Сега модифицираният GT3 с 500 к.с. трябва да покаже какво може
Сега модифицираният GT3 с 500 к.с. трябва да покаже какво може. Защото на челното му стъкло е залепен нашият измервателен уред. И той ще го покаже. Без PDK. С шестстепенна механична трансмисия.
Какво пък толкова странно може да се случи? Каквото и да е, няма да е нито много различно, нито да трае много дълго. Още на другата сутрин в новините водещият ще обобщи всевъзможните актуални теми с думите „Всички са се побъркали” – и ще даде думата на синоптика. Защото и той, и всички ние имаме нужда от едно: нормалност. Тя ни помага, изравнява ни, дори предизвиква леки усмивки.
Също като четирите около шестгодишни момиченца, които, вместо да се вторачат в някой смартфон, се кискат около един шумен автомат за дъвки, вълнувайки се на коя какво ще се падне. Или като едно Porsche 911 GT3. Моля? Е да, изразите, описващи скоростта му, не са в един и същ речник с думата „нормално”, а темпото му предизвиква поява на черни ивици на екраните. От всяка фуга по неговата каросерия и изпод калниците извират динамика, чевръсто поведение, жажда за атака – много повече, отколкото обещават числата в техническите характеристики. Четири вместо 3,8 литра работен обем, 9000 вместо 8750 об./мин максимум, 500 вместо 475 к.с., 460 вместо 400 Нм.
Скок от десетте метра
Нормално? По-скоро не, освен ако не сте някой, който има навика сутрин преди закуска да скача от десет метра в басейна с няколко винта и салта. Но позиция номер 486 от обичайно дългия списък с допълнително оборудване приземява донякъде идеята за съвършената машина, като прехвърля част от отговорността за най-добро време за обиколка, независимо от трасето, върху човека зад волана. Под номер 486 фигурира шестстепенната механична предавателна кутия. Не струва нищо – колко мило... Биха могли и да искат пари за нея. Отстраняване срещу доплащане. Отстраняване на седемстепенната трансмисия с два съединителя. Днес тя ще остане извън кадър.
Под съкровищницата от емоции, приела формата на скоростен лост, на механичната предавателна кутия ще й се наложи да излее фундамент от впечатляващи измерени стойности. И тъй, GT3 е застанал в дебнеща поза в началото на правата за измерване. Неговият шестцилиндров боксерен мотор със степен на сгъстяване 13,3 вместо 12,9 : 1 гъргори добре загрят, малко неравномерно, като че ли някаква невидима сила доста често докосва коляновия вал. Твърдото задействане на клапаните тиктака припряно. И след като вече стана дума за задвижващия агрегат – отказът от хидравлични повдигачи намалява загубите от триене на коляновия вал и така позволява по-високи обороти.
Какво искахме да правим? А да, да ускоряваме. Да достигнем заводските данни за спринта от 0 до 100 км/ч, като изпълним това упражнение за 3,9 секунди, а след 11,4 да видим на екрана числото 200. GT3 също го иска. Но няма да успее.
Системата Launch Control ограничава оборотите на ниво около 5000 в минута, една от двете клапи в изпускателната уредба е вече отворена, студеният крясък на механиката ехти страховито в облекчения откъм изолационни материали интериор. Отпускаме бързо съединителя, широките 305 милиметра задни гуми със съвсем рядко набраздени протектори за кратко престъргват асфалта, след което започват да го поемат и изхвърлят с пълна сила изпод устременото като хала напред Porsche.
Глас от стомаха
Задвижващият агрегат ще се пръсне от желание за високи обороти, крещи, вика и после, в момента преди гласът от стомаха и гърдите да се извиси и пречупи във фалцет, – вие превключвате предавката. При 9000 оборота. Без да отнемате газта. Само натискате и отпускате съединителя. Всичко друго се управлява от електрониката. Не е нормално. Изисква привикване. Но не трае дълго. Също колкото да изстискате втората предавка. И третата, и четвъртата. Дотук предавателните отношения отговарят на тези в PDK, пета и шеста предавка са малко по-къси, по-късо е и главното предаване. Нищо обаче не помага. GT3 не успява да достигне обявената стойност за ускоряване до 100 км/ч с една десета от секундата, до 200 км/ч – с цяла секунда, като една от причините е, че на борда се помещава предлаганият по желание 90-литров резервоар. Дори ако беше изпълнил задачата, пак нямаше да може да се мери с модела, оборудван с PDK. Все едно. Като пилот ти изобщо не искаш това – а желаеш най-после отново да държиш всичко в ръцете си, да действаш, да правиш нещо реално, вместо да бъдеш воден от техниката в отвъдния свят на някаква свръхдинамика.
И все пак – реновираният GT3 се промушва през 18-метровия слалом и двете смени на лентата по-бързо от своя предшественик с PDK, въпреки че той си помагаше с електронно управляван, изцяло променлив блокаж на задния мост. А новият? В комбинация с механичната предавателна кутия Porsche използва конвенционален самоблокиращ диференциал (коефициент на блокиране: 30 процента за активна, 37 процента за реактивна тяга) за гарантиране на сцеплението. Необходимата за адаптивна блокировка маслена помпа би означавала допълнително тегло; при PDK тя е съставна част от трансмисията.
