Aston Martin V8 Vantage, Ferrari 512 BBi и Porsche Turbo 3.3: Герои на своето време
През своята епоха те са едни от най-бързите автомобили в света. Aston Martin V8 Vantage, Ferrari 512 BBi и Porsche Turbo 3.3 – три изключителни машини, които днес очароват поне толкова, колкото когато са били нови.
Това беше един наистина необикновен ден. Срещата с тези трима герои на 70-те и началото на 80-те години на миналия век предизвикаха у нас усещане за възторг, преминаващо в еуфория. Възможността не просто да се радваш на вида на тези легендарни машини, а да се качиш в тях и да ги караш, е нещо просто невероятно. Колко са били хората преди около 30 години, които са можели да си позволят да похарчат 102 000 германски марки за Porsche Turbo? Или пък 165 400 марки за Ferrari 512 BBi? По онова време BB е струва над три пъти повече от един, най-меко казано, нескромен Mercedes 280 SE.
На купувачите на Aston Martin V8 Vantage пък им се е налагало да извадят от банковите си сметки умопомрачителните 209 380 марки, за да получат правото да притежават изключително редкия на германска територия благородник. Най-прочутият човек, управляващ автомобилите на Aston, е познат по целия свят: естествено, става дума за Джеймс Бонд. Но нека се върнем на Vantage, който през 80-те години е добър пример за едно прочуто качество на британците: да се грижат за запазване на традициите си. Това личи още при първия поглед към каросерията. Формите на автомобила са изваяни от Уилям Таунс и се появяват на бял свят още през далечната 1967 година с модела DBS. При представения пет години по-късно AM V8 е променена предната част, която може да бъде видяна и при дебютиралия през 1974 година V8 Saloon.
Vantage е благороден, солиден и демонстрира могъщество
Внушителното излъчване, което придава на Vantage осанката на своеобразна крепост на четири колела, е допълнително и подсилено от мощния преден спойлер. Наред с дискретно извития нагоре ръб на задния капак и затворената радиаторна решетка това е един от характерните отличителни белези на модела. Благодарение на тези промени от Aston Martin са успели донякъде да подобрят не точно блестящата по начало аеродинамика на благородния британец.
Изгледът от мястото на водача към дългия преден капак със солидна издутина в средата още повече засилва усещането, че това е автомобил, който наистина тежи на мястото си. Включително и в буквалния смисъл – собственото му тегло е около 1,8 тона. Благородното потекло на този ръчно изработен Aston личи по редица изключителни детайли – например алуминиевата каросерия е покрита с 20 слоя лак. Характерният аромат на кожа, който гъделичка обонянието, идва от над единайсет квадратни метра тапицерии, изработени от фина телешка кожа, а блестящите фурнири от орехово дърво придават на салона извънредно изискана атмосфера.
Нищо не е пестено и по отношение на задвижването. 5,3-литровият V-образен осемцилиндров двигател е конструиран от Тадек Марек и се характеризира със звук, който е в състояние да ви накара да изтръпнете. Това е търсен ефект, тъй като представеният през 1977 година Vantage трябвало да бъде позициониран като същинско чудовище със значително по-изявен спортен характер спрямо V8 Saloon.
Мисията е изпълнена напълно успешно. Още на празен ход могъщият V8 показва леко неспокоен, ярък характер. Време е да включим първата предавка на петстепенната трансмисия ZF; за целта преместваме скоростния лост първо наляво и след това назад. Настъпваме здраво газта и масивният автомобил се ускорява с чутовен подем и под съпровода на смразяващ кръвта осемцилиндров рев. Без съмнение – това е класическа демонстрация на първична сила в най-чист вид. Отначало Aston мълчат по отношение на точната мощност, по-късно започва да се говори за около 380 к.с., а при поръчването на т.нар. 580 X-Pack двигател конете са доста над 400. Vantage е автомобил на големите суперлативи и това важи с пълна сила за максималната му скорост: със своите 270 км/ч той е един от най-бързите четириместни модели на своето време. Това обаче не означава, че той би следвало да бъде възприеман като безкомпромисен спортен автомобил. Голямото тегло определено се усеща на пътя, в завоите каросерията ляга силно настрани, а овладяването му в граничен режим изисква добра концентрация, силна ръка и сериозни умения от страна на водача. Но пък в ролята си на суперлуксозен и свръхмощен локомотив за приятни пътувания този автомобил е почти ненадминат.
Ferrari ни показва един коренно различен свят. Тук водачът седи с 20 сантиметра по-близо до земята и е заобиколен от неподправена състезателна атмосфера. Видимостта зад волана е доста, нека се изразим така, специфична – от предницата не се вижда почти нищо, но затова пък изгледът към трасето пред автомобила е почти идеален. Очевидно е – този автомобил е създаден за бързо и прецизно шофиране, а не за паркиране...
В сърцевината на BB се крие истински състезателен автомобил
Pininfarina създава BB в началото на 70-те години с редица стилистични елементи, вече познати от Dino Berlinetta Speciale и Ferrari P6. Най-после Ferrari се сдобива със спортен автомобил с централно разположен дванайсетцилиндров мотор, с какъвто Lamborghini може да се похвали още от 1966 година, когато е представена легендарната Miura. Задвижващият агрегат на BB е разработен под ръководството на инженер Джулиано де Анджелис и е с твърде специфична конструкция – V-образният мотор има ъгъл между цилиндровите редици от 180 градуса, но италианците решават да подходят творчески и кръщават автомобила Berlinetta Boxer. През 1976 година работният обем на надлъжно монтирания мотор бива увеличен от 4,4 на пет литра, а през 1981 г. идва версията с означение Code F 110 A, снабдена със система за впръскване на горивото от Bosch.
