През 1960 г., пет години след дебюта му на пазара, ние отново обърнахме поглед към 190 SL. Оригиналният тест е на Райнхард Зайферт, а заглавието – „Послушен и здрав автомобил“
Почти пет години минаха, откакто през 1955 г. нашето списание побратим MOTOR-REVUE тества Mercedes-Benz 190 SL. Въпреки че почти не се е променил оттогава, след половин десетилетие ни се стори интересно да се занимаем с него отново – особено след като нашите читатели многократно изразиха желание за тест на 190 SL.
Всеки, който е чел теста на MOTOR REVUE от 1955 г., знае, че 190 SL не получи пълно одобрение. Днес е по-трудно да се оцени справедливо този автомобил, защото, от една страна, той все още крие почти всички слабости от онова време, но от друга, е толкова популярен, че сигурно ще продължи да се произвежда дълго време, тъй като е по-вероятно търсенето да се увеличи, отколкото да намалее.
Приликата между братята SL се изчерпва с външния им вид. Те се различават не само по цена и мощност, но и по своята техническа концепция.
Въпреки че не е евтин, 190 SL е постигнал популярност, която го поставя в една редица с други най-продавани спортни автомобили, като MG, Triumph, Jaguar, Alfa Romeo Giulietta или Porsche. Над 18 000 бройки 190 SL са продадени по целия свят от 1955 г. насам.
Изглежда обаче, че 190 SL е предпочитан от една много специфична публика. Неговата популярност като филмов реквизит, като фон в модните списания и като притежание на разнородни звезди сочи посоката – и тя в никакъв случай не носи винаги радост на неговите създатели. Няма съмнение обаче, че 190 SL е пó у дома си на булевардите, отколкото на състезателните писти. Това е част от природата му.
Външни предимства
190 SL задоволява присъщата на всички ни нужда от престиж по особено изразителен начин, защото е необичайно елегантен автомобил – както днес, така и по времето на създаването си. Много красиви спортни коли са произведени по целия свят през последните пет години, но 190 SL стои на равна нога до всяка от тях. Неговите широки, заоблени и хармонични форми разкриват големия усет на създателите му за външния ефект от един спортен автомобил. Особено когато е без покрив, 190 SL привлича вниманието към себе си. В погледите на наблюдателите се чете завист и възхита, кокетство и желание да бъдат поканени – в зависимост от темперамента и пола им.
Вероятно няма да сгрешим, ако предположим, че тези предимства на външността формират голяма част от популярността на 190 SL, и то съвсем заслужено. Не трябва да се чувстваме издигнати над тези неща - кой не би искал да се вози в красива, открита кола и да гледа света наоколо, наконтен със спортна шапка или пъстра кърпа за глава? 190 SL съвършено предава безспорните предимства на подобен стил на живот, въздействащо подкрепен от звездата на Mercedes отпред, отзад и на джантите. Няма спор – звездата с трите лъча от щутгартския квартал Унтертюркхайм се радва на необикновен престиж сред автомобилните маркови емблеми по света. Нерядко именно заради нея колите се купуват, без да са видени на живо, и мнозина други автомобилни производители мечтаят да притежават подобен символ на привлекателност. Завистниците са склонни да пренебрегват факта, че тази репутация е спечелена благодарение на качествена работа в продължение на много години. Няма съмнение обаче, тя е и ангажимент за качество.
Mercedes 190 SL във версия Roadster струва 16 500 марки.
190 SL има огромен брой външни характеристики, с които да предизвика възхита от себе си и от своя собственик. Има и други положителни страни, които стават очевидни при употреба. 190 SL е известен с това, че е неразрушим, така че на собствениците му почти никога не се налага да се тревожат за него. Не е от онези спортни коли, които постоянно се нуждаят от нежна ръка и добър сервиз. Минава на преглед от време на време – и това е всичко. За собствениците на обикновени леки автомобили това може би не изглежда сензационно. Но за купувачите на спортни машини в страна като Съединените щати, където производителят и – често – най-близкият оторизиран сервиз са далеч, това в никакъв случай не се подразбира от само себе си и е най-ценно. Затова американците защитават позициите на 190 SL в гамата на марката.
