Два красиви седана от средния клас със заявка за динамично представяне
Толкова различни и все пак толкова подобни: Alfa Romeo Giulia във версия Veloce се среща с Arteon – най-новия модел на VW, конструиран с модулната система MQB. И двата автомобила разполагат със силите на 280 коня, и двата са с двойно предаване и с малки четирицилиндрови мотори. А дали доставят удоволствие на пътя? И да, и не!
Знаем със сигурност, че не четете този тест, понеже сте принудени да избирате единствено между Alfa Romeo и VW. Този, който желае да си купи Alfa, просто ще го направи. И няма внезапно да реши, че един Volkswagen все пак би бил по-добрият избор – независимо какъв ще е резултатът от мача между Arteon и Giulia.
Сравняваме Giulia и Arteon
Ах да, Giulia... Не знам какви асоциации буди обикновено думата „Giulia“. Знам само, че когато назовавате един автомобилен модел с женско име, то би трябвало да е подходящо за него. Това се получава само при италианската марка – нима можете да си представите, че някога Volkswagen ще нарече Passat „Франциска” или „Леони”?
При Arteon, за разлика от митологично подплатения Phaeton, става дума за изкуствено име без голямо значение. Частта „Art“ все пак може да бъде интерпретирана, но не – в сравнение с Giulia всяко название на модел изглежда някак студено и техническо. Всъщност техническото звучене би било подходящо за Arteon, който замени както (Passat) CC, така и Phaeton, превръщайки се в новия върхов седан на VW – и то, забележете, на базата на модулната система за напречно монтирани двигатели. По-скъп от Arteon в портфолиото на VW е само Touareg, но на всички е ясно, че Arteon нито желае, нито може да бъде истинска лимузина от висшия клас, каквато доскоро беше Phaeton. Причина може да е обстоятелството, че Phaeton се превърна в икономическа катастрофа, както и че идеята VW да произвежда луксозна лимузина дойде от известния господин Пиех, който днес вече няма особено влияние върху текущия бизнес на концерна.
Слабости? Никакви. Характер? Ами...
Най мощният в момента Arteon (според слухове ще има и V6 версия) генерира 280 к.с. и 350 Нм въртящ момент. Подобаващо за ранга, бихме могли да кажем. Източник на сили е използваният напоследък във всички моделни серии двигател EA 888 с два литра работен обем, директно впръскване и принудително пълнене с един турбокомпресор. Всичко това е комбинирано със седемстепенна трансмисия DSG, чиито съединители работят в маслена баня. Звучи като нещо съвсем нормално и действително е такова. Това продължава и в интериора, който, както обикновено, е добре изработен, но му липсват онези нюанси, които биха превърнали Arteon в нещо по-специално. Единствено дългите вентилационни решетки с аналогов часовник като във Phaeton правят опит да привнесат по-благородна атмосфера. Вярно, изглежда добре, но в крайна сметка единствено това дизайнерско хрумване отличава струващия най-малко 35 000 евро в базовата си версия Arteon от значително по-евтиния Golf. Дигиталният комбиниран контролен уред вече се предлага и за Polo. Тук всичко може да ви хареса, например с оглед на гениално простото управление на функциите – с изключение на командите с жестове, които понякога биват възприемани, а понякога не.
Arteon е изключително приятен автомобил – в почти всяко отношение. За стоящите отвън – симпатична, необикновена външност, за седящите вътре – отморяваща рутина без изненади. Или не, все пак има една – и това е таймерът за време на обиколка, скрит в подменюто Performance, който въздейства донякъде като лош виц. Дразнещо е също, че при включване на АСС темпомата в комбинирания уред се появява като символ на автомобила един Golf, а не Arteon. В замяна на това системата разпознава ограниченията и по желание съобразява с тях скоростта на движение. В добавка тя намалява преди завои и ускорява на излизане от тях – изобщо, автономно шофиране за начинаещи.
