Тест на три автомобила от компактния клас с различни техники и схеми на задвижване
Ярките, силно отличаващи се цветове на каросериите на трите тестови автомобила са по-скоро плод на случайност, но и по отношение на техниката на задвижване Kia Ceed, Mazda 3 и Subaru Impreza – с турбо- или електрическо подпомагане – вървят по собствени пътища. Кой обаче го прави най-добре?
Знаем, че тестовете в компактния клас винаги са особено интересни, понеже автомобилите в тях предлагат на все още поносими цени прилично място върху неголяма заемана площ. Същевременно с теглото си от около 1,5 тона те са все още достатъчно леки, за да могат с около 150 к.с. да доставят известно удоволствие от преживяването зад волана. Дали това обаче важи и за модели без турбокомпресор?
Днес Kia Ceed 1.4 T-GDI с почти 1,4 л работен обем представя в теста популярната в наши дни концепция за даунсайзинг с принудително турбопълнене. В Mazda 3 G 150 2.0 M Hybrid един свързан с ремък стартер-генератор подкрепя двулитровия атмосферен мотор. Със същия работен обем и също само с атмосферно налягане работи боксерният двигател на Subaru Impreza 2.0ie – наистина с по-мощно електрическо подпомагане и по-голяма акумулаторна батария, но все още в диапазона на меките хибриди.
Subaru: добър за града
По-тежката, разполагаща с двойно предаване Impreza с табелка „e-Boxer” е оборудвана с безстепенна трансмисия Lineartronic, в която е настанен 12,3-киловатов електромотор (66 Нм). Енергията се доставя от високоволтов акумулатор (0,6 кВтч, 120 волта), а по принцип задвижването е поето от четирицилиндровия мотор. С чисто електрическа тяга моделът на Subaru се движи само при отнемане на газта, маневри за паркиране и внимателно потегляне. Няколко метра по-късно се включва и двигателят с вътрешно горене, понякога с леки сътресения. Това може да бъде избегнато с малко повече газ – тогава автомобилът се движи много удобно из града. При междинни ускорявания рязко реагиращият мотор печели от безстепенната трансмисия, която обаче заради работния си принцип редовно кара боксера да вие на високи обороти.
Приятно мекото окачване също има своя обратна страна – понеже такива настройки на ходовата част означават същевременно движения на каросерията при каране по обикновен път със завои. Това ограничава преди всичко прецизността при бързо шофиране, като извън града задвижването бездруго се усеща като доста уморено, а кормилната уредба изобщо не полага грижи за обратно информиране относно контакта с пътя.
В замяна на това в нивото Platinum са положени специални грижи за богато серийно оборудване. Към него освен сензорния екран принадлежат например тесният втори монитор над него, който показва неща като заглавието на възпроизвеждането в момента музикално парче, енергийния поток или температурата на маслото. При маневри за паркиране те биват заменени с картина от предната камера, докато мониторът на навигацията показва образа от задната. Добрият обзор е подпомогнат не на последно място от широката гледка през задното стъкло – но и трите тествани автомобила, за съжаление, не разполагат с асферична част в страничното огледало до водача.
Управлението на функциите наподобява добре обмислените и винаги високо оценявани решения в Kia. Това се отнася за основни неща, като климатичната инсталация или инфо-развлекателната система. Предимство в Subaru са истинските бутони за директен избор вместо сензорните повърхности в Ceed. Важното е, че точките от менютата в многото нива на системата може да бъдат избирани и с десния въртящ се превключвател, докато корейците са натоварили този бутон само с увеличаването на картите и избора на радиопредавател. В Subaru обаче разочарова бедният звук на лишената от басове музикална уредба – а и в конфигуратора не откриваме избор, с който този проблем да бъде решен. Жалко.
Mazda: най-добра ергономия
На висок приоритет слушането на музика се радва в Mazda 3. Това започва с монтираните странично в пространството за краката високоговорители за ниски средни честоти, които там разполагат с много по-стабилен корпус, отколкото във вратите – затова дори при голяма сила на звука практически не се чуват вибрации. Във всеки случай с цената си от 732 евро системата Bose с добро пространствено озвучаване е изгодно предложение.
Част от системата са и металните решетки на високоговорителите, които прилягат добре на изисканото обзавеждане в интериора – с много кожа, висококачествени бутони на волана и приятно тапицирани опори за лакти. Последните са база за превъзходна ергономичност – понеже при спокойно шофиране човек може удобно да опре лактите си върху тях. Като изключим това, позицията на седене и оформлението на арматурното табло напомнят за една друга „тройка” – тази на BMW. Централната конзола отчетливо разделя двете предни места, долната част на шофьорската седалка е с регулиращ се наклон и доста близо до пода. Към това се добавя и подходящо разположение на педалите, като настройката на спирачния педал изисква време за привикване поради късия ход и неестествената точка на задействане.
„Тройката” на Mazda показва още един паралел с тази от Бавария – за управлението на инфо-развлекателната система има централен въртящ и натискащ се селектор с разположени около него бутони за директен избор. Наистина, Mazda не предлага дублирано управление през сензорния екран, но така по време на шофиране простата система работи сигурно и със съвсем кратко отклоняване на вниманието – чудесно! И двете „тройки” освен това разполагат с прожектиращ върху челното стъкло head-up дисплей, който дори показва дали има превозно средство в сляпата странична зона – и ако да, от коя страна е.
Запазена единствено за Mazda екстра в този тест е не само дисплеят, но и монтираните върху раменете на чистачките дюзи за миеща течност. Освен това срещу 1463 евро Mazda заменя LED фаровете със система с незаслепяващи постоянни дълги светлини. А и единствена в теста „тройката” може да бъде поръчана с камери, наблюдаващи 360-градусов периметър.
