Тест на новото поколение на малкия кросоувър от Рюселсхайм
Opel Mokka не е развитие на предшественика си. Напълно новият модел, мигрирал върху платформа на PSA, е загубил пухкавия си вид и сияе с новия дизайн на марката. Тествахме го в мощната бензинова версия.
Вероятно за период от 159 години е напълно нормално да загубите някои от илюзиите си. Но пък е хубаво да запазите надеждата си. И вероятно в това се състои силата на марката Opel, която има зад гърба си без малко 16 десетилетия история. През този период не са липсвали събития, богати на разтърсващи промени – от ранните дни на производството на шевни машини, през дивата ера на ракетните автомобили, приключила през 1929 г. с продължила почти девет десетилетия опека от концерна GM. Подобна ситуация би изтощила талантите и на най-големите „илюзионисти“. Но при Opel те запазват упование, което в други фирми би било сметнато за чиста наивност. Интересно е, че това продължава дори и след като PSA купи компанията през 2017 г. Сега тя вече е част от конгломерата Stellantis, в чието необозримо владение от марки могат да се объркат дори служителите му.
Mokka е вторият модел на Opel след Corsa, базиран на платформата CMP на PSA (моля вижте карето „На фокус”). Тя няма нищо общо с използваната от предишното поколение със същото име и този факт може да се приеме за предимство. Предишната база споделяха и дериватите Buick Encore и Chevrolet Trax, а техният успех се дължеше не толкова на качествата им, колкото на точния „тайминг“ като едни от първопроходците в класа на субкомпактните SUV модели. Другояче казано, новата Mokka ще трябва да се сблъска с доста по-силна конкуренция от предшественика си.
Уютът на ежедневието
Като начало новият модел е с 12,5 см по-къс и със 120 кг по-лек – неособено голям със своите 4,15 м дължина автомобил, който обаче не се свени да прави ярко впечатление. Към предимствата на платформата според PSA се причислява възможността за повече свобода върху конструктивната основа, даваща от своя страна поле за реализация на широко разнообразие по отношение на стилистиката. Дизайнерите на германската марка са се възползвали от тези дадености по максимално интересен начин – със силни препратки към миналото под формата на нова решетка в общ черен цвят с предния капак в стила на Manta A.
Към останалите добродетели на Opel Mokka можем да причислим множеството системи за асистенция, като активно поддържане на лентата и скоростта, матрични предни светлини с по седем LED елемента на тяло с незаслепяващи дълги светлини и адаптивни функции. Липсват динамичните светлини за завой и ергономичните AGR предни седалки, които в случая са заменени със спортните седалки GS Line, позиционирани на височина 57 см. Те изглеждат по-удобни и с по-добра странична опора, отколкото на практика са. Това личи най-вече при пътувания на дълги разстояния и се дължи на меката им тапицерия.
Иначе Mokka е един добре оборудван автомобил. Цялата базова подредба и функции от превключването на предавките до разположението на инфо-развлекателната система следват определена логика от моделите на PSA, без да залитат в крайностите на Peugeot, а обзавеждането включва приятни нюанси, като червените вложки и различни удобни места за предмети. Всички изглежда солидно и добре сглобено – или поне в предната част. Отзад също могат да се открият полезни приспособления, но пък и твърди пластмаси. На малко стръмната и със сравнително къса долна част седалка двама възрастни все пак могат да се настанят удобно, а със стандартно измерено място за седене от 68 см Mokka предлага само с един сантиметър по-малко от VW Golf. Багажникът има обем от 350 литра, които при сгъване на седалката нарастват до 1105 л. Към допълнителните трикове, свързани с гъвкавостта, може да се причисли и регулируемият по височина под на багажното отделение. Под него може да бъде открит дълбок сутерен, в немалка степен и защото в тази част няма отнемащо пространството предаване към задния мост – Mokka се задвижва само от предните колела.
В замяна на това обаче човек може да си поръча Mokka във вариант с електрическо задвижване – както и останалите модели, базирани на CMP, с литиево-йонен акумулатор с капацитет от 50 кВтч и електромотор с мощност 100 кВт. От страната на двигателите с вътрешно горене изборът включва 1,5-литров четирицилиндров дизелов агрегат със 110 к.с. и 1,2-литров бензинов турбомотор с три цилиндъра и мощност 100 или, както при тестовия автомобил, 130 к.с. Само последната версия се предлага серийно с осемстепенна автоматична предавателна кутия.
Първоначални колебания
Трансмисията обаче не демонстрира някакви бляскави качества при потегляне. В тромавия градски поток с тръгване и спиране старт-стоп системата проявява малко груби обноски, после се усеща турбозакъснение, след което автомобилът ускорява рязко. В този контекст добре би било преобразувателят на въртящия момент да изключва малко по-елегантно. И след целия този преход трансмисията пропуска много възможности да спечели доверие.
