най-малко пространство да се разположат четири вместо две места, а също и заден двигател, както е при представения през 1955 г. Fiat 600. За да пести място, Джакоза решава да използва двуцилиндров редови мотор с въздушно охлаждане, първоначално с 479 куб. см и 13,5 к.с. Единствената прилика между наречения Nuova 500 и представен през 1957 г. модел и неговия предшественик е текстилният покрив с пластмасов заден прозорец, който в началото е можел да се отваря надолу чак до капака над двигателя.
Cinquecento на Марио Джулиано от Фелбах е произведен през 1973 г. и към подобренията, които биват внасяни доста пестеливо до края на жизнения цикъл на модела през 1977 г., спадат моторът с увеличен до 594 куб. см работен обем и мощност 18 к.с., както и отварящият се само над предните седалки покрив, наречен „tetto apribile“. Fiat обаче запазва несинхронизираната четиристепенна предавателна кутия чак до пенсионирането на симпатичния бестселър.
Със самотния си кръгъл скоростомер обаче Nuova 500 изглежда още по-спартански оборудван от Topolinо. „Но това не променя ни най-малко удоволствието на пътя, което предлага този автомобил”, говори с въодушевление собственикът Джулиано, който като член на управата на клуб Fiat 500 във Фелбах организира наскоро международна среща на притежатели на модела.
Шепата подредени в редица на арматурното табло превключватели, дългият и тънък скоростен лост, крехкият на вид волан създават у човека, който сяда в кабината, усещането, че е попаднал в един малко по-голям модел играчка. Това впечатление обаче се променя, щом заработи моторът. Какъв (симпатичен) самохвалко! Силата му е само 30 нютонметра, но вдига шум като големите. Подобно на невестулка пъргавият мъник се провира през заплетените улички на Нюртинген, които очевидно напомнят донякъде за италианската му родина, а кормилната уредба и ходовата част работят директно, почти като в количка за картинг.
По лицата на онези, които го съзират по време на тази обиколка, мигновено изгрява усмивка въпреки грохота, който се разнася откъм задната част и в наше време не би бил простен на много други автомобили. А зад волана бездруго нямате никакъв шанс да избегнете „гена на доброто настроение”, чийто носител е 500.
Fiat Panda също става бестселър
Пропускаме Fiat 126, който при по-внимателен поглед би се оказал един огладен наследник на Cinquecento, и се качваме в една Panda, набор 1986, собственост на Дино Минцера от Фелбах. Няма съмнение, че това е миниавтомобил, но в сравнен с другите двама малчугани този ъгловат бестселър, представен през 1980 г., създава усещане, че седите в междуградски автобус. В него има място за четирима души и малко багаж, при това си е останал достъпен – Fiat за пореден път оценява правилно потребностите на нацията и поръчва на Джуджаро да проектира една редуцирана до най-важното кутия на колела – изградена от тънка ламарина, с плоски прозорци и повърхности, а в интериора с проста тръбна мебел. „Комбинацията от полезни качества и удоволствие зад волана е неповторима и днес”, убеждава ни Минцера, който шофира автомобила вече дванайсет години като втори собственик.
Тесните улички на Нюртинген стават арена на трета, последна, обиколка. Panda подскача по едрия паваж, но със своите 34 к.с. (един горен разпределителен вал!) в сравнение с предшествениците си върви почти като спорен автомобил и въодушевява със сведената си до най-необходимото същност – поне такъв е ефектът върху човека зад волана. Но само малцина се заглеждат подир нея, вероятно защото някога са я виждали на всеки ъгъл и отдавна са забравили колко гениален е този автомобил.
Заключение
Редакторът Михаел Шрьодер: Нека още веднъж споменем накратко главната заслуга на тези три малки автомобила: С дългите си периоди на производство и големи тиражи те са осигурявали мобилност на цели поколения италианци. Несправедливо е само, че за разлика от Topolinо и 500, Panda все още е далеч от статута на икона сред малките автомобили.
Текст: Михаел Шрьодер
Снимки: Артуро Ривас
Технически данни
Fiat 500 C | Fiat 500 C Topolinо | Fiat Panda 750 | |
---|---|---|---|
Работен обем | 594 куб.см | 569 куб.см | 770 куб.см |
Мощност | 18 к.с. (13 кВт) при 4000 об./мин | 16,5 к.с. (12 кВт) при 4400 об./мин | 34 к.с. (25 кВт) при 5200 об./мин |
Максимален въртящ момент |
30,4 Нм при 2800 об./мин | 29 Нм при 2900 об./мин | 57 Нм при 3000 об./мин |
Ускорение 0 – 100 км/ч |
33,7 сек (0-80 км/ч) | – | 23 сек |
Спирачен път при 100 км/ч |
н.д. | н.д. | н.д. |
Максимална скорост | 97 км/ч | 95 км/ч | 125 км/ч |
Среден разход на гориво в теста |
7,9 л/100 км | 5 – 7 л/100 км | 5,6 л/100 км |
Базова цена | 11 000 евро (в Германия, съст. 2) | 14 000 евро (в Германия, съст. 2) | 9000 евро (в Германия, съст. 1) |