Да-да, теглото. Заради него разработвате подпори на капака над мотора (За каква служат всъщност? И при отворен капак не се вижда нищо) от греховно скъп карбоново-композитен материал, за да си спестите амортисьорите, а с тях 800 грама. Новият GT3 обаче тежи 1445 кг – с 12 повече от предишния, но пък лек като дъвка в сравнение с други спортни автомобили. Е, не като дъвка, а като автомат за дъвки.
И защо въпреки това той изпълнява по-бързо слалома и смяната на лентата? Повече притискаща сила благодарение на дъното, оптимизирано в подвижен аеродинамичен тунел. А и блокировката блокира, преди твърде много гума да е променила агрегатното си състояние – отведнъж, без никакво чувство за хумор и без плавен преход.
Зона без чувство за хумор
Ако продължите така, без много да му мислите, скоро гумите Cup ще престанат да залепват за асфалта – отведнъж, без никакво чувство за хумор и без плавен преход. Затова всичко трябва да се прави много бързо; все така възприемчивата електромеханична кормилна уредба помага въпреки прогресивното предавателно отношение (между 13,1 и 17,1 : 1), съобщава ви за точния ъгъл на предните колела, казва ви много за тяхното сцепление и достатъчно за зърнестата структура на настилката. Какво толкова им е било по-доброто на предишните хидравлични конструкции?
На тясното трасе за проверка на управляемостта също нямате основания да съжалявате за добрите стари времена, не ви липсва нито един квант обратна връзка, нито една трохичка усещане, а вместо това се радвате на солидната доза странично сцепление, докато седите сгушени в черупковата седалка, която сякаш сутринта някой е излял по тялото ви, въртите волана и мислите: Защо му е на радикалния 911 да е още по-бърз?
PDK? Благодаря, няма нужда! И сега автомобилът дебне всяка точка на влизане в завой, стъпва нашироко по целия радиус на кривата и излита като ракета от фойерверк по следващата права. Сега маслената помпа прокарва 70 литра в минута през циркулационната система, включително и през новия колянов вал с централен отвор за смазване и с един двумасов маховик. Четирилитровият агрегат постоянно сканира мозъка ви за команди чрез педала за газта, но преди се налагаше помпата да движи 120 литра. Значи, двигателят е станал по-ефективен? Не точно. Разходът в теста от 13,5 литра на 100 км е по-висок, отколкото на някои по-мощни турбомотори.
Все едно. Ето, че следващата точка на завиване сякаш се лепва на челното ни стъкло, слизаме на втора, електрониката сервира порция стабилизираща задния мост междинна газ – много благодаря! Сега ще направим нещо – повече газ, отново отпускаме, 911 леко се завърта, сега отново настъпваме, още, още, задницата се плъзга настрани и чак по-късно се обляга на електронната предпазна мрежа, съвсем плавно. Никакво отнемане от мощността, никакви твърди намеси със спирачките.
С тях можете да си служите по-скоро вие, когато спирате преди завой, защото тогава автомобилът възнаграждава вашето действително енергично натискане на педала с отрицателно ускорение, което дори със студени спирачки не пада под 12 м/сек², а със загрети – под 12,5 м/сек². То обаче ще ви струва 9187 евро допълнително – карбон-керамични дискове, нали разбирате, хората в Цуфенхаузен също трябва да живеят от нещо.
В този момент обаче GT3 и вие живеете от широките дъги и от острите чупки, от завоите по състезателната писта, но и по второстепенния път – с много повече наслада от преди благодарение на нормалната предавателна кутия. Отново и отново хващате късия скоростен лост, местите го бързо по каналите, защото той иска така, оставяте боксера да преминава през целия си безумно широк оборотен диапазон и се чувствате като преследвани от двата отвора за въздух, зейнали зад долната част на задното стъкло. През тях моторът засмуква, леко премлясквайки, докато отработилите газове избягват навън през ауспусите отзад.
Като залепнали
А няма ли опасност и самият GT3 да избяга, да излезе от контрол? Струва ви се невъзможно. За да стане това при активирана програма за стабилност, трябва да неправите нещо наистина идиотско. Дори и без ESC механичното сцепление ви залепва като дъвка за асфалта. Покарайте по-енергично, не, а наистина бързо по някой обикновен аутобан с неговите напречни фуги и къси вълни по настилката. На колцина от най-бързите им се е случвало да скъсат нишката на сцеплението? Не и на 911. Окачване с идеално калибрирани характеристики за разтягане и свиване. И поради това – дори някаква идея за комфортно возене. Но и само идея за устойчиво праволинейно движение, все пак сме в истински спортен автомобил. Благодарение на нормалността на механичната трансмисия освободен от принудата към съвършенство на всяка цена. И въпреки това побъркващо бърз.
Текст: Йенс Драле
Снимки: Ахим Хартман