Два народни автомобила от 70-те години, успешни борци с еднообразието на делника
Те бяха герои на младежите от цяло поколение. Те внасяха полъх на лайфстайл в скръбното всекидневие на предградията и въртяха гуми пред дискотеките, събирайки девически погледи. Какъв ли щеше да бъде животът без Capri и Manta?
Capri срещу Manta. Вечният дуел. Приказка без край, разказвана от автомобилните списания на седемдесетте години. Capri I срещу Manta A, Capri II срещу Manta B. Всичко това – разбито по категории според мощността. Понякога обаче Capri напразно очакваше своя противник в дрезгавото утро на уреченото за двубоя място. В гамата на Manta липсваше равностоен съперник за 2,6-литровото Capri I, а още по-малко за трилитровото Capri II. На срещата с тях би трябвало да се яви по-скоро Opel Commodore.
Но и така оставаше достатъчно материал за разпалени дискусии в училищни дворове, заводски столови и квартални кръчми – и доста по-рядко в адвокатски кантори и лекарски кабинети. През седемдесетте Capri и Manta бяха популярна постоянна тема – като криминалния сериал „Местопрестъпление” или телевизионното шоу в събота вечер.
Opel Manta беше смятан за по-хармоничния и по-комфортния автомобил
Capri и Manta се чувстваха у дома си в скучните дворове с бетонни гаражи из предградията, в компанията на работници, дребни служители или чиновници. В общата картина доминираха версиите 1600 със 72 или 75 к.с., по-рядко някои си позволяваха подчертаващ статуса двулитров модел с 90 к.с., което при Ford означаваше и преход към малкия шестцилиндров мотор.
В сравнителните тестове обикновено побеждаваше Opel Manta B. По-специално редакторите на auto motor und sport отправяха забележки към Ford заради съхраненото и в третото издание старомодно окачване с листови ресори и заради неравномерно работещите четирицилиндрови мотори. Manta беше оценявана като по-хармоничен, по-комфортен и по-добре изработен автомобил. Моделът беше по-изпипан – нещо, което Capri не успя да навакса въпреки една малка и една по-основна модернизация през 1976 и 1978 г. Вече нямаше как да се премълчава фактът, че под добре оформената ламарина всъщност се криеше един архаичен Ford Escort. При Manta ходовата част все пак произхождаше от Ascona – с прецизно насочван, окачен на винтови пружини твърд заден мост, който осигуряваше чевръсто поведение на пътя без аналог в своя клас.
Ford Capri изглежда по-агресивно
В онези години моделите на Opel бяха наистина с твърдо окачване, но по общо убеждение притежаваха легендарна стабилност в завой. Строгата стилистика и стегнатите настройки образуваха сполучливо съчетание. Днес е тъкмо обратното – в предпочитанията на публиката Capri се нарежда пред Manta, защото е с по-грубоват характер, повече мачо, отколкото елегантната, несериозна сладурана Manta. С ясната символика за мощ на полегатата задна част и дългата муцуна моделът на Ford напомня повече за американски масъл кар. С Mark III (който в името на точното класифициране носи малко тромавото название Capri II/78) производителят успява дори още повече да изостри контурите и да снабди автомобила със значително по-агресивна предна част с рязко срязани от капака двойни светлини.
За такъв великолепно сърдит поглед кротката Manta B би могла само да мечтае – нейните ококорено повдигнати правоъгълни светлини без истинска радиаторна решетка между тях отначало предизвикваха объркване. Едва с бойната украса на версията GT/E, включително и с оборудването SR и сигналните цветове, тя започна да буди симпатии; интересен беше и обликът на уютна берлинета с винилов покрив и лак металик, обилно гарниран с хромова украса. С формата си Manta сякаш не се стреми към толкова ярки ефекти като прекалено потентното на вид Capri, нейните стилистични достойнства привличат познавачите по дискретен начин.
Например изящната конструкция на покрива се отличава с почти италианска лекота, типична за почерка на тогавашния главен дизайнер на Opel Чък Джордан. А аристократично екстравагантната форма на триобемно купе – за разлика от предишния модел – е обща за много тогавашни автомобили от висшия клас, например BMW 635 CSi, Mercedes 450 SLC или Ferrari 400i. Не ще и дума, че най-приятният за окото ракурс към Opel Manta е косо отзад.