Шофирахме 190 SL Roadster, който определено бихме предпочели пред купе версията без гюрук. Първо, 190 SL е много по-приятен за шофиране открит, отколкото закрит, и второ, текстилният покрив на роудстъра е с качество, каквото освен във фабриката Зинделфинген, се произвежда само на няколко места по света. Не само е напълно устойчив на вятър и вода, но можете да го отворите или затворите за половин минута, за което, ако сте го извадили, дори не е нужно да слизате. Това бързо и възможно по всяко време преминаване между открито и закрито шофиране е друго голямо предимство на 190 SL. Монтирането на свалящ се покрив на купе е доста трудно и можете да минете без него дори през зимата, особено предвид факта, че отоплителната система е много ефикасна. Когато се монтира купе покривът, гюрукът на роудстъра трябва да бъде изваден и да се съхранява опънат в специален сандък. Версията купе – също с подвижен покрив – има предимството, че няма преграда зад която да се сгъва гюрукът на роудстъра, което означава, че разполагате с повече пространство, но според нас това не компенсира липсата на опция за бърза промяна. Във версиите Roadster и Coupé може да бъде монтирана напречна задна седалка за ползване в краен случай. Самата каросерия е не само красива, но и с отлично качество. Това се усеща по прецизното затваряне на вратите и прозорците или на предния и задния капак, както и по дреболии като солидно изпълнения заключващ се капак на жабката и отлично изработеното вътрешно обзавеждане. Каросерията и външният вид на 190 SL и днес заслужават отлична оценка.
Вътрешни особености
Хората, които правят отлично впечатление във всичко, често изпитват трудности да оправдаят очакванията, които им възлагат околните. Същото е и със 190 SL, тъй като при този автомобил очевидно повече внимание е обърнато на външния вид, отколкото на техническата му концепция. В това отношение той е нещо съвсем различно от по-големия си брат 300 SL, с който няма много общо освен формите и двете букви SL. Докато 300 SL е специална конструкция със също толкова специални характеристики, 190 SL остава близо до серийните продукти с четири цилиндъра. Двигателят на 190 SL е по-мощна версия на използвания в 180 и 190 1,9-литров четирицилиндров мотор с горен разпределителен вал. Ходовата част е базирана върху „системата рама - под“ на тези модели с предна подрама .
Въпреки че двигателят с горен разпределителен вал и ходовата част със задна едношарнирен люлеещ се мост са идеални за спортна употреба, резултатът не е напълно задоволителен. Двигателят, който още при 190 не работи особено равномерно и тихо, в 190 SL се изявява като доста груб, а настройката на ходовата част също не изглежда особено подходяща за открит роудстър.
Доплащането за кожената тапицерия на Roadster възлиза на 780 марки.
Това, че не се сприятелихме с двигателя, не беше защото не е достатъчно мощен. Със 105 к.с. при 5700 об./мин той е в състояние да отговори на спортните изисквания. На практика обаче не е много забавно да се използва тази мощност, тъй като двигателят дори при ниски обороти предизвиква силни вътрешни и външни шумове, които според нас са излишни. Дори при безобидните 3000 об./мин моторът издава толкова гаден шум, че си мислиш, че се случва кой знае какво – а все още не се случва нищо, защото в този диапазон на оборотите стойностите за ускорението все още са съвсем цивилни и се постигат от нормални автомобили от средния клас с не толкова скандалджийски интонации. Тъй като не държите да привличате вниманието и да ви се носи славата на бесен шофьор, автоматично свиквате да поддържате оборотите под 4500 в минута. Така можете да ускорявате доста добре, но голяма част от 105-те коня остават в конюшнята за редките случаи, когато сред дивата природа преодолеете собственото си желание за тишина и спокойствие и оставите стрелката на оборотомера да се изкачи до 5500 об./мин или повече. Тогава двигателят проявява необикновена охота към високите обороти , може да развие над разрешените 6000 до около 6400 об./мин.
От друга страна, очаквано при четирицилиндров двигател с литрова мощност от 55 к.с./л, темпераментът в ниския диапазон на оборотите не е особено впечатляващ; нямате желание да слезете под 60 км/ч (съответстващи на приблизително 2000 об./мин) на четвърта предавка. Човек се озовава в странното положение да има на разположение двигател с високи обороти и мощност, който обаче обикновено се използва само в относително тесен оборотен диапазон поради шума, който създава. Забележителното е обаче, че под 2000 об./мин двигателят вече не е много мощен, но все още е еластичен. На трета предавка слиза до под 20 км/ч, на втора – до под 10 км/ч и само рядко трябва да се превключи на първа предавка (разбира се, синхронизирана).
