Зад волана на новото издание на кабриолета на базата на култовия спортист
Много по-добре всъщност едва ли би могло да бъде... Закусваме под галещо топлите лъчи на слънцето с гледка към хотелския басейн, след което скачаме в новия Cabriolet, с който от Porsche са решили да ни запознаят в околностите на Атина. Излизаме от селцето и се впускаме по тесните, зле закърпени второкласни пътища, любувайки се на околния ландшафт. Отдясно почти през цялото време прозира тъмносинята морска синева, а вятърът се закача с козирката на шапката ми.
Междувременно температурата подминава значително 15 градуса, както личи по показанието на термометъра върху най-левия от петте кръгли циферблата зад волана. Вече мога да сваля малките задни триъгълни прозорчета и да спусна дефлектора – натискам бутона, бззззт – готово само за две секунди. Две секунди и вече съм изцяло в Гърция… Като всяко ново 911, този твърде зелен 992 S повдига все същия ключов въпрос – може ли да стане още по-добре? 911 сам по себе си, удоволствието от шофирането му като такова и технологичният напредък, който напоследък изчерпа потенциала си за качествени скокове. С времето всички те постепенно се приближават микрометър по микрометър до фразата „Ами не може по-добре“, след която (какъв ужасен сценарий!) развитието би трябвало да спре поради достигане на съвършенството.
За щастие още не сме стигнали чак дотам. Новият модел е станал малко по-голям и най-вече по-широк – на първо място заради пищните форми на задните калници, прикриващи колелата, които за първи път в историята на 911 подобно на закритата версия Coupé са с един цол по-големи от предните. Хардлайнерите по интернет форумите все още спорят за дизайна на задната част – съмненията и недоволството са фокусирани главно върху преминаващата по цялата широчина LED-лента на светлините и автоматично излизащият след преминаване на 90 км/ч спойлер по цялата широчина на каросерията... Факт е, че преди елегантността сякаш се постигаше с по-фини елементи, но както винаги инженерите на Porsche са имали нещо предвид, предприемайки промените. В случая на новия кабриолет управлението на спойлера се съобразява с това дали покривът е затворен или отворен и го поставя под различен ъгъл, увеличавайки с 45% ефективната площ и използвайки докрай възможностите за подобряване на аеродинамичното притискане и стабилността на задния мост.
Просто добре свършена работа
Без тази подробност вечерното шофиране по любимия планински път едва ли щеше да бъде по-скучно или по-опасно. Защо тогава този зор? Ами просто защото в Цуфенхаузен са в състояние. И могат да си го позволят. И го искат. Да свършат работата си по най-добрия възможен начин. Точка.
В идеалния случай водачът на автомобила съвсем спонтанно започва да споделя това виждане за нещата. Стремежът към перфекционизъм въздейства на сетивно равнище и се активира от желанието за постигане на по-добри резултати по отношение на надлъжната и напречната динамика в пътното поведение. Тези мисли стават почти обсебващи в условия като тези – температура, която междувременно достига 20 градуса и онзи дяволски глас в ухото, който непременно иска да разбере дали наистина това са границите на възможното. Дали все пак не може малко по-добре?
Благодарение на допълнително повишената скорост за реакция в управлението на характеристиките на адаптивните амортисьори, новият забележително устойчив като структура на каросерията 911 Cabriolet осигурява ниво на комфорт при движение по зле поддържани пътища, което напомня по-скоро на луксозна лимузина, отколкото на расов спортист, способен да достигне 300 км/ч. Това от една страна. От друга, подобрените възможности съвсем не освобождават водача от задълженията му, а го ангажират още по-дълбоко със случващото се. Опитвам се да почувствам състоянието на пътя с дланите си на волана и усещам всичко – от едрозърнестия асфалт, до предполагаемото моментно ниво на сцепление на тази настилка. В това няма нищо объркващо, нищо прекалено. Всичко е точно така, както бих искал да бъде.
И дори в режим Comfort не се усещат колебания и чувство за отлагане на реакциите и действията – особено в условия на динамично шофиране. Е, трябва да се отчете, че тестовият екземпляр е оборудван със система за активно насочване на задните колела и това му придава още по-активен характер. Но би трябвало да приемем, че дори без тази система новият Cabriolet (както и версията Coupé) ще влиза ил излиза от всякакви завои с бързина, която може да се окаже твърде неприемлива за повечето ви спътници.
Няма нищо лошо в турбокомпресора
Необходими ли са 450 к.с., за да се насладите пълноценно на шофирането под открито небе? Разбира се, че не... Но и не пречат. Защото тези коне, които при промяна на натоварването реват и стенат като извънземни, а на високи обороти продължават да звучат точно както преди въпреки филтрите за твърди частици, не дърпат буйно и неконтролируемо като разгонени жребци. Искате да се носите плавно и кротко на осма с 80? Никакви проблеми. Държите да захапете този остър ляв на трета? Моторът е в готовност. Хрумва ви да стигнете 7500 оборота и да вкарате следващата предавка с някоя от (доста евтино изглеждащите) пластмасови планки на волана? С огромно удоволствие. Няма никакво съмнение, че атмосферните мотори в миналото бяха нещо изключително, но и този Biturbo не им отстъпва – просто е различен. С него човек пътува, чувства се задоволен до ушите и с добродушна ирония се сеща за твърденията, че това поколение на 911 щяло да бъде толкова перфектно, че да не остави никакво място за емоциите зад волана.
Ако ви заплашва слънчево изгаряне, студ или влага, мекият покрив може да се затвори в рамките на 12 секунди – в покой или в движение с до 50 км/ч. Акустичната атмосфера под грижливо тапицирания таван се доближава плътно до тази в закритото Coupé, а удобството при пътуване на дълги растояния не страда ни най-малко от малко по-тънките тапицерии на новите седалки, чиито облегалки се сгъват след изтегляне на кожени „уши” (чудесна идея) вместо с натискане на обичайните лостчета.
Освен това този кабриолет може спокойно да се използва целогодишно – не на последно място и поради отличното оборудване с (не твърде натрапчиви) модерни системи за асистенция и комуникация. Надценката, която Porsche искат да получат за версията без твърд покрив е 14 200 евро, което на фона на предоставените допълнителни възможности изглежда повече от приемливо – тъй като малкият заден прозорец ограничава значително обзора на водача, камерата за маневри на заден ход и сензорите за паркиране са част от серийното оборудване. През лятото ще последва и 992 без индекс S, но с напълно достатъчна мощ, а паралелно с него ще започнат да се предлагат и модификациите с механични трансмисии. А през 2020 ще последва истинска канонада от ярки премиери под формата на Turbo, GT3 и Targa. Явно в Porsche знаят много добре какво искат почитателите на марката. Всъщност тя продължава да съществува точно заради това…
Teкст: Mихаел Харнишфегер
Снимки: Даниел Волщайн