Вход

Абонамент

Благодаря, че избрахте да се абонирате за auto motor und sport. Изберете вида абонамент и въведете нужните данни, а ние ще се погрижим списанията да достигнат до Вас максимално бързо.

Избери годишен абонамент и вземи 10% отстъпка.

Абонамент

Благодаря, че избрахте да се абонирате за auto motor und sport. Изберете вида абонамент и въведете нужните данни, а ние ще се погрижим списанията да достигнат до Вас максимално бързо.

Избери годишен абонамент и вземи 10% отстъпка.

Абонамент

Благодаря, че избрахте да се абонирате за auto motor und sport. Изберете вида абонамент и въведете нужните данни, а ние ще се погрижим списанията да достигнат до Вас максимално бързо.

Избери годишен абонамент и вземи 10% отстъпка.

Абонамент

Благодаря, че избрахте да се абонирате за auto motor und sport. Изберете вида абонамент и въведете нужните данни, а ние ще се погрижим списанията да достигнат до Вас максимално бързо.

Избери годишен абонамент и вземи 10% отстъпка.

0 продукта | 0 лв.

Абонамент

Благодаря, че избрахте да се абонирате за auto motor und sport. Изберете вида абонамент и въведете нужните данни, а ние ще се погрижим списанията да достигнат до Вас максимално бързо.

Избери годишен абонамент и вземи 10% отстъпка.

auto motor und sport Bulgaria logo

Lamborghini Espada 400 GT Серия 1: Eviva Espada

23.07.2020 09:42

Екстравагантното купе, без което марката Lamborghini може би нямаше да оцелее

Време е да ви представим една напълно субективна гледна точка по отношение на може би не най-красивото, но вероятно най-доброто и най-смелото Lamborghini за всички времена. И не, този път това не е история, посветена на Miura. Време е да отпразнуваме 50-годишния юбилей на изумителната Espada.

Началото на повечето истински проблеми в живота ни се крие някъде в детството – това е факт, който човек може да научи от всеки съботно-неделен курс по психология. Случаят на Espada също не е изключение. Беше време, когато почти всеки единайсетгодишен хлапак имаше или мечтаеше да има любима количка Matchbox и това почти задължително беше Miura. Който по онова време имаше Espada, беше възприеман като аутсайдер. И това е пряко отражение на картината, създадена от реалния живот. Да видим откъде започна тази миниатюрна драма в детството на толкова много хора. Първо, малката количка всъщност беше дело на производителя Siku и второ, беше умалена версия именно на Espada. А още по-неприятното е, че същата тази фирма за играчки имаше и версия „противопожарен автомобил“ на същата количка, при това яркочервена. На всичко отгоре – с устройство за разпръскване на вода на покрива. А това е нещо, което дори и за единайсетгодишните изглеждаше нелепо. От друга страна обаче, още тогава пожарникарското автомобилче демонстрираше по-добрата функционалност на Espada в сравнение с нейната несравнимо по-красива и по-харизматична посестрима Miura. Общо взето, от малки ни се наложи да разберем, че ако някога, като пораснем, имаме щастието да прекараме отпуската си с Lamborghini, то ще е логично това да бъде Espada.

Обективно погледнато, това си е самата истина: Lamborghini Miura без никакво съмнение е един от най-великите спортни автомобили на века, а и на всички времена въобще. Именно заради това на Espada винаги й се е налагало да остане в сянката на Miura. А това е една от големите несправедливости в историята на спортните модели. Ако се вгледате по-внимателно, ще откриете, че в някои отношения Espada всъщност е дори още по-екстравагантна от Miura. Освен това в много голяма степен дължим на спортното купе факта, че Lamborghini въобще успя да оцелее като марка през онези години. Без пазарния успех на Espada легендарният италиански производител вероятно не би преживял финансовите си трудности в края на 60-те. Няма спор, че с Miura младите инженери Джан Паоло Далара, Паоло Станцани и Боб Уолъс съумяват да създадат истински шедьовър, плод на дълги усилия и сериозни инвестиции. И да, този автомобил сбъдва една от мечтите на Феручо Ламборгини, а именно да покаже на господин Енцо Ферари къде зимуват раците. Само помислете – напречно монтиран V12 двигател! Дори само в това отношение Lamborghini тогава бележи десет години преднина пред Ferrari 512.

