Тест на две големи елегантни комбита с икономични дизелови мотори
Щастливи сме да посрещнем един рядък гост: Jaguar XF Sportbrake с развиващ 204 к.с. дизелов мотор. След обстойно обновяване той влиза в дуел с изпитаното BMW 520d Touring и изненадва с много темперамент.
Jaguar XF Sportbrake не е автомобил, който виждаме често. И при британската марка в момента SUV моделите се радват на много по-голямо търсене. Трагедия, през която преминава и BMW Серия 5 Touring в борбата за надмощие с всички X-производни плюс електрическите модели. И това е, може да се каже, фатално, защото този сравнителен тест ще покаже колко страхотни и технически зрели са тези две комбита – дори когато в машинното отделение работят базовите дизелови двигатели. И двете ли? Да, защото Jaguar вече доста е скъсил дистанцията.
Това се дължи на една извънредно полезна актуализация на модела, която е донесла полза и за неговия традиционно спортен и величествен външен вид. Наистина, при фейслифта шестцилиндровите двигатели отпаднаха, но вътре се настани ново и изискано оформено арматурно табло – включително лесни за разчитане цифрови контролни уреди, сполучлива и разбираемо програмирана информационно-развлекателна система Pivi Pro и оптимизирани седалки. С изключение на едно твърде малко отделение за дреболии под опората за лакти, сравнително просторният Jaguar XF Sportbrake наистина показва съвсем малко слабости в това отношение.
Модифицираното още през 2020 г. BMW само леко намига с лазерните си светлини. „Знам всичко“, сигурно прошепва то на колегата Jaguar. „Виждаш ли моя въртящ и натискащ се контролер, ясно структурираното управление на функциите и големите джобове на вратите ми? Ще трябва да ме копираш.“ По-добре обаче да замълчи за малко недоизмислените цифрови уреди и стандартните седалки със слаба странична опора.
Баварският модел не показва слаби места при своя багажник с обем от 560 до 1700 литра. В духа на Touring културата по-просторната „петица“ изпълнява всички желания, които човек може да отправи към едно комби. Фини мокети, стигащи долу до малко плитките отделения под пода. Ролното покривало и предпазната мрежа за багажа се прибират безпроблемно и за разлика от XF облегалките се сгъват напред с пружина. В допълнение има регулиране на седалките според превозвания товар, релси и разбира се, отделно отварящ се заден прозорец. Страхотно.
Въпреки това Jaguar не бива да бъде подценяван. Изобилието от място за багаж (563–1675 л) и релсите не са проблем и за него. По-досадни са малкият полезен товар (505 килограма) и гърловината за пълнене с Adblue. Тя се намира в лявата стена на багажника, добре скрита зад капак между куката за багаж и лоста за дистанционно освобождаване на седалките. Минусите са очевидни. Остатъците от урея по мокета сочат пътя още след около 1000 километра пробег. BMW решава това много по-практично с гърло зад вратичката за зареждане с дизелово гориво.
По подобен начин объркващо изглежда отделението под пода на багажника в XF. Капакът е украсена с хубава малка кожена каишка, но отдолу се намира само кутия от стиропор за спешни случаи и – почти неопакована – 48-волтовата бордова електроника. Там не би могло да се съхранява нещо повече от пакет почистващи кърпи за Adblue. Ролното покривало и без това не се побира вътре. Така че Touring тук се справя по-добре.
Тук имало живот!
Приключваме с тази част и излизаме на пътя. Започваме с редкия гост, Jaguar, и веднага се насочваме към второстепенните шосета. Защото това, колко директно, колко охотно влиза в завоите Sportbrake и ако е в прекалено приповдигнато настроение, играе леко със задницата си, е рядкост и може да бъде наистина забавно. Съответно окачването с адаптивни амортисьори е стегнато, но не прекалено твърдо. Ако шофирате този автомобил със задно предаване и 19-цолови колела по неравен път, ще изживеете едно много комуникативно комби, което все още умело се справя със сериозни повреди по асфалта. То споделя много неща и на магистрала, но в такива дози, че да не дразни дори след много километри. По-скоро това правят големите усилия при работа с волана, за да се поддържа курсът на XF при умерени скорости.
Моделът на BMW е съвсем различен. Адаптивна ходова част, 18-цолови джанти със спортни гуми, интегрално управление на задния мост, задно въздушно окачване – всичко е монтирано. И все пак „петицата“ се движи твърде безчуствено, по-скоро като комфортна E-класа. Машината спокойно изпълнява командите с волана, следва прецизно и стоически зададената линия, докато ESP внимателно регулира бързите маневри. Също толкова надежден е и високият комфорт на окачването. Наистина, малките неравности проникват в кабината, но иначе, в зависимост от режима на шофиране, почти никоя вълна по настилката не предизвиква смущения.
На BMW Серия 5 му липсва настроение
Единственият недостатък е, че по криволичещи пътища автомобилът се накланя по-силно настрани и се усеща като по-масивен, отколкото е в действителност. Дифузно усещане, което между другото не възниква в с една идея по-широкия XF. В крайна сметка малко по-лекото BMW се представя като извънредно безопасно и хармонично настроено комби, което някои фенове на Серия 5 обаче може би ще сметнат за твърде кротко.
