Дали повдигнатите комби модели с двойно предаване са по-добри от компактния SUV?
Със своите презимена Scout и Alltrack по-грубичките деривати на Skoda Octavia Combi и VW Golf Variant сигнализират, че могат да се движат навсякъде. Mini Countryman също жадува за просторите извън пътя. А ние ви каним на едно състезание на скаути – комби модели с увеличен просвет срещу кросоувър-SUV.
Когато VW и Skoda поставят върху своите комбита надпис "Alltrack" или "Scout", те го обграждат с пластмасови облицовки и повдигат каросериите с около два сантиметра. Така автомобилите изглеждат малко като кросоувъри и с разлика от няколко милиметра достигат просвета на Mini Countryman, който със своите пропорции на SUV и по-скоро необичайна за този жанр линия на покрива е по-близък до въпросната смесена порода.
Ясно е, че само защото нещо е написано някъде, тези две момчета не се превръщат в истински специалисти по всякакви пътища от рода на Toyota Land Cruiser с 22 см пътен просвет и внушителен хардуер за двойно предаване. Тук е важно само по-лесно да се качвате на бордюрите, да не се предавате веднага пред гадните дупки и с двойното предаване с акцент върху предния мост да преодолявате всичко в рамките на реалистичните възможности на групата.
VW се движи чудесно, но…
Двойно предаване имат всички в този тест, но само при Golf Alltrack то е част от серийната екипировка. Освен това тази версия на Variant присъства в конфигуратора само с TDI агрегат с 200 к.с. в комбинация с трансмисия с два съединителя. Всъщност на германския сайт на марката моделът може да бъде открит само там – вероятно от VW тестват дали на някого ще му направи впечатление, че липсват ценови листи (PDF).
Една от основните положителни страни на Golf е разполагащият с мощна междинна тяга двулитров дизел, който достига 229 км/ч и изразходва само 6,9 л/100 км (Skoda: 7,0 л, Mini: 7,2 л). Толкова по-разочароващо е, че автомобилът не потегля както трябва, понеже въпреки 400-те нютонметра се осмелявате да влезете в кръстовище само ако разстоянията между автомобилите са доста големи. Наистина, това невинаги се забелязва при потегляне в градски условия – но все пак е доста често и особено когато Golf е с полпозишън на светофара. А как въпреки това се изстрелва в теста за 6,7 секунди до 100 км/ч? Понеже винаги правим изпитанията с (ръчен) стартов контрол. Така турбокомпресорите могат да качат налягане преди потеглянето.
От повечко време за стартиране понякога има нужда и съвсем прилично оформената инфо-развлекателната система. Чакането е особено дразнещо, понеже климатикът и отоплението на седалките се управляват чрез нея и докато тя се зарежда, не могат да бъдат настройвани.
По принцип управлението на функциите без бутони е доста нервиращо. Например с мъничкото поле за отоплението на задното стъкло върху „сензорния остров за светлините“ – така VW нарича чувствителните на докосване командни повърхности. Или пък с мястото за изключване на звука до неосветения слайдер на климатика, което не се вижда заради волана, но и не може да бъде напипано. Към това се добавят и неволните въвеждания на данни от островчето под монитора, когато, без да искате, го докоснете дори само с нокът.
Нещата ударно се подобряват при шофиране, понеже тогава Alltrack се справя наистина превъзходно. Окей, окачването DCC струва на купувача 1045 евро и 5 милиметра пътен просвет, но с него комбито вози доста спокойно и въпреки това с малко движения на каросерията. Макар че се поклаща леко в завоите, автомобилът ги преодолява наистина акуратно. Към това се прибавят добре настроената кормилна уредба, винаги плавно превключващата трансмисия с два съединителя и удобните серийни седалки с надпис "Alltrack", на които също биха отивали малко повече странична опора и площ за бедрата.
Богато оборудване в Scout
В конфигуратора на VW липсват ергономични седалки, но за Octavia Scout те се предлагат. В тестовия автомобил обаче отсъстват струващите цели 1890 евро кресла с електрическо регулиране, изтегляща се опора за бедрата и функция за масаж. А серийните седалки отговарят по качествата си на монтираните в Golf.
Без екстрите Octavia е най-скъпият от трите модела и струва с 1120 евро повече от прилично оборудван Golf и с 1930 повече от почти гол Countryman. По-високата цена на Scout се обяснява още със серийното оборудване, включващо например матрични LED светлини, отопление на волана, двузонов климатик и хендсфри ключ. В него влиза и странично огледало до водача с автоматична функция срещу заслепяване, каквото изобщо не се предлага за Golf; 360-градусовото изображение от камери също може да се поръча само за Octavia. С подобно оборудване моделът на Mini е най-скъп с голяма разлика, а представителят на VW струва малко повече от тестовата Skoda.
В сравнение с досегашния Golf VII новият Variant се е доближил с дължината си на шест сантиметра до просторната Octavia, с което е намалил преднината ѝ по отношение на вътрешното пространство на 640 срещу 611 литра багажен обем и 74,5 срещу 74 см място за краката отзад (Mini: 450 л, 72 см).
Понеже освен същата MQB платформа Skoda използва и същия двигател на VW, динамичните показатели на двата модела почти не се различават. Единствено слабостта при потегляне изглежда съвсем малко по-слабо изразена при Scout. Поведението му на пътя също се усеща идентично в някои скоростни диапазони, но поради по-мекия комфортен режим на системата DCC някои дефекти по настилката биват изглаждани по-добре. Въпреки че и двата модела поемат неравностите извънредно балансирано, в този и в нормалния режим Scout не достига напълно уравновесеността на Alltrack.
