Върховият модел на европейския Ford е оставил следи в паметта на цели поколения
След като през пълната ни тестова програма преминаха класически модели, като Mercedes SL и грамадният 600, Audi Sport Quattro, BMW 635 CSi и Opel Monza GSE, дойде време и за един Ford. Запознайте се с Granada Turnier 2.8 Injection.
Ранна сутрин. Още с първото натискане на педала голямото комби на Ford изръмжава дълбоко изпод предния си капак, а двигателят му могъщо се поклаща, изразявайки непреодолимото си желание да превземе хоризонта. Може би през цялото време тази Granada ни е липсвала. Липсвала по странен начин, без да го осъзнаваме. Сега, когато слънцето още не се е показало, навън цари нощна тъма и ние пътуваме към Хокенхайм, си спомняме какво сме загубили, когато през 1985 г. – след тринайсет години и две поколения – Granada беше заменена от Scorpio. Нашият екземпляр носи пълния блясък на богатото оборудване от това време – четири допълнителни фара, буфери на броните, спортни лайстни, спойлер с гравиран надпис „2.8i” и дори багажник на покрива с опорни релси. Впрочем срещата ни с него беше доста неочаквана. Обадихме се на Ford Classic, за да ги попитаме дали могат да ни предложат нещо за рубриката тест на класически автомобил.
„Разбира се, бе отговорът. Имаме всякакви неща. Включително и автомобили – Capri RS, P3, XR4i, Grana…“
„Granada!“
„Добре, никакъв проблем. Ще ви я докараме.“
И така, по стечение на обстоятелствата скоро Granada Turnier вече се помещаваше в нашия подземен гараж. При това няколко пъти се случи да паркираме до нея далечния й наследник Mondeo. Както би възкликнал философът – „О времена, о нрави!“. Mondeo, което е в своята базова версия има само половината от цилиндрите на Granada и една трета от работния й обем.
Само една трета от произведените Ford Granada са комбита
Оказва се, че почти всички колеги на средна възраст могат да си спомнят някое преживяване с Granada – включително и дамите, които от 1996 г. насам неизменно си остават на „29 години“. Не е за вярване, че от Ford са продали само една трета от произведените Granada като комби версия Turnier, защото за всички тъкмо тя е автомобилът с безкраен багажен обем, който предизвиква спомени и асоциации за дълги романтични пътувания. Нещата звучат толкова очарователно, че човек започва да си мисли, че спадналата в началото на 90-те години раждаемост в Германия се дължи на спирането от производство на Granada.
Всъщност нека все пак видим за какво иде реч и да придадем цифрови изражения на този толкова хвален обем. Сгъваме задната облегалка и понеже установяваме, че съвременните уреди за измерване се оказват малки, се налага да се насочим към склада ни с оборудване. Изваждаме всичко, което откриваме, за да може на снимките да се види целият наличен разкош. Който впоследствие сякаш се загубва в покрития с дебел мокет салон на автомобила.
Както и да е. Време е да започваме. Шестцилиндровият V-образен двигател с ъгъл между редовете от 60 градуса стартира шумно, разтриса се и се стабилизира на празен ход, бълвайки кълба недоизгорели въглеводороди от ауспуха. Проверяваме светлините – къси, дълги, фарове за мъгла, след това включваме първа предавка, отпускаме съединителя и потегляме. Въпреки осанката и размерите си Granada прилича на наежено диво животно. Поема стръвно по рампата към ролетната врата, към деня и към хоризонта.
Най-накрая с повече обем
Боже, колко удобно е в този автомобил! Нашият Turnier от юни 1984 г. принадлежи към по-късната фаза на серията, а 2.8i на практика е самостоятелен, спортно позициониран върхов модел. Той е базиран на GL и разполага серийно с S-пакет с по-дебела стабилизираща щанга отпред и задни пружини с прогресивна характеристика, сервоусилвател на кормилната уредба и гуми Michelin TRX. Ford предлага за европейския си флагман множество екстри, като електрически задвижвани стъкла и регулиране на външните огледала, механичен плъзгащ и повдигащ се люк на покрива, радиокасетофон с автоматична антена и допълнителни уреди, които освен другото следят за състоянието на маслото и акумулатора.
Разполагаме дори с рудиментарен бордкомпютър, който предлага информация с параметри, които не са ни много ясни. Разположените в горната част например може би имат някаква връзка с разхода на гориво, или поне така предполагаме. Всъщност бързо забравяме този казус, защото Turnier ни завладява с безгрижното си и приятно движение по магистралата.