В режим Normal тя превключва с рутина предавки и дори при желания за спонтанни ускорения процесът продължава да се осъществява плавно и прецизно. При Eco демонстрира необичайно активно отношение към шофирането, например като изключва от скорост, когато се движите по инерция. В режим Sport пък осигурява адекватни възможности на двигателя с умишленото му задържане на по-високи оборотни режими при превключване.
Нещата продължават да се случват добре и при превключване с помощта на лостчетата на волана и това аргументира тяхното присъствие. Бензиновият турбомотор с работен обем едва 1,2 литра сам по себе си е подходяща за целта машина, с ведра и жизнерадостна природа. Каквато и предавка да включите, още от ниски обороти той работи балансирано и с желание за динамика, но истинската му сила идва след показанието за 2000 об./мин, отвъд които набира с желание и с увереност под съпровода на дълбоките трицилиндрови басове.
На практика обаче субективно моторът изглежда по-амбициозен от демонстрираните в числово изражение възможности – все пак 9,8 секунди за ускоряване до 100 км/ч не са чак толкова впечатляваща стойност. Притесненията в тази посока в известна степен остават на заден план поради неособено ниския разход от 7,5 л/100 км. Това е с около половин литър повече от средното за повечето задвижвани с подобни агрегати автомобили от този клас.
Завои? Да. Неравности? Не.
И по отношение на ходовата част Mokka отива отвъд оптималните граници. Залитане в такава степен към динамичната настройка на окачването едва ли е нужна на подобен модел. Въпреки сравнително високите бордове на гумите с размер 215/55 на 18 цола стегнатото окачване реагира доста твърдо. Така малкият SUV на Opel предава остро към каросерията късите неравности при градска скорост на движение, както и фугите на магистралите. За сметка на това се справя сравнително приемливо и без сътресения при дълги неравности.
От друга страна, поради тези си качества Mokka се накланя по-малко в завоите и късно напуска траекторията си, преминавайки към леко недозавиване. Доста повече от просто прецизност предлага и невъзмутимото кормилно управление. То отговаря директно, но и дружелюбно, вместо да реагира остро, и рядко включва в леко боязливата си обратна връзка нотки на сътресения. Когато констатираме, че въпреки това Mokka е досега най-чевръстият от моделите, базирани на платформата CMP, трябва все пак да се има предвид, че все още нито един от тях не е бил подозиран в някакъв забележим талант за управляемост.
Впрочем в класа на високите малки автомобили това е много по-маловажно, отколкото безопасността на пътя. А в това отношение всичко е много добре – на ESP почти не й се налага да се намесва. При ускоряване на излизане от остри завои обаче електрониката от време на време обича да изпраща на контрола на сцеплението сигнали да ограничи превъртането на предните колела. Когато са студени, спирачките намаляват скоростта изключително добре, но след продължително натоварване отслабват действието си. Ако при първото спиране от 130 км/ч Mokka застива на място още след 59,7 метра, при десетото спиране в кратък интервал от време са й необходими 2,7 метра повече.
Това е един от няколкото малки недостатъка на Mokka, но не такъв, че да засенчи най-силната й страна. Този модел е нещо, което отдавна не сме виждали в едно – един добър Opel и един специален автомобил. Такъв, какъвто не само можеш да си купиш без угризения заради справедливата цена, но и просто го намираш за добър – без да е необходимо за това да си правиш илюзии.
ОЦЕНКА
Не е необикновено добър автомобил, но е необикновен Opel и добър автомобил – с достатъчно място, пъргав мотор, обширна гама от асистенти и солидна изработка; комфортът обаче е грубичък
Каросерия
+ Добро за класа вътрешно пространство за пътниците, солидно, отпред високо, качество на материалите и изработката, голям полезен товар (486 кг), добър обзор напред, но...
– ограничен обзор назад (широки задни колони), среден по големина багажник без възможности за гъвкавост, тесен отвор за качване отзад.
Комфорт
+ Приятно ниво на шумовете, прилични седалки
– Ограничен комфорт на окачването, главно върху къси неравности
Двигател/силово предаване
+ Темпераментен трицилиндров мотор с равномерен ход
– Тромава осемстепенна автоматична трансмисия със сътресения при потегляне
Поведение на пътя
+ Сигурно, лесно контролирано поведение в завои, прилична прецизност на кормилната уредба, добра управляемост
– Оскъдна обратна информация от кормилната уредба
Безопасност
+ Много и надеждни системи за подпомагане (с изключение на свръхнервния асистент за спазване на лентата)
– Леко отслабване на спирачното действие при продължително натоварване
Екологичност
+ Ниски стойности за разход и CO2 според WLTP, но...
– ... висок за автомобил с такъв размер среден разход в теста (7,5 л/100 км) и разход по екомаршрута (6,2 л/100 км)
Разходи
+ Справедлива базова цена, ниски цени за екстрите, невисок данък МПС
– Ежегодно сервизно обслужване
Текст: Себастиан Ренц
Снимки: Ахим Хартман