Среща с един концептуален модел, който сякаш идва от бъдещето
Очаква се скоро всички ние да се движим на електрическа тяга и в отчасти или напълно автономно управлявани автомобили. Тук и днес обаче ще шофирам сам. Имам честта да седна зад волана на драматичния и футуристичен карбонов Trezor – ключовата концептуална студия на Renault от последния автосалон в Париж през септември.
На практика моделите като Renault Trezor са супермодели на колела – създадени за подиума и фокусирани върху кратките мигове на слава и блясък под светлините на прожекторите и фотоапаратите. Малко от представителите на тази автомобилна порода могат да се движат на собствен ход и притежават необходимото, за да бъдат управлявани като нормални автомобили. Trezor е от тези редки образци, а аз – от редките щастливци, на които им е разрешено подобно удоволствие.
От септември 2016 измина повече от половин година, което в днешния период на бурни промени в автомобилната индустрия не е малко време. Но дори в развойния институт Technocentre, където специалистите на Renault работят ежедневно върху бъдещето на марката и автомобила като цяло, концептуалният модел изобщо не изглежда остарял и създава впечатление на нещо, идващо от утрешния ден. Всъщност Trezor разполага с всичко онова, за което толкова много се говори напоследък – задвижва се от електричество и може да се движи автономно, използва лазерни и LED светлини.
Чисто теоретично, защото днес екраните на таблото ще останат изключени, а смартфонът, с който водачът се идентифицира, е просто макет. Двата екрана на тавана също са тъмни. „Изключени са”, пояснява ръководителят на проекта Mин о Tронг. Ясно! Защото по принцип видимостта назад в студията се осигурява от две видеокамери, картината от които се изобразава на въпросните екрани. Но днес ние сме тук, за да гледаме напред и за да намерим отговора на вълнуващия въпрос „Как всъщност ще се движим в бъдеще?”
Първата стъпка е фирмената охрана да затвори една пътна отсечка специално за нас и за придружаващото ни бъдеще и да ни помоли да не шофираме с повече от 30 км/ч. Звучи малко като покана за гледане на научнофантастичен филм на забавен каданс. Но пък кой дава пълна газ още на първата среща?
Ако натисна десния алуминиев педал до долу, върху задните колела с широчина 295 мм и ръчно изрязан профил биха се стоварили всичките 350 к.с. на заимствания от болидите от Formula e електрически задвижващ тракт. Подобно действие със сигурност би откъснало елегантните червени ивици от изработените по поръчка гуми на Continental и моментално би ни навлякло гнева на дизайнерите. Разбира се, ние не искаме това, защото тепърва трябва да си говорим с тях.
Използваме времето, през което охраната поставя своите заграждения, за малко теория. Mин о Tронг ми обяснява със спокойствието и търпението на инструктор по шофиране в първия учебен час как точно да вляза в автомобила. Обяснението е напълно необходимо, защото Trezor няма врати, а водачът и неговият спътник заемат местата си по примера на пилотите на класическите състезателни болиди, прекрачвайки страничните стени на каросерията. За мен това означава следната последователност – десният крак стъпва върху седалката, подпирам се, тялото се навежда и влиза под вдигнатия капак, прибира се и левия крак. Не е съвсем просто и на хартия изглежда доста по-елегантно, отколкото е в действителност. Седалката е монтирана неподвижно, но педалите и опората за глава могат да се настроят индивидуално с натискане на алуминиевите бутони. О Тронг ми обяснява накратко стартирането с натискане на бутон, различните режими на движение и как да управлявам прототипа. Днес не се предвижда да се движим автономно, което за мен е напълно окей.
