Две ярки класически произведения на френската и италианската автомобилна школа от средата на миналия век
Щастливците, търсещи голям семеен автомобил на върхово технологично равнище през 60-те години на миналия век, несъмнено са били изкушени от произведенията на Citroën и Lancia и техните безкрайно различни като дизайн, но еднакво фантастични предложения.
Toва въобще автомобил ли е? Или космически кораб от научнофантастичен роман? Този въпрос неминуемо си задава всеки, който влиза за първи път в салона на Citroën DS. Почти нищо тук не напомня за модел от 1966 година – дори и самият волан, чиято единствена спица се показва като език от овалната уста на рептилия. Само една спица, представяте ли си!? Как издържа това нещо?
Освен това в купето е изключително светло. Основна заслуга за това безспорно има високото и силно извито челно стъкло, което преминава някак неусетно и сякаш без колони в страничното остъкляване. Открива се перфектна панорамна гледка и фактът, че предният капак на големия Citroën въобще не се вижда от мястото на водача, не изглежда толкова голям проблем. Настанен в удобните, меки кресла, тук човек очаква да се носи свободно из безкрайната космическа шир, а не да усеща несъвършенствата на асфалтовата пътна мрежа в края на 60-те години.
Светлото, динамично оформено арматурно табло с рамкиран във фин релефен метал линеен скоростомер и множество хромирани превключватели дава ясен сигнал на дебютантите зад волана DS. Това тук не е нормален автомобил!
Lancia демонстрира хладна сдържаност
Атмосферата в Lancia Flaminia Berlina е коренно различна – класически, разкошен стил, издържан в спортно-елегантния дух от края на 50-те години. Традиционно оформен волан с две спици с полукръгъл обръч на клаксона. Скоростен лост на кормилната колона и два големи кръгли циферблата, показващи скоростта и оборотите на коляновия вал. Никакви експерименти, само малко странности, като индикаторите за температурата и налягането на моторното масло, горивото в резервоара и температурата на охладителната течност, поставени вътре в разграфения до 180 км/ч скоростомер. Или разположеният напречно под арматурното табло масивен лост на ръчната спирачка, който изглежда като нарочно оставена под ръка бухалка.
Позицията върху седалките е на приблизително същата височина като при модела на Citroën, но водачът на Lancia е в състояние да вижда добре около една трета от каросерията на своя прекрасен автомобил – изтеглените далеч напред форми на двата калника и внушителния, леко скосен отпред капак на двигателя с широк допълнителен отвор за въздух. Като цяло демонстриращият подчертано аристократична осанка италианец не прави никакви опити да прикрива своята впечатляваща дължина от 4,85 метра. Както голямата, изпъкнала напред радиаторна решетка, така и високо стърчащите над нивото на задния капак перки карат импозантната Lancia да изглежда още по-голяма и внушителна. Без никакво съмнение Flaminia може да се нарече представителен автомобил.
Богинята от космоса
От друга страна, DS, чието име на френски се произнася като „déesse“ („богиня“), прилича на космически кораб и отвън – просто е спуснал колесниците, за да кацне. Дългото междуосие, надхвърлящо значително границата от три метра, в съчетание с компактната основна форма на каросерията със заострена, почти напълно лишена от радиаторна решетка предница и силно скосена, къса задна част, карат голямата лимузина с предно предаване да изглежда много по-малка, отколкото е всъщност. Със своите 4,84 метра моделът на Citroën е само с един сантиметър по-къс от внушителната Lancia с нейното декоративно оперение.
Така че щастливците, които в началото на 60-те години са имали сладката мъка да търсят алтернатива на Mercedes 220 S за семейна или друга представителна употреба, са могли да избират между тези две симпатични противоположности. Разбира се, ставало е дума за доста заможни господа, тъй като цената и в двата случая не е била никак ниска – по онова време в Германия 220 S със 110 к.с. струва 13 200 марки, докато показаният тук DS 21 Pallas на Citroën е можел да се купи за 14 300 марки. Далеч по-нагоре е Lancia Flaminia Berlina със своите 22 500 марки.