Съотношението е 90 към 114 к.с. в полза на Capri
С появата на Capri III от моторната гама изчезва уронващият репутацията 1300-кубиков двигател, а 1,6-литровият агрегат с горен разпределителен вал и 72 к.с. става базово предложение, осигуряващо известен темперамент. На организираната от нас среща в застроеното с общински блокове нюрнбергско предградие Лангвасер се яви една по-скоро неравностойна двойка. Претърпялото лек оптичен тунинг Capri 2.3 S в ръцете на любителя на Ford Франк Щратнер се среща с чудно запазена в оригинален вид Manta 2.0 L, принадлежаща на Маркус Пруй от Ноймаркт в Горен Пфалц. При нея усещаме липсата на инжекционния двулитров двигател, който би съответствал по-добре на шестцилиндровото Capri. В още по-голяма степен прави впечатление отсъствието на хромираните брони, както и на символа на модела – емблемата с морски скат (манта) от двете страни на каросерията. Съотношението е 90 към 114 к.с. в полза на Capri, но по-скоро умерената мощност не променя особено същината на издръжливия двулитров мотор с типичния за Opel дрезгав глас.
Той е предназначен повече за добро междинно ускоряване, отколкото за бързо набиране на обороти. Наистина неговият задвижван с верига разпределителен вал вече се върти в цилиндровата глава, но се нуждае от къси хидравлични повдигачи, за да задейства клапаните посредством кобилици. Впръскването L-Jetronic освобождава лишения от драматизъм четирицилиндров агрегат от характерната за моторите на Opel флегматичност, но и версията с 90 к.с. и карбуратор с регулиращ шибър също върши работа – все пак не сме на състезание, а статиите за сравнителните тестове са написани отдавна. Днес триумфират оригиналността и идеалното нереставрирано състояние на закупената от първия собственик Manta, което проличава дори и от точните извивки на тънките хромирани лайстни по калниците.
За разлика от агрегата на Opel, 2,3-литровият V6 на Capri доста убедително играе ролята на V8 за малкия човек. Отначало той е подобаващо тих, но въпреки това гласът му е плътен и звучен, а някъде около 2500 оборота вече надава внушителния си рев. Спортният въздушен филтър и специално настроената ауспухова уредба подчертават грубите интонации на скромния на вид шестцилиндров мотор.
Еластичният двигател с плавен ход и чудно равномерен интервал на запалването позволява мързеливо шофиране с рядко превключване, както и изстискване на предавките до 5500 об./мин. Тогава гласът на V6 мотора, наричан някога неофициално Tornado, се извисява до най-горните регистри, но все пак жадува за смяна на предавката – понеже агрегатът с ултракъс ход, ангренажни зъбни колела и повдигащи пръти започва да губи сили близо до горната граница на оборотите. Особено приятно е да контролирате жизнените функции на чугунения шестак, наблюдавайки разкошните кръгли уреди на арматурното табло.
Оставена в естествения си вид, Manta вози по-меко от някогашния си съперник
Manta във версия L не предлага дори оборотомер, на твърде семплия интериор му липсва спортен дух и дори скоростният лост изглежда прекалено дълъг. По-различна е обстановката във вътрешността на Capri, поела голяма глътка оборудване S с матовочерни и карирани тапицерии. Четиристепенната трансмисия на Opel обаче се превключва с една идея по-леко от серийната наистина петстепенна предавателна кутия на Capri, на която не й липсва прецизност, но лостът й е с твърде дълъг ход.
Оцветеното в предпочитания от мнозина морскосин металик Capri 2.3 S на Щратнер произхожда от последната година на производство на модела; познавачите могат да установят това по дръжките на вратите без интегриран заключващ патрон. Освен това в Capri седите много повече като в спортен автомобил, т.е. по-дълбоко, и въпреки изобилието от място кабината буквално обгръща водача и неговия спътник.
Manta също постига усещане за интимна близост, но то не е толкова интензивно. Тук предлаганото място е разпределено по-добре и отзад се седи по-спокойно, отколкото в Capri. Щратнер е подчертал здравословната твърдост на ходовата част на своя автомобил с леко намаляване на просвета, напречна разпънка в коша на двигателя и широки седем цола алуминиеви джанти с дизайн като за версията 2.8 Injection. Запазилата естествения си вид Manta, макар и също да се движи доста твърдо, при всекидневните пътувания демонстрира далеч по-еластично окачване.
Маркус Пруй търгува със стари автомобили и неговата фирма в Ноймаркт се нарича Classic Garage. Със сигурния си инстинкт той надушва необикновено добри неокласици като кораловочервената Manta със само 69 000 километра пробег. Маркус вече е получил предложение за оригинално, идеално запазено BMW 323i, и за да изпълни младежката си мечта, лудият по автомобилите баварец ще трябва да се прости с хубавата Manta.
„Само ако я предам в добри ръце, в никакъв случай на някой тунинг маниак, който ще превърне прекрасната количка в някакво чудовище с отварящи се нагоре врати и вид на Testarossa”, подчертава намеренията си той. Що се отнася до Франк Щратнер, неговата връзка с персонализираното му Capri 2.3 S се оказва много по-дълбока: „Никога не бих го продал, по-добре да се откажа от моята Sierra Cosworth.“
ТЕХНИЧЕСКИ ДАННИ
Ford Capri 2.3 S (Capri 78), произв. 1984 г.
