Новото поколение на модела от Инголщат се изправя срещу своите опоненти
В средата на 90-те години Audi откри с модела А3 сегмента на елитните компактни автомобили, но в тези ловни полета марката отдавна не броди сама. Дали сега четвъртото поколение на модела ще успее да защити амбицията си за лидерство и срещу BMW Серия 1 и Mercedes A-класа?
Хубава работа! Едва вчера грееше слънце, а днес – мъгла и дъжд в планината. Там, където веселите завои се вият примамливо из хълмистия пейзаж. А докато се връщаме у дома по магистралата, дъждът се превръща в тропически порой.
Вали като из ведро, ние пърпорим с осемдесет към редакцията, чистачките едва смогват да забършат стъклата. Колко хубаво е, мислим си, че Audi – всъщност защо чак сега? – внезапно ни предупреждава с тлъста удивителна на дисплея: Ограничена видимост. Благодаря – добре, че го казваш...
За това, тоест за асистентите въобще, тепърва има да говорим, както и за парите, които в момента Pink Floyd възпяват по дигиталното радио. Защото и те не са без значение при покупка на някой от тези три компактни модела. А сега – напред!
BMW: донякъде спортен
Смяна на автомобилите, влизаме в модела на BMW. Тук усещането е, че седите още по-интегрирано, отколкото в А3. Това може би се дължи на спортните седалки на 118d Sport Line, чиито облегалки с регулиращи се на широчина странични части предлагат съвършена опора. Но долната част е тапицирана забележимо твърдо, което сигурно няма да се хареса на всички. За щастие, адаптивното окачване (1011 лв. допълнително) не проявява подобна твърдост. В режима Comfort „единицата” поглъща с добри маниери ударите и вълните по настилката, в Sport се отличава с онази стегнатост, която приятелите на марката харесват, когато настъпват газта.
Това с газта обаче не протича по същия неповторим начин, както преди – понеже задното предаване е заменено с предно. Въпреки че кормилната уредба изисква сравнително големи усилия в духа на традицията при спортните автомобили, тя е по-скоро палава, отколкото директна. При това в мокрите планински завои BMW изпада в недозавиване най-рано от трите автомобила. И сякаш за да са последователни, с преминаването към платформа с предно предаване от BMW са изпратили в пенсия и чудесните си контролни уреди – нали говорим за нов старт. Сега водачът гледа към дигитален кокпит с анимиран скоростомер и оборотомер, чиито стрелки се движат срещуположно и в който индикаторите за допълнителна информация са по-скоро малки и объркващи. Като лоша шега изглежда и картата между уредите, която изглежда бедна на детайли, като надраскана с бял тебешир върху черна дъска.
Все пак управлението на функциите с iDrive е съхранено, а и не трябва да пренебрегваме добрите страни на „пълната промяна”: отзад, където седите досто удобно, има повече място, отколкото преди, но качването през малко тесните врати не доставя особено удоволствие. По отношение на асистентите за безопасност Серия 1 е най-слабо екипираният от тримата конкуренти, но пък е най-добре при мултимедията – това би трябвало да допадне на целевата група от млади купувачи.
Любителите на техниката пък сигурно ще харесат съвършената хармония между равномерно работещия и приятно звучащ двулитров дизел и осемстепенния автоматик (с планки за превключване и цена 4549 лв.; конкурентите изобщо не се предлагат с механична трансмисия). Малки движения на десния крак предизвикват желания акт на превключване, а при излизане от остри завои точната предавка винаги се задейства светкавично. Тъй че на 118d не му липсва темперамент, за което изисква и подобаващо захранване с 6,1 л/100 км.
Mercedes: Тук нищо не ви дразни
С разход от 6,0 литра моделът на Mercedes е мъничко по-икономичен – и въпреки това несъмнено по-пъргав. До 100 км/ч той изпреварва „единицата” – както и А3 – с около една секунда, а и по-нагоре ускорява малко по-добре. Когато карате с много газ, осемстепенната трансмисия с два съединителя върши добра работа, но при по-цивилизовано шофиране тя отстъпва леко пред бдителната предавателна кутия на BMW.
Комфортът на окачването при А-класата не е съвсем на ниво, въпреки че тя също е оборудвана с адаптивни амортисьори. Когато автомобилът е натоварен с повече пътници, задният мост реагира с доста твърди тласъци; дори и ако шофирате соло, липсва достатъчно еластичност и увереност.
По-уверено би трябвало да бъде и поведението на прекалено усърдния асистент за спазване на лентата, който се стреми да поддържа курса с намеси в управлението и доста брутално спиране – дори когато линията на маркировката е все още далеч. Отгоре на това конструкторите на Mercedes са скрили функцията за включване и изключване далеч навътре в дълбините на едно от многото менюта, през които водачът може да премине чрез бутони на волана, с контролера между седалките или директно от сензорния екран.
