Върховен Golf или могъщ японец – кой очарова по-силно
Днес ще се скатаем от работа и просто ще покараме Honda Civic Type R и VW Golf R – заедно на път и в състезание. А също и всеки поотделно и... Колко хубав може да бъде животът с два компактни автомобила с по над 300 к.с.!
„Earth Dreams Technology“ е надписът върху маркуча за сгъстения от турбокомпресора въздух на развиващата 320 к.с. Honda Civic Type R. Това обещание трудно може да бъде преведено буквално, но звучи като някаква технико-романтична мечтателност. А с това и като самоуверено противопоставяне на електро-хибридната разумност (в която специалистите на Honda също са доста напред с материала). Вместо това хората от VW са написали върху покривния панел над мотора само „TSI“. Сякаш са били принудени да отслабят впечатлението от неговите 310 к.с. с омаловажаваща реторика. Дали това вече не говори доста за двамата компактни спортисти?
Всички знаем че с Golf човек „никога не може да сбърка”, „разполага винаги с най-доброто”, „подготвен е за всякакви изненади”... Но пък рядко стига на пътя до границите на еуфорията. И при R отсъства ясно изпъкваща склонност към неразумни действия – тя вече е делегирана на GTI Clubsport. Така да се каже, като на формено „лошо момче” в едно иначе образцово семейство. Докато при R най-неразумното нещо са четирите крайни тръби на ауспуха.
Спойлери-престилки-прагове
Въпреки това често наричат този модел „свръх-Golf”, което не отговаря напълно на неговия характер – понеже е по-малко „свръх” и доста повече „Golf”. Затова ние предпочитаме да използваме определението „върхов” – тъй като с цената и мощността си версията R е върхът на всичко, което обикновено си представяме, когато говорим за Golf. При това отново търсим думите спокойно и прагматично. Нещо, което не би било толкова лесно при модела на Honda.
Защото Type R е истинска пиратка. Поне беше такъв допреди сегашното си ново издание – а във визуално отношение то дава малко поводи за размисли, че моделът се плъзга по посока към повече разум. Като цяло той прилича на подвижна комбинация спойлери-престилки-прагове, защото трудно може да се види къде започва едното и къде свършва другото. А над всичко това се рее голямото крило като паметник на моторните спортове.
Външният вид е толкова внушителен, че ви е нужно време, за да свикнете с него. Когато най-после приключите с изследването на аеродинамиката, отворите вратата и през високата странична опора наместите задните си части в седалката с непълно електрическо регулиране, любознателното оценяване може да продължи. Първото, което установявате, е че за разлика от предшественика, тук позицията на седене е значително по-ниска. И за разлика от доста сложния доскоро пейзаж на контролните уреди, сегашното арматурно табло изглежда направо консервативно. Никакви признаци за ефекти тип Playstation. В замяна на това – много бутони на волана и подменюта.
Едва след няколко кликвания намирате вдъхновените от моторните спортове допълнителни уреди, като хронометъра, засичащ време за обиколка, или индикатора за надлъжно и напречно ускорение. Навигационна система обаче се предлага само за нивото на оборудване GT – или, като временно решение, чрез свързване със смартфон.
А как изглеждат тези неща в Golf? Именно като в Golf, тук R се отличава съвсем малко. А да си Golf – това означава във всеки сравнителен тест да печелиш точки на разни незабележими места. Типично – с повече простор, по-добър обзор и прегледност, по-голям полезен товар, по-симпатични на пипане пластмаси. Но не непременно с някаква приказна ергономичност – тя пострада, откакто VW си спести втория контролер с въртене и натискане при голямата инфо-развлекателна система. Освен това R получава по-ниски оценки за функционалност, понеже е само във версия с две врати – но все пак системата Easy Entry улеснява качването отзад.
Щом вече сме стигнали до точките, които нямат връзка със спорта, ето още няколко, за да приключим с тази тема. Естествено, Golf блести при системите за подпомагане (което му помага да спечели в раздела за безопасност). Естествено, той предлага повече мултимедийни възможности (което го улеснява в раздела за комфорт). И естествено, набира доста точки, една по една.
След това производителят изважда от торбата с фокусите гумите полуслик (част от пакет за 2910 евро), за да спечели терен и при спирачния път. Успява да го постигне – но само със загрети гуми, дискове и накладки. При спиране преди завой на шосе (със студени гуми и спирачки при 100 км/ч) обаче по-добър се оказва Civic. Поради което в раздела за сигурност изостава по-малко, отколкото се опасявахме преди това.
Сред гори зелени
Спиране преди завой? Дискусията вече е навлязла в ботаниката, тоест в гората, където се гушат най-хубавите завои. Дясната ръка вече търси високата топка на скоростния лост. Натискаме съединителя. Щрак – и вече сме на по-ниска предавка. Преди да отпуснем педала Honda самостоятелно подава междинна газ. Зъбните колела зацепват гладко, оборотите са изравнени. Двулитровият агрегат изръмжава, отработилите му газове завъртат колелото на турбокомпресора мощността избухва сякаш от нищото и дръпва Type R напред. 4000, 5000, 6000, 7000 об./мин. Щрак, следваща предавка. OMG (Oh my God, боже мой на езика на мрежата)!
