Среща с два необикновени и редки модела, истинска находка за всеки колекционер
Преди петдесетина години 75 или 85 к.с. бяха достатъчни, за да ускорят едно спортно купе до около 180 км/ч. Два от онези компактни нисколетящи самолети произхождаха от Франция: Matra M 530 с централно разположен мотор и Simca 1200 S с двигател отзад. Готови ли сте за излитане?
Ако през 1970 г. някой отидел при дружелюбния търговец на Simca, за да си купи компактно спортно купе, той можел да избира между два напълно противоположни модела: Matra M 530 LX или Simca 1200 S. Общите неща между тях са четири колела, волан, и четирицилиндров мотор с водно охлаждане и мощност 75, респ. 85 к.с. И толкова. Във всичко останало те се различават като късна абстрактна картина на Пикасо от ранен реалистичен Моне.
При представената през 1967 г. Matra предната и задната част не изглеждат като създадени една за друга – сякаш купето с централен двигател се състои от две половини, които по всяко време могат да се отчупят и разделят. Отрязаната като с нож кърма и овалният, напомнящ уста на риба отвор за въздуха между потъващите фарове ви пречат да наречете автомобила красив. Затова нека просто кажем, че е различен, уникален и разпознаваем. Той е един прероден Citroеn DS във формата на малко купе – и с това типично френски.
Точно обратното може да се каже за интелигентната Simca: базовата форма на каросерията й произхожда от 1962 г., когато принадлежи на Simca 1000 Coupе без предна решетка и със скромните 40 к.с. Това малко купе със заден двигател е толкова хубаво, че ви идва да го гушнете. Също и големите допълнителни фарове на черната радиаторна решетка на модернизирания 1200 S и добавените по-късно съвременни нископрофилни гуми не нарушават произхождащата от Bertone линия.
Купето тип фастбек импонира преди всичко с балансираните си пропорции и щедрата хромова украса. То показва някои общи стилистични черти с две други творения на Bertone от онова време: NSU Sport Prinz и голямото BMW 3200 CS Coupе. Подобно на тези два малко по-стари модела Simca 1200 S не може да се нарече изгодно предложение – струвала е 9990 марки. За сравнение: един значително по-голям Ford Capri 2000 GT с развиващ 90 к.с. V6 мотор през 1969 е можело да бъде купен за 8600 марки.
Още по-дълбоко се е налагало да бръкне в джоба си купувачът на Matra – той е трябвало да заплати солидните 12 490 марки. Но пък срещу тях е получавал не какво да е. Например след сваляне на двете половинки на покрива M 530 може да се превърне в кабриолет със защитна рамка. Сегментите на покрива се побират с точност до сантиметър в предния багажник, така че задната седалка остава използваема поне от две деца. Защото това е главният трик при този особен модел: въпреки централно разположения мотор задната седалка предлага известно място за двама души при кратки пътувания. Това става възможно благодарение на използването на извънредни късия V4 мотор на Ford.
Световен шампион от Формула 1 с Matra
С това тогавашният купувач на Matra е имал нещо общо с шотландската легенда във Формула 1 Джеки Стюарт. Той карал една малко по-различна Matra с двигател на Ford и с нея спечелил световната титла във Формула 1 през 1969 г. Спортните участия на почти забравената днес марка имат за връх три победи в Льо Ман от 1972 до 1974 г. Откритият състезателен прототип MS 670 дори стартира с разработен от самата фирма V12 мотор. Първоначално Matra (Mеcanique Avion Traction) е самолетостроителен и оръжеен концерн; през 1964 г. той навлиза в автомобилния бизнес, купувайки фирмата Automobiles Renе Bonnet.
Връзката със Simca отначало е доста хлабава: Matra предоставя разпространението на автомобилите си на богатата с традициите си марка, която вече принадлежи на империята Chrysler. Така се стига до възможността Matra и Simca да бъдат поръчвани при един и същ търговец. Двигателят на Ford обаче вече не е подходящ за този марков алианс, затова наследниците на M 530, по-конвенционално стилизираните Bagheera и Murena, кръстосвали пътищата с техника на Simca. Дойде време обаче най-после да проверим как пъргавелкото с централен двигател се движи с кроткия си мотор за масови пътнически модели.