Нека сега обаче се върнем в двуместния кокпит, който между другото се оказва учудващо просторен. Седалките с черна кожена тапицерия и червени напречни кантове всъщност биха могли да осигуряват с една идея по-солидна странична опора. И все пак вместо да се впускаме в дребнавости, по-добре да се потопим в удивителната атмосфера на този автомобил.
Оптимизираният по отношение на вредните емисии мотор с впръскване на горивото вече не ръмжи толкова невъздържано, колкото своите предшественици, но съчетанието от механични шумове и прекрасния тембър на изпускателната уредба си остава наслада за слуха. Още първите километри в градския трафик обаче показват по недвусмислен начин, че удоволствието от шофирането на BB трудно може да бъде усетено при ниска скорост. Съединителят и превключването на предавките изискват доста сила, управлението е тежко и като цяло автомобилът се усеща като доста неповратлив. Когато обаче оранжевите стрелки на скоростомера и оботоромера достигнат по-високи стойности, BB постепенно започва да се усеща като риба във вода. При подаване на газ предницата гордо се повдига, а след преминаването на границата от 4000 об./мин звукът на двигателя все повече наподобява гласа на състезателна машина. BB със система за впръскване на горивото се ускорява с една идея по-бавно в сравнение с предшественика си, но максималната му скорост от 288 км/ч е по-висока. А най-важното подобрение си остава еластичността. С лесно достижимо високо темпо в завоите и учудващо приятен комфорт на возене, ВВ се представя като един вид цивилизован състезателен автомобил с възможност за пътуване по нормални шосета.
Turbo се ускорява като изстрелян с катапулт
На въшен вид Porsche Turbo е най-дискретният от трите автомобила – неговите неподвластни на времето форми са добре познати и подчертано семпли. Turbo празнува своя дебют през 1974 година и е замислен като базов модел за създаване на състезателни модификации. Когато заемете място зад волана на Turbo, отначало всичко изглежда привично и по-скоро не предполага ускорен пулс. В кокпита властват функционалността и семплите форми. При поглед през челното стъкло ясно се виждат калниците, а в огледалата за задно виждане се разкрива частична гледка към масивното крило, което се превръща в ярък отличителен белег на модела. Формата на самия спойлер идентифицира героят от нашата фотосесия като Turbo във версия с 3,3-литров двигател, която е представена през 1977 година. Това Turbo се отличава от по-ранните екземпляри по наличието на междинен охладител на сгъстения от турбокомпресора въздух и генерира 300 вместо 260 к.с.
Подобно на Ferrari, управлението е тежко, но от друга страна, е доста по-отзивчиво. При кротко шофиране Turbo не създава проблеми. Добро е и настроението на водача, макар че той започва да се пита какво му е по-различното на този автомобил спрямо останалите 911. Все пак тогавашният шеф на Porsche Ернст Фурман определя Turbo като „технологично чудо“.
За да разбере човек причините за подобно твърдение, е достатъчно само да натисне педала на газта малко по-силно – и ето че спокойният градски преход се превръща в шеметно препускане по шосетата, което носи неподозирани количества адреналин.
Ако обаче искате по-продължително време да държите юздите изпънати, е твърде вероятно пулсът ви да се учести повече, отколкото бихте желали. Това не се дължи нито на вихреното ускорение, нито на надеждната, заимствана от Porsche 917 спирачна система с четирибутални апарати, а на обстоятелството, че ударният ефект от активиране на турбокомпресора превръща преодоляването на завои с висока скорост в диво приключение с неясен изход. И макар по време на шофирането да се стараехме да избягваме подобни ситуации, успяхме да се убедим категорично в следното: героите на 70-те буквално са в състояние да ви спрат дъха. Всеки по свой неповторим начин.
Заключение
Редакторът Бернд Войтал: Три сбъднати автомобилни мечти, три напълно различни характера. Aston е израз на абсолютен лукс и върхово благородство; той е съвършеният автомобил за приятно пътуване. Ferrari създава автентична състезателна атмосфера със своя V-образен дванайсетцилиндров мотор и чудесната си ходова част. Turbo от своя страна е професионален спринтьор – понякога послушен, понякога опасно див – зависи как подхождате към него.
Текст: Бернд Войтал
Снимки: Ханс-Дитер Зойферт
Технически данни
Aston Martin V8 Vantage | Ferrari 512 BBi | Porsche 911 Turbo 3.3 | |
---|---|---|---|
Работен обем | 5340 куб.см | 4943 куб.см | 3299 куб.см |
Мощност | 380 к.с. (280 кВт) при 6000 об./мин | 340 к.с. (250 кВт) при 6000 об./мин | 300 к.с. (221 кВт) при 5500 об./мин |
Максимален въртящ момент |
н.д. | 451 Нм при 4200 об./мин | 412 Нм при 4000 об./мин |
Ускорение 0 – 100 км/ч |
6,1 сек | 5,9 сек | 5,4 сек |
Спирачен път при 100 км/ч |
н.д. | н.д. | н.д. |
Максимална скорост | 266,7 км/ч | 288 км/ч | 260,9 км/ч |
Среден разход на гориво в теста |
24,2 л/100 км | 22 л/100 км | 23,0 л/100 км |
Базова цена | 181 000 евро (в Германия, съст. 2) | 310 000 евро (в Германия, съст. 2) | 138 000 евро (в Германия, съст. 2) |