Легендарният модел с отварящи се нагоре врати и неговият далечен потомък
Две звезди изгряват в нощта... Mercedes SLS AMG (2010 г.) среща своя прадядо 300 SL (1955 г.), за да разперят заедно криле край Лазурния бряг. Единият отдавна се е превърнал в легенда, на другия това тепърва предстои.
За всичко е виновен мосю Акат. На 14 март 1952 г. спортният комисар на Automobile Club de l’Ouest препоръчва на Daimler-Benz как трябва да бъдат променени вратите, за да получат благословията му за състезанието в Льо Ман. Значи, той е човекът, на когото Mercedes 300 SL дължи най-екстравагантната си атракция ¬– големите врати, които се повдигат нагоре подобно на криле. Върху тези криле политат мечтите на хиляди автомобилни фенове и техният полет продължава до днес. Когато през февруари 1954 г. 300 SL дебютира в Ню Йорк като шосеен спортен автомобил, сензацията е невероятна – все едно че в средата на осемдесетте години до телефона с шайба върху плетената покривка изведнъж се е появил един iPhone.
Онова, което се е родило тогава в набързо възстановените след войната производствени и развойни отдели на завода в Унтертюркхайм, може спокойно да бъде наречено автомобилно чудо. Още преди Германия да се напъха в миниатюрните Goggomobil и Isetta, невероятният 300 Sport Leicht (лек) със своите 215 к.с. се носи по пустите аутобани с повече от 220 км/ч. Теоретично с най-„дългото” главно предаване са били възможни дори 267 км/ч, но не е известно дали някой се е опитал да ги достигне.
Какво предизвикателство към еснафско скромния стил на петдесетте години! Време, в което се смята за напълно в реда на нещата едно възхитено голо момченце да позира пред решетката на SL върху корицата на das Auto Motor und Sport. За сметка на това тогава едни женски гърди биха накарали германеца да смачка от стискане кутията с домашен салам.
Първото директно впръскване в сериен четиритактов модел
И ето го, 65 години по-късно, в идеално състояние и блестящ лак в цвят бордо, като че ли грижливите ръце в ръкавици току-що са го свалили от поточната линия. В онези години над Вюртемберг трябва да е греела една невероятно щастлива звезда, вдъхновила инженерите и дизайнерите да създадат този шедьовър на спортната елегантност. Вратите излитат нагоре с лекота и за един кратък миг ви се струва, че виждате как София Лорен или Жажа Габор се плъзгат в автомобила си с онова типично за дамите движение със събрани колене. Когато завъртате малкото, сякаш от пощенска кутия, ключе, двигателят пали с невъздържан маниер, като че ли шестте цилиндъра под предния капак шепнат провокиращо: „Какво става, SLS, май нямаш директно впръскване?”
Забележката попада в целта и тътенът от празните обороти на дремещия наблизо Mercedes SLS AMG става по-силен. Наистина ли сътвореният от дизайнера Марк Федерстън динамичен суперспортист трябва да слуша от автомобилния пенсионер уроци по модерна автомобилна техника? Да – разположен под ъгъл редови шестцилиндров мотор с три литра работен обем и директно впръскване на горивото за първи път в сериен четиритактов двигател. Името му е M 198. Ветеранът продължава: „А колко победи в състезания имащ? Какво ще кажеш за Северната отсечка на Нюрбургринг, за Хилядата мили и Льо Ман? Аз ги спечелих всичките поред.”
6,2-литровият атмосферен V8 на SLS с впръскване във всмукателните колектори изръмжава ядосано, като че протестира срещу подобни сравнения. Нали бившият шеф на AMG Фолкер Морхинвег беше заявил ясно, че SLS не е просто бледо копие на ретро икона. Това обаче не променя факта, че моделът попада изцяло в гигантската сянка от разперените криле на стария майстор. SLS е принуден да се съизмерва с легендата, избрана от едно жури през 1999 г. за спортен автомобил на века. „Как стоят нещата с леката конструкция”, продължава да го дразни старият. Когато си с 12 см по-къс, с 15 по-тесен, имаш рама от тръбна решетка, механична предавателна кутия и техника за безопасност като на плетена скиорска шапка, не е трудно да се похвалиш с изящна фигура и тегло от 1295 килограма. AMG тежи доста повече – разликата е една трета от теглото на Smart Fortwo. „Споменах ли за кръговия обзор?...”