Щедро оразмереният отвор на вратата улеснява потъването във високата само 1,2 метра Matra. Благодарение на издигнатия таван и обилното остъкляване дори при затворен покрив не изпитвате усещане за теснота. А ниско разположеното арматурно табло с монтирана върху него кутия с контролни уреди позволява добър обзор към пътя и дори към част от предния капак. Шест класически кръгли уреда Veglia, зад тях един рисков оборотомер без червена зона карат сърцето на водача на Matra да бие учестено.
И разбира се, неповторимият, шумно туптящ звук от аспуха, смес от Harley-Davidson и VW „костенурка”, който заглушава лекото виене на V4 машината. Двигателят и трансмисията произхождат от Ford 15 M RS, който също притежава скоростен лост в средата на пода. С него и в Matra превключвате предавките леко и прецизно. Съвсем нетипично за спортен автомобил, M 530 потегля без проблеми на първа предавка с газта за празен ход – без сътресения и придръпване – и ускорява спонтанно, когато натиснете с десния крак. Тогава нетърпеливото „пог-пог-пог-пог” се превръща в наистина плътна канонада от ауспуховата тръба.
Още от ниските обороти 75-те конски сили теглят напористо лекото 840-килограмово спортно купе. При 70 км/ч вече можете да привключите на четвърта предавка и да ускорите доста енергично до максималните 175 км/ч. Любопитен е контрастът между директната кормилна уредба и сравнително меко и комфортно настроената ходова част. Поради това при бързо шофиране в завои спортната Matra прикляква доста осезаемо, но остава сигурна на пътя и стабилно следва желаната посока.
Simca не си играе
Преди още да сме седнали зад волана на Simca, един детайл от каросерията на 1200 S показва на любителя на спортни автомобили, че тази машина няма намерение само да си играе. Онова, което тогава е било познато от състезателни модели като Ford GT40 или Lola T70, може да бъде открито и на предния капак на Simca – говорим за отвора за изпускане на топлия въздух зад монтирания отпред радиатор. Вътре оборотомерът на Jaeger ви изненадва със сравнително високи стойности – червената зона започва чак при 6400 об./мин, което е истински героизъм за малкия четирицилиндров мотор с повдигателни пръти.
Модерните нископрофилни гуми с формат 175/50-13 върху големи, широки седем цола джанти превръщат нашия фотомодел в спортна машина с респектиращи и в по-ново време изяви в слалома. От друга страна, серийните, тънки като чаени бисквити колела и гуми с размер 155 са били заплаха за живота и здравето на водача, когато 80, а от 1968 г. дори 85 к.с. са вилнеели в тежащия само 890 кг автомобил. Въпреки отрицателната вертикална сходимост на задния мост още подаването на малко газ при завиване на кръстовище или планински път е можело да предизвика зрелищни дрифтове
Показаната на снимките Simca обаче следва желаната траектория в завоите с увереността на съвременен Focus ST, но при ускоряването на излизане от кривата глези водача с дрезгавия барабанен звук на жадно набиращ обороти четирицилиндров атмосферен мотор – нещо, което вече не можем да чуем в съвременните турбоавтомобили.
А какво е решението, което бихме взели някога при дружелюбния търговец на Simca? Всъщност и двата френски спортни модела рядко са намирали купувачи. Просто са предлагали твърде малко място, били са сравнително скъпи и въпреки това много специални. Днес обаче по правило всеки, който притежава някой от двамата класици с ярки характери, много трудно би се разделил с него.
Заключение
Спортен автомобил със само 75 или 85 к.с. – това да не е виц? Нищо подобно! И двамата френски спортисти от леката категория впечатляват и днес с добрите си динамични показатели и със спортната си външност и оборудване. Те не само принадлежат към един изчезнал вид, но и произхождат от две марки, които вече не са активни. Това ги прави истински съкровища за почитателите на класиката.
Текст: Франц-Петер Худек
Снимки: Ахим Хартман