Зад волана на може би най-спортния SUV на планетата
V8 турбомотор, четири врати, над 600 литра багажник – дали Urus е същият яростен бик като своите братя по марка с централно разположени мотори? Изчерпателното пробно шофиране около Валелунга внася яснота по въпроса: Да, бикът си остава бик.
Разбира се, че Porsche Cayenne Turbo ни е конкурент, казват хората от Lamborghini. А също и BMW X6 M, както и Mercedes-AMG GLE 63 S. Но Urus се произвежда в Сант’Агата и поради това е съвсем особен автомобил, какъвно никога не е имало преди. И сега той стои на питлейна в Аутодромо Пиеро Таруфи, северно от Рим – толкова мускулест, компактен и концентриран, че действителните му размери почти не правят впечатление: над три метра междуосие, 5,10 м дължина, 1,64 м височина и тегло не по-малко от 2,2 тона. При това – жълт.
Цветът се казва Giallo Auge – авгино жълто, наречено на Авга от старогръцката митология. Вече е ставало дума за това, че името Urus е излязло от мода название на древното говедо тур, прародител на днешната млечна крава. Твърди се и че испанските бойни бикове сигурно носят доста наследствени черти от някогашния тур. Един от представителите на Lamborghini прекъсва разглеждането на жълтия автомобил: „В следващия половин час пистата е твоя”, казва той.
Тъй че бързо се качвам в Urus, чийто мотор вече е загрят. Ако сте карали A8 от сегашното поколение, лесно ще се сприятелите и с Urus. Много от органите за управление произхождат от Audi. Това не е непременно погрешно – в екзотичните, произвеждани в малки серии автомобили можете да срещнете доста по-лоши неща. Пък и не всичко е като при Audi, в интериора господстват шестоъгълни форми – типичен за Lamborghini стилистичен елемент, който може да бъде проследен назад във времето до прототипа Marzal от 1967 г.
Компетентност на пистата
Искаме да пилотираме, фотографът трябва да дойде с нас, затова се намества стабилно отзад и намира думи на похвала по адрес на вътрешния простор – никога досега не бил седял толкова добре в Lamborghini.
Светофарът превключва на зелено, щракваме на първа предавка и потегляме. Върху централната конзола са разположени двете т.нар. „tamburi” (барабанчета) – превключватели за избор на режим на движение, настройки на ходовата част и на трансмисията, които лесно можете да напипате, без да отклонявате погледа си. С лявото tamburo избираме „Sport“, интонациите от ауспуха стават по-остри, адаптивните амортисьори се стягат, но това почти не се усеща върху равната като тепсия състезателна писта. В една по-ранна епоха тя е била хиподрум и това донякъде личи и днес по нейната конфигурация. Преди и след финалните прави през полята на Лацио се вият широки завои, които допадат на Urus повече от плетеницата между насрещната права и питлейна. След първата обиколка едновременно с температурата на гумите се повишава и доверието към автомобила, фотографът не протестира, а и Ламбо като че ли няма възражения.
Стегната кормилна уредба със здрава хватка, никакъв намек за недозавиване – Urus захапва завоите не чевръсто, а по-скоро решително и напористо. След няколко завоя вече му хващаш цаката: намаляваш със спирачка, пренасяш теглото към предния мост, завърташ волана не твърде рязко, прицелваш се във върха на завоя и отново настъпваш газта. Така Urus остава неутрален до много високи скорости, след което започва деликатно да се плъзга към външната страна с четирите си колела. „Бързата чупка надясно сигурно може да се вземе с пълна газ”, крещи фотографът от задната седалка, да наистина, почти го бях забравил.
„Не бяхме сигурни дали е добра идея да представим автомобила на състезателна писта”, казва шефът на развойната дейност Маурицио Реджани в питлейна и пита как са се справили спирачките. Urus се предлага серийно с четири карбон-керамични диска (отпред 440, отзад 370 мм), тъй че спирачната уредба проявява съответната издръжливост. Отслабване на действието? Не, няма.
Докато жълтият Urus, сякаш говорейки на себе си, леко припуква в сянката и ухае на горещи гуми Pirelli, по трасето покрай нас прогърмяват два други Urus, целите в бяло – Bianco Monocerus. Не са тихи, но в никакъв случай не са и досадно шумни, въпреки че работят с пълно натоварване при максимални обороти на пета предавка. Трансмисията, както впрочем и задвижващия агрегат и ходовата част, произхождат от богатия арсенал на концерна; това Lamborghini споделя много компоненти с Cayenne, A8, Bentayga и Panamera.
В Urus осемстепенната автоматична трансмисия с хидравличен преобразувател блести с бърза смяна на предавките в ръчния режим, а „ръчно” при този автомобил означава, че когато достигне лимита от 7000 оборота, моторът се сблъсква с ограничителя, тракайки като картечница. При автоматичен режим в уличния трафик обаче трансмисията действа изключително незабележимо и плавно. Изобщо забележително е с какъв солиден остатъчен комфорт се движи голямото Lamborghini по шосетата извън Аутодромо.
Сладолед в Ангилара
С изстинали гуми и проверено налягане в тях излизаме на шосето в посока към Витербо и скоро вече се движим по маршрута на Миле Миля. Когато минаваме през селища, Urus предизвиква малки флашмобове и няколко почти-инцидента – смартфони потрепват в ръцете, дребни жестове изпращат сигнали на одобрение. Такова нещо не можеш да преживееш всеки ден – Италия продължава да е страна, въодушевена от автомобилите.
Urus преодолява многобройните завои покрай Лаго ди Брачано също така уверено, както и завоите по състезателната писта, макар и не толкова бързо. Стабилизацията срещу клатене и управлението на четирите колела и тук го задържат в правилния курс при почти всякакви скорости, а пътуващите не усещат нищо, освен че пейзажът се носи покрай тях малко по-бързо. По-късно преминаваме покрай папския дворец във Витербо, резиденция на светите отци в края на ХІІІ век, и си купуваме сладолед в Ангуилара Сабация (и по-конкретно: Stracciatella и Amarena в Gelateria Artigianale). После вече трябва да се връщаме към Валелунга. Още веднъж обикаляме покрай езерото, следва малък участък от второстепенен път и ляв завой към Аутодромо.
В Lamborghini не проявяват особена загриженост относно продажбите на струващия точно 204 000 евро SUV модел; бройките, планирани за 2018 г. вече са разграбени от нетърпеливи клиенти. Интересът към автомобила е гигантски – и то не само сред минувачите по италианските улици. Независимо от това Urus е едно рисковано начинание на марката, подобно на Miura през 1966 и Gallardo през 2003 г. И всички те са истински Lamborghini.
Текст: Хайнрих Лингнер
Снимки: Дино Айзеле