Нито един от двата не е напълно самоуверен
Ако с Arteon плувате из всекидневния трафик, всичко ви изглежда наред, че и оттатък. Ходовата част вози спокойно и плавно, моторът излива въртящия си момент върху задвижващия тракт, инфо-развлекателната система работи без проблеми, всички дисплеи блестят с висока резолюция, колко красиво. Значи, всичко е мулто бене?
По принцип да, ако не беше предавателната кутия, която нямаше да е никак лоша, ако не беше монтирана в Arteon. Тя просто не подхожда добре на една изискана, удобна лимузина и от време на време се задавя при потегляне, извън спортния режим превключва надолу само след натискане на газта докрай и със своето понякога нелюбезно поведение лишава Arteon от голяма част от увереността му – очевиден недостатък при работа с готови модули. Ще отида дори още по-далеч и ще кажа, че старите мудни автоматици от Phaeton щяха да вършат работата по-уверено. Те обаче вече не отговарят на конструктивната схема с напречен мотор и трансмисия.
И все пак – при оценките за спортни автомобили бездруго не даваме точки за добре обмислена и плавна смяна на предавки. Поради това в стандартния спринт до 100 км/ч VW Arteon избърсва пода с всички версии на Phaeton (включително W12) и благодарение на осигуреното от Haldex съединителя сцепление ускорява за 5,7 секунди – само с една десета по-бавно от официалните данни.
Giulia изостава съвсем леко с време от 5,8 секунди, но пък се разминава значително с обещаните от производителя 5,2 секунди. И то въпреки че двулитровият мотор на Veloce реагира по-добре от агрегата на Arteon, а отгоре на това автоматичната трансмисия на ZF е с по-добри, тоест по-къси, степени от DSG и превключва също толкова бързо. Но – и това ви учудва още с качването в автомобила – червената зона на оборотомера започва още малко след числото 5. Дизел? Не съвсем, въпреки че двигателят се усеща почти като такъв.
Alfa, звукът и феновете
В долния оборотен диапазон Veloce се устремява могъщо напред и без истинска система Launch Control, преминава напористо през средната зона с големия си въртящ момент (400 Нм), преди малко по-нагоре силите да започнат да я напускат. И това може да ядоса всеки, който поне веднъж е карал Alfa със старите „истински” V6 мотори, като Busso 3,2 в GTV (Популярното название визира конструктора Джузепе Бусо.). Наистина при ниски обороти те не показваха нищо особено, но после оркестровото изпълнение ставаше толкова звучно, сякаш ей сега ще кривнат от пътя към някоя писта от шампионата за туристически автомобили.
Днес 280-те конски сили на Alfa звучат при междинното ускоряване толкова вяло и без никакво вдъхновение, че един истински фен би бил отвратен. Остава въпросът защо Alfa Romeo не предлага V6 мотора от Quadrifoglio във версия с 300 к.с., за да внесе „емоционе” в автомобила, който може да съперничи на един високотехнологичен модел като Arteon единствено в една дисциплина: динамиката на пътя. Иначе Giulia отстъпва навсякъде. Като цяло инфо-развлекателната система е горе-долу окей, но още сега изглежда поостаряла, когато я сравним с предлаганата от VW.
Всъщност истински може да ви нервира единствено навигацията, която дори за лесни маршрути често има доста щури идеи. И като следствие от това предпочитате да оставите телефона си да навигира паралелно. От друга страна, голяма похвала заслужи кожената тапицерия, която изглежда фантастично и е превъзходно изработена. В рубриката „въпрос на вкус” попадат планките за превключване зад спортния волан.
Само единият доставя удоволствие на пътя
Ах, колко директно реагира електромеханичното сервоуправление! Трябва ви малко време, за да свикнете с това. Обратна информация почти не стига до вас, но е добре, че ходовата част се справя с бързото предавателно отношение на кормилния механизъм и изпълнява импулсите почти без забавяне. В кривата Giulia леко недозавива, което може да се поправи с целенасочена промяна в натоварването.
След това излизате от завоя с минимално силово презавиване. Наистина страхотно! Един проблем: Удоволствието щеше да е още по-голямо, ако ESP можеше да се изключи напълно. Това обаче е невъзможно. Дори липсва бутон, който да отпусне юздите, остава само спортният режим.
