Запазвайки всички характерни динамични качества на комби версиите на „тройката”, новата Серия 3 Touring предлага значително повече пространство и функционалност в интериора.
Моделът Е 46 на BMW e нерядко срещано явление по нашите улици, но мнозина нямат изявени пристрастия при избора на подобен автомобил във версия комби или седан. Е 46 Touring беше типичен представител на Серия 3 – едно комби, чийто акцент се свеждаше не до обема на товарното пространство, а до спортното излъчване. Може би и затова моделът не създаваше усещането за семейна версия в стил Passat, а имаше също толкова динамична стилистика, колкото и седана, само че с малко по-различен нюанс. Така беше и с предшествениците на Е 46, моделите Е30 и Е36, така бе и с наследника.
Друг подход
С последното поколение на третата серия BMW са изоставили този подход – поне що се отнася до ограничения обем в задната част. Сега в Touring има много повече пространство за куфарите и множество системи и приспособления за по-удобно пренасяне на товара. Оказва се, че семейството може да бъда поставено на преден план, без от това да страда визуалната динамика.
С увеличение от 35 литра стандартен багажен обем „тройката” не се превръща в някакъв символ на товарна идилия, но вече изпреварва конкуренти като А4 и С-класата. Максималният обем е увеличен с внушителните 115 л и достига 1500 л, с което не отстъпва значително на по-големия брат Серия 5 Touring с неговите 1670 л. Броят на литрите обаче не е единственият показател, когато става дума за функционалност – серийно тук получавате електрозадвижван заден капак, който може да се управлява от дистанционното или с помощта на бутон. При наличие на препятствие, което може да бъде и вашата глава, той автоматично спира, а максималният ъгъл на отваряне може да се настрои в менюто на системата iDrive.
Класическият специалитет на BMW с възможност за отделно отваряне на стъклената част на задния капак е запазен и тук, а при отваряне на целия капак се открива широк отвор, чийто долен праг е на 62 см над пътя. В него са интегрирани две метални вложки, предпазващи от надраскване, а допълнителни светлинни тела в задния капак имат задачата да осветяват зоната под него през нощта. Тежката конструкция, включваща вертикалната разделителна мрежа и ролетната щора, прикриваща целия багажник, вече е разделена на две отделни части – решение, което пази гърба при изваждането им – и те лесно се отделят при нужда от използване на обема на багажника. Едната от тях, заедно с телескопичната конзола, която служи за закрепване на багажа, може да се скрие в специално предназначена за целта ниша. Подобно улеснение може и да ви изглежда банално, но всъщност е коствало много упорство от страна на интериорните специалисти, защото изисква промени в самата каросерия на автомобила – нещо, за което конструкторите трудно се съгласяват.
Освен това пътниците могат да разчитат на множество места за поставяне на чанти и дреболии, ленти за укрепване на багажа и мрежи, с помощта на които да той да бъде фиксиран. Задната седалка може да бъде разделена в съотношение 40:20:40, а при необходимост средната й част може да се сгъне и да бъдат превозвани дългите екипи за ски и прочее. При пълно сгъване на задната седалка се оформя почти равна повърхност – с лек наклон нагоре, но поне без стъпало.
Петдесетте милиметра увеличение на междуосието в сравнение с предшественика и по-високата линия на покрива обаче осигуряват повече място не само за багажа, но и за пътниците отзад. Пространството на задната седалка е видимо по-уютно, има повече място както за краката, така и за главата, а изваждащата се опора за лактите е оборудвана с отвори за прикрепване на чаши.
Същността обаче остава непроменена
Инженерите са успели да осъществят нарастването на обема, без да увеличат теглото на автомобила. Принос за това има по-големият дял на високоякостни стомани, позволяващи в различните версии везните да отчитат с до 40 кг по-малко в сравнение с предшественика. До втората колонка автомобилът е идентичен като конструкция и дизайн с версията седан и притежателят му естествено също получава цялата налична гама от системи, голяма част от които мигрират от по-високите класове. Сред тях са вече класическият за марката head-up дисплей, темпоматът с регулиране на дистанцията спрямо предния автомобил със stop & go функция. Известни сенки върху впечатлението от интериора хвърлят обаче част от използваните материали – в автомобил, чиято цена лесно може да надмине границата от 100 000 лева, не би трябвало да има толкова много твърди пластмаси по централната конзола или джобовете на вратите. Новият комби модел на баварците е първата „тройка”, който ще се сдобие с новото поколение на системата iDrive с по-модерна графика и дизайн на дисплея като на смартфон. По-бързият процесор позволява и по-бързо въвеждане на данните, и по-лесна работа.
При старта на продажбите на разположение на клиентите ще са три двигателя – дизеловите 320d и 330d и бензиновият 328i. Към края на годината ще се присъединят и версиите 320i, 318d и 316d. На разположение в теста бе бензиновата версия 328i с четирицилиндров турбомотор с 245 к.с. За всеки друг автомобил в средния клас подобна мощ би квалифицирала модела като свърхмоторизиран, но за BMW повечето оценки варират около определението „достатъчно” мощност. Всъщност четирицилиндровият агрегат N26 е един най-добрите мотори в света – Vanos, Valvetronic, директно впръскване с централно разположени пиезоинжектори, двуструен турбокомпресор – никоя друга машина на конкурентите не познава подобно съчетание от високотехнологични решения. По тази причина няма нищо чудно, че още при 1250 об./мин агрегатът вече е достигнал максималния си въртящ момент, ускорява хармонично и без затруднения 1,6-тонния автомобил и набира обороти с охота чак до отметката 7000. Всъщност именно с думата „хармонично” може да се опише и цялостното поведение на автомобила. Единственото качество, с което този брилянтен мотор не разполага, е звукът и характерът на по-достъпните някога шестцилиндрови агрегати с атмосферно пълнене, които разполагат с повече потенциал да вдъхновяват феновете. Архитектурата с шест цилиндъра обаче вече се предлага с турбопълнене и е запазена за по-високите версии.
Но ако тенденцията за даунсайзинг при моторите може и да подразни някой отявлен фен на марката, то тенденцията към олекотяване на елементите на окачването може само да бъде адмирирана. Широкото използване на леки сплави е позволило безпрецедентното увеличаване на следите на автомобила в сравнение с предшественика (46 мм при задната), като и тук е следван принципът на почти балансираното тегло върху двата моста. С подобни показатели е ясно защо Серия 3 Touring взима завоите със същата охота, с която това прави седанът, и като поведение остава вярна на най-добрите традиции на марката. В това отношение клиентите на комби модела могат да бъдат спокойни – въпреки нарасналите обеми и подобрената функционалност, съчетанието от балансирано тегло, динамично окачване и прецизно кормилно управление прави този модел най-добрата в динамично отношение „тройка” Touring, създавана някога.
Текст: Георги Колев