Поклонничество по историческия маршрут на първото автомобилно пътешествие
На 5 август 2018 г. се навършват 130 години от първото продължително пътуване с автомобил, предприето от Берта Бенц – дръзко начинание на една смела жена с голямо сърце, което завинаги променя съдбата не само на автомобила, но и на света. За да добием по-пълна представа за това събитие, преди няколко години изминахме нейния маршрут, разбира се, по съвременни пътища и с нов автомобил. Юбилеят ни дава повод да се върнем отново към впечатленията си, които тогава споделихме на страниците на сп. auto motor und sport.
Когато честваме юбилейни годишнини, свързани с автомобила, си спомняме с признателност за хората, дали на света това необикновено творение на техниката. Например за Карл и Берта Бенц – един гениален изобретател и една необикновена жена, вградили завинаги имената си в историята на новото време. Особено завладяващ и трогателен е образът на всеотдайната Берта, която всячески подкрепя съпруга си в неговото начинание, споделя лишенията и грижите, свързани с работата по изобретението, и е неизменна опора на Карл Бенц в трудния път към успеха. И не само това – когато от издаването на патента за „каретата без коне” са изминали вече две години и половина, а хората продължават да гледат на изобретението като на куриоз без практическа стойност, Берта Бенц се решава на смела постъпка – за да докаже полезните качества на автомобила, тя се отправя с него на пътешествие от Манхайм към родния си Пфорцхайм, без знанието на мъжа си, придружена от синовете си Ойген и Рихард (на 15 и 13 години).
За да отдадем почит на делото на Карл Бенц и неговата забележителна съпруга, решихме да преминем по нейния маршрут и да се опитаме да почувстваме атмосферата на този красив край на Германия, станал люлка на едно от най-значителните изобретения в историята на човечеството. А за да осъзнаем по-ярко контраста между минало и настояще, както и небивалия възход, чиито семена са посети в онзи паметен августовски ден на 1888 година, пътешестваме зад волана на Mercedes С 250 CDI Coupe – елитен съвременен потомък на някогашния Patent-Motorwagen.
Централната част на Манхайм, който през ХVІІІ век става столица на Курпфалц, започва от огромния дворец на курфюрста и се разгръща в правоъгълни блокове, означени с букви и цифри. Тук улиците нямат имена. В блок Т 6, под номер 11 (днес 33) се е намирала механичната работилница на Карл Фридрих Бенц, където е създаден първият автомобил. Днес на този адрес има обикновена жилищна сграда, а за историческото значение на това място напомнят металното пано, изобразяващо триколесното превозно средство, и два паметни надписа.
Фабрика музей в Ладенбург
Следвайки маршрута на Берта Бенц, маркиран с познатите кафеникави табели, насочващи към исторически забележителности, достигаме Ладенбург. След като напуска Benz & Cie (където по-късно се връща като член на надзорния съвет), Карл Бенц се заселва тук и заедно със сина си Ойген основава през 1906 г. фирмата C. Benz Söhne, към която след две години се присъединява и другият му син Рихард. Днес фабриката, санирана и реставрирана, представлява автомобилен музей, посветен на делото на Карл Бенц и неговите продължители. В нея са изложени редки екземпляри от етапни за фирмите на Бенц модели, между които последните два автомобила на C. Benz Söhne, изработени през 1924 г. Щафетата продължава с Mercedes-Benz от годините между двете световни войни, а и след тях – чак до внушителния 600 и съвременните спортни болиди. Присъстват и емблематични продукти на други марки, като мъничкият Hanomag и Ford Model T. Възстановена е и част от фабриката с автентични машини и манекени на работници. Най-важният и ценен експонат обаче не е собственост на музея, а е взет назаем от Science Museum в Лондон.
В началото на експозицията, където е оформен кът в памет на големия изобретател, може да се види Patent-Motorwagen, модел 3. Това е най-старият запазен до наши дни автомобил в света и с голяма вероятност може да се предполага, че именно с него Берта Бенц е предприела прочутото си пътешествие!
През 1889 г. моделът е представен на международното изложение в Париж. Оттам вероятно го е купил един англичанин, а лондонският музей го придобива през 1913 г. от някоя си мис Е. Б. Бат от Кингс Лин, Норфолк, срещу символичната сума от пет паунда.
С благоговение и трепет оглеждаме триколесната машина, която може би е била шофирана от самата Берта Бенц. За двете години от създаването на първия модел конструкцията е претърпяла доста изменения. Колелата не са с велосипедни спици, а дървени, двигателят развива около две конски сили вместо 0,8, колкото е мощността на първия Patent-Motorwagen. Трансмисията е с две предавки, предното колело е окачено на ресори, има спирачки с челюсти, опиращи в колелата. Маховикът не е хоризонтален, а вертикален. Задвижващите вериги са по-масивни и стабилни, пред кормилото е монтирана още една седалка, ориентирана обратно на посоката на движение.
В Ладенбург се намира и къщата, в която Карл и Берта Бенц прекарват последните десетилетия от живота си. В парка зад нея е и първият масивен гараж, специално построен за автомобили – той прилича на мъничък замък с кула, където се е помещавал кабинетът на изобретателя.