Почти същото важи и за управляемостта. Моделът на Skoda също се шофира енергично по завоите, но с по-голяма склонност към клатене, по-индиректна кормилна уредба и не чак толкова неутрална управляемост той показва по-малко спортен характер в сравнение с високопроходимото комби на VW.
Тези сравнително малки недостатъци чешкият автомобил компенсира с по-спокойно управление на функциите. Вярно е че в сравнение с предшественика си той също е понесъл осезаеми поражения – въртящият се превключвател за светлините и блокът за управление на климатика са изчезнали и тук. В замяна на това вместо сензорните острови на VW тук има истински бутони, но за съжаление, не и въртящ и натискащ се контролер.
Тук плъзгачът настройва само силата на звука, а управлението на климатика се осъществява от сензорния екран посредством отчасти съвсем малки графични бутончета. Радиото обаче може да бъде изключено чрез цилиндърчето на волана, при което след качването в автомобила понякога може да изминат над 20 секунди, преди системата да реагира.
Mini с най-добро управление на функциите
По отношение на концепцията за управление на функциите Countryman е буквално с една класа над съперниците си. Макар че сензорният екран тук е доста малък, благодарение на въртящия и натискащ се регулатор и бутоните за директен избор той бездруго играе второстепенна роля в управлението. За отоплението на седалките и задното стъкло, ESP и автоматичната старт-стоп система си има бутони – при другите два автомобила вместо тях се налага да докосваш повърхности.
Климатичната инсталация се управлява с въртящ се регулатор, а вентилационните дюзи имат отделен въртящ се превключвател, с който се затварят отворите. В базираните на MQB автомобили за това се налага плъзгачът да бъде преместен докрай, така че интензивността на въздушния поток да се регулира само през централно настройваната сила на вентилацията. Countryman обаче търпи критика заради новата лъскавочерна плоскост под монитора, която работи по-зле от самостоятелните бутони. Функцията за предпочитани настройки обаче въпреки това си остава грандиозна.
За сметка на това прибиращият се head-up дисплей е далеч по-некомфортен от прожектиращия върху челното стъкло уред на двете комбита, които освен това притежават наистина обширен, отчасти изискваш доплащане набор от системи за подпомагане. В Mini липсват например асистент за мъртвата зона и спазване на лентата с намеса чрез управлението, освен това темпоматът с регулиране на дистанцията работи само до 140 км/ч.
Асистентът за дългите светлини, разпознаването на пътни знаци, както и предупрежденията за сблъсък и за напускане на лентата са включени в пакета Driving Assistant, но заедно с тях сте принуден да поръчате и „многофункционалния дисплей с контролни уреди“, който с помощта на централния бордкомпютър изобразява подходящо оформени аналогови уреди върху цифров дисплей. С това печелите по-добра четливост, но губите един марков знак на Mini.
Блокът със скоростомера е монтиран ергономично целесъобразно на кормилната колона, но по-високите пътници могат да недоволстват от липсата на регулиране на предпазните колани по височина. А за своите седалки с повече видове регулиране и по-добра странична опора Countryman получава същия брой точки като конкурентите – защото са скроени по-тясно и са с безалтернативно висока позиция.
Малък, но гъвкав
Въпреки това с директната си кормилна уредба и стегнатото окачване Countryman предлага типично за марката усещане при шофиране. Все пак обаче на второстепенен път той не взема завоите със спокойствието на Golf, а върху неравен асфалт в сравнение с другите дори леко губи сцепление. Във всеки случай по-твърдото окачване не се компенсира с повече удоволствие от шофирането, а по-скоро при слалома и двете смени на лентата – защото британецът профучава най-бързо между конусите.
Голямото Mini предлага доста повече комфорт по-специално при движение в града със своя икономичен дизелов мотор и достойния за него осемстепенен автоматик. С тях автомобилът потегля много по-енергично, но не ускорява толкова силно.
Освен това в града благодарение на по-късата му с над 30 сантиметра каросерия по-лесно се намира място за паркиране, но по отношение на предлаганото място моделът, разбира се, отстъпва на съперниците. Затова безусловно препоръчителна е плъзгащата се задна седалка с регулиращи се облегалки, с която може да се търсят варианти между повече място за краката и по-голямо пространство за багаж.
И в това отношение Countryman е в по-голяма степен смесена порода, тоест кросоувър, отколкото двете повдигнати комбита, които в крайна сметка го превъзхождат и макар и по различни пътища, стигат до един и същ брой точки в оценката за качества.
Заключение
1. Skoda Octavia Scout 2.0 TDI (629 точки)
С много място, високо ниво на комфорт и мощен, но слаб при потегляне мотор Octavia финишира с лека преднина пред Golf – малко по-евтина, малко по-ергономична.
2. VW Golf Alltrack 2.0 TDI (626 точки)
Невероятно балансираното му поведение на пътя е нещо чудесно, но отчасти досадното управление на функциите осуетява победата му. Както и при Skoda: голям простор, голяма мощност, голяма турбодупка.
3. Mini Countryman SD (570 точки)
Управлението на функциите и енергичното потегляне са силни страни на стегнато окаченото и скъпо Mini. По-късата си каросерия моделът компенсира отчасти с плъзгаща се задна седалка. Но има малко асистенти.
Текст: Томас Хелманцик
Снимки: Ахим Хартман