Осмото поколение на германския бестселър предизвиква престижни компактни модели
Golf VІІІ трябва да покаже дали може да бъде еталон сред компактните дизелови модели от висок клас със 150 к.с. и автоматични трансмисии.
Синята светлина на контролните уреди? Има я от четири голфа насам. Двойното предаване? Появи се преди шест голфа. GTI? Съществува отпреди седем голфа, TDI – отпреди пет. Отварачката за бутилки е в три поколения, адаптивните амортисьори са в две, а модулната система за напречни мотори – в едно. Някои от тези неща бяха детайли, които характеризираха напредъка, други бяха смели идеи, които го правеха по-демократичен, а по-рядко – неразумни забавления, които го ускоряваха. Но в Германия всеки Golf неизменно оставаше на върха в компактния клас, верен на себе си и на амбициите на своите създатели. В осмото си поколение Golf е модернизиран по-решително от преди и това му дава самочувствието да се изправи срещу елитните Mercedes A 200 d и BMW 118d. Тъй че нека тестът започне!
BMW: Един(ица) за всички
При обновяването на „единицата” подходиха с още по-радикална решителност. През 2019 г. след две поколения със задно предаване моделът премина към платформата с напречен двигател и предно предаване UKL2. Върху нея са изградени „двойката” Tourer и Mini Country- и Clubman. Така, от една страна, смяната на схемата на задвижване изисква от маркетинговия отдел нов наниз от аргументи за покупка. От друг страна, новата платформа оптимизира в равна степен разходите на концерна BMW и предлагания от „единицата” вътрешен простор. Сега в своята функционалност тя се доближава до Golf, който по-рано беше подиграван като твърде еснафски. Освен това задната седалка е със сгъваща се на три части облегалка и приютява пътуващите отзад удобно и не твърде натясно. Места за дреболии, подвижен под на багажника, удобно качване? Всичко е налице плюс най доброто управление на функциите.
При „единицата” то е организирано с гласови команди, сензорен екран и въртящ и натискащ се контролер, с чиято помощ можете да проникнете и в най-заплетените дълбини на информационно-развлекателните менюта. Освен това има и истински бутони, включително за подпомагащите системи. За разлика от тях дигиталното арматурно табло показва – освен трептящите стойности на индикаторите – колко съвършени бяха предишните аналогови уреди.
В още по-добра светлина започвате да виждате миналото на „единицата”, след като потеглите. На магистрала това почти не прави впечатление, понеже тук 118d се държи с ненатрапчива самоувереност – без предишното непостоянно следване на правата посока. Но по второстепенните пътища, където предишните „единици” ни доставяха толкова голямо удоволствие, усещането зад волана на сегашната е някак – съжаляваме да го кажем – незначително.
С остро реагиращата, нервна кормилна уредба автомобилът само инсценира чевръста управляемост; вместо истинска обратна връзка с пътя тя предава преди всичко влияния от задвижването. Също и бързодействащото ограничаване на приплъзването, което според BMW би трябвало на практика да неутрализира динамичните недостатъци на предното предаване, не може да се справи напълно с превъртането на предните колела в остри завои. И въпреки че в завоите „единицата”, без да губи сигурност, се отдава на леки поднасяния при отпускане на газта, тя никога не се усеща като толкова завладяващо чевръста, както преди. Във всеки случай тогава нямаше да има нужда от толкова стегнати настройки, с които 118d реагира твърдо на неравностите и ги поема доста грубо.
Но пък колко добре се държи – още при потегляне – двулитровият дизел на BMW! Той ускорява хомогенно и е съчетан по най-добрия начин с автоматичната трансмисия, която превключва осемте си степени точно, без забавяне и само в спортния режим – не съвсем плавно. Но при оборудването за безопасност Серия 1 получава по-малко точки от останалите, а и заедно с всички важни за оценяването екстри е и най-скъпа. Дали все пак „единицата” някак ще успее да се класира първа?
