С новото поколение на „тройката“ на BMW вечният дуел навлиза в поредна фаза
Може би вместо да се впускаме в анализ на ограничаващите рамки на крайния резултат в този тест, е много по-смислено просто да се насладим на момента и да извлечем най-доброто от него: имаме привилегията да сравняваме два седана от среден клас, със задно задвижване и доста сериозни двигатели под предния капак – това са напълно новото BMW 330i и обновения в средата на миналата година Mercedes C 300. Драги читатели, тези два автомобила наистина си ги бива! На това място ми се иска да поясня защо смятам така, преди да премина към традиционните за един сравнителен тест подробности. В момента автомобилите, задвижвани от двигател с вътрешно горене, са принудени да оцеляват в крайно неблагоразположена към тях среда – при това доста незаслужено. И в този момент тези два автомобила се осмеляват да бъдат тук, с цялото си технологично съвършенство, доказвайки, че автомобилите такива, каквито ги познаваме, съвсем не са на доизживяване. Годините на оспорвана конкуренция през годините е позволила на „тройката“ и C-класата да достигнат до изключителна висока във всяко отношение, карайки всеки страстен автомобилен любител да гори от желание да провери в детайли колко добри за шофиране са всъщност. Трябва да признаем, че при Mercedes радостта от шофирането особено през последните години също се превърна във фактор. Изобщо е видно, че май е време да оставим клишетата настрана.
Принципно в задната част на салона на „тройката“ е малко по-просторно, отколкото в С-класата. Странното обаче е, че слизането от по-големия от двата автомобила всъщност е по-сложна задача. BMW заявиха, че новият модел ще бъде по-дълъг, по-широк и по-лек. Първите две неща са факт, но не и последното: 330i всъщност е по-тежък от предшественика си и с 39 кг по-тежък от C 300 – дали това влияе зле на динамиката на пътя? Може би действително щеше да бъде така, ако инженерите от Мюнхен не се бяха постарали толкова много. Само че те са дали много от себе си, за да направят оптимални с оглед на пътното поведение настройки на ходовата част - в резултат тя е доста твърда и отстъпва по комфорт на Mercedes. В реалността комфортният режим на M-окачването отговаря на спортния режим в C 300. BMW предпочита да намалява ефекта от неравностите, вместо да се опитва да ги поглъща изцяло.
Докато при C 300 всички системи са ориентирани най-вече към комфорта, цялата същност на 330i е насочена към динамиката на пътя, като това се отнася в особена сила за версията M Sport (от 93 700 лева), която има променливо кормилно управление и по-големи спирачни дискове. Тестовият автомобил разполагаше също така с блокируем диференциал, споменатото вече адаптивно окачване, както и 19-цолови колела. В интерес на истината, лекият дефицит по отношение на комфорта в известна степен вероятно се дължи именно на големите колела с нископрофилни гуми.
BMW оживява във всеки завой
330i е изключително енергичен на пътя, без значение дали настилката е добра или не. Тук връзката между машина и човек е почти интимна – идеално за хора, които имат нужда от седан, но търсят характера на Coupé: с оглед на дължината си от 4,71 метра тройката се усеща почти нереално компактна при шофиране. Поведението в завои е направо изключително – един от най-добрите примери за прекрасно настроен автомобил със задно предаване. Леките заигравания на задната част всъщност рядко преминават в реално презавиване; с умело боравене с педала на газта „тройката“ доставя неимоверно удоволствие без да се държи „хулигански“. Този автомобил успява да погъделичка най-чувствителните нервни окончания на всеки любител на спортното каране, позволявайки на човек да бъде бърз без особени усилия. От друга страна, фините настройки позволяват автомобилът да бъде изключително прецизно насочван в наистина критични ситуации – включително когато се налага да контрирате с волана. „Тройката“ по чудесен начин предизвиква спортния дух у своя водач, превръщайки се в умел спаринг партньор. Когато карате този автомобил по пътища със завои и се справяте добре, почти имате усещането, че той одобрително ще ви потупа по рамото. Да, ако се погледнете в огледалото за обратно виждане, няма да е чудно, ако откриете доволна усмивка.
