Дали новата Honda Jazz вече дава тон в своята група? Тестът ще покаже на какво е способна.
Ще се опитаме да привлечем вниманието ви върху четири разумни малки автомобила. А те наистина заслужават внимание. Например Kia Venga е надарена серийно с повече хитрини за вътрешни трансформации, отколкото В-класата на Mercedes; Skoda Fabia Combi побира по-голям стандартен багажен обем от новото Audi A4 Avant; с трицилиндровия си мотор VW Polo ускорява със същото темпо като едновремешния първи Golf GTI, а Honda Jazz предлага толкова място пред краката на седящите отзад, колкото Volvo XC90. Изобщо, като стана дума за Honda Jazz – автомобилът е изграден върху нова платформа, отвън дължината му е пораснала с 9,5 сантиметра, а отвътре гъвкавостта на подредбата е още по-оптимизирана. Дали това го превръща в особено късо комби, в миниван с по-нисък покрив, или просто в извънредно просторен малък автомобил, ще трябва да изясни тестът, който ще го противопостави на Venga, Fabia Combi und Polo.
Honda Jazz – всичко на всичко
На първо място, автомобилът си е останал Jazz, защото онова, което отличаваше двамата му предшественици, е запазено и в третото поколение – изобилие от място и вътрешни трансформации. Заслуга за това има надарената с много таланти задна седалка – тя е, тъй да се каже, епицентърът на Jazz фолклора. Нейната облегалка може да променя наклона си, а при необходимост потъва заедно със седалищната част, образувайки равна товарна площ. Като алтернатива долната част може да се сгъне нагоре подобно на креслата в киносалон. При всички тези възможности обаче тя пренебрегва една основна задача – всъщност върху нея не седите наистина удобно, защото тапицерията е твърде мека и тънка. Поради това въпреки невероятното място пред краката, в задната част на Honda Jazz не можете да се почувствате действително комфортно. Все пак, изглежда, възможността за трансформации е била толкова важна за инженерите на Honda, че те за пореден път са я поставили в центъра при конструирането на Jazz. Поради това резервоарът отново е разположен под предните седалки. Това изглежда интелигентно решение, стига да не седите отпред – тоест твърде високо. И за да не е още по-високо, и тук тапицериите са тънки, предлагат слаба странична опора и недостатъчен комфорт.
Трябва да споменем с похвални думи багажника с внушителния обем от 354 до 1314 литра – както и ниския разход на гориво и доброто оборудване, включващо серийна, плашлива система за аварийно спиране и надеждно работещо разпознаване на ограниченията на скоростта. Но пък това е всичко – и като цяло твърде малко за 29 990 лева. Защото Jazz изглежда прекалено оптимизиран в ценово отношение. Под вратичката на резервоара няма лак, ръкохватката на задния капак се изкривява при отваряне и да се изразим по-приятелски, тънките пластмаси в интериора също допринасят за ниското тегло на Honda Jazz, произвеждана в Япония от 2013 г. под името Fit. Управлението на функциите с много бутони на волана изисква кратък период на привикване, след което можете да се справите лесно с всичко – освен със сложните менюта на инфо-развлекателната система.
А сега е време да потегляме – без това да е начало на голяма веселба. Въпреки че конструкторите съобщават с гордост, че са настроили кормилната уредба по-директно, това с нищо не променя нито нейната боязън по отношение на обратната информация за контакта с пътя, нито безметежната управляемост. Honda Jazz се движи спокойно и ако се наложи, се справя приемливо със завоите. Нейният 1,3-литров бензинов атмосферен мотор всъщност така и не съумява да я изкуши към някаква забележима бързина. Автомобилът обаче е извънредно пестелив – по маршрута за икономично шофиране изразходва с 1,8 л/100 км по-малко гориво от Venga.
Това може да ни накара да се примирим дори с достатъчната само за градски условия междинна тяга и със склонността към бумтене на двигателя, който конструкторите от Honda са комбинирали с шестстепенна трансмисия с лек ход и добре подбрани предавателни числа. Независимо от 102-те конски сили спирането не е особено тежка задача – което обаче не оправдава лошите стойности за спирачния път. Причината въпреки тези спирачки и игривото окачване Honda Jazz все пак да се изкачи на почетната стълбица се крие наред с другото и в дългата гаранция и ниската цена.
Venga – шегите на гения
Лишеният от зрелищност ван на Kia принадлежи към автомобилите, на които се радваме при всяка нова среща. В основата на това явление е феноменът на функционалното удоволствие, определено в Речника по психология като „положителното чувство при изпълняване на добре отработено движение”. Всичко в Kia Venga работи толкова леко, достъпно и без усложнения – от радиото през бордкомпютъра до надлъжно плъзгащата се задна седалка с променлив наклон на облегалката и подвижния под на багажника. Всичко, което би могло да бъде излишно усложнено, просто отсъства. Това смущава само в една област – неприемливо оскъдното оборудване за безопасност, което е на нивото на 2010 г., когато моделът се появи на пазара. Още тогава беше пресилено да се говори за богат асортимент от предложения за повишаване на сигурността – понеже липсите в списъка доминираха над наличностите.
С това Venga споделя един проблем, общ и за други модели на Kia (например Cee’d): веднъж разработени, те се произвеждат почти без изменения, докато дойде време за смяна. В началото са близо до нивото на конкурентите, но понеже остават непроменени, а другите биват усъвършенствани, постепенно изостават все повече и повече.
Вече повече от пет години прекалено стегнато настроената Kia Venga реагира недобре спрямо малки неравности по настилката, а по-големите преодолява доста грубо. Оттогава и кормилната уредба е запазила липсата на целенасоченост и обратна връзка с пътя. Също оттогава се опитваме елегантно да заобикаляме темата за управляемостта и да пропускаме покрай ушите си тътена на двигателя. Това, че скъпата, но богато оборудвана Kia изостава толкова назад в класирането, се дължи преди всичко на 1,6-литровия четирицилиндров мотор.
