Най-новият епизод от вечното сражение в елита на германския среден клас
Колко е хубаво, че все още има неща, на които можем да разчитаме! Например на едно съперничество, надживяло няколко поколения и много десетилетия. Такова, каквото съществува между Mercedes C-класа и появилата се наскоро нова Серия 3 на BMW. Сега баварецът за първи път ще се състезава в дизелова версия 320d срещу С 220 d. И така – да започваме!
Като специализирано списание за автомобили, мотори и значителни събития в сферата на моторните спортове през изминалите 73 години сме избягвали да се позоваваме на статистически данни за поля, гори и пасища. Сега обаче ще направим изключение. Поне от респект към онези, които са броили (ако наистина са го правили): В горите на Германия растат 90 милиарда дървета. Голяма част от тях днес бягат покрай отсечката за тестово шофиране с необичайно високо темпо. Дали пък шосето не е станало по-скоростно от друг път? Струва ви се, че късата права свършва по-бързо от обикновено и се извива в още по-бърз ляв завой, хълмчето след него се гмурва по-стремително към дълбините на падината, от която трасето се изкачва за последен път нагоре още по-напористо. Този феномен сме го преживявали и друг път. Но не и в седан от средния клас с четирицилиндров дизел.
Тук обаче 320d се носи през гората и показва, че при BMW след големите обещания следват големи дела. Миналата година, когато се възхищавахме колко грандиозно „тройката” F30 омагьосва завоите, от BMW ни информираха: при следващия модел ще настъпи край на колебанията по отношение на водимостта. В поколението G20 „тройката” отново ще придобие онзи спортен нрав, за който ние дори не бяхме усетили, че е бил позагубен. Че баварците наистина са постъпили така, доказа първият тест срещу С-класата. Тогава двата модела се състезаваха в бензинови версии с 258 к.с., а сега ще мерят сили двата най-важни варианта с дизелови мотори и автоматични трансмисии.
Twin вече означава два турбокомпресора
Серия 3 на BMW е получила двулитров дизел с мелодичните названия B47TÜ1 („TÜ1“ означава technische Überarbeitung 1 – „техническа преработка 1”) и Twin Turbo. Досега по този начин наричаха двуструйния (twin scroll) турбокомпресор в мотора B47 на 320d, при който отработилите газове на двете двойки цилиндри биват канализирани в отделни тръби. Новият мотор вече наистина има два турбокомпресора: малък за високо налягане, който реагира бързо, и голям за ниско налягане – с променлива геометрия за продължителна тяга.
Понеже техниката за принудително пълнене дава възможност за по-високи налягания на впръскване от системата common rail, първичните емисии намаляват, което улеснява пречистването на отработилите газове. Както и досега, при BMW 320d с това се занимава комбинация от впръскване на урея и акумулиращ NOx катализатор. В тестовия автомобил моторът е свързан с осемстепенна автоматична трансмисия. По-широкият общ диапазон на предавателните числа и интелигентното управление повишават ефективността, скоростта и комфорта. Така моделът на BMW ускорява по-спонтанно и по-хомогенно, набира обороти по-мотивирано до ниво от 4000 об./мин. Автоматикът сменя предавките идеално – точно навреме, бързо и гладко – както при спокойно, така и при по-форсирано шофиране.
Битурбо? При Mercedes C 220 d вече имаше такова нещо в последното поколение на мотора OM 651. Новият 654 работи с един турбокомпресор с променлива геометрия и водно охлаждане - Honeywell GTD 1449. Два балансиращи вала тип Ланчестър успокояват хода на мотора, а екологичната съвест бива успокоявана чрез впръскване на урея – подобно на B47 на BMW двигателят OM 654 е един от дизелите с особено чисти отработили газове.
BMW 320d и Mercedes C 220 d са с почти еднакво тегло, а стойностите за мощност и въртящ момент са почти идентични. Минималното предимство на BMW в спринта от нула до сто може би се дължи на по-късите ниски предавки. А може и да не е така. Във всеки случай и двата автомобила достигат такъв потенциал за високо темпо, какъвто преди 30 години е бил по силите само на върховите версии на техните предшественици – M3 и Mercedes 190 E 2.5-16. Много по-важен от минималните разлики при динамичните характеристики е начинът, по който те се реализират.
Mercedes C 220 d разчита на това, че след малкото турбозакъснение мощта на ранния въртящ момент винаги е достатъчна. Още при 3000 об./мин двигателят достига максималната си мощност, което внася известна логика в нежеланието му да навлиза в по-високи оборотни сфери. В такива случаи ходът му става леко невъзпитан. Почти веднага обаче се намесва деветстепенната автоматична трансмисия, която хармонира с дизелите и техния голям въртящ момент още по-добре, отколкото с бензиновите мотори. Част от нейните разбирания за самостоятелност е фактът, че тя подбира идеално нужните степени, но понякога просто игнорира неуместните намеси на водача посредством планките за превключване.