Mercedes обаче не отстъпва с много. Той преследва бавареца по петите, а ако пожелаете това от него, също може да поднася задницата си; но само толкова, че да смалява радиуса на завоите. Впечатляващо е да се отбележи, че наред с очевидните си предимства по отношение на комфорта, пневматичното окачване се отличава и с добра динамика. Да, тук карането не се превръща в спектакъл, но е на много високо равнище. C 300 остава неутрален дори когато 330i започва леко да нервничи със задната си част, но се усеща някак по-напрегнат най-вече по отношение на задвижването: неговият четирицилиндров двигател няма хармоничния акустичен дизайн като двулитровата машина на BMW, автоматикът на Mercedes също не е на нивото на този на неговия опонент.
Чиста работа
При спринта от място до 100 километра в час 330i има лек превес; C 300 обаче изравнява класирането при ускорението до 200 км/ч. На магистрала моделът от Щутгарт се чувства определено в свои води. Ами BMW? Тук свръхдиректното управление не винаги е плюс, тъй като при висока скорост малко неволно движение е достатъчно, за да промени траекторията на движение. Поради тази причина чистото движение по магистрала изисква повече концентрация.
Може би в тази връзка е препоръчително ако ще работите с инфо-развлекателната система по време на магистрален преход, да ползвате гласови команди, или пък бутоните на волана. Гласовото командване се активира с репликата „Hey BMW“, след която вече разполагате с личен дигитален асистент. Ако имате връзка с интернет, тази функция е доста полезна. За технократите не по-малко впечатляващ е и Head-up дисплея на „тройката“. Сега площта на прожекционното поле в челното стъкло е значително увеличена и при нужда изобразява даже част от навигационната карта. По този начин предното стъкло се превръща в трети голям екран – минимизирайки вероятността да отклоните вниманието си от пътя.
Все още има истински бутони
И понеже стана дума за отклоняване на вниманието на водача от пътя: за щастие инженерите не са се поддали на масовата истерия по повсеместната дигитализация, силата на звука на аудиосистемата и климатичната инсталация се управляват от класически бутони – това важи както за „тройката“, така и за С-класата, която между другото се усеща с една идея по-аналогова. Което всъщност ни радва, защото наследникът ще бъде с ергономична концепция в стила на A-класата.
Следващият модел ще трябва да догонва BMW в доста отношения, защото „тройката“ предлага услуга от типа „консиерж“ през кол център, както и DVD-плеър. Освен това системата в автомобила предупреждава водача да не забрави смартфона си в нишата за зареждане. Най-важното обаче е друго: въпреки изключителните си възможности, iDrive се управлява значително по-лесно и интуитивно, отколкото командната система в С-класата. Вероятно вече усещате как точките започват да натежават в полза на BMW. Това е тенденция, която се засилва при оценката на разхода на гориво: 330i изразходва с 0,3 литра по-малко гориво на 100 километра и съответно има по-ниски емисии CO2. Фактът, че при оценяването на финансовите разходи битката става още по-оспорвана, се дължи на факта, че голяма част от динамичния потенциал на 330i се дължи на някои неособено евтини опции, а това му коства точки.
Накрая все пак Мюнхен побеждава Щутгарт – това е резултатът от поредното издание на вечния дуел на двата може би най-добри автомобила в своя клас.
ЗАКЛЮЧЕНИЕ
1. BMW
Оборудваният с редица скъпи опции 330i се представя като един забележително динамичен и приятен за управление автовобил. Комфортът на возене обаче можеше да бъде и по-добър. Моделът печели този дуел с малка преднина.
2. Mercedes
Благодарение на предлаганото като опция пневматично окачване Air Body Control, С 300 вози изключително добре и едновременно с това е достатъчно чевръст на пътя. По отношение на ергономията и мултимедийното оборудване той леко изостава.
Текст: Маркус Петерс
Снимки: Ахим Хартман