Вход

Абонамент

Благодаря, че избрахте да се абонирате за auto motor und sport. Изберете вида абонамент и въведете нужните данни, а ние ще се погрижим списанията да достигнат до Вас максимално бързо.

Избери годишен абонамент и вземи 10% отстъпка.

Абонамент

Благодаря, че избрахте да се абонирате за auto motor und sport. Изберете вида абонамент и въведете нужните данни, а ние ще се погрижим списанията да достигнат до Вас максимално бързо.

Избери годишен абонамент и вземи 10% отстъпка.

Абонамент

Благодаря, че избрахте да се абонирате за auto motor und sport. Изберете вида абонамент и въведете нужните данни, а ние ще се погрижим списанията да достигнат до Вас максимално бързо.

Избери годишен абонамент и вземи 10% отстъпка.

Абонамент

Благодаря, че избрахте да се абонирате за auto motor und sport. Изберете вида абонамент и въведете нужните данни, а ние ще се погрижим списанията да достигнат до Вас максимално бързо.

Избери годишен абонамент и вземи 10% отстъпка.

0 продукта | 0 лв.

Абонамент

Благодаря, че избрахте да се абонирате за auto motor und sport. Изберете вида абонамент и въведете нужните данни, а ние ще се погрижим списанията да достигнат до Вас максимално бързо.

Избери годишен абонамент и вземи 10% отстъпка.

auto motor und sport Bulgaria logo

Capri 2300 GT, Taunus 2.0 GXL, Escort RS 2000: Народен Ford

11.05.2017 15:50

Масовите спортни модели на европейския Ford от 70-те години

С комбинация от мощност и надеждност преди повече от 40 години Ford примамва своите клиенти. Те могат да избират между наточения Escort RS 2000, кадифения Taunus TC Coupé и очарователното Capri. Днес сме си уговорили среща с тези три толкова различни мощни модели на Ford.

Може би точно сега, когато Ford отново продава в Европа „лошото момче” Mustang, е най-подходящият момент да отправим поглед около 40 години назад. В началото на 1970-те години всеки, който иска да си купи малко повече от необходимата мощност срещу малко по-малко от парите за BMW или Alfa, може да намери подходящия Ford.

Добре платените фабрични работници, майстори и чиновници карат Ford, но може би успоредно с това мечтаят за автомобил с по-звучно име и повече престиж. Първо обаче трябва да се осигури изплащането на къщичката, децата да започнат да печелят сами или да бъде изяснен въпросът дали най-напред в дома да не влезе един цветен телевизор. Дотогава остава Ford.

И тъй, хората излизат в събота по сандали и потници пред къщата или блока. Лъскат хромираните части и мият каросерията с вода от кофата, като в почивките изпушват по една цигарка, доволно бъбрейки със съседите. Най-често ритуалът включва и една-две бутилки бира, защото на човек вече не му се пътува надалеч в този слънчев ден. Радиото в автомобила съобщава развълнувано за головете в Бундеслигата, а в шест без петнайсет по първа програма започва спортният преглед със зализания Ернст Хуберти. 

При ретроспективен поглед това време изглежда идилично. И неговите автомобили, като събраните тук три модела на Ford от 1970-те години с напълно различни характери, също изглеждат невинно, може би по-скоро наивно в своята техническа простота и в усилията си да извлекат възможно най-доброто от скромните си дадености. „Голяма кола за малко пари” е най-честият коментар по темата за Ford в разговорите по масите, където наред с бирата като нещо напълно естествено се мъдри и пепелник. Никой не отваря дума за блестяща техника. Пък и едва ли вижда голям смисъл в нея.

Колкото по-голям е работният обем, учи Голямата мама от Америка, толкова по-спокойно се шофира автомобилът и толкова по-траен ще е моторът. Затова и в Англия, и в Германия Ford поставя на върха в повечето си моделни серии шестцилиндрови версии с не по-малко от два литра работен обем. Това че са доста лакоми за гориво, тогава не впечатлява почти никого. Нали бензинът е евтин... През 1973 г. ще дойде осакатяващата петролна криза – но кой ли е можел да я предвиди?