По-добрата Miura?

Нека обаче поне за малко бъдем напълно честни: всеки, който някога е изпитал щастието да кара поне за малко Lamborghini Miura, знае, че въпреки цялата си неоспорима великолепност и технологична изключителност, този автомобил е една своенравна дива, чието опитомяване носи истинска радост през доста малка част от времето, прекарано с нея. Наистина съжалявам да кажа тези думи, но смятам, че така е редно, ако трябва да бъда обективен. Защото Espada се задвижва от същия фантастичен четирилитров V12, но реално прави всичко по-добре от Miura. Което, погледнато съвсем безпристрастно, не е чак толкова трудна задача. Все пак отвътре Miura е ужасно тясна, горещината е непоносима, обзорът от мястото на водача е почти нулев, позицията на седене е удивително неудобна, склонността към недозавиване на предния мост на моменти е абсолютен кошмар, а с оглед на наличната мощност действието на спирачната система е твърде вероятно да ви донесе нови бели косми по главата. Всички тези специфични особености надали истински ще разтревожат някого от собствениците на въпросната машина, защото предвид главоломно покачващите се цени на вторичния пазар, всеки разумен човек би държал подобно съкровище в добре поддържан гараж през по-голямата част от времето.

Espada е истински мед за душата на Феручо Ламборгини – екстравагантна до най-дребния детайл, но сравнително удобна във всекидневието, дори с определени практични детайли. Иначе казано, това е едно свръхлуксозно гран туризмо, което освен изобилие от мощ – все пак V12 двигателят идва от Miura – предлага и съвсем прилични показатели по отношение на комфорта и вътрешния простор. 

За да разберем колко иновативна за времето си е Espada, е най-добре да проследим в каква ситуация е създадена тя всъщност. Mercedes и Aston Martin по това време предлагат подобни модели само с шестцилиндрови двигатели. Facel Vega? Тогава вече е част от миналото. Bentley и Rolls Royce? Е, те винаги са били връх на върховете, но са големи и тежки. Остава единствено Ferrari, но при тях дизайнът на четириместните купета е някак останал в началото на шейсетте години. През 1967 г. Ferrari представя 365 GT 2+2, който днес изглежда поне с едно десетилетие по-стар в сравнение с Espada. Miura е първото произведение на Марчело Гандини за Lamborghini и с този автомобил той създава може би най-изящните пропорции на всички времена. При Espada Гандини развихря своята гениалност, която по-късно ражда и ненаподобимия Countach.

Всичко започва от един Jaguar

Както при повечето велики неща на този свят, случайността отново се намесва и тук, което пък, както знаем, никога не е наистина случайно: английският вестник „Daily Telegraph“ възлага на Bertone да направи концептуална студия за „идеалния спортен автомобил“, която да бъде показана на London Motor Show 1967. Резултатът е студия на име Pirana, създадена на основата на Jaguar E-Type, която от днешна гледна точка е значително по-елегантна от появилия се близо десет години по-късно Jaguar XJS. Голямото купе на Lamborghini от своя страна доста прилича на Pirana, само че със значително удължено междуосно разстояние.

При първата си среща с Espada човек отначало е малко… стреснат. За някои моделът изглежда откровено странно, дори нелепо. Но поляризирането на мненията е характерно за всяко истинско произведение на изкуството. Надвесите отпред и отзад ви се струват безкрайни. Заостреният нос на предницата прилича на любопитна коала, която души асфалта, а предният капак е може би най-големият в историята. Дори го премерихме: 159 x 182 см, което прави над три квадратни метра площ – в Япония ще ви предложат немалко на брой хотелски стаи със сравнима квадратура. Двуизмерните фотографии в тази статия не могат и наполовина да предадат колко дълга, ниска и широка изглежда Espada на живо. Затова ще обърнем внимание на още малко числа: това е четириместен автомобил с дължина 4670 см, който обаче е висок едва 119 см, тоест ви стига до кръста! Може и да не ви се вярва, но е факт: това луксозно купе е по-ниско от Lotus Elise.

