Тест на два модела от средния клас с полегат покрив и мощни шестцилиндрови мотори
При Kia Stinger GT и новото BMW M440i Gran Coupé линията на задния капак се стича плавно назад – също като по-голямата част от мощността на шестцилиндровия двигател. Това помага при бързо каране и при товарене на багаж. А на какво са способни в действителност тези два автомобила с полегат покрив и над 360 к.с.?
Седани, купета, комбита и кабриолети изпълват проспектите на BMW за средния клас още от 80-те години на миналия век. С последното поколение вариантите бяха разделени по име на Серия 3 и Серия 4 и гамата беше разширена, за да включва модел с полегат покрив: Нарича се Gran Coupé (GC), има четири врати и голям капак на багажника, който, заедно със задното стъкло, се отваря широко за лесно товарене на багажа. Новата версия днес участва в картината като M440i xDrive с 374 к.с.
Kia Stinger се предлага само в тази форма на каросерията, а след модернизацията – само като GT със задвижване на всички колела и V6 мотор с 366 к.с., който клиентите избираха с предимство и преди това. Въпреки че в проспекта не се използва терминът "купе", моделът също има покрив със спортна линия, с която пространството за главите отпред и особено отзад е малко по-ограничено в сравнение с много доброто в „четворката“.
Във версията Gran Coupé тя вече притежава затворени отгоре, потъващи дръжки на вратите, каквито за последно имаше от 1990 до 2000 г. при „тройката“ от серията E36. След злополука хората, оказващи първа помощ, могат да упражнят с тях по-малко усилие спрямо евентуално заяждаща врата; тези дръжките са по-неудобни и при ежедневна употреба. Това е особено вярно заради вратите без рамки, които предлагат малка площ за издърпване навън и натискане навътре, ако не искате да докосвате прозорците. Впрочем това не е изключение – вижте „двойката“ купе и iX, който изобщо няма механични дръжки на вратите. Предимствата на сгъваемия дизайн? Известни са само на дизайнерите и сигурно са на някакво място далеч след десетичната запетая в стойността на въздушното съпротивление.
ESP като приятел и помощник
Относно функционалността имаме още малко бележки – например, че задната седалка в BMW е от три части, а в Kia от две части без проход за дълги товари. Сега обаче бързо сядаме на първия ред зад волана и - запалване! Първоначално GC се движи в завоите прецизно, бързо и спокойно. За да го шофирате с голяма тяга към задния мост, както бихте очаквали в едно BMW (с означение M), всичко, което трябва да направите, е да натиснете кратко бутона с плъзгаща се кола. Още в режима Sport на ESP импулсите за завъртане могат да се задават чрез педала на газта с доста малък ъгъл на завиване. Това работи много лесно с електронно управлявания диференциал с ламелна блокировка в диапазона на разрешената скорост на обикновен път, без да се налага да провокирате автомобила чрез кормилната уредба.
Дали програмистите на алгоритмите за управление не държат юздите твърде хлабави? Добър въпрос, така че нека изпробваме това на трасето за управляемост в тестовия център на Bosch. Когато задната част се завърти, програмата против поднасяне потиска прекомерните подавания на газ нежно, но ефикасно по отношение на безопасността. Ако задницата се е подала леко навън, нито внезапно отпускане на педала за газта плюс спиране, нито резки движения с волана ще предизвикат завъртане на автомобила.
Интелигентно настроената ESP не пренебрегва задължението си за надзор. Въпреки това ако се движите в рамките на щедро определеното поле за действия, тази свобода ще е повече от достатъчна не само за пътя със завои, но и когато се носите по писта. Задната част например натиска навън при бърз десен завой и са възможни дори по-дълги плъзгания с управляем ъгъл. Софтуерът за двойното предаване обаче разпределя нютонметрите по такъв начин, че работата с волана е забележимо по-малка, отколкото например при 430i със задно предаване.
ESP като строг надзирател
Stinger GT винаги има задвижване на всички колела, което в режим Sport Plus също активира съответната логика на ESP. За разлика от BMW обаче тя веднага натиска импулсивно спирачките, щом задната част се отклони след леко завъртане. В модела на Kia или карате малко под границата – което е лесно за изпълнение, – или скъсвате изцяло предпазната мрежа.
Тогава системата за двойно предаване изтласква към задния мост повече въртящ момент, който се управлява там чисто механично от самоблокиращия диференциал. В резултат на това е необходимо много по-силно завъртане на волана, тъй като задната част трудно може да бъде отклонена от курса само с педала за газ. Ако искате да изживеете това, трябва да отговаряте на значително по-високи изисквания за шофиране, но GT никога не става агресивен: Ако намалите с повече усет газта, можете да излезете от презавиването без драма.
Ако бездруго предпочитате да следвате чиста линия, Stinger ще ви достави почти същото удоволствието от шофирането, което BMW предлага при този стил на каране. Предимството на Gran Coupé: Двушарнирният преден мост е забележимо по-прецизен при влизане в завоя от конструкцията Макферсън в Kia.
Както може лесно да се почувства в дългия ляв завой на трасето за управляемост, в граничен режим Stinger също осигурява по-ясна обратна връзка към волана. Докато усилието при въртене на дебелия волан на M-модела намалява леко при недозавиване, в машината на Kia трябва задължително да обръщате голямо внимание на това. Иначе тя предлага също толкова добро усещане при управлението, което с малко по-индиректната си настройка остава по-ненапрягащо.
