Избор, при който стилистичното съвършенство е предпочетено пред грубата мощ
Любителите на Mustang най-често са луди по кабриолета или по версията с полегат покрив, позната от филма „Булит”. Но скритият чар на Hardtop Coupе от 1967 година е в състояние да впечатли дори онези, за които американските модели досега не са били първостепенен обект на автомобилни страсти.
Той го желаеше – при това точно такъв. Без особеностите, които обикновено вълнуват маниаците, като произход от първата година на производство, Big Block V8, тунинг от Shelby или оцветяване в синьо-оранжевата комбинация на Gulf. Въпреки това му се наложи да търси дълго. А списъкът с изискванията на Бруно Верндел към мечтания от него Mustang беше сравнително скромен. За разлика от мнозина любители на автокласиката 43-годишният жител на Улм не се стремеше непременно към притежаване на някаква изкусно натъкмена и напудрена рядкост.
Моделът непременно трябваше да бъде Hardtop Coupе, при това не само поради финансови съображения. Търсеше се обаче оригинален, чисто реставриран екземпляр.
Масов модел с особена притегателна сила
Всъщност 43-годишният специалист по рекламна графика най-много харесва най-евтиния вариант на Mustang, произведен в далеч по-голям тираж от всички останали версии. Не бива, разбира се, да е с шестцилиндров мотор – дума да не става! – но на Бруно му е достатъчен и малкият V8 с 289 куб. инча (4,7 литра) и мощност около 156 к.с. по европейския стандарт. Важна е акустиката, не мощността. Все пак вече е минал възрастта, в която се пилят гуми. Автоматична трансмисия? Да, непременно. С Т-образен лост върху централната конзола. Само така човек може да обикаля спокойно край някоя междущатска магистрала между окъпаната в неон нощна бензиностанция, „Бъргър Кинг” и „Ларас Динър”.
За този американофил, зарибен още преди години с един кротък Chevrolet Malibu от 1979 г., беше много важно моделът да е от шейсет и седма. Заради множеството изработени с любов детайли, които впоследствие изчезват. Защото Mustang 67 има по-внушителен вид от женствения „поникар” от ранните години. Защото предната маска и радиаторната решетка все още изглеждат като издялани от един къс. И защото украсеният с хром волан с три спици поздравява водача много по-приятно от безвкусното пластмасово кормило на по-късните модели.
Притежаваният от Верндел Mustang е с цвят зелен лимон, който в оригинал се нарича Lime Gold (лимоненозлатист), и доста яркият, прогресивен, напомнящ за седемдесетте години лак подхожда идеално на черния интериор от изкуствена кожа. Контрастиращо се откроява и разточителната хромова украса на завладяващо сексапилното със своите форми купе. Този Mustang, нека го наречем Limegold, не е „резачка”, нито хит, който може да вземе ума на феновете на американски автомобили.
Той е тих и автентичен – и тъкмо затова прави толкова силно впечатление на познавачите. „Под напора на чувствата като че ли го накичих малко повечко. Изкушението е голямо, асортиментът от части е огромен и евтин”, признава Верндел. Понякога той обмисля дали отново да не отвинти хромираните метални калобрани и дали съвсем хубавите, всъщност широки седем цола джанти Styled Steel Wheels, да не отстъпят място на по-обикновените тасове от неръждаема стомана. По начало Limegold е имал и черен винилов покрив, но той само отклонява вниманието от скулптурните линии на Mustang.
Автомобилът ни приема с княжеско великолепие, отпред пространството е в изобилие, а положението на седене зад големия изправен волан с три спици е извънредно подходящо. В красивата, хромирана до блясък колекция от „часовници” напразно бихте търсили оборотомер. V8-моторът пали веднага, работи меко и плавно, бълбука тихо и в отлично настроение из средния оборотен диапазон. При това за несвикналия с Mustang отначало не е лесно да държи този кораб в желания курс. Около чувствителното към завои средно положение на волана предлаганото по желание сервоуправление на Limegold има съвсем лек ход и същевременно не предава никакво усещане за пътя. Само когато водачът свикне с него, вече може да се осмели да дава повече газ в завоите и да проучва границите на подчертаното недозавиване.