Припокриването в управлението на функциите изисква предварително разучаване, но после се оказва не толкова непрактично, колкото изглежда в началото. Изобщо, ако някой е непрактичен и нефункционален, това не е А-класата. Само тя по желание се доставя със сгъваща се облегалка на седалката до водача, което може да компенсира добре липсата на подвижен под на багажника и контейнер под него.
Шофирането се характеризира с безгрижие във всяко отношение, съпроводено със свежа управляемост и превъзходни спирачки. Интересният момент при това е, че тестовият автомобил беше оборудван с по-големи спирачни дискове отпред, които се доставят само в пакет с предни светлини Multibeam (серийно се предлагат халогенни фарове от каменната ера; при BMW и Audi – LED светлини), регулиращи се амортисьори и безключов достъп срещу солидните 3522 евро. (В България светлините Multibeam може да се поръчат отделно за 3004 лв.) Хубави неща, но скъпи. От друга страна, подпомагащите системи за безопасност и комфорт са калкулирани по-справедливо или поне са включени в по-целесъобразно съставени пакети.
Audi: Автомобил за водача
С това стигаме до въпроса за парите и цената на днешните елитни компактни модели. В Германия хората от Audi искат почти 58 000 евро за много добре оборудвания тестов автомобил, BMW и Mercedes се ограничават в рамките на около 54 000 евро. Впечатлението може да бъде смекчено единствено със специални лизингови условия.
Все пак някои опции си заслужават парите – например удобните спортни седалки на S line или адаптивните амортисьори и прогресивният кормилен механизъм (1988 + 547 лв.). Те придават на А3 впечатляващ като цяло комфорт въпреки 18-цоловите колела (1964 лв.), а също и подкупващо добра управляемост – автомобилът лежи на пътя като дъска в пълна хармония с еластичната трансмисия с два съединителя в комбинация с мощно теглещия и амбицирано набиращ обороти икономичен мотор (разход в теста: 5,9 л/100 км).
Друго хубаво нещо е, че A3 не споделя всички спорни иновации в управлението на функциите, въведени в неговия събрат по модулна платформа Golf. Защото тук все още има истински превключватели за регулиране на температурата и разпределението на вентилационния поток, както и сензорни повърхности с осезаема реакция при допир. Добре е също, че асистентът за спазване на лентата може да се изключва. Това – да се върнем към началото – има смисъл не само в силния дъжд по магистрала А8, защото в един участък с ремонт на пътя и много бели и жълти линии системата силно завърта волана по посока на лента, която изобщо не съществува – за да капитулира веднага след това. Необходими са поне още няколко милиона работни часа на инженери от целия свят, докато стане реалност автомобилът, който при всякакви метеорологични условия се движи сам – и то съвсем без волан.
Иначе А3 работи отлично, което не е изненада с оглед на силното представяне на Golf VIII. Вътрешният простор е на обичайното добро ниво, обемът на багажника също е като в предшественика с изключение на един малък минус при сгънати задни седалки. Предишният модел обаче беше с по-качествена изработка и блестящи рамчици тук и други скъпи детайли там. По отношение на асистентите за безопасност и свързаността обаче в сравнение с новия А3 – разбира се, срещу доплащане – остарял изглежда не само неговият предшественик. А с късия лост на трансмисията човек все пак може да свикне, също както и с цифровите контролни уреди, още повече че те предлагат достатъчно място дори за карта на Google Earth с много детайли.
Разгръщаме ценовите листи, сравняваме, смятаме, спорим, присъждаме точки, събираме ги – и везните се наклоняват в полза на А3. Някога това означение се асоциираше само с един от форматите за хартия според германския стандарт. Днес стандартът за престижен компактен германски автомобил би трябвало да носи печат с логото на Audi.
ОЦЕНКА
1. AUDI
Новият A3 Sportback е просторен и практичен. Шофира се много, много добре с подкупваща динамика и впечатляващ комфорт. В момента обаче изпълнява само стандарта Euro 6d-Temp.
2. MERCEDES
С не толкова амбициозна динамика и леко спъната, А-класата наистина има окачване от класа. Моделът предлага много комфорт и асистенти за сигурност, но серийно – какво скъперничество! – само халогенни светлини.
3. BMW
„Единицата” се е разделила с ясно оформените си контролни уреди и задното предаване – и освен това с част от очарованието си. Автомобилът е станал по-просторен, но със слабости при асистентите за безопасност.
Текст: Михаел Харнишфегер
Снимки: Ханс-Дитер Зойферт