Mercedes: Когато кажеш „А”...
Дори доста променената „единица” не е обновявана с такъв ентусиазъм и решителност като А-класата. Да, през 2004 г. моделът на BMW стартира с двойно предаване, но тогава току-що дебютиралото второ поколение на малкия Mercedes плуваше насам-натам върху дънна платформа тип „сандвич”. Тя осигуряваше висока позиция на седене и с нея слизането от автомобила никога не беше затрудняващо. През 2012 г. А-класата откри себе си наново с избор в полза на динамиката, а през 2018 г. с поколението W 177, постигна повече равновесие. С адаптивни амортисьори и добре балансирано окачване A 200 d се справя добре и с по-груби неравности въпреки стегнатите базови настройки. За целта инженерите са смекчили остротата в кормилната уредба, благодарение на което сега тя реагира не по-малко прецизно и директно, но доста по-плавно.
В режим Sport управлението, също както и амортисьорите, двигателят и трансмисията с два съединителя, придобиват по-стегнати характеристики. Това създава по-голяма близост между водача и автомобила. Предавателната кутия превключва по-бързо, позволява на двигателя да достига по-високи обороти. Нещо, което не отговаря на неговия замисъл, понеже OM 654q отдава цялата си сила още при 1400 об./мин и цялата си мощност при 3400 оборота. Освен това при форсиране дизелът чука по-невъзпитано от съперниците си. По отношение на динамичните показатели A 200 d е малко по-бърз от конкурентите, а при разхода на гориво – също така пестелив като тях (BMW 6,1 л/100 км, Mercedes 6,0, VW 5,8). И тримата участници в теста са уверено бързи и при това икономични автомобили.
Въпреки по-голямата с 13,5 см дължина и по-дългото с 11 см междуосие в интериора си моделът на Mercedes не предлага повече място от Golf. По-ниската линия на покрива намалява товарния обем, а за да е достатъчна височината отзад, конструкторите са разположили задната седалка по-ниско. A-класата интегрира дълбоко пилота и пътника до него – удобно и в елегантна обстановка. При което елегантността не винаги улеснява управлението на функциите. Например добре композираната – с изключение на асистента за спазване на лентата с действие чрез спирачките – армада от асистенти се налага да бъде конфигуриране посредством мънички бутончета на волана, иконките на сензорния екран трябва да се улучват точно, а мащабът на картите за навигация се увеличава с плъзгане на пръст по тъчпада. Гласовото управление възприема много съобщения, включително за малки лични проблеми („Студено ми е”, „Гладен съм”). Което ни подсеща, че е време да кажем няколко думи и за Golf.
VW: Истински самороден Golf
Нека отново прескочим назад до 2004 г., когато стартираха първата „единица” и втората А-класа. Това беше ерата на Golf V, продължил една династия, която нито преди, нито след това е преживявала силни спадове или прекъсвания. Сега, при Golf VIII, както наскоро каза един от конструкторите, създателите му имали намерение да действат по-смело. Това може да се разбира и в смисъл, че стремежът към риск не е изразен особено силно. Действително, много неща са както преди – и също толкова добри. В основата продължава да е особено ефективната при оползотворяване на пространството модулна система за модели с напречни двигатели и върху най-малка заемана площ Golf осигурява достатъчно място за петима пътници и техния багаж. Кръговият обзор, качването, местата за дребен багаж – всичко е толкова функционално, практично, тоест присъщо за един Golf, колкото е било винаги.
Това обаче в доста малка степен се отнася до новата структура на управлението на функциите. Вече няма истински бутони, вместо това функциите са групирани върху сензорни повърхности, и то не винаги логично. Например функцията за размразяване е кацнала – вместо в менюто на климатика – в раздела за светлини, а сензорният плъзгач за сила на звука и регулиране на температурата не е осветен. За да стоплите седалката си, трябва да се доберете до съответното поле на сензорния екран.