Подобна възможност е налице в Arteon, но въпреки това в слалома той няма шанс срещу по-добре балансираната и с 65 кг по-лека Giulia, която пък в някои моменти се усеща така, сякаш от фирмата са забравили да монтират стабилизатори и просто са поставили каросерията върху шасито с хлабава връзка помежду им.
Arteon се клати не по-малко, но го прави по друг начин. При него люлеенето е по-продължително и по-силно. Въпреки това той може да бъде шофиран бързо, независимо че не е настроен за абсолютно никакви игрички. При него отработваш завой след завой – като задължително занимание, а не понеже го може много добре.
Тук истинско удоволствие не получава нито пилотът, нито автомобилът. Спирачният педал омеква доста бързо, трансмисията от време на време отказва да изпълнява нареждания за превключване и ако Arteon можеше да говори, щеше да каже: „Моля те, остави ме на спокойствие!” И по-добре да го направите – понеже при енергично шофиране, но далеч от граничната зона, както вие, така и Arteon се чувствате по-добре. За спортно каране по-приляга да вземете Giulia Veloce, която при това се контролира по-удобно. Или едно BMW 340i. С шестцилиндров мотор и съответния звук. Баварецът не е кой знае колко по-скъп. Но пък не е Alfa.
Заключение
Редакторът Роман Домес: Имах огромно желание да се сработя с Giulia и да, харесвам я! Тя прави много неща по правилния начин. Независимо от посредствената инфо-развлекателна система кабината е оформена сполучливо. В автомобила седите чудесно и можете да го управлявате динамично. Версията Veloce обаче не е твърде убедителна и това се дължи преди всичко на мотора, който някак не успява да ви запали. Сори, господа от Alfa, но на красивата Giulia подобава и красив глас – както и деактивираща се ESP. При VW Arteon изобщо не е смущаващо, че не предлага нито чудесно звучене, нито страхотна динамика. За него това биха били приятни допълнения, а не задължителни атрибути. Единственият дразнещ фактор при VW (както доста често се получава) е трансмисията DSG. Тя превключва бързо само под голямо натоварване, иначе действа нерешително и със сигурност неспортно. Освен това Arteon би могъл да бъде упрекнат, че е просто един удължен Golf, което дори щеше да е вярно, ако гледахме само интериора. Въпреки това обаче той е един добър автомобил – но не и спортна машина.
Текст: Роман Домес
Снимки: Росен Гарголов
Оценка
Alfa Romeo Giulia 2.0 Q4 Veloce
Харесвам Giulia, в нея седите чудесно и можете да я управлявате динамично. Версията Veloce обаче не е твърде убедителна и това се дължи главно на мотора. На красивата Giulia би подобавал по-красив глас – както и деактивираща се ESP.
VW Arteon 2.0 TSI 4Motion R-Line
Единственият дразнещ фактор при VW (както често се получава) е трансмисията DSG. Тя превключва бързо само при голямо натоварване, иначе действа нерешително и със сигурност неспортно. Въпреки това Arteon е един добър автомобил – но не и спортна машина.
Технически данни
Alfa Romeo Giulia 2.0 Q4 Veloce | VW Arteon 2.0 TSI 4Motion R-Line | |
---|---|---|
Работен обем | 1995 куб.см | 1984 куб.см |
Мощност | 280 к.с. (206 кВт) при 5250 об./мин | 280 к.с. (206 кВт) при 5100 об./мин |
Максимален въртящ момент |
400 Нм при 2250 об./мин | 350 Нм при 1700 об./мин |
Ускорение 0 – 100 км/ч |
5,8 сек | 5,7 сек |
Спирачен път при 100 км/ч |
35,6 м | 35,3 м |
Максимална скорост | 240 км/ч | 250 км/ч |
Среден разход на гориво в теста |
12,3 л/100 км | 10,0 л/100 км |
Базова цена | 47 800 евро (в Германия) | 50 675 евро (в Германия) |