Clio вече е в петото си поколение и е готово да премери сили с Ford Fiesta и Hyundai i20
Те не са автомобилите, за които се говори най-много. При търговските представителства на фирмите също рядко заемат най-личните места. За сметка на това без тях мобилността в големите градове нямаше да бъде същата. Те са малките градски автомобили. На повечето пазари на Стария континент този сегмент е в топ три на най-продаваните автомобилни категории. Е, истерията, наречена SUV, не подминава и малките модели, но това е отделна тема.
Нека се върнем към същественото в този материал – новото Clio е вече на пазара. Дебютиралият през 1990 година като директен наследник на Renault 5 вече близо три десетилетия е сред най-популярните представители на своята категория. На сравним имидж се радва и Fiesta, поради което не е учудващо, че това е сред най-дълго оцелелите имена на модела в европейската гама на Ford. Hyundai i20 е в играта от 2009 година, като негов предшественик е семплия хечбек на име Getz. В настоящото сравнение той идва във вариант 1.0 T-GDI с трицилиндров бензинов турбодвигател със 120 к.с. и добро оборудване. Изпълнението със 100 конски сили може да бъде поръчано и с по-базова екипировка и се явява доста интересен избор за хора с ограничен бюджет.
Богато оборудване в i20
Само че i20 показва истинските си предимства именно със солиден набор от екстри. Той разполага серийно с 16-цолови алуминиеви колела, темпомат, асистент за спазване на лентата, климатроник, сензор за дъжд, камера за обратно виждане и тъчскрийн на централната конзола. Подобна стандартна екипировка несъмнено е сериозен коз в полза на Hyundai, същото се отнася и за атрактивните гаранционни условия.
Време е да заемем позиция в i20 и да проверим какво може да предложи той на клиентите си освен разточително оборудване и добра гаранция. Като за начало прави впечатление, че подобно на повечето си конкуренти този автомобил вече изобщо не е малък в буквалния смисъл на понятието – специално на първия ред седалки просторът е сравним с по-горния клас автомобили. Отзад пространството е дори с една идея по-обширно в пряко сравнение с Fiesta и Clio. Багажникът е напълно съпоставим с двамата опоненти и лесно побира три пътни чанти, което за подобен тип модел в повечето случаи е напълно достатъчно. Почти няма от какво да се оплаче човек и по отношение на ергономията – i20 е поредно доказателство, че в това отношение концернът Hyundai определено има какво да покаже на много от конкурентите си. Нито във Fiesta, нито в Clio е възможно толкова бързо да се ориентирате в управлението на функциите – просто при корейския модел всичко се намира там, където очаквате и работи така, както е най-логично да работи.
Ако след всички тези суперлативи логично се запитате защо i20 не печели сравнителния тест, а финишира малко зад двамата си противници, това се дължи най-вече на обстоятелството, че Fiesta и Clio предлагат значително по-добър комфорт при пътуване. Hyundai за съжаление по доста неубедителен начин съчетава няколко минуса – той поклаща доста и едновременно с това преминава грубо през неравности. Освен това на трицилиндровия мотор не му се удава да се предложи в най-добрата си светлина. Маниерите на работа и реакциите му при подаване на газ са на ниво около средното, а разходът му е най-висок в теста – за съжаление точно в този клас последното е от особено голямо значение.
Удоволствие от шофирането във Fiesta
Fiesta се задвижва от многократно награждавания в различни конкурси трицилиндров двигател Ecoboost и в теста изразходваше средно с 0,3 л/100 км по-малко бензин от своя корейски конкурент. Освен това моторът на Ford е не само по-икономичен, но и по-култивиран и най-вече значително по-енергичен от този на Hyundai. Набирането на обороти става с повече охота, а реакциите при подаване на газ са осезаемо по-спонтанни. Fiesta може да се похвали и със значително по-добре превключващата трансмисия. Многократно моделът е получавал похвали заради пътното си поведение и този път картината не е по-различна. С помощта на прекрасното кормилно управление автомобилът може да бъде насочван с впечатляваща лекота и прецизност. Усещането при шофиране е толкова приятно, че изглежда почти непривично за автомобил от малкия клас.
Има обаче и области, в които Ford съвсем не се представя толкова бляскаво. Например отвътре той е най-тесен от трите модела в теста, а на втория ред седалки таванът доста неприятно надвисва над главите на пасажерите. Нищо ново и по отношение на ергономията. Тя страда от объркани менюта на инфо-развлекателната система, малки и разхвърляни бутони, и изобщо интериорът не е най-уютният, който сме виждали напоследък. Как един производител може да се справи по-добре в тази област? Ами просто погледнете Hyundai…
Това, че не всички материали изглеждат впечатляващо, е простимо за Ford. Все пак това е един сравнително бюджетен модел. Clio от своя страна е най-скъп, но пък и най-модерен.
Универсалният талант Clio
Изпробваното Clio се задвижваше от 1,3-литров четирицилиндров TCe двигател със 130 конски сили, който от своя страна се комбинира единствено с елитното ниво на оборудване Intense и седемстепенна трансмисия с два съединителя . При Hyundai за такъв тип трансмисия се доплащат около 3000 лева, а за Fiesta може да се поръча автоматик само за версията със 100 конски сили.
В интерес на истината задвижването на Clio определено си заслужава парите – двигателят с означение M 282 е добре познат от други модели както на френско-японския алианс, така и на Mercedes. Честно казано представянето на този мотор ни кара за пореден път да си зададем въпрос дали винаги и на всяка цена даунсайзингът, към който залитат и двамата конкуренти, винаги е най-доброто решение. Clio не само се отличава със значително по-добра динамика, но и не харчи повече от малките трицилиндрови машини на Ford и Hyundai. Няма как да се учудим и от факта, че четирицилиндровият двигател е и значително по-тих и рафиниран от гледна точка на маниерите си на работа. Спокойно работещата трансмисия също подхожда на балансирания нрав на автомобила.
Радващо е да се отбележи и факта, че благодарение на новата си платформа малкият модел на Renault бележи значителен напредък по отношение на управляемостта. На пътя той може и да не се усеща чак толкова чевръст, колкото Ford, но на практика е също толкова бърз в изпитанията за пътно поведение. Принос за това несъмнено има отлично настроената система за стабилност, която се намесва своевременно и фино. По отношение на спирачната система на Clio има какво още да се желае – 36,6 метра от 100 до 0 км/ч принципно е добър резултат, но Fiesta и i20 се представят с една идея още по-добре. Затова пък Renault се реваншира с много богато оборудване за безопасност, включващо асистенти за спазване и смяна на лентата, както и LED светлини. По отношение на прословутата френска мека возия Renault се представя малко нееднозначно – той вози добре, но с една идея по-твърдо и не толкова балансирано, колкото Ford. Което не му пречи да грабне победата в този сравнителен тест
ОЦЕНКА
1. Renault
Мощно и икономично задвижване, добре настроена ходова част, задоволителен вътрешен простор и множество системи за безопасност: ето как Clio събира ценни точки за крайната победа
2. Ford
Fiesta има най-икономичният двигател и най-добрата ходова част в това сравнение. Слабости по отношение на вътрешния простор и комфорта на задвижването му костват победата
3. Hyundai
Вътрешният обем, оборудването, цената и гаранционните условия говорят в полза на i20, но заради високия си разход на гориво и слабостите по отношение на ходовата част моделът остава на трето място.
Текст: Хайнрих Лингнер
Снимки: Ахим Хартман