Освен оборудването модерен е на първо място дизайнът с динамично очертаната линия на покрива. Тя обаче става причина за известна теснота отзад, и то във всички посоки – над главите, а и по отношение на мястото за краката, което е най-малкото в теста (66 см). В Kia то е доста повече (69 см), а в Subaru – направо разточително (74 см).
Най-големият багажник с обем 395 л е притежание на Ceed, като това се дължи главно на подвижното дъно. В Impreza (340 л) и 3 (358 л) подът е фиксиран, понеже двата модела са разположили под него литиево-йонната батерия за електрическото подпомагане. В модела на Mazda то се състои от сравнително малка батерия (0,216 кВтч) и 24-волтов ремъчен стартер-генератор (5,1 кВт, 48 Нм), който незабележимо подкрепя атмосферния мотор.
Откъм положителната страна на баланса бензиновият двигател разполага със силен партньор в лицето на механичната трансмисия – с къс и прецизен ход на лоста плюс усещане за твърдо „влизане” на предавките. Към това се прибавя и най-ниският разход в теста, който „тройката” постига и благодарение на режима за работа с два цилиндъра. (7,3 л/100 км, Kia: 7,6 л, Subaru с двойно предаване: 8,1 л). Както и в Impreza, поради работния си принцип атмосферната машина реагира почти без никакво забавяне, което от време на време е извор на приятни усещания в градското движение. За смета на това липсва приливът на въртящ момент – защото 213-те нютонметра са налице чак при 4000 об./мин.
Kia: с универсални възможности
Поне на теория малолитражният мотор на Ceed отдава 242 Нм още при 1500 оборота. На практика турбокомпресорът леко забавя нарастването на кривата на въртящия момент, но после ускорението нараства осезаемо. Към това се добавят подходящо степенуваните предавки на добре превключващата шестстепенна механична трансмисия. Въпреки че отстъпва с 10 к.с. на конкурентите си, Kia бележи динамичен връх не само субективно, а и с измерените 8,7 секунди за ускоряване до 100 км/ч. Освен това при тази скорост автомобилът спира на място след само 34,6 м – а и спирачките на конкурентите също вършат добра работа с по 35,8 м спирачен път.
Това е валидно в същата степен и за хармонично работещата кормилна уредба на Ceed, която съобщава на водача и доста подробна информация за сцеплението с пътя. Макар че обратната връзка остава леко пренебрегната от комфортно ориентираната и индиректна кормилна уредба на Mazda, тя също изпълнява изискванията към едно добре балансирано управление. За спортно шофиране по-подходяща е Kia, която освен това се справя малко по-чевръсто със слалома през 18-метрови врати.
На второстепенни шосета двата автомобила се движат по подобен начин – окачването им е достатъчно стегнато, за да се справят със завоите прецизно и бързо. Въпреки това на каросериите са оставени достатъчно възможности за движения, за да бъдат запазени приличният комфорт на возене и усещането за скорост. Като цяло Ceed лежи по-спокойно на пътя и преминава по-леко през някои неравности.
В раздела за комфорт корейският модел увеличава преднината си – наред с другото и понеже мултимедийната система поддържа едновременно две Bluetooth връзки, в арматурното табло има платформа за индуктивно зареждане и единствено тук седящите отзад разполагат с допълнителни вентилационни дюзи. А при оценките за безопасност с доброто си спиране моделът компенсира предимството на Mazda като единствен автомобил, излъчващ съобщение за авария, когато се задейства някоя въздушна възглавница
Ceed и „тройката”: с еднакви цени
С базовите си цени (в Германия) от по 25 000 евро и нещо двата класирани на първите места автомобила се различават с по-малко от 200 евро, докато Impreza излиза доста по-скъпа със своите 32 158 евро. Тази сума обаче включва автоматичната трансмисия и двойното предаване, което за Ceed изобщо не се предлага, а за „тройката” се комбинира единствено с мотора от 180 к.с. Така с по-доброто си оборудване Subaru отчасти компенсира загубите си заради по-високата цена.
Kia предлага най-дълъг гаранционен период – седем години, което в повечето случаи покрива целия срок за изплащане на кредита за автомобила. Все пак и Subaru гарантира качеството на своите изделия в течение на пет години, а дори и Mazda предлага 36 вместо задължителните 24 месеца.
В крайна сметка Ceed показва единствено малко по-висок разход в сравнение с „тройката”, но пък и най-подходящата концепция за задвижване сред трите изпитвани автомобила – която сигурно би допаднала и на най-много собственици. Mazda е съвсем малко по-бавна, но пък с по-бързи реакции. Само че нейният атмосферен двигател има нужда от високи обороти и се усеща като не толкова силен. Ами Impreza? В Германия с 423 регистрирани автомобила през 2019 г. тя имаше статут на екзотична машина, която и във версията e-Boxer най-вероятно ще е най-подходяща за верни привърженици в нишата на автомобилите с двойно предаване.
Заключение
1. Kia Ceed 1.4 T-GDI (426 точки)
Благодарение на турбото автомобилът се усеща като най-мощен, при това показва най-добър комфорт на возене, балансирана кормилна уредба и никакви съществени слабости.
2. Mazda 3 G 150 2.0 M Hybrid (418 точки)
Най-добро управление на функциите, удобно положение на седене, музикална уредба със силен и чист звук плюс високотехнологични светлини. Но пък тясна задна част, слаб въртящ момент.
3. Subaru Impreza 2.0ie 4x4 (382 точки)
Доста място отзад, постоянно двойно предаване, чудесен комфорт на возене – но само при ниско темпо, после се влошава. И още – недотам енергичен мотор.
Текст: Томас Хелманцик
Снимки: Ахим Хартман