Във всеки случай пилотите на 520d не биха могли да се надяват на емоционална подкрепа откъм машинното отделение. Меко хибридизираният двулитров дизел (190 к.с., 400 Нм) реагира пъргаво благодарение на 48-волтовия стартер-генератор, 8-киловатовия доускоряващ ефект и двустепенното турбопълнене и позволява да бъдат измерени доста спортни стойности. 7,3 секунди от 0 до 100 км/ч са сериозен анонс за „петица“ с "базов двигател". От друга страна, гладко работещият четирицилиндров мотор не се старае да издава красиви звуци.
Също двулитровият дизел с един турбокомпресор (204 к.с., 430 Нм) в XF демонстрира по-отчетливо присъствие. Значителни вибрации в целия диапазон на оборотите, плюс здрав, груб, но в никакъв случай не чукащ звук – ще ви хареса много, ако си падате по такива неща. Тази форма на разгръщане на мощността при дизеловия Jaguar обаче пасва идеално на постоянно отдаденото му поведение на пътя. Освен това, поне според субективните усещания, той развива повече тяга от ниските обороти. Фактът, че въпреки малко по-високата мощност не може да следва плътно BMW в спринта, почти не играе роля в ежедневието. Удоволствие и в двете комбита доставят отлично настроените осемстепенните ZF трансмисии с хидравличен преобразувател, които са удивително сходни в управлението на предавките. В зависимост от режима на шофиране то понякога е много плавно, друг път по-бързо, но не и по-грубо. При това ги подрежда по най-добрия начин, когато си организирате някое спортно парти в селска местност. Наистина, едва ли би могло да бъде по-добре.
В раздела за задвижване остава разходът на гориво. 520d се оказва значително по-пестелив (7,0 л/100 км) от дизела на Jaguar (7,5 л/100 км), който така губи и няколко километра пробег в сравнение с BMW. Въпреки това и двата автомобила изминават 1000 и повече километра само с умерен стил на шофиране. По екомаршрута BMW се вмества в диетичните пет литра, XF отчита с 0,3 литра повече.
Важно е да се отбележи: Sportbrake доставя повече удоволствие при шофиране. От друга страна, Серия пет Touring – удобна, полезна и достолепна – е безопасно във всяко отношение комби за пътувания на дълги разстояния докато свят светува. Или докато правителствата на тази планета окончателно забранят двигателя със самовъзпламеняване – дори ако е с толкова ниски емисии, колкото тези два образцови двулитрови агрегата. А какво да кажем за съотношението цена-качество и добавената стойност – все пак под капака на комбитата се крият базовите двигатели? Погледът към ценовите листи с оборудване води до трезвото осъзнаване, че дори 520d с отчасти приемлива базова екипировка достига доста самоуверената цена от 58 100 евро.
С базови дизели и въпреки това скъпи
Това още повече заслужава да бъде споменато поради факта, че звуковият сигнал при паркиране, двузоновият автоматичен климатроник, навигацията и електрическият заден капак не са на борда серийно. Дори за релси на покрива, регулируема лумбална опора или отопление на седалките BMW изисква доплащане. Специалните желания за ходовата част, гумите и кормилната уредба се заплащат допълнително така или иначе. Съответно висока е и цената на тестовия автомобил. Все пак той е малко по-напред по отношение на грижливата изработка и интелигентните детайлни решения. Добър пример за това са облицованите с филц отделения на вратите (отпред и отзад) или споменатата небрежност в товарното отделение на XF.
Състезавайки се във версия R-Dynamic SE, британецът обаче е далеч по-скъп с цена от 64 910 евро. Затова пък Jaguar не се скъпи и оборудва комбито почти напълно. За разлика от BMW с този пакет той вече защитава своите пътници с активен асистент за мъртвата зона, разпознава пътните знаци и отвътре изглежда точно толкова качествен, колкото и тестовият автомобил. Дори големите колела и кокетните кожени седалки с много видове електрическо регулиране – далеч по-добре формени от базовите столове в „петицата“ – са включени в цената. За препоръчителните адаптивни амортисьори – част от динамичния пакет, който включва и по-големи спирачни дискове отпред – трябва да платите 1770 евро. Вследствие на това цената на тестовия автомобил се увеличава до 66 680 евро.
Накрая все пак ще си позволим един въпрос: Какво всъщност говори против XF? По принцип това са само малки неща, като по-ниския полезен товар или липсващите елементи от оборудването, като лазерни светлини или асистенти за паркиране. За сметка на това моделът предлага повече емоции и е с по-изявен характер при шофиране – докато „петицата“ е толкова безапелационно сполучлива, че заплашва едва ли не да стане скучна. Но с това тя все пак печели сравнението.
Заключение
1. BMW 520d Touring (659 точки)
Не – 520d не е „петица“ с гаранция за удоволствие от шофирането. Но се отличава с икономично задвижване, висок комфорт при шофиране и хармонично обзаведен интериор.
2. Jaguar XF Sportbtake D200 (628 точки)
Да – XF Sportbrake се връща в играта и е атрактивна алтернатива в сегмента на изисканите комбита. Не бихме го препоръчали обаче за средностатистическо семейство.
Текст: Михаел фон Майдел
Снимки: Ахим Хартман