Добре, трябва да признаем, че Espada не е класически красавец, но пък е много последователен от гледна точка на пропорциите си. С което всъщност Марчело Гандини успява много добре да напипа пулса на времето, защото моделът изглежда страшно футуристично в своята епоха и именно това го прави така търсен. По отношение на производствените тиражи Espada е първото Lamborghini, което по онова време се продава дори по-добре от своя пряк конкурент от Ferrari.

Вътрешността на Espada от своя страна определя автомобила като истински италиански джентълмен: веднъж заел позицията си на разположената на броени сантиметри от земята седалка, водачът бива обгърнат от приятно просторна атмосфера. Много място, още повече фина естествена кожа, класически контролни прибори и никакви безсмислени упражнения по дизайн. Интериорът е точно такъв, какъвто трябва да бъде – стилен, качествен и удобен. Гледката зад волана си я бива, не може да се каже същото обаче за обзора навън. Вероятно някъде там, далеч зад арматурното табло, започва пътят пред автомобила. Вероятностите обаче са безкрайни – водачът никога не може да определи габаритите на Espada с пълна сигурност.

„A wonderful daily driver“

Ами задните седалки? Трябва да признаем, че ако искате да направите идеалната разходка за четирима, се сещаме и за по-подходящи автомобили за целта. Багажникът? Да започнем от обстоятелството, че такъв изобщо има! Е, вътре нещата трябва да бъдат подредени като на витрина в Tiffany, но... стига дребнавости. Задният прозорец има допълнителен вертикален елемент, който изглежда супер, но е твърде малък, за да бъде действително практичен. Независимо от това този тип решение се копира дълги години след това от модели като Honda CRX, C-класата Sportcoupé, Honda Civic. 

Позицията зад волана е ергономична и удобна дори за дълги преходи. Джей Лено потвърждава това, определяйки своята Espada като „wonderful daily driver“ и използвайки я дълго време като основен автомобил. Когато веднъж се докосне до това луксозно купе, човек бързо се убеждава в истинността на подобно твърдение: стига да е поддържан с внимание и любов, този автомобил носи истинска наслада при пътуване, а шофирането му по никакъв начин не наподобява укротяването на див звяр. Espada ускорява, завива и спира повече от прилично. Леко редуцираният по отношение на мощността си V12 (при първата серия той има 325 к.с. вместо 350 к.с. в Miura) реагира чисто при подаване на газ и носи солидна тяга във всички оборотни режими. Превключването е по-скоро често, отколкото рядко, и това в голяма степен се дължи на страхотното усещане от воденето на лоста по отворените пътечки: освен това когато дванайсетте горивни камери се изпълнят с горивна смес, доставяна им от шест двойни карбуратора, звуковият фон прави излишно наличието и на най-доброто радио. Всяко ускорение е съпроводено с истинско музикално изпълнение, на което ви идва да пригласяте. Истински спектакъл още при ниска скорост – това е просто прекрасно изживяване.

Espada донякъде споделя обща съдба с Miura: изминава доста време, докато двата модела станат наистина ценни. Не бяха толкова далеч годините, в които на цената на едно Porsche Carrera RS човек можеше да се сдобие с две Miura. Днес съотношението на цените е точно обратно. Навремето добра Espada можеше да се намери и за 30 000 евро. Днес подобно нещо е невъзможно, а цените растат все  повече и повече. 

Вероятно всеки от нас има подобен списък: автомобили, които ужасно много сме искали да притежаваме, но като нови са били недостижимо скъпи. Е, в моят личен списък Lamborghini Espada заема може би най-предната позиция. Естествено, започва да ме избива студена пот всеки път когато си помисля какво означава в цифри поддръжката на едно дванайсетцилиндрово Lamborghini от шейсетте години. И все пак… Истинската любов не познава прегради, нали така?

 

Текст: Кристиан Корнхер
Снимки: Юрген Скарван

Коментари
comments powered by Disqus