И двата автомобила са в състояние само с едно натискане на бутон да мутират в кабриолети с по 300 конски сили
Здравословните компромиси превръщат конфликтите в хронични заболявания. След като го е написал Йохан Волфганг фон Гьоте, сигурно е вярно. От гледна точка на любителите на спортното шофиране кабриолетът винаги е компромис. Доколко е здравословен? Конфликтът на целите е ясен: откритият покрив може да намали устойчивостта на усуквания до нивото на бананова кора. За да не се случи това, в каросерията трябва да бъдат добавени усилващи елементи, които увеличават теглото и в крайна сметка убиват динамичните възможности. Дяволски кръг, съвсем близък до гнилия компромис – а дали не и до хронично заболяване?
В този ред на мисли има смисъл, когато оценяваме кабриолети, винаги да държим под око резултатите на изходните модели. Само тогава става ясно кой производител си е свършил работата добре – и кой недотам.
Надбавката за кабриовариант е от 6000 евро нагоре
Факт е, че ако не искате просто да обикаляте наоколо, а имате по-спортни амбиции, ще трябва да се въоръжите с доста кураж и не само с него – в зависимост от оборудването за едно открито Audi S3 с турбомотор, 300 к.с. и четири места ще трябва да добавите още 6000 евро към цената на закрития модел, ако искате гюрукът да се отваря като с вълшебна пръчка. При BMW M235i надбавката надхвърля 7000 евро. Тъй че деформационната устойчивост и съвършенството на откриващите се с натискане на бутон кабриолети си имат своята цена, която става особено видна на везните. Audi S3 в откритата версия добавя към теглото си 170 килограма, точно колкото и M235i – тъкмо затова кабриолетите рядко посещават състезателните писти.
Собственото тегло от почти 1700 килограма е като удар в стомашната област за любителя на високи скорости и той има нужда от време, за да свикне с мисълта за него. Дали това не прави гнилия компромис прекалено тежък? До определен момент днес инженерите са в състояние да „скриват” теглото – например чрез настройките на ходовата част или усещането от кормилната уредба. Тази маскировъчна тактика функционира във всекидневието – и колкото и да ни е яд, налага се да признаем, че го прави блестящо.
Ако шофирате енергично Audi S3 Cabrio по някой второстепенен път, няма да установите веднага някаква разлика спрямо варианта с твърд покрив. Неособено харизматичният, но напорист четирицилиндров турбомотор превръща всякакви намеци за наднормено тегло в нищо незначещи фрази. Благодарение на двойното си предаване дори при дъжд S3 излъчва чара на спортен спринтьор с подкупващо сцепление и странична устойчивост.
Това усещане се слива с типичната за Audi солидност в една илюзия за съвършен кабриолет – първокласна изработка, висококачествени материали, никакво скърцане в каросерията, никакво плющене на гюрука, никакви вибрации във волана. Автомобил като крепост. Всичко това е в сила без никакви ограничения до онази точка Х, в която започвате да подлагате малкия автомобил на големи натоварвания. Тогава още на обикновено шосе у вас възниква усещането, че се опитвате да режете хляб с тъп нож – дори и извън пистите Audi S3 се проявява като класически 85-процентов автомобил (що се отнася до спортните качества, разбира се).
BMW 235i реагира по-агресивно при подаване на газ
Преди да се прехвърлим в кабриолета на BMW, ще споменем някои обстоятелства в името на справедливостта. Audi S3 не е модел на спортния филиал Quattro GmbH, а „само” едно „нормално” Audi. Едва машините с означение RS са носители на автентичната ярост.
И при BMW нещата не са прости. Между нивата на оборудване M Performance и чистокръвните М-модели версията M235i като че ли увисва в безтегловност. Наистина тя идва от М, но не е М2 – но пък въпреки това е много по-наточена, отколкото някога може да бъде едно Audi S3. Разликата се усеща веднага, най-късно във втория завой. Освободена от всякакви влияния на задвижването кормилна уредба, любопитно надничаща напред задница, незабавно усещан, добре дозиран тегловен баланс между предния и задния мост – да, този автомобил има твърдото намерение да се движи бързо.
M235i пришпорва водача си незабавно да изпревари цялата 85-процентова група. При това от мотора се чуват възторжени аплодисменти – той набира високи обороти като атмосферен двигател, тегли яко като турбо в средния диапазон и възнаграждава всеки милиметър допълнително натискане на газта с още по-френетични шестцилиндрови мелодии. Два цилиндъра повече и към това още цял литър работен обем – Audi S3 изобщо не може да се доближи до подобни вкуснотии. И при трансмисиите изходът от двубоя е в полза на BMW, въпреки че самите понятия – осемстепенен автоматик с хидравличен преобразувател, какво доживяхме! – ни карат да се поколебаем, преди да го признаем.
