Вход

Абонамент

Благодаря, че избрахте да се абонирате за auto motor und sport. Изберете вида абонамент и въведете нужните данни, а ние ще се погрижим списанията да достигнат до Вас максимално бързо.

Избери годишен абонамент и вземи 10% отстъпка.

Абонамент

Благодаря, че избрахте да се абонирате за auto motor und sport. Изберете вида абонамент и въведете нужните данни, а ние ще се погрижим списанията да достигнат до Вас максимално бързо.

Избери годишен абонамент и вземи 10% отстъпка.

Абонамент

Благодаря, че избрахте да се абонирате за auto motor und sport. Изберете вида абонамент и въведете нужните данни, а ние ще се погрижим списанията да достигнат до Вас максимално бързо.

Избери годишен абонамент и вземи 10% отстъпка.

Абонамент

Благодаря, че избрахте да се абонирате за auto motor und sport. Изберете вида абонамент и въведете нужните данни, а ние ще се погрижим списанията да достигнат до Вас максимално бързо.

Избери годишен абонамент и вземи 10% отстъпка.

0 продукта | 0 лв.

Абонамент

Благодаря, че избрахте да се абонирате за auto motor und sport. Изберете вида абонамент и въведете нужните данни, а ние ще се погрижим списанията да достигнат до Вас максимално бързо.

Избери годишен абонамент и вземи 10% отстъпка.

auto motor und sport Bulgaria logo

Fiat 500: Ваканциятa на дребосъчето

24.12.2020 01:24

След много десетилетия Cinquecento отново пътува из красивата си родина

Вече 12 години новото издание на италианския малчуган не слиза от поточните линии, сякаш сериозно смята да изпревари по дълголетие знаменития си предшественик. А ние предприехме пътешествие с класическата версия по цялата дължина на Ботуша в търсене на отговор на въпроса как легендарният миниавтомобил се справя с движението по днешните пътища.

Мъничкият Fiat 500 беше олицетворение на абсолютния автомобилен минимум още по времената, когато слизаше от конвейерите на италианския гигант. Как ли изглежда от днешна гледна точка преодоляването на огромното разстояние от Мюнхен до Палермо с половин литър обем на двигателя, 18 к.с. максимална мощност и едва достигаща 100 км/ч максимална скорост?

В интерес на истината имах известни опасения относно отговора на този въпрос, които достигнаха кулминацията си в съботното утро, в което малкият Fiat и аз се отправихме по дългия път на юг. За щастие автомагистралата А 95 от Мюнхен до Гармиш е слабо натоварена и разполагах с идеални условия, за да привикна към автомобилчето. Дължината му няма и три метра, а широчината възлиза на микроскопичните според съвременните мащаби 1,32 м. И въпреки това на предните седалки има учудващо много място. Това, разбира се, има своето просто обяснение ¬– там, където съвременните автомобили имат въздушни възглавници, климатични инсталации и различни полезни и развлекателни системи, при 500 няма нищо подобно.

Класически минимализъм

Арматурното табло не е нищо повече от боядисана в цвета на купето ламарина със скромна колекция от прости електрически ключета за чистачките, осветлението и аварийната сигнализация. Контролният уред зад тънкия бакелитов волан е един-единствен – скоростомер с четири контролни лампи. В общия случай климатизацията се осигурява от страничните триъгълни прозорци, а в горещи дни и от сгъваемия покрив. Тесните седалки можеха да бъдат и по-удобни, но за сметка на това предлагат постоянно включена функция за масаж благодарение на вибриращия двуцилиндров двигател с въздушно охлаждане в задната част. За лумбална опора си донесох възглавничката от дивана в хола, а пълната липса на мерки за активна и пасивна безопасност реших да компенсирам преди тръгване с няколко свещи пред иконата на закрилника на пътешествениците свети Христофор.

Преходът през Алпите

През амбразурата на малкото предно стъкло върховете на Алпите на хоризонта изглеждат още по-високи. Чуствам се леко притеснен при вида на зъберите, които ще бъдат първото сериозно изпитание по 500-километровата отсечка до Модена, която бях запланувал за първия ден. Движим се в най-дясното платно със скорост, рядко надвишаваща 85 км/ч, а от време на време малкият Fiat се поклаща от въздушната струя на задминаващите ни автомобили. Естествено, това не ми вдъхва особено доверие в качествата на ходовата част.

Гармиш, Митенвалд, Инсбрук... При изкачването на прохода Бренер понятието “недостиг на мощност” придобива съвсем ново измерение. Fiat 500 разполага с четири предавки, но тук може да се използват само до трета. С голяма врява от страна на мотора и скорост 60 км/ч успяваме да се напъхаме някак между два камиона, надявайки се задният да ни забележи. На една от малкото равни отсечки ме очаква нова изненада. Скоростният лост заяжда и се съпротивлява на всеки опит да бъде преместен в следващата позиция. Решавам, че предавателната кутия е прегряла, добирам се криво-ляво до билото и давам на автомобилчето половин час почивка.

В „страната на моторите“

Останалите 325 км са фасулска работа. Покрай Верона и Мантуа пътят се спуска надолу в Емилия Романя – една от най-богатите области в Италия. Висококачествените плодове на класическото земеделие и скотовъдство и майсторската продукция на малките промишлени предприятия осигуряват на жителите висок жизнен стандарт. Районът е известен и с производството на мощни автомобили – именно тук е родината на Ferrari, Lamborghini и Maserati.