Mercedes 300 SL не прощава на самонадеяните
С включването на първа предавка самодоволният следвоенен красавец изоставя заядливите реплики и се фокусира върху движението. Докато шестакът подминава с плътен звук делението за две хиляди оборота, после с приятни вибрации оставя зад себе си и четирите хиляди, а следващият завой се приближава учудващо бързо, сякаш гледан през телеобектив, пилотът си спомня думите на техника от Mercedes
относно четирите барабанни спирачки и люлеещия се заден мост и те надвисват над него подобно на лешояда, с който състезателният SL на Карл Клинг се е сблъскал по време на Carrera Panamericana. Днес дори притежателите на малки автомобили едва ли могат да си представят значението на тези конструктивни особености. Там, където в наши дни просто бихте превключили на по-ниска предавка, за да вземете завоя, при SL кракът трябва да натисне с всички сили спирачния педал. Когато влизате в завоя, би трябвало да сте приключили със спирането, като преди това сте успели да намалите драстично скоростта, и да държите здраво тънкия, но голям като на камион волан – иначе ще ви се случи онова, което тогава auto motor und sport описва доста меко с думите „SL може да поднесе внезапно и не прощава никакви дързости”.
Сякаш някой би си позволил дързости с една икона за 1 150 000 евро (през 1955 г. – 29 000 марки), която и при нормална скорост мята насам-натам задницата си подобно на екзалтирана танцьорка на рокендрол. Нека свалим шапки пред героите, съумявали да пилотират в състезания тази луксозна спортна машина. Едва роудстърите от 1957 г. получават по-добър, единично съчленен люлеещ се заден мост, от 1961 г. се появяват дисковите спирачки – поне отпред...
Още не сме стигнали обаче шестте хиляди оборота. Очакваме те да звучат сърдито, сурово, опияняващо, както обещава auto motor und sport още през 1955 г. Нищо не се е променило. Гениално конструираният шестак от Унтертюркхайм реве и стърже така, че до 6600 об./мин тъпанчетата ви остават здрави само по чудо. В долните регистри 300 SL въздейства като леко вюртембергско вино, в горните – като силна ракия от долината на Ремс.
Mercedes SLS AMG тепърва ще се доказва като класик
С леко замъглено от грандиозното преживяване съзнание авторът се прехвърля в SLS от 2010 г. Сетивата регистрират опорите за глава, страничната опора на тялото, величествения звук на музикалната уредба Bang & Olufsen. Воланът се е смалил неимоверно, а навсякъде около водача се подават бутони с ергономично съобразени надписи. Изчезнал е обаче неповторимият чар на оригинала, онова твърдо щракване на изцяло металните превключватели и блясъкът на лакираното в цвета на автомобила арматурно табло. С тях се е изгубило и все още доловимото чувство за творческа свобода, владяло някогашните инженери.
Последният атмосферен суперспортен Mercedes изкачва с огнен хъс стръмнините, показвайки стойности за странично ускорение, каквито старият едва постига надлъжно. Спира като звяр, тътенът му преобръща стомаха – едно от друго по-впечатляващи свидетелства за онова, което се е случило в автомобилостроенето за половин столетие. Нали все пак тепърва трябва да се доказва като бъдещ класик – нещо, от което SL отдавна няма нужда.
Как Mercedes 300 SL стигна до Ню Йорк
Няма стопроцентово достоверни данни за това как се е стигнало до решението чистокръвната състезателна машина 300 SL – спечелила през 1952 г. Mille Miglia, Голямата награда на Швейцария в Берн, купата Айфел на Нюрбургринг и Carrera Panamericana в Мексико – да бъде превърнат в луксозен спортен автомобил. Във всеки случай няма съмнение, че американският вносител на Mercedes Макс Хофман е изиграл важна роля, като на 2 септември 1953 г. обещал на управителния съвет на Mercedes, че ще пласира 1000 броя от евентуална шосейна версия на 300 SL. Само пет месеца по-късно, на 6 февруари 1954 г., SL дебютира на Нюйоркския автосалон. Поради отварящите се нагоре врати моделът спонтанно получава от местната публика прозвището Gullwing – „крило на чайка”.
Текст: Александер Блох
Снимки: Ханс-Дитер Зойферт