Прозорци от червен полимер
Пътят пред мен е осигурен от охраната, няма движение на други автомобили. Merci! Натискам бутона и заимстваните от задния капак на Espace два електромотора спускат плавно 60-килограмовият капак на кокпита над главите ни. Въпросните електромотори всъщност са единствените серийни агрегати в целия Trezor. Видимостта напред е великолепна, но силно оцветена – не знам какво щях да правя, ако бях бик… Червеният прозорец е изработен от устойчивия на надраскване полимер полиметилметакрилат (PMMA), който се използва широко в индустрията и космическите полети. Тапицериите от червена кожа, облицовките от червено дърво и големите екрани са основните съставни част на работното пространство около водача. Управлението се осъществява посредством волан с ъгловата форма и три екрана в спиците. Зад него са разположени извити OLED екрани с покритие от Gorilla Glass – познатият от смартфоните удароустойчив и неподатлив на надраскване материал.
Прототипът реагира незабавно на командите от филигранно изработените алуминиеви педали. В спирачките има лек шум, но действието им е безупречно. Ускорението на Trezor до споменатото вече ограничение от 30 км/ч е буквално мигновено. До края на трасето, където трябва да обърна, има отсечка от няколкостотин метра и три завоя, а след всяка моя обиколка броят на хората, струпани от двете страни на Рю Дюлайе нараства.
И нищо чудно, защото привличането на вниманието е основна цел на концептуалните модели. Trezor се справя отлично със задължителната програма, но не по-малко впечатляващи са възможностите му да се движи – теглото на акумулаторните батерии от 420 килограма е разпределено така, че 51% от него да се падне на задния задвижващ мост, вследствие на което 1,6-тонният прототип се държи на пътя балансирано и бързо печели доверието на човека зад волана.
Превключване с плъзгач
Действието на кормилната уредба е директно, а воланът е малко тежък. В калниците почукват малки камъчета, а електрозадвижването издава напомнящи каменна мелница звуци зад мен. Стигам до края на затворената отсечка и трябва да обръщам. Премествам плъзгача на централната конзола напред до позиция „R” и инстинктивно поглеждам назад. По дяволите! Няма външни огледала, няма и заден прозорец. Остава ми доброто старо маневриране „на чувство”, защото кой би загрозил подобен стилистичен шедьовър със сензори за паркиране? Ако наскоро ви се е случвало да паркирате малък камион с прибрани огледала и без заден прозорец на заден ход в тесен гараж, значи имате доста добра представа за това как се случват нещата при Trezor. За щастие се приближава служител на охраната и започва да маха. Дай, дай, дай… стоп! Добре.
Все пак диаметърът на завой се оказва доста приличен и доста по-малък, отколкото някой би очаквал от автомобил с дължина 4,70 метра и широчина 2,18 метра. Продължавам обратно по отсечката под акомпанимента на приятното съскане на електродвигателите. Прототипът върви много добре и особено в спортен режим реагира много чувствително на педала на газта. Гледам през червеното стъкло отпред и околният пейзаж постепенно започва да изглежда някак сюрреалистично. Mин о Тронг споделя, че е бил против червеното оцветяване на прозореца, но в крайна сметка дизайнерите са се наложили.
Погледнато отвън, екипът на Лоренс ван ден Акер (виж интервюто на стр. ???) безспорно има право – комбинацията от металния блясък на каросерията и грамадното червено стъкло на Trezor изглежда зашеметяващо. Само след няколко минути, прекарани във вътрешността на облицования в червено прототип обаче са достатъчни, за да доведат зрителния нерв до състояние на халюцинации.
След няколко обиколки о Тронг решава да слезе – явно вече ми има доверие, пък и изглежда готов да отстъпи удоволствието от червената феерия на фотографката, която иска да направи вътрешни снимки. Продължавам да карам докато и на нея картинката й става твърде шарена и на картата на фотоапарата има достатъчно снимки. Тъкмо приключваме и започва да вали. Trezor трябва бързо да се прибере на сухо и докато го гледам как се отдалечава, все още ми напомня като нещо от бъдещето със своята бляскава карбонова каросерия и драматични пропорции.
Teкст: Aндреас Оф
Снимки: Aнгелика Емерлинг