Малкият Fiat, изглежда, също усеща това, защото става все по-пъргав с всеки следващ километър, приближаващ ни до Модена. По едно време успяваме да преминем психологическата бариера от 100 км/ч и окрилени от това постижение, предприемаме няколко шеметни изпреварвания...

Всички пътища водят към Рим. Вечният град е и целта на етапа през втория ден от нашето пътешествие. Опитът от прохода Бренер е още свеж в съзнанието ни, поради което решаваме да не пресичаме Апенините по магистралата за Флоренция. Малко след Болоня напускаме аутострада А1 и се включваме в SS 64 в посока на Пистоя с надеждата, че няма да се натресем в интензивен трафик. Заблуждаваме се жестоко. Отсечката се оказва запазен периметър на лудешки препускащи мотоциклетисти – няма момент, в който някой кандидат-Валентино Роси да не виси на задната броня на фиатчето... След два часа на страховити маневри спираме на Пасо дела Колина, за да почерпим разклатените си нерви с едно еспресо. На паркинга попадаме на Серджо с неговия Moto Guzzi Le Mans I. “Бела макина!”, възкликва той и поглежда одобрително регистрационния номер. “На собствен ход ли дойдохте дотук? Преди и аз го правех. Всеки два месеца пътувах с моя “Сinque” от Бохум, където работех, до вкъщи. 1200 километра нонстоп! Това се казва пътуване!”

Любимец на Вечния град

Продължаваме покрай морето по обградения от двете страни с линии SS 1 - новата Виа Аурелиа, водеща към столицата Рим. Хотелът ни се намира в старата част на града, където движението на автомобили без катализатор всъщност не е позволено. За Fiat 500 обаче има специално разрешение – преди няколко години местните медии надигнаха глас срещу пропъждането на един от символите на италианското автомобилостроене от уличния пейзаж и градската управа в Рим беше принудена да направи изключение.

Най-красивият път

Следващият ден обещава да бъде по-спокоен – очакват ни 280 километра до Амалфи. До Неапол всичко върви като по ноти. Отваряме сгъваемия покрив, заемаме обичайното си място върху най-дясното платно и предвкусваме най-вълнуващото събитие на деня – крайбрежната Костиера Амалфитана. Но не ни е писано да се наслаждаваме дълго на отсечката между Соренто и Амалфи с нейните безбройни завои и неописуема гледка на прилепените към стръмните скални склонове села. Насред пътя моторът започна внезапно да прекъсва, и то по извънредно странен маниер – никакви проблеми при движение в права посока и ужасно подскачане в завоите. Разтърсен в преносния и буквален смисъл от преживяното, спирам в един крайпътен сервиз. Майсторът мълчаливо изслушва моето развълнувано описание на симптомите и отказва пробно кръгче за запознаване с проблема. Вместо това отваря капака на двигателя, бръква в джоба за гаечния ключ и с точно премерено движение затяга придържащия болт на кондензатора. С това всичко приключва...

Накрая трябва да пресечем Апенините още веднъж. Крайната ни цел за деня е Тропея, чиято живописна стара част и хубави плажове през последните години привличат и много чуждестранни туристи. От Палермо ни делят само 340 километра, което ме кара подобно на пилот от Формула 1 да бъда крайно предпазлив в последния етап на маратона. Пипам лоста на несинхронизираната предавателна кутия още по-внимателно, слухтя с повишено внимание за необичайни шумове и намалявам максималната скорост до 80 км/ч. Единият час престой в изчакване на ферибота за преминаване през Месинския проток ни се отразява отлично – и аз, и двигателят се отпускаме на прохладния средиземноморски полъх. 

Най-накрая стигаме Палермо и правим задължителната почетна обиколка – Театро Масимо, Катедралата, Палацо Реале, Форо Италико... Кой казва, че класиката е излязла от мода?

Полезни съвети за маршрута и туристическите забележителности

МАРШРУТ: Най-бързият начин да стигнете с автомобил от Мюнхен до Палермо е през прохода Бренер, Верона, Модена, Болоня, Флоренция, Рим, Неапол и Реджо ди Калабрия. Разстоянието от 1800 км трудно може да бъде преодоляно за един ден дори със съвременен автомобил, затова е добре да се предвидят едно или две междинни спирания. На запалените автолюбители препоръчваме да направят една от почивките в Модена, което ще им даде възможност да се насладят на намиращите се в околността музеи на Lamborghini и Ferrari. В никакъв случай не трябва да се пропуска и Костиера Амалфитана южно от Неапол – в Италия няма друг крайбрежен път, който да предлага повече завои и зрелищни изгледи, както 70-те километра между Соренто и Салерно. Изключително интересно пътуване може да се организира и от България – следва се отсечката Триест-Венеция-Болоня, след което се продължава по гореописания маршрут. 

ХОТЕЛИ: През натоварения сезон търсенето на стая може да се превърне в хазартна игра. По-добре е предварително да се направи резервация, и то в хотел с ресторант. Препоръчваме ви "Arnaldo Clinica Gastronomica“ в Рубиера, западно от Модена. Адресът е Piazza XXIV Maggio, 3 Rubiera, телефон +390522/626124, E-Mail: arnaldo@clinicagastronomica.com, цената на двойна стая започва от 80 евро. Доста по-скъп, но с уникално разположение е „Luna Convento“ на изхода от Амалфи – адрес Via Pantaleone Comite 33, телефон +39089/871002, E-Mail: info@lunahotel.it. Двойната стая се предлага на цена от 210 евро.

 

Текст: Винченцо Луче
Снимки: Райнхард Шмид

Коментари
comments powered by Disqus