Taunus – невъзмутимият кръстосвач

Така през 1970 г. някой е купил този Taunus с издадена напред средна част на дебело хромираната радиаторна решетка, подчинявайки се на моментния порив. Човекът е можел да си позволи нещо по-така, затова пренебрегнал примамливо евтините редови четирицилиндрови мотори от 1,3-литровия с 55 до 1,6-литровия с до 88 к.с. и избрал двулитровия V6. Със своите 90 к.с. той е съвсем малко по-мощен от 1,6-литровия, но шест цилиндъра са ценност сами по себе си и в добавка сериозно повдигат имиджа. И без това монтираните надлъжно четирицилиндрови мотори не били пример за равномерен ход, въпреки че притежавали модерна конструкция с горно разположен разпределителен вал и глава с напречен поток. 

Това, че Taunus, който по някои разкази получил своя характерен нос на радиаторната решетка по желание на тогавашния (но вече уволнен по време на пазарната премиера) президент на Ford Motor Company Симън Емил („Бънки”) Кнудсен, е носел тъкмо името Taunus, далеч не се е разбирало от само себе си. През 1967 г. това богато на традиции име било изоставено при модела Р6, а през 1970 г. се появява отново сред продължителни вътрешни борби във фирмата. Така новият Taunus, който поради техническата си близост със също конструираната до голяма степен в Англия Cortina е наричан от познавачите и „TC“, излиза на пазара. 

Седан с две и с четири врати, купе и комби Turnier – Ford предлага на клиентите си разнообразие и продължава да го прави при оборудването: Асортиментът се простира от скъпернически обзаведения L през XL и спортно акцентираната GT серия до предлагащото пълно благополучие ниво GXL. С двулитровия V6 под предния капак един такъв GXL 1970 е върховият модел и обещава – тъкмо във версията купе с полегато спускаща се задна част – аромата на една покупка за удоволствие, при която полезните за всекидневието качества не са от първостепенно значение. 

Бялото купе на работещия във Ford Петер Кеслер, който притежава елитния „Кнудсен” от 2005 г., стои пред нас, изпълнено с вътрешно спокойствие, и изглежда малко по-агресивно от обикновено. „Монтирах гуми 205/60 на широки 5,5 цола 13-цолови джанти”, обяснява Кеслер. Това се отразило добре върху поведението на пътя, също както и преоборудването с газови амортисьори, които обаче влошават и без това не твърде идеалния комфорт на возене. Интериорът с облечените с кафяв велур удобни седалки обаче е останал в оригиналния си вид – с изключение на спортния волан от RS гамата. От дълбоки кладенци надничат три кръгли уреда, включително и оборотомер, който не е бил предвиден за по-обикновените версии. 

Един декоративен елемент с шарки на дървесина преминава като тънка ивица през цялото арматурно табло и стига до вратите, в чиито вътрешни облицовки висящите на пантите ръкохватки напомнят за времето на конските карети. Тесните вентилационни дюзи, които се дозират с въртящ се цилиндър, са сгушени под челното стъкло, а върху наклонената към водача централна конзола се намират цели четири кръгли индикатора: за горивото в резервоара, напрежението на акумулатора, температурата на водата и налягането на маслото. 

Малкият шестцилиндров мотор стартира с леко фъфлене и моментално изпада в спокоен, едва чут празен ход. Да, ето затова хората си купуват шестцилиндрови автомобили. Скоростният лост се плъзга охотно, но не с ултракъс ход, на първа предавка, съединителят зацепва меко, без усилия, и с тихо шумолене късоходовият шестак бавно извежда автомобила навън. 

Дори само култивираният звук от тънкия ауспух сигурно е предизвиквал завистта на съседите – защото гласът на Taunus е спокоен и излъчва увереност. Той не показва амбиции за високи скорости, но извирайки от дълбините на работния обем, с охота се подчинява на педала за газта. 100 км/ч се достигат на четвърта скорост при малко над 2500 оборота. Само вятърът и гумите тихо пеят песента на далечния път. 

