Една незабравима среща с два незабравими автомобила...
Да бъдем коректни спрямо духа на времето? Благодаря, но не и ако не одобряваме напълно духа на времето, в което живеем... Днес ще караме един турбо-звяр и един атмосферен благородник. И единствената ни цел е чистата наслада от хубавите моменти.
Заради такива автомобили хората трябва да имат гузна съвест – ето например този голям и лош V8 по един или друг начин подхранва или даже ускорява идването на края на света. Мдааа, живеем в доста странни времена, и подобни думи отдавна вече не идват само от устите на фанатични екстремисти, смятащи себе си за „зелени”. Не, уви, такива изказвания по отношение на автомобили като Lexus LC 500 Cabrio отдавна се прокрадват дори в писанията на наши колеги, които уж се занимават с автомобили и принципно се очаква да имат сравнително широк, трезв и обективен поглед върху различните аспекти на това, което сме свикнали да определяме като индивидуална мобилност. Цялата пропагандна машина работи с такава мощ, че на моменти и самите ние започваме да се питаме дали пък нашите възгледи не са остарели, или неправилни, или изкривени, и дали в крайна сметка и на нас не ни е време да го ударим на гузна съвест. Само че ние сме хора, които първо държим на здравата логика, а тя казва, че всичко това е чиста проба истерия и политически натиск, доминиран от икономически, а не от екологични интереси. И второ, автомобилът е част от душевността ни, и ние имаме дълг към това прекрасно творение на човешкия гений: затова възнамеряваме да се наслаждаваме с всичките си сетива на задвижваните от топлинна машина автомобили дотогава, когато тяхното място се окажат музеите. Смятаме, че автомобилът като такъв заслужава тази почит. Който желае да ни обяви за политически некоректни, има пълното право. Всеки има право на мнение, това е нашето и ние държим на него.
Признаваме, че на нас чисто и просто ни е трудно да останем равнодушни, когато пред очите ни застане a) изящен кабриолет, задвижван от атмосферен осемцилиндров агрегат или b) красивото като скулптура BMW 840i xDrive Cabrio с фамозен редови шестцилиндров мотор с турбопълнене. И двата автомобила отварят своите покриви в рамките на около 15 секунди – между другото, включително и в движение при скорост до около 50 километра в час. След това пред и над нас остават безкрайната небесна шир, малко челно стъкло, безкрайно дълга предница и пътя пред нас. Както и вятъра в косите. Добре, хванахте ме, напират и сълзи в очите. Навън е късна есен, обагрена в неописуеми цветове. Ако караме бавно, късното слънце ни топли с лъчите си, ако засилим, есенният вятър ни разхлажда. В такива моменти подгряването с топъл въздух в областта на врата е чудесна застраховка срещу последващи проблеми в следствие на изстиване. Така де, предпочитаме да се държим като пенсионери, отколкото да зъзнем.
Малко повече дискусии предизвиква използването на покритите с текстил ветробрани, които действително успяват да намалят до минимум завихрянията в салона, но пък в немалка степен развалят хармонията в дизайна на автомобила. За да намалят нуждата от тяхната употреба, автомобилните производители често впрягат всичките си сили, за да намалят силите на вихрите при каране с отворен покрив. Интересното е, че при „осмицата” и при LC не е точно така – ако карате със свален покрив и прозорци, получавате all inclusive изживяване за пътуване в кабриолет, включително силен вятър от всички страни и пищене в ушите. Тук акустиката е важна част от общото изживяване от шофирането. Чуват се куп подробности от всмукването на свеж въздух от страна на големите двигатели, както и от изпускането на отработилите газове. Можем ли да попитаме, макар и риторично, когато кабриолетите станат изцяло електрически, на какви звуци ще можете да се радвате в тях, освен на хубава музика и изкуствено композирани шумове? Или може би ще слушаме жуженето на намотки и свистенето при рекуперация? Хайде стига…
Безкрайна мощ
Днес си говорим за алтернативно мислене и ето още един пример в тази насока: Lexus LC например със своите осем цилиндъра и 530 Нм се отличава доста радикално от всичко друго, което може да бъде открито в концерна Toyota, който залага все по-настоятелно на хибридната технология. А под капака на този автомобил откриваме нещо, което към момента продължава да вирее най-вече в Щатите. Всъщност продължаваме да смятаме, че е пълна лудост човек да е принуден да прелети половината земно кълбо, за да има възможността да се порадва на всички хубави качества на един атмосферен V8. Бедната Европа – навремето люлка на демокрацията и олицетворение на стремежа към свобода и усъвършенстване, сега е жертва на безропотно прекланяне пред гръмки, но абсолютно кухи от към съдържание лозунги. Сякаш антиутопията на Оруел внезапно се е настанила в живота ни и бавно, но методично се е заела вместо нас със задачата да изгради бъдещето ни. Нямаме ли смелост да защитим себе си и това, което обичаме и смятаме за ценно? Или ще приемем че една лъжа, изречена сто пъти, вече е истина и трябва сляпо да се водим по нея?
