Как в Rolls-Royce интерпретират идеята за компактен автомобил
Първият Rolls-Royce с каросерия на производителя е замислен като автомобил за шофиране от собственика и е предназначен за пазара в САЩ. Планът не проработил, а неговият брат близнак Bentley R го изпреварил по продажби. Днес изящният Silver Dawn е една мила и симпатична рядкост с всички добродетели на прочутата марка.
Заради празничния си облик той прилича на типичен автомобилен ветеран за сватбени тържества. Липсва му само букетът върху разделения на две преден капак зад елегантната фигурка над радиатора, която изглежда сякаш облечена в сватбена рокля. Но Silver Dawn обещава много повече от съюз за цял живот. Доста изящната за един Rolls-Royce лимузина изглежда така, сякаш е построена за вечни времена. Тежките врати се затварят с плътния звук на банков трезор, дългоходовият шестцилиндров двигател с голям обем работи шепнешком, с безгрижно спокойствие и увереност още от ниски обороти. Ценните материали – независимо дали става дума за скъпата дървесина, за кожата Connolly или за радиаторната решетка тип „пантеон” от хромирана алпака – не само изглеждат добре, но и са извънредно дълготрайни. За изработения на ръка автомобил с поетичното име Silver Dawn, („сребърна зора”) едва ли скоро ще настъпи залез.
Най важният критерий за почти пословичната, преминаваща от поколение в поколение дълговечност на моделите на Rolls-Royce (до появилия се през 1965 г. Silver Shadow) обаче е носещата рама от дебелосттенни профили със стабилни кръстовидни траверси. Спрямо този гръбнак ръждата е безсилна. Преди появата на Silver Dawn през 1949 г. обичаят в Rolls-Royce е бил да предоставят комплектуваното шаси с двигателя, предавателната кутия и мостовете на реномирани британски каросерийни работилници със звучни имена, като Freestone & Webb, J. Gurney Nutting, Park Ward, Hooper или H. J. Mulliner, които да го облекат в каросерия. Ориентираният към богати американски клиенти и сравнително евтин с цената си от 14 000 паунда Silver Dawn трябвало да се задоволи с конфекцията на една иначе доста привлекателна със стилистиката си серийна каросерия. Тя била изпълнена с вкус в класически предвоенен стил и била вдъхновена от произвеждания също със заводска каросерия Bentley Mark VI от 1946 г. Съществувала определена, дискретна опасност да бъде сбъркана с някой Alvis 3 Litre Saloon или Armstrong Siddeley 18 – ако го нямало величествения радиатор, енергично изправил чело срещу насрещния вятър.
По силата на един друг обичай в Rolls-Royce, в края на 1952 г. Silver Dawn получил свой почти конструктивно идентичен Bentley аналог. R-Type дебютирал вече с т.нар. „Long Boot“, издадената задна част, възприета веднага и от Silver Dawn.
Изтънчена сдържаност
Срещата с нашия „Short Tail“ е в двореца Хоенкамер в околията Фрайзинг. Като фон за фотосесията мястото подхожда идеално на Silver Dawn. Подобно на изискания автомобил с цвят Midnight Blue архитектурата излъчва, някакво изтънчено благородство, без да изглежда прекалено феодална. Малкият Rolls се приближава бавно с леко шумолене, най-доловимият издаван от него звук е хрущенето на дребния чакъл под добре напомпаните му супербалонни диагонални гуми.
Автомобилът за малко е можел да се размине с перспективата за вечен живот. Ентусиазираният любител на моторната класика Зигфрид Ембергер го открил случайно в САЩ в напълно занемарен вид. И понеже съжалил малкия лорд, го подложил на скъпа частична реставрация, от която Silver Dawn излязъл по-великолепен, отколкото някога от заводските халета в Кру. За това говорят детайли като изрисуваните на ръка линии по лаковото покритие.
Обикаляме автомобила, изпълнени с уважение, после „вратата на самоубиеца” отляво се отваря приканващо. Докато се усетим, вече седим за първи път в Silver Dawn зад големия изправен камионски волан. Шестцилиндровият мотор с променливо газоразпределение, висящи всмукателни и стоящи изпускателни клапани (на английски това се нарича „i. o. e.“, „inlet over exhaust“) вече е загрят и работи на празен ход под прага на слухово възприемане. „Не го палете отново”, прозвучава предупреждение от съседната седалка. Бързо включваме първа предавка със солидния лост на волана. Под воя от правите зъби на трансмисията изисканият салон започва да се движи. Ясно е, че първа предавка не е синхронизирана и служи само за потегляне, затова веднага включваме на втора. Сега вече става много по-тихо, после малко над комфортните според субективното ни усещане обороти минаваме на трета и накрая на четвърта.
Междинна тяга вместо обороти
Запасът от междинна тяга на извънредно дългоходовия двигател е неимоверен. Този агрегат се изявява не посредством оборотите, а чрез изобилния въртящ момент. Ускорението е доста енергично – Rolls разполага с три пъти по-голяма мощност от един Mercedes 170 S на същите години. Стрелката на скоростомера показва 80, малко по-късно 110. За съжаление, няма оборотомер, в замяна на това красивите уреди с бели цифри на черен фон предоставят изчерпателна информация за налягането на маслото, температурата на водата и наличното гориво. Всичко е в зелената зона през този горещ летен ден, на който се наслаждаваме с отворен люк на покрива. Съединителят обаче е доста тежък и не е никак лесно да спазваш стабилно посоката по изпълнените със завои пътища около Хоенкамер с извънредно индиректната кормилна уредба. Silver Dawn не показва особено желание да влиза в завои, затова трябва да бъде дирижиран с твърда ръка, за да следва желанията ви послушно, а воланът трябва да се завърта под голям ъгъл.
Въпреки всичко това елегантният салон не е някаква тромава носилка; след 20 километра първоначалното усещане за прекалена твърдост изчезва. Ако шофирате по-здраво и с по-малко респект към този скъпоценен антикварен автомобил, ще усетите почти нещо като динамика. Тук Silver Dawn разкрива себе си като модел, който е предназначен да бъде шофиран от собственика и може да ви направи щастлив без шофьор. Ходовата част с независимо предно окачване и дори барабанните спирачки (любопитното при които е, че отпред са хидравлични, а отзад – с въжено задействане), отговарят на сравнително обилната мощност на двигателя.
За съжаление, прицеленият към американския пазар Silver Dawn не постига успех. Ценителите на традициите избират по-представителния Silver Wraith, а американците предпочитат по-спортния Bentley R-Type. Едва Silver Shadow десет години по-късно осъществява успешно идеята за популярен Rolls-Royce с еднотипна каросерия.
Заключение
Компактните размери на Silver Dawn с нищо не променят типичното за Rolls-Royce усещане за свободна от усилия безтегловност. Той се плъзга над пътя почти безшумно, не е бавен, а енергичен, и в ушите прониква единствено шумът от търкалянето на балонните диагонални гуми. Дългоходовият, неимоверно еластичен мотор ви изпълва с въодушевление. Рядко се налага да превключвате предавки; това е автомобил за онези, които се наслаждават на шофирането.
Текст: Алф Кремерс
Снимки: Инголф Помпе