Cruise-O-Matic с „къси” предавки
Над границата, която определяме по усет като 3000 об./мин, започват да прехвърчат искри, а малко по-нагоре моторът сякаш се пробужда от благопристойния ритъм и преминава в онова ударно стакато, което познаваме от преследванията в американските криминални сериали. Тристепенната трансмисия Cruise-O-Matic е със сравнително „къси” предавки по американски маниер, което подчертава могъщата еластичност на стоически бумтящия чугунен осмак с висящи клапани. Наистина той не демонстрира конструктивни хитрости, но пък блести със спокойно разгръщане на мощността и умерен разход от 15 л/100 км.
Но за наградения с „Оскар” изпълнител на характерни роли в американските шосейни епоси мощността не е от първостепенна важност; никой не отправя възражения и по повод на неособено вдъхновяващата едросерийна техника от готови компоненти на Ford. Единственото, което има значение, е формата – такъв е девизът и на Limegold с неговите само 156 „истински” (т.е. измерени по DIN стандарта) конски сили. А тази форма е расова, в европейски стил, компактна и с прекрасни пропорции. Ли Антъни Якока, духовният баща на проекта Mustang, го формулира много точно в своята „Автобиография” от 1984 г.: „В крайна сметка дизайнът изигра решаваща роля за гигантския успех на Mustang. Той беше по-важен от маркетинга, от ниската цена, (първоначално 2268 долара), от многото варианти на модела или от гениалното име.”
Ръководителят на дизайнерското студио на Ford Джо Орос и неговият помощник Дейв Аш създават в мащаб 1:1 глинен модел на купе с твърд покрив върху базата на тогавашния Falcon. Те го наричат Cougar, като бъдещия модел на Mercury, а за предната решетка моделират стилизирана пума. „Никой от комисията по дизайн не остана незасегнат от наелектризиращото въздействие на модела. Проектът на Орос и Аш беше безспорният лидер”, пише Якока, който през 1979 г. изпада в немилост пред Хенри Форд ІІ, но веднага след отстраняването си се връща в голямата автомобилна игра, този път като спасител на Chrysler.
Дивият кон с галопиращ силует става самостоятелна марка
В крайна сметка Cougar се превръща в Mustang. „Името ни хареса на всички, то внушава идеята за безкрайна шир, стигаща отвъд хоризонта, и е направо архетипно американско. Асоциацията с прочутия изтребител от Втората световна война вече не играеше никаква роля”, спомня си бившият президент на Ford. По-късно, от моделната 1968 година нататък, дивият прериен кон с галопиращ силует дори се превръща в самостоятелна марка и надписът Ford изчезва от предния капак.
Нашето средно по мощност, съвсем леко разкрасено Hardtop Coupе от 1967 г. все още гордо носи четирите букви. То произхожда от втората серия на Mustang, плод на нежна еволюция. Защото за по малко от три години крехкият поникар от първата серия е израсъл в мускулест жребец, без да скъсва с първоначалното естетическо послание. Значително порасналата дължина, широчина и следа при запазено междуосие, и на първо място още по-стреловидно оформената предна част с дълбоко разположени светлини придават на автомобила повече строгост и авторитет.
Налага се Mustang да натрупа мускули за сблъсъка с новите си конкуренти от GM ¬¬¬– Chevrolet Camaro и Pontiac Firebird. Хубавата тийнейджърска физиономия придобива решителното изражение на масъл кар. Истински зъл обаче автомобилът става едва при осъвременяването през 1969 г. – с допълнителните фарове в радиаторната решетка и бойните цветове на версиите Boss, респ. Mach 1. Но по този начин той в крайна сметка изневерява на първоначалната си концепция и губи „кротките” си клиенти, които просто искат да карат една красива кола. „Нашият жилест състезателен кон се превръщаше в раздуто прасе”, констатира с горестно съжаление Якока.
До 1969 г. от поточните линии на трите завода, произвеждащи Mustang – Диърборн (Мичиган) Сан Хосе (Калифорния) и Меточин (Ню Джърси), слизат 2,76 милиона екземпляра, като само през 1967 г. са произведени 356 271 броя от Hardtop Coupе. Limegold произхожда от Сан Хосе и като луксозна версия каросерията му носи код 65B. Постепенно слънцето на късния следобед се отразява в страничните панели с характерните отвори за въздух. Дори само те са достатъчни като символ.
Бруно Верндел не копнее за четирикамерен карбуратор или за мощта на Cleveland V8 с обем 351 куб. инча. Във Ford Mustang той вижда преди всичко икона на автомобилния дизайн.
Текст: Алф Кремерс
Снимки: Харди Мучлер