840i не се интересува от подобни размисли – след секунда време за размисъл, докато неговия Twin-Scroll турбокомпресор достигне максималното си налягане, той се изстрелва напред под неудържимия напор на 500 нютонметра. Всичко се случва под съпровода на горещия металически тембър на шестака, който звучи особено ефектно в откритата версия на „осмицата”.
От друга страна обаче, не може да не отдадем внимание на едно неувяхващо правило – осем цилиндъра са повече от шест. Всъщност, V8 може да бъде поръчан и за Серия 8, при това в две изпълнения – М850i и M8; и в двата случая с брутална мощ, още по-брутален въртящ момент и два двуструйни турбокомпресора. Lexus обаче предлага на клиентите си нещо, което вече не е достъпно за тези на BMW: класически V8 с атмосферно пълнене и 90-градусов колянов вал. Мотор с автентичен, плътен и гърлен звук. Неговото хулиганско и дрезгаво изръмжаване при студен старт може би ще скандализира съседите, но не може да се отрече, че дори и то звучи просто страхотно; при това подхожда идеално на бунтарския характер на LC.
Преместваме лоста за управление на трансмисията в позиция D и потегляме. От ауспусите се разнася истинска симфония – с този автомобил през цялото време имате сюрреалистичното усещане, че карате върху свой собствен облак от звуци. Интересното е, че возията на LC е по-плавна в сравнение с тази на 840i. Някак си тук нещата изглеждат по-прости, но същевременно по-естествени. Lexus има спокоен, балансиран характер, и предразполага към пълна наслада от движението. Това може и да ви звучи малко невзрачно, но всъщност има своя много специален чар: спирачките, ускорението, управлението – всичко тук се свързва в едно органично цяло. Със своето задно задвижване LC е истинска радост за шофиране, и може да се похвали със сериозен потенциал както за лежерни разходки, така и за по-спортни емоции.
Усещането за тежест и солидност не е никак чуждо за Lexus: да вземем например разкошните тапицерии от мека естествена кожа, от която са използвани внушително количество квадратни метри за покриването на почти абсолютно цялата площ на салона. На провокативни въпроси от рода на „Е колко пък кожа може да се използва за тапицирането на един автомобилен интериор?“ от Lexus биха отговорили „Колкото повече, толкова повече!“. Особено интересно изглеждат нещата при управляваната от нас версия: тестовият автомобил, който имаше пробег по-малко от 30 000 километра, показваше видимо намачкване на кожата по сгъвките. Японската компания оставя естественият материал да старее, а не го запечатва под един или повече слоеве покриващ лак. Името на тази технология е полуанилинова кожа. При нея естествените белези по кожата не се компенсират с пигментация. На живо усещането от материала е за почти невероятна мекота, сякаш кожата е целуната от слънчевите лъчи... Нещо като чувството, което изпитвате като седнете в олдтаймер. В интерес на истината, възможностите за индивидуализация при BMW M GmbH са почти неизчерпаеми и допускаме, че срещу солидна сума и няколко допълнителни дни за изработването на интериора, „осмицата” също може да бъде обзаведена уютно като вила с гледка към залеза.