Шофиране
Шумът на двигателя при по-високи обороти, който между другото е съпроводен от вибрации в педала на съединителя, педала на газта и скоростния лост, със сигурност е една от причините, поради които е голяма рядкост да срещнете темпераментно шофиран 190 SL. Друга причина са качествата на ходовата част. Сам по себе си 190 SL има съвсем приятно окачване, по-меко, отколкото при повечето спортни автомобили в този клас. Предницата по-специално е изключително чувствителна към неравностите по пътя и винаги е леко неспокойна, ако настилката не е напълно равна. Това се превръща в наистина досадни сътресения, когато неравностите са по-големи. Чувствителността на ходовата част към удари вероятно се дължи на факта, че каросерията на открития 190 SL не може да се използва като носещ елемент в същата степен, както при седаните. Тази трудност, която се среща по принцип при всеки открит автомобил, изглежда, има особен ефект при системата рама-под. При 300 SL с неговата напълно различна конструкция на рамата няма такива явления. Отстраняването им вероятно би изисквало пълна промяна в конструкцията на 190 SL и това обяснява защо нищо не се е променило в това отношение през петте години производство.
Тези особености не влияят върху поведението на пътя. 190 SL не е лежи на асфалта сензационно добре според днешните стандарти, но при шофиране се държи чисто и безопасно. Обикновено недозавива и преминава в леко презавиване само при екстремни скорости в завой, където е лесно да бъде контролиран. Това поведение остава непроменено дори на лоши пътища – предимство на независимото окачване на 190 SL в сравнение с твърдите мостове на британските конкуренти сред спортните автомобили. Държи се добре и на мокри пътища, за което със сигурност допринасят отличните и много тихо работещи гуми Dunlop B 7.
Освен с тези гуми карахме същия автомобил и с Michelin X, които се предлагат по желание – по-точно във версията с надлъжни канали. Въпреки необходимото високо налягане на въздуха (2,3/2,4 атм), 190 SL с X-гуми вози по-меко и комфортно, отколкото с нормалните спортни гуми, поведението на пътя в завои е отлично. От друга страна, стабилността на посоката е по-лоша, при високи скорости и страничен вятър автомобилът с X-гуми не вози много комфортно, така че за 190 SL бихме предпочели нормални гуми, въпреки че са по-твърди.
Под капака работи 1,9-литров четирицилиндров редови мотор със 105 к.с.
Въпреки доброто поведение на пътя бързото шофиране в завой със 190 SL е доста напрягащо. Обясняваме това с три различни причини. Първо, кормилното управление макар и не с тежък ход, има много висока връщаща сила и поради това воланът трябва да се държи здраво. Второ, при лоши пътища тласъците от пътя се предават и на кормилната колона и волана, така че ръцете ви не остават спокойни. Трето, седалките не предлагат достатъчна странична опора, затова не можете да въртите волана с опора в тялото си, а се налага дори да се държите здраво за него. Така 190 SL се държи по-тромаво, отколкото човек е свикнал при спортните автомобили, и водачът не изпитва желание да го кара бързо дълго време. Ако шофирате със свален гюрук (имахме много възможности да го направим по време на теста в топлото лятно време), не усещате толкова този проблем. Шофирането със свален покрив винаги доставя удоволствие – дори и да има малко самоизмама, защото винаги се чувствате по-бързи, отколкото сте.
Шофирането с висока скорост по магистралата в открита кола не е работа за всеки, ако иска да се наслади на чист въздух - доколкото това може да се каже за натоварените магистрали – човек естествено не шофира твърде бързо. Но дори и със затворен гюрук карахме с умерена скорост, защото шумът от вятъра и от двигателя се увеличава рязко над 130 км/ч. Добре известно е, че различните автомобили и водачи постигат хармония при определена скорост, стига пътят да е свободен; при 190 SL тази скорост беше около 130 км/ч и следователно доста по-ниска от тази при бързите седани като 220 S. Но, разбира се, със 190 SL можете да бъдете и по-бързи – с максимална скорост от 170 до 175 км/ч той не е по-бавен от 220 SE. Що се отнася до ускорението, обаче, SE го превъзхожда: 35,0 сек, измерени със 190 SL за един километър от място, бяха постигнати по доста брутален начин, който би наранил душата на всеки собственик на SL. 220 SE обаче се нуждае от само 34,2 секунди.
Поведението при високи скорости е добро – няма забележки относно безопасността при шофиране на 190 SL. Предвид факта, че едва ли някой ще кара тази кола постоянно между 150 и 170 км/ч, спирачките са достатъчни, но при рязко спиране от максимална скорост спирачният път се удължава осезаемо след първоначално доброто действие; многократно спиране при високи скорости води до значително по-дълъг спирачен път – дори добрата барабанна спирачка на 13-инчовото колело има своите граници, които не могат да бъдат премахнати и с най-добрите накладки. Усещате ги само в екстремни условия, при нормално шофиране спирачките правят отлично впечатление, работят равномерно, меко и ефикасно и благодарение на вградения спирачен усилвател изискват слабо натискане с крака.
