Новата Серия 1 срещу компактните спортисти на Mercedes и Audi
BMW конструира наново своята „единица” и това лиши преди всичко М-версията от особеностите, които я правеха уникална. Но как стои въпросът с динамиката на новия M135i? Това трябва да покаже сравнителният тест с моделите, с които му предстои да се конкурира.
Виновни? Другите! Знаем, че винаги се получава така, а в този случай за това говорят и фактите. Понеже другите, и по-конкретно Tourer моделите на Серия 2, X1 и X2, както и техните Mini деривати, така и не успяха да придадат желаната пазарна енергия на новоразработената платформа UKL на BMW, сега се налага да бъде впрегнат още един силен кон, който да изтегли нагоре тиражите. И тази съмнителна чест се пада на Серия 1.
Проблемът във всичко това е, че промяната обезсилва именно онези атрибути, които досега изграждаха същността на модела и така да се каже, го открояваха сред масата на компактните автомобили – задното предаване и шестцилиндровия мотор. И двете вече са несъвместими с новата архитектура, което, си е огромна катастрофа, но изглежда, само от нашата специфична гледна точка.
Сигурно си спомняте за анкетата, която се проведе преди няколко години. Според нея 80 процента от собственичките на Серия 1 изобщо нямаха представа, че задвижващата сила в техния автомобил се предава към задните колела. Или с други думи, на повечето изобщо не им пука какво, как и къде задвижва моторът. Те искат BMW, защото е BMW, а не понеже се шофира като такова. Така погледнато, сега драма, естествено, няма да настъпи. Вероятно мнозина дори ще се зарадват на преструктурирането, понеже е донесло толкова хубави неща: 20 литра допълнителен багажен обем например или 3,3 см повече пред коленете на седящите отзад.
Тържествена ария или надгробно слово?
Обаче – и това е обратната страна на медала – анкетата доказва и че останалите 20 процента са съвсем наясно с късмета си. Може би дори именно затова напълно съзнателно са решили да си купят „единица” вместо Audi A3 или Mercedes A-класа. Осмелявам се да твърдя, че мнозинството от това малцинство са били именно M-клиенти, които сега седят оклюмали, точно като нас, и се чудят какво ли ще стане с новата UKL „единица” и със слогана „М като моторен спорт”. Дали след този тест колективно ще се запрегръщаме и със сълзи на очи ще се питаме „защо чак сега?” Или пък нещата ще са толкова отвратителни, че вместо разказ за сравнявани автомобили ще четете некролог?
Добрата новина е същевременно и лошата: в теста не настъпи нито едното, нито другото. Вместо това се случи онова, от което някои се опасяваха и на което други се надяваха. Новият M135i е превъзходен компактен автомобил, съвсем спортен – но не по-различен от всички останали.
Все пак трябва да отбележим, че едно от достоянията на новата платформа е спестено на M135i – става дума за предното предаване. Подобно на Audi S3 Sportback и AMG A 35 моделът на BMW се предлага серийно с двойно предаване. И е по-евтин от своя предшественик M140i с xDrive – по-точно, с 1650 евро по-евтин, което с оглед на намалената мощност обаче не е голяма утеха.
Четирицилиндровият турбомотор свиква под знамената 306 конски сили, с 34 по-малко от шестцилиндровия агрегат преди. Същевременно въртящият момент намалява с 50 Нм до 450 Нм – и в двата случая със значими последствия за надлъжната динамика. Още при спринта от нула до сто новият модел изостава значително: 5,1 секунди днес срещу 4,4 секунди преди. В хода на по-нататъшното ускоряване разликите продължават да растат, ставайки все по-очебийни: 2,1 секунди изоставане до 160, 4,3 до 200 км/ч. Във всеки случай времената, в които една такава М-„единица” просто издухваше на правата всички останали, вече без съмнение са минало. Сега тя е в средата на групата и дълго време е наравно с A 35 и S3, а накрая дори леко изостава.
И сякаш това не е достатъчно – губи се и субективното усещане за превъзходство, увереността в междинната тяга и гладката характеристика на разгръщане на мощността, в сравнение с която изблиците на въртящ момент на четирицилиндровия мотор се усещат като студен душ. За утеха – реакциите при подаване на газ са бомбастични. Леко потрепване на десния крак, и двулитровият мотор вече е събуден и тегли – оценяван сам по себе си – доста яко напред. Поне до зоната около 6000 об./мин, където напорът леко отслабва. А в сравнение с другите? TFSI моторът на Audi номинално е малко по-слаб, но сякаш действа по-плътно. Турбоналягането при него расте по-меко, но пък се задържа по-задълго и през това време A 35 генерира характеристика като на атмосферен мотор. Без върхове и спадове. Много хубаво!
А като цяло най-добро усещане за динамика създава AMG: дълбоко монтирани анатомични седалки, отчетливо работеща и извънредно информативна кормилна уредба, както и съвсем сухи настройки на ходовата част с видимо и осезаемо стегнати връзки.