Впечатлени от срещата с безценната реликва, излизаме от музея и сядаме в елегантното купе, за да продължим по-нататък. На фона на видяното новият Benz се възприема не просто като въплъщение на техническия прогрес в автомобилостроенето, а направо като пришелец от друга галактика. Мощният 204-конен дизел ни изстрелва за секунди до скорост, която Берта и синовете й не са можели да си представят. Седемстепенният автоматик превключва плавно, адаптивното окачване поглъща неравностите по пътя, електронните помощници предупреждават за автомобил в мъртвия ъгъл, за неволно напускане на лентата и за умора на водача, пътниците знаци се изобразяват на дисплея в скоростомера. Онова обаче, което със сигурност би потресло дори най-подготвения в техническо отношение човек от XIX век, е навигационната система, с която водачът разговаря на глас.
Първата бензиностанция в света
След Хайделберг, живописната стара столица на Курпфалц с грамадния, разрушен от французите преди повече от триста години замък, пътят ни отвежда във Вислох, където Берта Бенц и синовете й за първи път зареждат автомобила си с гориво. Моторът е работел с лигроин – лек бензин, използван за почистване на петна, който се продавал в аптеките. Днес част от аптеката във Вислох е реставрирана в някогашния си вид, а специална табела я описва като „първата бензиностанция в света”. Срещу нея е издигнат вдъхновен от събитието паметник, представящ Берта, двете й деца, аптекарския помощник и разбира се, автомобила, макар и в доста абстрактен вид.
Земите на някогашното велико херцогство Баден, през които е пътувала Берта Бенц, са благословен от Бога край, с плодородна почва, мек климат и будни, работливи хора. Пътят минава покрай овощни градини и лозя, тук могат да се отглеждат дори смокини и тютюн. Красивите села и градчета с устремени към небето камбанарии на църквите изглеждат като извадени от детска книжка. По възвишенията край реките Некар и Рейн се издигат живописни замъци, а в градовете херцози и князе са построили разкошни дворци.
Всички тези красоти изпълват с отрада душата на съвременния, бягащ от градския стрес турист, но Берта и синовете й едва ли са можели да им се наслаждават. Веригите, задвижващи колелата, постепенно се разтягат и започват да прескачат. Малко преди Брухзал пътешествениците спират при един ковач, който се съгласява да ги почисти и стегне. През това време отскачат до центъра на града, но не за да разгледат бароковия дворец – някогашна резиденция на епископа на Шпайер, а за да изпратят от пощата телеграма до татко Бенц, който сигурно се тревожи за тях.
Светът вече няма да е същият
Тъй като радиаторът все още не е изобретен, охладителната система е отворена и в нея често трябва да се долива вода. Налага се да отстраняват и леки повреди – когато се запушва бензинопроводът, съобразителната госпожа Бенц го почиства с иглата от шапката си, а утечката на ток от кабела на запалването е ликвидирана посредством един жартиер.
По стръмнините преди Пфорцхайм екипажът е принуден да бута машината си нагоре поради липса на бавна „планинска” предавка. Тук на помощ са привлечени две местни момчета и с общи усилия билото е изкачено.
Вечерта, около 13 часа след потеглянето, пътешествениците пристигат в Пфорцхайм, оставили зад гърба си над 100 километра. Берта и синовете й пращат победоносна телеграма до Карл Бенц в Манхайм, след което отсядат в хотела, за да не безпокоят роднините през нощта. Уморените, но доволни герои едва ли си дават сметка, че от този ден нататък светът вече няма да е същият.
За съжаление, поради бомбардировките през войната в Пфорцхайм са запазени твърде малко сгради от XΙX век, не е съхранен и домът на семейство Рингер, чиято дъщеря е Берта Бенц. Жителите на града обаче са се погрижили да увековечат спомена за именитата си съгражданка. На един от централните площади е поставен паметник, дело на скулптора Рене Дантес, изобразяващ триколесен автомобил с форми на женско тяло.
Обратният път към Манхайм преминава по друг маршрут, избран с оглед на по-малкото изкачвания и спускания, пък и на по-късото разстояние. Първото предизвикателство, с което се сблъскват майката и синовете, са износените накладки на спирачките. Заради тях се налага да слизат от автомобила и да го задържат при спускане. Един обущар от Баушлот наковава нови кожени накладки върху спирачните челюсти и пътуването може да продължи – вече по равната част на долината на Рейн. Пътят минава през Бретен – родното място на „учителя на Германия”, видния деец на Реформацията Филип Меланхтон, и Хокенхайм с неговата писта за Формула 1. В Шветцинген обичайната туристическа цел е лятната резиденция на курфюрстите с театър, художествена галерия и разкошен парк със скулптури и фонтани.
И накрая – отново в Манхайм. Този път не минаваме покрай двореца, който за гордост на курфюрстите имал с един прозорец повече от Версай, а днес приютява част от местния университет. Маршрутът ни отвежда до една алея близо до друг градски символ – високата водна кула. Там е паметникът на Карл Бенц – изобретателят, дарен от провидението не само с талант и въображение, но и с една изключителна жена.
Текст: Владимир Абазов
Снимки: Владимир Абазов