В града отначало той изглежда доста ентусиазиран и потегля с хомогенна тяга. Но без турбокомпресор като източник на междинно ускорение моторът е принуден да поддържа високи обороти, преминавайки през шестте степени с „къси” предавателни числа, за да осигури някаква динамика при извънградско шофиране. При това той се усеща като леко тромав и съвсем малко по-енергичен от по-евтиния с 1160 лева 1,4-литров агрегат с 90 к.с., а с разхода си от 7,9 л/100 км се оказва и много по-лаком от своите съперници. Така най-важен аргумент в полза на солидната Venga остава седемгодишната гаранция. Ако от Kia бяха поддържали талантите на своя продукт на съвременно равнище, Venga нямаше да е последна в теста.
VW Polo – силата на конвенцията
Що се отнася до Polo, от 1975 г. насам неговият главен талант е винаги да изглежда малко по-зрял от другите малки автомобили. Както беше при всяко от предишните четири поколения, произвежданото от 2009 г. Polo V се възприема не като по-малък брат на Golf, а като малък Golf. Миналата година получи леки подобрения при инфо-развлекателните системи и ходовата част (по желание амортисьори с променливи характеристики), сега се доставя и с нов еднолитров трицилиндров бензинов турбомотор. Той има същата мощност от 110 к.с. като все още предлагания (в България с цени от 28 215 лв. нагоре) четирицилиндров 1.2 TSI, с който – колко практично! – е екипирана Fabia.
С 25 Нм повече трицилиндровият двигател би трябвало да тегли по-енергично и същевременно да изразходва по-малко гориво. Да, ама не. Докато събере силите на своите 200 Нм при 2000 об./мин, моторът преодолява – в сравнение с двигателя на Skoda – не турбодупка, а по-скоро широка турбодолина. След това той дръпва стремително с типичния трицилиндров барабанен звук, но продължава да реагира на подадената газ с известно забавяне. При динамичните характеристики двата модела са почти точно на едно и също ниво. От предимството в размер на 0,5 л/100 км, обещано от стандартните стойности, в теста остават само 0,2 л. Това, че в раздела за задвижване VW Polo изпреварва с една точка модела на Skoda, се дължи единствено на по-големия автономен пробег.
Иначе на висококачествения VW Polo му е трудно да се състезава още с нормалната Skoda Fabia, а срещу версията Combi задачата става наистина тежка. Тук VW губи точки поради много по-малкия си багажник и по-скромното предлагано място. Преднината, която моделът си извоюва с балансираното си, фино реагиращо окачване, се пропилява от по-слабите спирачки. И понеже при ергономичността, мултимедията и оборудването за безопасност почти няма разлики, за VW Polo остава второто място.
Skoda Fabia – дълбоко задоволство
Като наши читатели сигурно сте наясно, че за нас няколко турбокомпресора, цилиндъра и литра работен обем в повече са винаги добре дошли. Но ако сме съвсем честни, ще признаем: в един подчинен на разума свят всички щяхме да караме Skoda Fabia Combi. Моделът е голям колкото първия VW Passat Variant, който никой не е запомнил с това, че е малък. Във Fabia Combi има място за ваканционния багаж на едно четиричленно семейство и за разлика от Polo и Honda Jazz – също и за самото четиричленно семейство. Автомобилът е изработен солидно, лесен е за управление, движи се и спира извънредно сигурно. И освен това, драги приятели, върви съвсем живо и пъргаво.
Това се дължи на по-стегнатите настройки, а може би и на малко по-балансираното разпределение на теглото – при VW Polo 62 процента от него натискат предния мост, при Skoda – 59 процента. Във всеки случай чешкият автомобил преодолява завоите мъъъничко по-чевръсто, по-прецизно и по-неутрално от Polo, но пък и поема неравностите малко по-твърдо.
С четирицилиндровия турбомотор автомобилът се възприема като адекватно и хармонично задвижван. Малкото изоставане при максималния въртящ момент бива компенсирано с това, че още от ниски обороти той тегли по-хомогенно и мощно, увеличава темпото също толкова старателно и през цялото време ходът му остава по-тих и равномерен. Обстоятелството, че разходът му в теста от 6,8 л/100 км е малко по-голям, не е толкова важно. Важни са най-добрите спирачки в сравнението, множеството интелигентни детайли, като фиксаторите за телефон и за талони от паркинг – важна е и победата на Fabia.
ЗАКЛЮЧЕНИЕ
1. Skoda Fabia Combi 1.2 TSI
405 точки
Един комби модел може да не е най-модната, но продължава да е много добра идея. Skoda Fabia печели с обширно товарно пространство, чевръста водимост и страховити спирачки.
2. VW Polo 1.0 TSI
400 точки
За всички, които нямат нужда от голям багажник, икономичният, комфортен, сигурен и солиден VW Polo е най-добрият избор. Би трябвало обаче да спира по-добре.
3. Honda Jazz 1.3 I-VTEC
362 точки
Искате евтин автомобил с гъвкав интериор? Най-подходяща за вас е икономичната Honda Jazz. Многото място, сгъването и местенето на седалките обаче са единствените й силни страни. Слабости има при комфорта, спирачките и двигателя.
4. Kia Venga 1.6 CVVT
347 точки
Не си падате по динамични изпълнения на пътя? Нищо против, но и с оборудването си за безопасност, и с комфорта си Kia Venga вече изглежда стара. Много място и отлични възможности за трансформации.
Текст: Себастиан Ренц
Снимки: Дино Айзеле