Тази конфигурация, също като настройките на дигиталните контролни уреди, може да стане причина дори опитен автомобилист да се изгуби сред подменютата. Това повдига въпроса доколко добра е била идеята революцията в контрола на функциите да започне именно от Golf. Така той е загубил своите прости и разбираеми органи за управление, с които винаги беше сигурно, че моделът може да бъде шофиран и от хора, които се качват в автомобила необременени от предишен опит или специален интерес към материята.
Това може би е по-голям недостатък от по-семплите материали. Да, по-рано в Golf виждахме повече любов към детайла и по-високо качество, а и моделът предлагаше въздушна възглавница за коленете. Но пък никога не е притежавал толкова оборудване от по-висок клас – в ниво Style с LED светлини с функции за лошо време и за осветяване на пресечки, брилянтни комфортни седалки и пълна екипировка с асистенти, включително активно спазване на лентата и регулиране на скоростта. И още – никога не се е държал на пътя по-добре от сега.
По отношение на комфорта снабденият с адаптивни амортисьори VW играе в собствена лига. Когато е празен, преминава плавно дори през груби къси неравности, почти не се колебае след дълги вълни и се клати съвсем малко. С пълен товар не се държи много по-добре от съперниците си, но характеристиките в режим Comfort всъщност винаги са най-подходящите. За любителите на пътища със завои препоръчваме режима Sport, който при стегнати характеристики на кормилната уредба, поемането на газта и амортисьорите все пак предлага дружелюбен комфорт – при неизискваща усилия, чевръста управляемост. Почти непоклатимо сигурен на пътя, Golf влиза в завой с ненатрапваща се бързина, не се поддава на провокации с отнемане на газта, а при недозавиване започва да влачи предницата си доста късно. При това прогресивното управление го води прецизно и директно, като предлага добре подбрана обратна информация. Може би някои ще нарекат комбинацията от сигурно поведение и добра управляемост не съвсем предизвикателна. По-точното определение би било – хармонична и почти съвършена.
Това се отнася и за новоразработения двулитров дизел EA 288 evo с два последователно монтирани SCR катализатора, свеждащи до минимум изхвърляния азотен окис. Засега обаче TDI моторът изпълнява само стандарта Euro 6d Temp и едва по-късно ще бъде сертифициран за Euro 6d. След кратко колебание при потеглянето, за което съдейства иначе съвсем точно действащата трансмисия с два съединителя, четирицилиндровият агрегат ускорява хомогенно, а от 2000 об./мин нагоре тегли особено буйно. За икономичността на трите дизела в теста свидетелства разходът по екомаршрута – 4,4 до 4,5 л/100 км говорят за невероятна икономичност.
„Икономична” може да се нарече и цената на компактния VW. Като се вземе предвид оборудването, с него спестявате около 6600 евро в сравнение с A 200 d и почти 7200 в сравнение със 118d. Така точковата разлика в негова полза нараства до 30 пункта. Преди да сте се заровили в архива си, ще ви съобщим, че толкова безапелационна премиерна победа срещу A-класата и „единицата” Golf печели за първи път.
Заключение
1. VW Golf 2.0 TDI (475 точки)
VW печели златния медал с много място, брилянтен комфорт, страхотна управляемост и въпреки усложненото управление на функциите. В сравнение с „единицата” и А-класата Golf е дори евтин.
2. Mercedes A 200 d (445 точки)
A 200 d превъзхожда Golf само при отделни оценки, като например за по-богатото оборудване със системи за подпомагане. Той се шофира комфортно, чевръсто, сигурно, но не е по-икономичен и е много по-скъп.
3. BMW 118d (438 точки)
Някога герой на чевръстата управляемост, сега Серия 1 се опитва да спечели превъзходство с повече място и по-гъвкава подредба. Но пък вози по-некомфортно и се управлява по-нервно – а и е доста скъпа.
Текст: Себастиан Ренц
Снимки: Ахим Хартман