Размисли под открито небе
Говорейки си за уют и традиции, отново се връщаме към боботещия тембър на V8. Като хора, които се занимават професионално с изпробване на нови модели автомобили, чуваме този прекрасен звук все по-рядко. Толкова рядко, че когато все пак го чуем – настръхваме от вълнение. Ако трябва да бъда честен, емоцията може да се опише и като умиление, водещо до просълзяване. Избрали сме си тесен път, лъкатушещ сред живописни гори, и тук, в сред есенната идилия, сме сами с LC – рутината на всекидневието е далеч зад нас, а това, което ни остава, е да изживеем момента и да слушаме феерията от звуци. Можем да си прекараме така целия следобед. Голямата атракция на този момент е именно честния и неподправен нрав на големия осмак под предния капак. Реакциите при подаване на газ са толкова директни, че чак са трудни за описване – тук не се налага да се случат хиляди технологични процеси, просто подавате газ и всичко става на момента, без забавяне от дори милионна част от секундата. Всичко се случва директно – без посредничеството на една или друга технология, която има претенциите да ни бъде полезна. Което не означава, че при подаване на газ бивате заварени неподготвени от мощен и груб удар от вълната на въртящия момент; не, простете, но тази първична и безцеремонна дейност е приоритет на някои от така приоритизираните напоследък електрически модели. Само че усещането при тях е неестествено, някак роботизирано, на моменти сблъскващо се със законите на физиката и пределите на личните възприятия.
Един голям атмосферен осемцилиндров мотор като този на Lexus реагира моментално, но го прави с копринена мекота и финес, вместо да изстреля накуп всичките си резерви и след това да му свърши въздуха. Тук всичко зависи от позицията на десния крак – тягата се увеличава правопропорционално от леко натискане до настъпване до ламарината и съответно до достигане на пределните обороти. Тук нещата изглеждат и се чувстват не просто естествени, те са буквално органични.
От 3000 об./мин автомобилът започва да става много енергичен, над 4000 об./мин подемът вече е брутален – и въпреки цялата еуфория цялата тази безкрайна мощ може да се моделира по безброй начини – фино, прецизно и деликатно. В този автомобил се чувствате дълбоко свързани с цялото му задвижване, сякаш сте част от един организъм.
Така можете да преживеете в пълния му блясък удоволствието от това вие да командвате автомобила, а не той вас, под предтекста на куп оправдания за това как се опитва да ви бъде полезен и да ви служи по-добре. Преди масовото навлизане на турбокомпресорите, този тип поведение беше привично за големите задвижващи агрегати. Днес обаче моторът в LC е едно напомняне за времената, такива каквито бяха преди настъпването на истеричната съвременна епоха, в която живеем днес.
Като залепени за асфалта
Истината е, че изтънчено изглеждащият модел от Мюнхен също има всички основания да бъде обвинен в липса на политическа коректност, че даже и в опортюнизъм; междувремено моделите на баварците придобиха толкова разностранни качества, че двигателят вече не винаги е в центъра на цялото внимание. Например доскоро нравът на автомобил като „осмицата” се свързваше предимно с осем, че даже и с дванайсет цилиндъра, докато днес редовият шестак също се приема за добро решение за подобен автомобил. Освен това при шофирания от нас автомобил всъщност ходовата част е нещото, което успява да ни остави без думи. Гигантският въртящ момент се предава към четирите колела, които имат абсолютно безмилостно сцепление с пътя каквото и да се случва. 1,9-тонният кабриолет следва идеалната траектория толкова неотлъчно, сякаш се движи по имагинерни релси.
При Lexus е точно обратното: окачването никога не излиза на преден план, то служи просто за гладкото абсорбиране на неравностите по настилката, но никога не се опитва да се мери с двигателя, който е не просто сърцето, но и центърът на емоциите в японския автомобил. При германския модел двете цилиндрови редици са монтирани доста назад, съвсем близо до водача, а управляването на тягата чрез десния педал е доста интересно занимание, макар че дозирането му няма как да бъде толкова рафинирано, колкото в LC. От друга страна, тук тягата е толкова брутална, а двигателят е толкова мотивиран в това да даде най-доброто от себе си, че почти забравяме за леките пропуски в емоционално отношение.
Изпълнихме дълга си пред магията на автомобила и се насладихме на тези две великолепни машини в пълната им прелест – най-вече на шедьовъра под предния капак на Lexus. Гузна съвест? Ще я преотстъпим на хората с гръмките лозунги, които са зелени единствено на цвят, но не и по съдържание. Ние предпочитаме да останем още малко точно тук и сега. Да посрещнем залеза. Кой знае, може би утрешният ден ще бъде още по-добър. Пожелаваме си го от сърце.
Текст: Маркус Петерс, Божан Бошнаков
Снимки: Ханс-Дитер Зойферт