Стрелката на скоростомера се е залепила за делението 130 и всичко изглежда перфектно. Дълбокото бучене на изцяло обновения заден мост, свистенето на вятъра и шумът на мотора с цилиндров блок от сив чугун създават ярък звуков меланж, който не позволява на радиото да даде признаци, че съществува. Въпреки по-твърдото окачване и системата Boge Nivomat за запазване на нивото на задния мост, Granada се носи меко по магистрала А6, която се е проточила към безкрая, най-после с по три ленти във всяка посока.
Със сигурност това комби може да се похвали с доста спортни възможности, но защо да си създаваме излишен стрес с някаква бясна надпревара в най-лявата лента? Седалките Recaro ни прегръщат бащински, създавайки неповторимо удоволствие заедно с целия гореспоменат комплекс. Бързите германски магистрали са нещо специфично и с колкото и резерви да разполагат този автомобил и неговият шестцилиндров двигател, от днешна гледна точка те не са чак толкова големи. Както се казва, всичко с времето си.
Малко се поизложихме
След два приятни часа шофиране стигаме до Хокенхайм, град, надарен с някак странна, грубовата красота. На входа на града зареждаме с гориво, отбиваме се в автомивката на любимата ни бензиностанция и се насочваме към пистата. Минаваме първо през кантара и се отправяме към старт-финалната права, където студеният вятър свисти край боксовете, а слънцето лениво хвърля лъчите си върху празните трибуни.
Двигателят и трансмисията са още топли, така че бързо прилепваме GPS системата към предното стъкло, поставяме приемника на тавана и се насочваме към слалома. Фактът обаче, че Granada не стои особено стабилно в завоите, се дължи в голяма степен на възрастта на гумите TRX. Michelin създава този тип гуми през 1975 г., търсейки компромис между комфорта и динамиката. В името на по-високата стабилност те имат по-ниски странични бордове, но за да не се намали възможността им да абсорбират неравностите, френската фирма се принуждава да модифицира страничните части на джантите, като специално за тях прави по-ниски бордовете, в които ляга гумата. По този начин се постига по малко извиване и по-равномерно разпределение на натиска върху пътя. Нашите гуми имат DOT с числото 9, което ние интерпретираме като година на производство 2009.
След първите два конуса по кривата на слалома обаче бързо коригираме интерпретацията си на 1999. Гумите не се захващат за асфалта, а блоковете на протектора започват се плъзгат върху него. На четвъртото пилонче отново сме разколебани – да не би пък да става дума за 1989 г.? Справянето със слалома се превръща в невъзможно начинание, но пък фотографът ни е очарован от вида на прилегналите настрани гуми (виж снимката на стр. ). Слава богу, монтажният профил на джантите не позволява на гумите да се изхлузят от тях. Поне не и с тази скорост.
Така с постижение от 55,8 км/ч в слалома Granada показва, че понякога и ниските скорости са достатъчни за грабваща сетивата управляемост. Автомобилът преминава през тази траектория с последователна и рязка смяна на посоките, като пренася част от импулса на завоя в следващия. При това задната част придобива някаква инертна свобода, но все пак се задържа в траекторията. Кормилното управление от своя страна реагира и на най-малките намеси с добра прецизност.
Ford Granada - по-скоро небрежно спокоен, отколкото динамичен
Преживяванията ни в това упражнение ни правят по-предпазливи, когато преминаваме към бързата смяна на лентата. Все пак Granada е толкова чаровна, а стената преди входа на пистата изглежда страшно близо и определено е доста масивна. В края на краищата никой не е нещастен, че тук постигаме максимална скорост от едва 110,3 км/ч.
Turnier няма и особено големи амбиции по отношение на спирачния път. ABS получава чак неговият наследник Scorpio. Постижението на Granada е 55 метра от 100 км/ч, което означава отрицателно ускорение от 7 м/сек2. След като документираме забележителните звукови възможности и удивителните отклонения между възприеманата и показваната от уреда скорост, се насочваме към измерване на ускорението. Ако сприхавият V6 напъне силите си, автомобилът успява да ускори до 100 км/ч на втората предавка на малко инатливата петстепенна трансмисия. Вдигаме обороти, съединителят зацепва и… задните гуми започват да превъртат. Отново и отново. Търсим по-внимателен баланс при подаването на газ, ускорение, втора предавка, леко превъртане – и Granada достига 100 км/ч за 10,7 секунди и покрива четвърт милята за 17,5 секунди.
Числата невинаги изразяват истинската стойност на един автомобил. До подобни изводи стигаме отново и на следващия ден, когато изчисляваме тестовия разход на гориво, възлизащ на 13,5 л/100 км. Сега все още сме под влияние на емоциите. Опаковаме всичко, качваме го в Granada, стартираме V6 мотора и потегляме. Зад хоризонта е по-слънчево. В душите ни също!
Текст: Себастиан Ренц
Снимки: Ханс-Дитер Зойферт