Действително, в сънливото всекидневие и двете трансмисии работят уверено и без напрежение, но дори само начинът, по който автоматикът на BMW превключва степените при галопирането през широкия диапазон от предавателни числа, може значително да подобри настроението ви. Същевременно M235i се движи с гъвкавата мекост на пантера, докато DKG трансмисията на Audi S3 пристъпва към темата по-скоро със запъване и сменя предавките далеч не толкова уверено като модела на BMW.
Не, тези кабриолети нямат шанс да станат герои на пистите, но да, при нашия тест ние все пак ще ги подложим на такива изпитания. В Хокенхайм опасенията от второстепенния път се превръщат в увереност: със своето изместено към предния мост разпределение на теглото и без спортния диференциал на RS моделите Audi S3 се плъзга с недозавиване право напред. Може би с леко спиране при влизане в завоя ще помогнем на S3 да завива по-чевръсто? Не, дори с натиснати спирачки Audi продължава да се плъзга с предните си колела, а линията, която се опитваме да следваме, се нарушава от неподходящото за пистово шофиране управление на системата ABS.
Audi S3 Cabrio е с 2,7 секунди по-бавен от закритата версия
Тук не помага и фактът, че при промяна на натоварването автомобилът реагира с презавиване – защото всяка такава промяна изисква време, което хронометърът отчита. Така в таблицата с резултатите се появява разочароващото време за обиколка от 1.19,2 минути – тоест кабриолетът е с 2,7 секунди по-бавно от закритата версия на S3. И понеже причината не може да е в използваните гуми, единственото обяснение за намалените възможности на Audi S3 е кабриодобавката при теглото. Това се проявява в много по-голяма степен, отколкото при BMW M235i, което се провира като невестулка през поредиците завои на Хокенхайм – тъй че M235i е поне 97-процентов автомобил. Наистина, и той недозавива, но изпълнява задачите си съвсем стоически; мощният мотор и издръжливите спирачки заслужават специална похвала.
Във всеки случай хронометърът спира на 1.16,6 и ако отново направим съпоставка с изходния продукт (M235i Coupé), в сравнение с него кабриолетът губи само 1,3 секунди. Нека повторим: допълнителното тегло и в двата случая е на почти идентично ниво, 170 килограма – резултатът обаче едва ли би могъл да бъде по-различен.
Audi S3 гълта с два литра повече от BMW 235i
Същото се отнася и за слалома. Докато моделът на BMW с напомнящо за някой Lotus опиянение се радва на предимствата на добрия си баланс и се промушва неутрално през вратичките между пилоните, като близо до границата на сцепление винаги изнася леко и наперено задницата си настрани, пилотът на Audi S3 се бори с изкуственото усещане от устройството за промяна на посоката, наречено кормилна уредба, с осезаема склонност към реакции при отнемане на газта и с една доста некрасива тенденция към разклащане на каросерията.
И една шеговита забележка към частта за разхода – не е ли прекрасно, че шестцилиндровият мотор с три литра работен обем изразходва средно в теста по-малко гориво от четирицилиндровия двулитров агрегат? Единствено при обиколките за време на Хокенхаймринг Audi S3 слезе под разхода на BMW с 0,3 литра или 1 процент.
В крайна сметка установяваме онова, което знаехме отпреди: кабриолетът винаги е компромис. Един американски писател, който далеч не е толкова прочут като господин фон Гьоте и затова няма претенциите да е винаги и непременно прав, отбелязал някога: „Компромисът е добър чадър – но лош покрив.” За съжаление, това е вярно и в случаите, когато този покрив може да се отваря.
ЗАКЛЮЧЕНИЕ
Нека започнем отзад напред Разбира се, че Audi S3 не е RS3, а BMW M235i не е M2. Но тъкмо затова двата модела са подходящи за сравнение, наред с другото и понеже техните родословия се различават – S3 не произхожда от благородната фамилия Quattro, докато M235i принадлежи към кастата на воините от M. Това се усеща във всяка клетка от неговата конструкция – при мотора и предавателната кутия, при настройките и спирачките. И понеже двете машини са от семейства с различни традиции, те се отличават в далеч нееднаква степен от съответните изходни модели
M235i се движи плътно зад едноименното купе, въпреки че е принуден да влачи 170 килограма допълнително тегло. Като цяло чевръстата управляемост не е пострадала съществено, което само по себе си е сериозно постижение. Поради това моделът печели сравнителния тест със свръхявно превъзходство. Срещу 97-процентовото BMW 85-процентовото Audi не може да противопостави нищо, освен ако човек не държи чак толкова на процентите в спортния характер. Тогава купувачът ще получи един приятен за изтънчения вкус кабриолет с чудесна изработка, висок комфорт на окачването и типични за Audi самоуверени маниери.
Текст: Маркус Шурих
Снимки: Ханс-Дитер Зойферт