Въпреки независимото окачване с две двойки носачи отпред и сложно окачения твърд мост отзад Taunus се усеща като доста тромав. Неравностите по пътя автомобилът посреща с чукане и нерешително спазване на посоката, с леки колебания в линията на движение. В завои влиза без радостна възбуда, но с много ранно спиране и занасяне на предния мост. 

Този Taunus ТС, който на времето не е пожънал особено положителни отзиви в auto motor und sport и дори е удостоен с негативния приз „Сребърен лимон” от автомобилния клуб ADAC, с удоволствие оставя на други да се перчат с динамика на пътя. Моделът на Ford, особено във версия купе, е автомобил за удоволствие – благословен, поне на предните седалки, с усещане за вътрешен простор, – с който да пътувате спокойно през някоя топла лятна вечер. Да кръстосвате по дългите пътища, да слушате мекия баритон на мотора през отворените прозорци, с едната ръка на волана, а с другата държейки покрива според най-добрите американски маниери. При наближаване на завой спирате с мотора, може би превключвате една предавка надолу с междинна газ, после с мелодично бучене и осезаема тяга излизате на следващия прав участък. Така Ford Taunus от първото (ново) поколение, който още през 1973 г. е преработен, получавайки по-добра ходова част, по-качествен интериор и променена решетка, е в състояние да ви дари с най-голяма наслада зад волана. 

Capri – изглежда добре навсякъде

Това разминаване между формата на купе, включително събудените от нея спортни очаквания, и приспивната динамика на пътя е причина Taunus TC да изглежда някак небалансиран. При това хората във Ford са знаели как се прави добра ходова част, без да се бърка твърде дълбоко в кошницата със скъпите технически решения. 

В близко конструктивно родство с Escort Mk1 и поради това снабдено с по-скоро прост твърд заден мост, представеното през 1969 г. Capri проявява в много по-голяма степен любов към завоите. Кормилната уредба работи с повече усет и по-директно, без при това да изисква здрави мускули. Много неща са просто на мястото си в този изящен автомобил, който стои серийно върху гуми с размер 165. Удобните седалки са монтирани дълбоко, воланът леко натоварва изпънатите напред ръце, скоростният лост лежи удобно под дланта ви. Превключватели, които прещракват така, сякаш ще работят вечно, са разположени между оборотомера и кухината за радио, главните уреди са обградени от четири малки циферблата за допълнителна информация. 

Декоративните елементи с шарки на дървесина, разбира се, също присъстват на борда на това GT, чието оформление, въпреки някои дизайнерски увлечения като отворите за въздух пред задните калници, изглежда извънредно ясно и естествено. „Реставрирахме го из основи. От втори собственик, на само 65 000 километра”, казва Зигфрид Цимер от Вегберг-Рикелрат близо до Мьонхенгладбах, където търгува с автомобили и мотоциклети във фирмата за олдтаймери Zimmer. Съответно добро е и състоянието на това самородно съкровище, оборудвано с онзи 2,3-литров V6, който в първата година на продажбите е бил върхът в двигателната гама и е правел възможно достигането на максимална скорост от почти 180 км/ч. През есента Capri получава дори 2,6-литров мотор със 125 к.с., преди моделната серия да бъде оглавена от култовия RS 2600 със система за впръскване Kugelfischer и 150 к.с.

Още повече, отколкото в Taunus, изживяването зад волана на Capri е белязано от впечатлението, че по всяко време разполагате с достатъчно мощ под десния си крак. Под въздействие на оживлението от спортната позиция на седене, от късия ход на скоростния лост и от по-близкото до спортен автомобил усещане за вътрешно пространство заради по-ниските странични стъкла, темпото автоматично става по-ускорено, равномерно работещият V6 получава картбланш за повече обороти и за по-шумни изяви. 