Удивителното при това е, че моделът с предно предаване почти не показва очаквания недостиг на сцепление в сравнение с разполагащия с двойно предаване Golf (през зимата би било по-различно). Предните колела зацепват с блокчетата си асфалта, изтласкват се от върха на завоя с идеалната доза приплъзване, изнасяйки красноречива лекция по въпросите на сцеплението. Липсват и разкрасяващи спортни гуми – един механичен самоблокиращ диференциал е достатъчен, за да тегли в завоя Type R, когато подадете газ. При това цялото шаси остава кораво и неподатливо на усукване. Такова, каквото сме виждали при нарочно втвърдената ходова част на моделите за пистови състезания. Потенциал за удоволствие? Най-високия възможен!
По всичко изглежда, че в техноидна Япония инженерите канализират напълно своите антибуржоазни импулси в проекти като Type R. А в Германия? Спиране в бокса, смяна на автомобилите. Хей, Golf, стари друже, всичко е ясно, нали? Да, и то от първата минута, защото дори R трепти в познатия такт. Двигателят? Като в Honda – двулитров, четирицилиндров с принудително пълнене. В този мощен Golf човек е принуден упорито да си напомня, че го теглят до 310 к.с. – толкова тихо бръмчи моторът, сякаш говори на себе си. Затова нека минем в режим R, за да събудим повече емоции.
Подавайки газ, чувате приятен рев, внушаващ мощ от голям работен обем. Това, че звукът е генериран изкуствено, не ви пречи ни най-малко. Напротив. Там, където Honda вдига чисто механична врява близо до ограничителя на оборотите, VW артикулира освежаващ шум при всмукването. Той не съвпада напълно с тягата – типично за турбомотор, тя започва колебливо и после, в средата на оборотния диапазон, използва изведнъж целия си потенциал – за да стане отново резервирана над делението за 5500 оборота. Съответно при ускоряването до 100 км/ч R изостава от съперника си.
Връщаме се върху грапавото асфалтово трасе на полигона в Лар. Полусликовете са загрети и издават лепкаво-мляскащи звуци. Golf R се провира между пилоните ефикасно, разсъдливо, хладнокръвно и дистанцирано. Пробива си път с механична рутина. Задава невъзмутимо желаното темпо. Едва близо до границата на сцепление започва да „помпа” със задния си мост, но въпреки това остава под контрол. Тук R е изцяло Volkswagen – без никакво желание да буди горещи страсти.
Грубост? Не – кадифена мекота!
Това важи в същата степен за бързата обиколка на шосе, където германецът остава напълно съсредоточен в себе си, следва високото темпо на Honda, но малко изостава по вълнистите участъци – понеже задницата отново започва да „помпа”.
За наше удивление ходовата част на иначе грубия на вид Type R поема неравностите по-меко. Комфортният режим на неговите адаптивни амортисьори превръща „лудата глава” в надежден другар за всекидневието. Това също е новост при Honda.
Фактът, че японецът все пак губи при оценките за качества, се дължи по-скоро на рационални, отколкото на емоционални критерии; защото точковите оценки не вземат предвид само удоволствието зад волана, но и важните за всекидневието качества. А това е територия на Golf.
В още едно отношение привидно неразумната Honda предлага повече здрав разум. В Нейната цена в Германия е по-ниска при същевременно по-добро оборудване. А и гаранцията й е по-дълга. Дори разходът й е по-скромен (9 вместо 9,3 л/100 км), но разликата е твърде малка, за да бъде отразена в точките. Всичко това носи на Honda победа в един раздел – но само скъсява дистанцията с победителя.
Трябва обаче да отбележим едно: Рядко някой губещ е напускал състезанието с толкова високо вдигната глава като Civic Type R.
Текст: Маркус Петерс
Снимки: Ахим Хартман
Оценка
1. VW Golf R 2.0 TSI 4Motion - 441 точки
Той е бърз, като при това остава сдържан и с това показва, че може да спечели повече симпатизанти. За победата на R допринася богатото оборудване за безопасност и мултимедия. Моделът на VW обаче е скъп.
2. Honda Civic Type R - 430 точки
С енергичното си представяне Type R показва, че е машина за познавачи, които не търсят победител по точки, а радикален и напорист спортен автомобил за шосейна употреба. Оценката за удоволствието? Десет от десет!
Технически данни
1. VW Golf R 2.0 TSI 4Motion | 2. Honda Civic Type R | |
---|---|---|
Работен обем | 1984 куб.см | 1996 куб.см |
Мощност | 310 к.с. (228 кВт) при 5500 об./мин | 320 к.с. (235 кВт) при 6500 об./мин |
Максимален въртящ момент |
380 Нм при 2000 об./мин | 400 Нм при 2500 об./мин |
Ускорение 0 – 100 км/ч |
5,8 сек | 5,6 сек |
Спирачен път при 100 км/ч |
36,1 м | 34,3 м |
Максимална скорост | 250 км/ч | 272 км/ч |
Среден разход на гориво в теста |
9,3 л/100 км | 9,0 л/100 км |
Базова цена | 41 175 евро (в Германия) | 36 490 евро (в Германия) |