Срещу крупната инвестиция собственикът е получавал върхови технологични решения и разкошно оборудване. Дебютиралата през 1957 година лимузина на Lancia използва двигател V6 от леки сплави с първоначално 2,5 литра работен обем и 102 к.с., а след края на 1962 година с обем 2,8 литра и максимална мощност 129 к.с. Трансмисията, диференциалът и задният мост DeDion са обединени в Transaxle схема с разположени от вътрешната страна на полуосите спирачки. Част от луксозното оборудване в началото е чистачката на задното стъкло и възможността за отваряне на малките странични прозорци от мястото на водача чрез пневматичен механизъм. Качеството на изпълнение на каросерията е безупречно и не отстъпва по нищо на това при моделите на Rolls-Royce от онова време.
Още по-авангардни технологии предлага представеният през 1955 година Citroën DS. При него стоманените пружини в окачването са заменени от сложна хидропневматична система с високо налягане, която осигурява възможност за поддържане на постоянен клиренс независимо от натоварването и за регулиране в три степени. Освен това системата потиска напречните и надлъжните колебания на каросерията в завой и при потегляне и спиране. Спирачната система и допълнително предлаганата полуавтоматична трансмисия също работят с помощта на специално разработена за гамата на DS система с високо налягане, поради което в модела няма класически спирачен педал, а само гумен бутон, който трябва да се натиска много внимателно, за да не се стигне до внезапно спиране.
Конкретният екземпляр DS 21 Pallas от 1966 година засилва допълнително футуристичния характер на интериора със своите червени текстилни тапицерии на седалките и облицовки на вратите. Върховото ниво на изпълнение включва по-големи по размер седалки, пепелник на задните места и хромирани дръжки на вратите, както и допълнителни предни светлини, гумирани буфери на броните, декоративни лайстни, лаково покритие металик Gris Palladium и още много други неща във външния дизайн.
DS е с подвижни калници
Сред многобройните уникални решения при DS са и монтираните само с по един болт задни калници, които трябва да бъдат отстранени при смяна на колелата. Много интересна е и четиристепенната полуавтоматична трансмисия без педал на съединителя и разположен над волана скоростен лост. За стартиране на четирицилиндровия двигател с мощност 100 к.с. лостът трябва да бъде натиснат нагоре от неутралната позиция. Първата предавка се включва с леко потрепване на каросерията и с леко подаване на газ автомобилът потегля – не, всъщност излита! DS наистина създава впечатление за почти пълна липса на контакт със земната повърхност при движение и се управлява почти без усилие и без никакво напрежение с помощта на странния, крехък на външен вид волан.
Моделът на Lancia, от друга страна, изисква присъствие на здрав шофьор от старата школа зад волана – масивната, перфектно напасната врата се затваря тежко като трезор, а скоростният лост на кормилната колона, свързан чрез направо абсурдна механична лостова система чак с трансмисията на задния мост, изисква здрава и точна ръка. На пътя обаче тежката лимузина се оказва учудващо приятна за шофиране. Въпреки липсата на сервоуправление идеалният баланс на теглото осигурява на Lancia леко, динамично и сигурно поведение в завой. Мощният, тих и почти напълно лишен от вибрации VR6 тегли точно така, както се очаква и допринася за пълната хармония в италианската лимузина.
Изборът е труден… Строг класицизъм или смел авангардизъм? Фактите са безмилостни – близо 1,5 милиона по онова време се насочват към футуризма на Citroën и едва 3943 избират скъпия аристократ на Lancia.
Заключение
Физиономията на Flaminia ви изглежда някак позната? Нищо чудно, защото трапецовидната форма на предната решетка се превръща в своеобразна визитна картичка на автомобилите от 60-те, когато големите седани на Austin, Fiat, Peugeot и много други възприемат епохалната находка на Pininfarina. DS от своя страна не може да се похвали с последователи в дизайна, но и до днес си остава крайъгълен камък в летописа на автомобилната естетика.
Teкст: Франц-Петер Худек
Снимки: Инголф Помпе