Така се правят спортни автомобили за малко пари – а двете все пак използваеми седалки на втория ред пригаждат машината за ползване и от млади семейства. Някога такова 2,3-литрово Capri е струвало под 10 000 марки и с това е отговаряло на възможностите на млади фенове на моторните спортове, които обичат да се изфукват пред кафенето, но искат и да покарат по Северното трасе на Нюрбургринг. 

Escort – сърдитият териер

Като става дума за Северното трасе, със сърдития, заядлив глас от тънкия си ауспух се обажда и Escort RS 2000. Хелмут Щайн, медиен консултант, собственик на художествена галерия и състезателен пилот любител, е събудил своето бяло съкровище с широка синя ивица специално за тази фотосесия от съня, в който пребивава като една спяща красавица. Твърде малко време, твърде много автомобили. Сега Щайн се усмихва, гледайки малкия си Ford, който поради отрицателната сходимост на колелата си изглежда леко кривокрак до Taunus и Capri. „Жалко, че го карам толкова рядко. Да знаете как звучи, как влиза в завоите! Страхотна работа!”

На същото мнение били и феновете на седана с две врати, дебютирал през 1968 г. като кротко бюргерско возило и конкурент на „костенурката” с мощност от 34 до 64 к.с. Защото обикновеният и с банална външност – въпреки извитите хълбоци над задните колела – автомобил носел в гърдите си две души: Във всекидневието Escort изпълнявал задълженията си, без да бие на очи, но още от първите години, преди всичко на Британските острови, се появили мощни версии с двигатели с два разпределителни вала, които предизвикали фурор на пистовите състезания и ралитата. 

Тунинговани Escort RS били и машините, които през 1972 г. победили BMW 2002 в малкия клас на пистовите състезания и така подготвили почвата за RS 2000. Неговите продажби започват в Германия през 1973 г. – само година преди появата на ъгловатия Escort II − в началото само чрез 79 подбрани RS дилъри. Стръвно поемащия всяко подаване на газ двулитров мотор с горен разпределителен вал, който се побрал в двигателния отсек единствено благодарение на новата вана на картера и новата камбана на предавателната кутия, не бил единствената разлика с кроткия Escort – предавателната кутия, задният мост и спирачната уредба от английския Ford Cortina, усилените дънна платформа и надлъжни греди, както и по-стегнато настроената ходова част и намаленият просвет коригирали питомната природа на Escort, като му придали черти на върколак. 

Идеално наместен в черупковата седалка от гамата за тунинг на RS, още преди първия завой усещате, че този териер няма намерение само да си играе. Изпълнен с блаженство, той диша през откритите мокри въздушни филтри, напряга мускули с онзи металически унтертон, който прекрасно напомня за музиката на пистовите състезания. Малкият волан изисква силна ръка, за което ви възнаграждава с незабавни промени в посоката. Управляемостта? Еднозначна, предвидима, с охота към дрифтове. Превключването? Хваленият с основания скоростен лост като джойстик на Mazda MX-5 не е по-добър. Двигателят захапва яко, устремява се с режещ звук към границата на оборотите, кашля и пъшка при отнета газ. Окачването? Да. Пътят през цялото време е осезаем. Твърде осезаем. 

Голямо удоволствие в най-малкия Ford, който не ще и да чуе за дълги пътувания и комфорт. При това, какъвто си е малък, е най-лесен за миене. Идеално, нали?

Заключение

Редакторът Михаел Харнишфегер: Три модела на Ford, три различни характера въпреки близката техника. Taunus може да бъде препоръчан като уверено-спокоен кръстосвач; ходовата му част не позволява спортни изяви. Те са доста по-сполучливи с Capri, който с V6 мотор е спортно купе със здрави зъби. Escort RS обаче притежава най-добрите състезателни гени и дори днес е в състояние да издуха дяволски много автомобили по криволичещите второстепенни шосета. 

 

Текст: Михаел Харнишфегер
Снимки: Беате Йеске

Коментари
comments powered by Disqus