Неравностойни задвижвания
Редовият шестцилиндров мотор в „четворката“ набира мощно обороти и чрез своя двуструен монотурбокомпресор повишава тягата незабавно още в ниския диапазон. Това се съчетава с отличната трансмисия ZF8, която във всеки режим избира правилните точки за смяна на предавките и правилната комбинация от комфорт и скорост на превключване. В допълнение лостът на централната конзола може да се използва за превключване на предавките в M-пътеката (за слизане с една предавка надолу натискате лоста напред). Друг начин за това са простите действия чрез лостчетата на волана, с лявото от които можете да включите най-ниската възможна предавка, ако го задържите.
Битурбо V6 моторът в Kia консумира с над литър повече при разход 11,1 л/100 км, но с 510 вместо 500 Нм осигурява с една идея по-голям въртящ момент. Въпреки че не е на нивото на качествата, за които говорихме при описанието на M440i, той се приближава до тях и това го позиционира наистина високо. По отношение на звука и двете машини са доста резервирани, дори GT не показва нещо повече от спортни нотки въпреки опционалния ауспух с клапи (2755 евро). Ако желаете, тук-там можете да обогатите звука по електронен път.
Най-големите разлики при задвижването се откриват в трансмисията, но те не се забелязват особено в града: малко по-бавната смяна на предавките тук е без значение, а автоматикът превключва плавно и използва въртящия момент на 3,3-литровия V6. Стратегията за превключване в режим Sport Plus, от друга страна, не е достатъчно агресивна при спиране, така че водачът трябва да помогне. Липсва специфичен режим за ръчно превключване, но след като сте щракнали с лостчето, минава достатъчно време, преди Kia да превключи обратно в "D". Затова пък често е досадно, че във всеки режим предложенията за екологично превключване закриват индикацията за актуалната предавка на дисплея. Освен това в Kia можете да повишите оборотите до ограничителя само когато ESP е изключена.
На аутобан GT понякога си позволява груби сътресения при превключване, винаги придружени от мигащ символ за контрола на сцеплението. В някои случаи дори светлината на ограничителя на оборотите остава продължително включена: автоматикът превключва нагоре само при отпускане на педала на газта. Не помним нито сътресения, нито бъркотия в електрониката при други екземпляри на Stinger, така че това вероятно е проблем в тестовия автомобил, който изчезва в спортния режим на ESP с разхлабен контрол на сцеплението. Въпреки това тук трансмисията получава съответно по-ниска оценка.
Kia не успява да навакса
Още по-забележимо Stinger губи точки в оценките за спиране. Не че го прави лошо: 35,4 метра от 100 до 0 км/ч е добра стойност. За лош късмет на Kia обаче на M440i му стигат само 32,7 метра и баварецът продължава да поддържа нивото на спортен модел и в дисциплините със 130 км/ч. Срещу 350 евро тестовият автомобил разполага с технически M-пакет, включващ по-големи предни спирачни дискове плюс оптимизирано охлаждане на двигателя и сгъстения въздух.
Друга категория, в която „четворката“ винаги доминира, е управлението на функциите. Вярно е, че с въртящите се регулатори в GT температурата може да се настройва по-лесно, отколкото с бутони. Освен това Stinger има удобни дръжки на вратите и бутон за изключване на автоматичната старт-стоп система (в BMW: само през спортен режим на двигателя или трансмисията). Гласовото въвеждане на навигационни дестинации и радиостанции също работи прилично, а полезни превключватели, като „Map“, „Media“ и звездичката за предпочитания, допълват сензорната система на Kia. Въпреки това с по-лесното управление на функциите, особено по време на шофиране, BMW показва явно превъзходство: с въртящ и натискащ се селектор плюс бутони за директен избор и сензорен екран, осем бутона за почти свободнио присвоявани предпочитания и гласово управление, което освен стандартните функции извиква и специални менюта, чете ръководството или проверява температурата на маслото.
Като изключим това, разликата в точките става малко по-голяма единствено при оценките за светлините, защото докато BMW умело осветява пътя по най-добрия възможен начин със своите незаслепяващи лазерни дълги светлини, Stinger може да предложи само обикновена функция за автоматични дълги светлини. Навсякъде другаде моделът е равностоен; той например почти постига добрия комфорт на окачването на Gran Coupé, което работи с една идея по-меко и по-контролирано. Kia също е обзаведена шикозно отвътре, BMW я превъзхожда само с още по-качествени бутони, декоративни лайстни и по-педантична изработка. Към това в тестовия автомобил се добавя кожено арматурно табло за 1550 евро, което го прави да изглежда като модел от висшия клас.
BMW – по-добро и много по-скъпо
Единствените екстри, които се предлагат за Kia, са други цветове на боята и кожата, остъклен покрив, спортен ауспух и за 135 евро "допълнителна консервация на двигателното отделение и долната част на автомобила". Без всичко това, почти напълно оборудван, Stinger струва в Германия 58 900 евро, тоест с 9200 по-малко от „четворката“. След изравняване на оборудването разликата се увеличава до около 20 000 евро.
Разбира се, моделът на BMW ще остане по-стабилен като цена при вторична продажба, също така той печели всички раздели за качества и в крайна сметка побеждава в теста с красноречив резултат. Великолепен при него е преди всичко игривият начин, по който се изживява склонността му към презавиване с регулирания блокиращ диференциал – но ако нямате нужда от това, определено трябва да разгледате проспекта за евтиния Stinger GT.
Заключение
1. BMW (669 точки)
Комфортът, управлението на функциите и впечатлението за качество подкрепят претенциите за висока класа и цена, превъзходният двигател и настройките на двойното предаване са в унисон с девиза за радост от шофирането.
2. Kia (610 точки)
В Stinger GT хората от Kia са събрали мощен V6, много забавление и комфорт при шофиране и съвсем прилично изработен интериор в значително по-изгоден и евтин пакет.
Текст: Томас Хелманцик
Снимки: Ханс-Дитер Зойферт