Удобство на седалките
Вече казахме, че седалките предлагат твърде малко странична опора при форсирано каране. Иначе са удобни, за пореден път изпитахме предимствата на естествената кожа пред синтетиката като материал за тапицерия – дори и в най-горещото време нямаше неприятно изпотяване. За кожената тапицерия обаче трябва да заплатите допълнително – за Roadster сумата е 780 марки. Позицията на седене е такава, че дори високите хора имат достатъчно свобода на движение, облегалките могат в известна степен да се регулират. Големият волан е разположен сравнително високо и пречи на някои хора да виждат напред, при затворен покрив обзорът е ограничен, челното стъкло е доста ниско, а възпрепятстваният обзор надясно при кръстовища с остри ъгли е общ недостатък на повечето двуместни роудстъри и кабриолети.
auto motor und sport тества Mercedes 190 SL през 1960 г. Статията излиза на 16 юли 1960 г. в бр. 15.
Пред водача има впечатляваща колекция от контролни уреди: скоростомер и оборотомер, и двата добре видими, и – по-малко видими – индикатор за горивото, термометър за охлаждащата течност и манометър за налягането на маслото. 190 SL все още има донякъде остарялото, несамоизключващо се активиране на мигачите чрез обръча на клаксона. Часовникът на капака на жабката постоянно показваше грешно, така че се отказахме да го навиваме. Бихме предпочели електрически часовник. От друга страна, двустепенните чистачки на челното стъкло, комбинираната с тях система за измиване на стъклото, лампата за четене (служеща и за интериорно осветление), превключващите се светлини за паркиране, тапицираните сенници (вдясно с огледало) и системата за отопление и вентилация с много възможни вариации радват водача. Струва си да се спомене, че почти не става течение, когато спуснете прозорец докрай при затворен покрив. При завъртане на манивелката на прозорците влизате в конфликт с подлакътниците, оформени като кутия за дреболии; опорите за лакти не са много удобни, но това е приемливо, защото кутиите са много практични. Под бутоните на таблото има едно изтеглящо се лостче за студен и едно за топъл старт. Не ни трябваше нито едното от двете, тъй като двигателят стартира студен веднага, а топъл – с не много голямо забавяне, при натиснат докрай педал на газта. Централният тунел е забележително плосък, има много място в широчина и при нужда могат да се возят трима души. Влизането е доста удобно за спортен автомобил и има много възможности за съхранение на багаж зад седалките и в немалкия багажник.
Централно разположеният скоростен лост ляга удобно ръката. Той е странно мек на допир, освен това предава не само вече споменатите вибрации на двигателя, но и собствените движения на двигателя и постоянно играе. Въпреки това можете да превключвате нагоре много бързо, синхронизацията работи надеждно. В низходящ ред, от друга страна, не е лесно да преминеш на втора предавка. Липсва прецизността на превключването, което всъщност е най-важното предимство на централния скоростен лост спрямо този на кормилната колона.
Заключение
Трудно е да се даде оценка на 190 SL, защото той със сигурност не е лош автомобил. Доказал се е хиляди пъти, собствениците му са доволни. Безопасността му при шофиране, поведението на пътя и динамичните му показатели са безупречни, а каросерията и изработката му са изключителни.
Така погледнато, при него действително няма повод за упреци. Но дали това е всичко, което се очаква от един спортен автомобил на Daimler-Benz през 1960 г.? Със сигурност не, защото при всичките си качества 190 SL като цяло може и да отговаря на изискванията отпреди пет години, но не и на днешните. Той е послушен и здрав автомобил, но вече не е в състояние да предизвиква ентусиазъм и при най-добро желание. Фактът, че все още се купува, се дължи на вече изтъкнатите причини: добрата му репутация на надежден автомобил, елегантния му външен вид и доверието в марката на производителя Mercedes-Benz.
Не бива да се предполага, че хората в Унтертюркхайм имат погрешна представа за качествата на 190 SL. Те нямат навика да изостават от прогреса. Ако правят това със 190 SL, то вероятно е главно по икономически причини: с преминаването към новия шестцилиндров двигател през последните години те са имали по-важни неща за вършене от това да изкарат нов средно голям спортен автомобил на мястото на добре продаващия се 190 SL. Но добрата репутация все пак задължава и затова бихме искали да видим подобрен или нов 190 SL, който в никакъв случай да не е по-малко елегантен и въздействащ, но чиито вътрешни качества да отговарят на днешното ниво - ниво, което беше повишено не на последно място с приноса на Daimler-Benz. И не е задължително да е по-скъп.
Текст: Райнхард Зайферт
Снимки: Юлиус Вайтман, Daimler, архив ams