Радост от шофирането при BMW
Макар картината при „единицата” да не е толкова многоцветна, трябва да признаем, че тук радостта от шофирането не изчезва напълно. Вярно е, че ревът от ауспуха и усещането от волана не са особено автентични, но онова, което се крие зад тях, е доста увличащо – по свой начин. Със сигурност ще забележите, че предният мост вече не сменя посоката толкова безгрижно, както при M140i; че сега той е натоварен с 59,3 процента от теглото вместо предишните 54,4 процента и че поради това в завоите автомобилът занася малко по-силно с натовареното предно колело. Въпреки това гумите Michelin държат добре посоката, а след това бързо и в достатъчна степен осигуряват странично сцепление – което на някои места е дори прекалено силно.
На второстепенни пътища незабавно реагиращата кормилна уредба е също така опияняваща, както осезаемото действие на системата torque vectoring, която вкарва 135 в острите завои наистина красиво. На аутобан обаче поведението става неспокойно. За разлика от A 35 и S3, които дори при 250 км/ч стоически следват посоката, с увеличаването на скоростта моделът на BMW започва да блуждае по платното. Движението в права посока е нервно, при подаване на газ се усеща странно теглене в посоката на завъртане на волана, коловозите по настилката объркват курса.
И като става дума за объркване – и със слалома Серия 1 се справя далеч не така умело, както нейните съперници. Неясната обратна връзка и тенденцията към разклащане стават причина да бъде отчетено най-слабо време; това донякъде се компенсира от отличните стойности за спирачния път.
При A 35 нещата се развиват по точно обратния начин. Със своите стегнати настройки и устойчивостта към накланяне на каросерията той се вклинява много бързо между конусите. Също и при обиколките на писта моделът по принцип е именно онова, което си представяте, когато стане дума за компактен спортен автомобил. Никой от останалите не се притиска толкова плътно към идеалната линия, никой не контролира толкова добре предния си мост на излизане от завой, ничия трансмисия с два съединителя не превключва предавките толкова брутално.
Заслужилият победа губи
Във всеки случай победата на Mercedes изглеждаше както заслужена, така и сигурна – но спирачките не се оказаха на ниво. Както и в скорошния единичен тест A 35 спира посредствено и единствен от тройката надхвърля границата от 36 м спирачен път – и с това обезсмисля отличното представяне на автомобила в другите дисциплини. Къде е проблемът? Той се крие не толкова в спирачната сила, колкото в системата ABS. Тя се намесва толкова драстично, че от силното само по себе си действие на спирачките не остава много.
В този момент „единицата” би могла да се възползва от разкрилия се шанс. Един триумф още при първото сравнение на новата конструкция, на която мнозина гледат доста критично, би бил голям успех. Пък и вижте какво става – дори пистата Хокенхаймринг, която според единодушното мнение на критиците би трябвало да накаже BMW за отклонението от верния път, не успява да уплаши M135i. Много добър контрол при промяна на посоката, много добра стабилност в бързи завои, почти никакво недозавиване! Ясно е, че задницата просто следва послушно предния мост – но който привежда това като упрек, забравя, че и предишните модели никога не са били велики герои на водимостта. Ще отида дори още по-далеч и ще кажа, че недостатъците на новата Серия 1 по отношение на напречната динамика се свеждат само до по-бързото износване на предните гуми и отслабващото действие на спирачките. Във всеки случай трите секунди изоставане в сравнение с времето за обиколка на M140i се дължат по-скоро на по-ниската мощност, отколкото на срив в управляемостта, от какъвто мнозина се опасяваха.
А какво прави Audi? Държи се, както подобава на зрялата му възраст. Всяко негово движение сякаш протича по-бавно и спокойно. Ходовата му част работи сравнително еластично, каросерията се накланя повече настрани, когато е подложена на напречни сили, а усещането за пъргавина във волана е пожертвано в името на добрата връзка с предния мост. Като цяло – хармоничен автомобил, при който динамиката по-скоро се разгръща, а не избухва.
Дали с това би могъл да постигне нещо в този тест? Едва ли – мислехме всички. При положение че състезателната писта не е негова стихия. Защо? Понеже на S3 не му е позволено да покаже онова, на което вероятно е способен. Всяка маневра за спиране преди завой извиква на преден план помощник-шерифа ESC, който явно не може да различи аварийна ситуация от провокирано динамично приплъзване. В резултат той като цяло изхожда от най-лошото предположение и ограничава силовия поток дотогава, докато изчезне всяко неспокойствие в ходовата част – и се загуби ценно време.
Подобно поведение може да е направо антиспортно, но не пречи на S3 да блести в други дисциплини. Спирачният път от 35,5 м не е нещо особено, в слалома обаче Audi показва извънредно силна игра. Насрещният огън на контролиращата електроника? Няма го никакъв! Внушението за уют? Разтворило се е в удоволствието зад волана! Вместо това автомобилът танцува на полигона първокласен туист, който бързо-бързо го извежда от привидно губеща позиция напред покрай A 35 и M135i – до първото място в сравнителния тест. Отново обаче възниква въпросът колко процента от притежателките на Серия 1 биха проявили интерес към това
Заключение
Победата на Audi дойде изненадващо, но това не я прави незаслужена, понеже неговата водимост все още идва от механиката, а не от електронна „епруветка”. Съвсем различно стоят нещата при модела на BMW. У него се забелязва стремежът непременно да демонстрира спортен характер. Двигателят работи мотивирано, автомобилът влиза в завоите агресивно но не достига нито елегантната динамика на своя предшественик, нито солидното представяне на AMG.
Текст: Щефан Хелмрайх
Снимки: Ханс-Дитер Зойферт