Това дори още повече подсилва извисеността на усещанията при управлението на C-класата. В един Mercedes човек никога не се тревожи за автомобила. Напротив – автомобилът се грижи за него, най-често срещу доплащане, осигурявайки идеално осветяване с LED фарове (серийните са халогенни), а при движение по магистрала следване на лентата, съобразяване с ограниченията на скоростта, спазване на дистанция и предупреждения за автомобил в невидимата зона. Но преди всичко останало 220 d изпъква с комфорт. С пневматичното окачване (1666 евро) той „изглажда” неравни пътища и дори в стегнатия режим Sport вози по-грижовно от „тройката” в Comfort.
Излиза, че „добрата леля С” е станала леко сенилна? Не, никаква леля С, а истинска горска фея, която се носи по криволичещия път! При С-класата динамиката не е украшение, а вътрешна същност. Това се дължи преди всичко на брилянтната кормилна уредба, която реагира прецизно, директно и плавно. За целта развойните инженери са придали на ходовата част особено чевръсти маниери, с широка гранична зона на сцепление, в която системата ESP до известна степен се съобразява с желанията на водача, без той дори да го усети. Това дава възможност за бързо шофиране в лишен от напрежение маниер. В Mercedes C 220 d спокойно можеш да обсъждаш с проявяващата разбиране система за гласово управление нови цели за навигацията. Или от време на време да поглеждаш настрани, за да преброиш дали е вярно, че десет процента от дърветата в гората са дъбове.
Лайпциг пред Хановер
А можем ли в BMW 320 d да правим нещо друго, освен да шофираме? Драги приятели, тук не сте на прав път. А на второстепенно шосе с много завои, където няма да поискате да бродите с въртене и натискане през ясно структурираната, богата на функции инфо-развлекателна система или да търсите по-сложното разбирателство с управлението с гласови команди. Затова нека сме наясно още отсега: по отношение на предлаганото място „тройката” леко превъзхожда С-класата, а при качеството на материалите се е доближила до нея. Към това BMW предлага също толкова богат арсенал от асистенти, преди всичко обаче – изключителен талант за управляемост. „Тройката” не е автомобил, който да караш между другото. Тя изисква да й се посветиш напълно.
За целта конструкторите на модела са го настроили изцяло за повече динамика – особено във версията M-Sport с намален просвет, спортни спирачки, адаптивни амортисьори и спортна кормилна уредба с променливо предавателно отношение. Тя реагира мигновено от средното положение, дори при по-висока скорост за смяната на посоката са достатъчни малки движения с волана. Ако го дръпнете малко по-силно, е възможно, вместо след изпреварване да се върнете в своята лента, да напуснете магистралата по отклонението вдясно. Но докато кормилната уредба изисква малко повече концентрация на магистрала, изживяването при шофиране на второстепенен път става много по-концентрирано.
С предния си мост с реактивни щанги (подсилен срещу деформации вариант на окачване Макферсън) и заден мост с пет носача на колело „тройката” използва типични за BMW компоненти, каквито например притежава и Z4. Затова и се движи почти толкова спортно. Дори в режим Comfort на адаптивните амортисьори окачването реагира с почти гранична твърдост на късите неравности и поема както трябва само дългите. Но като цяло твърдите настройки прилягат добре на особено директната кормилна уредба с активна обратна връзка и на леко играещатата задна част, която късно, но доста решително бива вкарвана от ESP отново в желаната траектория. С целия завладяващ спектакъл, който „тройката” изнася, тя се усеща като по-бърза от С-класата, без в действителност да е такава. При спокойствието, което излъчва, моделът на Mercedes често се движи по-бързо, отколкото го усещате.
Това, че в крайна сметка Mercedes C 220 d набира с осем точки по-малко заради не толкова богатата на функции инфо-развлекателна система, по-оскъдното серийно оборудване и минимално по-високия разход на гориво (6,7 срещу 6,5 л/100 км средно в теста), означава две неща. Първо, че инфо-развлекателната му система не е толкова богата на функции, че оборудването му е оскъдно и че разходът му е малко по-висок. И второ, че двата модела се сражават на изключително високо ниво. При това положение – ясно е, нали? – те биха могли да победят всеки дебнещ между дърветата съперник от своя клас.
Текст: Себастиан Ренц
Снимки: Ханс-Дитер Зойферт