ДВИГАТЕЛ Шестцилиндров V-образен с водно охлаждане (ъгъл между цилиндровите редове 60 градуса), една мотовилка за всяко коляно на вала, блок и цилиндрови глави от сив чугун, 5 основни лагера, един централен разпределителен вал, задвижван с ангренажни зъбни колела, успоредни клапани, задействани чрез повдигателни пръти и кобилици. Работен обем 2294 см³, диаметър на цилиндъра х ход на буталото 90,0 x 60,1 мм, мощност 114 к.с. при 5300 об./мин, макс. въртящ момент 178 Нм при 3000 об/мин, степен на сгъстяване 9,0 : 1, един карбуратор с регулиращ шибър и вертикален поток Solex 35/35 EEIT, транзисторно запалване, масло в двигателя 4,25 л.
СИЛОВО ПРЕДАВАНЕ Задвижване на задните колела, петстепенна механична предавателна кутия, по желание тристепенна автоматична трансмисия с хидравличен преобразувател Ford C3.
КАРОСЕРИЯ И ХОДОВА ЧАСТ Самоносеща изцяло стоманена каросерия. Отпред съосни винтови пружини и амортисьори (тип Макферсън), напречни носачи, напречен стабилизатор, отзад твърд мост с листови ресори, напречен стабилизатор, газови амортисьори отпред и отзад, кормилна уредба със зъбна рейка (по желание със сервоусилвател), отпред вътрешно вентилирани дискови, отзад барабанни спирачки, джанти 6J x 13, гуми 185/70 HR 13.
РАЗМЕРИ И ТЕГЛО Дължина 4439 мм, широчина 1698 мм, височина 1323 мм, междуосие 2563 мм, предна следа 1353 мм, задна следа 1384 мм, собствено тегло 1120 кг, резервоар 58 литра.
ДИНАМИЧНИ ХАРАКТЕРИСТИКИ И РАЗХОД Макс. скорост 185 км/ч, ускорение от 0 до 100 км/ч за 11,8 сек, разход 12,5 л бензин 95 на 100 км.
ПЕРИОД НА ПРОИЗВОДСТВО И ТИРАЖ Ford Capri 1969 – 1986 г, Capri III 1978 – 1986 г., общо 1 886 647 екз., от тях Capri III 324 028 екз. Последният произведен автомобил е за Англия – Capri 280, на 19. 11. 1986 г.
Opel Manta 2.0 L, произв. 1980 г.
ДВИГАТЕЛ Четирицилиндров редови с водно охлаждане, блок и цилиндрова глава от сив чугун, 5 основни лагера, един разпределителен вал в цилиндровата глава, задвижван с Duplex верига, успоредни клапани, задействани чрез кобилици и къси повдигателни пръти, хидравлично компенсиране на хлабините на клапаните. Работен обем 1979 см³, диаметър на цилиндъра х ход на буталото 95,0 x 69,8 мм, мощност 90 к.с. при 5200 об./мин, макс. въртящ момент 143 Нм при 3800 об/мин, степен на сгъстяване 9,0 : 1, един карбуратор с регулиращ шибър и вертикален поток GMVarajet ІІ, бобинно запалване, масло в двигателя 3,8 л.
СИЛОВО ПРЕДАВАНЕ Задвижване на задните колела, четиристепенна механична предавателна кутия, по желание тристепенна автоматична трансмисия на Opel с хидравличен преобразувател.
КАРОСЕРИЯ И ХОДОВА ЧАСТ Самоносеща изцяло стоманена каросерия. Преден мост с двойни напречни носачи, винтови пружини, напречен стабилизатор, отзад твърд мост с надлъжни носачи, винтови пружини, диагонална щанга и напречен стабилизатор, кормилна уредба със зъбна рейка, отпред дискови, отзад барабанни спирачки, джанти 5,5 (6J) x 13, гуми 185/70 SR 13.
РАЗМЕРИ И ТЕГЛО Дължина 4445 мм, широчина 1670 мм, височина 1337 мм, междуосие 2518 мм, предна следа 1384 мм, задна следа 1389 мм, собствено тегло 1085 кг, резервоар 50 литра.
ДИНАМИЧНИ ХАРАКТЕРИСТИКИ И РАЗХОД Макс. скорост 170 км/ч, ускорение от 0 до 100 км/ч за 13,5 сек, разход 11,5 л бензин 92 на 100 км.
ПЕРИОД НА ПРОИЗВОДСТВО И ТИРАЖ Opel Manta B 1975 – 1988 г., общо 534 634 екз., от тях 95 116 Manta CC (Combi Coupе, 1978 - 1988), произв. в Бохум и Антверпен.
Текст: Алф Кремерс
Снимки: Харди Мучлер