Съревнование между три особено популярни SUV модела от висшия среден клас
В този сравнителен тест един срещу друг се изправят три изключително популярни SUV модели, задвижвани от мощни дизелови двигатели с минимум 245 к.с. и 480 Нм. Обновеният съвсем наскоро Mercedes GLC застава срещу BMW X3 и Volvo XC60 – последният с технология мек хибрид и малък електродвигател.
Още с началото на този материал искаме да отправим една похвала. Похвала за това, че Volvo започна доста рано с въвеждането на своите хибридни модели. Както и за обстоятелството, че шведският производител с китайски собственици напусна ъгъла на архаично настроените традиционалисти и оттогава създава символи на стил като XC60.
През последните години автомобилите на марката станаха толкова изискани, че принадлежността им към клуба на елитните модели е извън всяко съмнение.
Ето че този път XC60 трябва да се изправи срещу BMW X3 и прясно модернизирания Mercedes GLC. И по-конкретно, сравняваме мощни дизелови модели. XC60 B5 AWD Mildhybrid генерира 249 к.с. и 480 Нм, които идват от четирицилиндров битурбо двигател и малък електромотор (последният с 14 к.с. и 40 Нм). GLC 300 d 4Matic се представя с четирицилиндров агрегат с 245 к.с. и 500 Нм. Съпоставимият като параметри X3 xDrive 30d се задвижва от разкошен трилитров редови шестцилиндров мотор с 265 к.с. и 620 Нм.
Версията M Sport на BMW Х3 започва от 125 400 лева, Mercedes с пакет AMG Line стартира от ??? ??? лева, а Volvo в модификация Inscription е с начална цена 115 000 лева. Но не се заблуждавайте – независимо от високите си цени, и трите автомобила трябва да бъдат оборудвани допълнително с доста неща, като например боя металик, кожени тапицерии по-големи колела и инфо-развлекателни функции. За радост на производителите, подобен тип оборудване принципно струва 20 000 евро и повече.
Volvo XC60
XC60 излъчва хладен технократски дух и в съчетание с опциите, поръчани за тестовия автомобил, изглежда наистина доста изискан. Изработката е прекрасна, не можем да кажем обаче същото за ергономията, която е подчинена почти изцяло на управлението посредством сензорен екран. Ориентирането в менютата коства много време и внимание – и е силно отклоняващо вниманието по време на шофиране. Което е неудобно и често опасно. Иначе по отношение на вътрешния простор моделът се представя по-добре от своя предшественик, и все пак леко изостава зад двамата си противници. Леко е странно да открием, че шведите като че ли са позабравили за златните си традиции по отношение на практичните комбита – ако търсите неща като дистанционно отключване на задните облегалки или разделени на три задни седалки в XC60, ще си останете само с търсенето. Иначе е факт, че задните места предлагат необикновено добра за този клас странична опора, а отпред се седи дори още по-удобно, макар и с една идея прекомерно високо.
С оглед на теглото от над два тона оставаме приятно изненадани от чевръстата водимост: Volvo се управлява леко и приятно, макар и с една забележка: когато предните колела започнат да губят сцепление, внезапно установявате, че лекотата на волана е изцяло за сметка на обратната връзка. И тъй като задният мост е свързан със задвижването само чрез ламелен съединител, той също не помага много при стабилизирането на автомобила в подобни ситуации. Предлаганото като опция пневматично окачване има почти незабележим ефект върху поведението на автомобила. Под почти незабележим ефект имаме предвид, че пневматичното окачване почти не успява да промени ефекта от наличието на 20-цолови колела и те преминават през неравностите много твърдо, на моменти дори предизвиквайки скърцащи шумове от каросерията. Не, това не може да се нарече усещане за висша класа. Понеже ни е в кръвта да сме практични, бихме ви препоръчали чисто и просто да поръчате автомобила си с по-малки джанти и гуми с по-висок борд. И със стандартно окачване. Хем ще вози по-добре, хем ще ви излезе по-евтино. В този ред на мисли обаче при нивото на оборудване Inscription минималният размер на колелата е 19 цола. Както и да е – предвид това, което масово се купува от страна на клиентите, явно разумът не е точно сред най-основните критерии при покупка напоследък.
Между другото, ефектът от технологията мек хибрид също е по-скоро скромен. Допълнителната акумулаторна батерия не помага на XC60 нито да харчи малко, нито да върви особено динамично. Очакваният плюс по отношение на ускоряването от място не се забелязва – автомобилът има приличен, но не и спортен темперамент. Иначе е факт, че с 8,2 литра на 100 километра той е съвсем леко по-икономичен от опонентите си. Но разликата е толкова малка, че не му носи точки. Накрая за XC60 остава последното място в класирането.
BMW X3
Подобно на Volvo, искаме и при BMW да започнем с похвала. За това, че интериорът на Х3 най-сетне е на висотата на неговия имидж. Не че и сега не откриваме някои доста бюджетни детайли, но няма да прекаляваме. Пък и е факт, че изработката е солидна, а ергономията е просто чудесна: системата iDrive се отличава с оптимален баланс между богата функционалност и наистина добра и лесно приложима логика на управление.
Високият полезен товар е едно от нещата, по които проличава, че BMW взема насериозно функционалността на моделите си от тази категория. При сгъване на снабдените с дистанционно отключване задни облегалки се получава малък праг на дъното на товарния отсек, но това не омаловажава практическите качества на модела. Двойното дъно на багажника и шините за закрепване на товари също са удобни решения, единствено задните седалки можеха да бъдат малко по-меко тапицирани. Отпред малко ни липсва възможността на настроим седалките с една идея по-ниско, за да бъде позицията им оптимална с оглед на удоволствието при шофиране.
С известно съжаление трябва да споменем, че радостта от шофирането е налице само отчасти зад волана на X3, защото размерът и масата на автомобила си кореспондират по неособено приятно директен начин с високия център на тежестта. Принципно настроеното с акцент върху задния мост задно задвижване трябва да помага в тази насока, 20-цоловите колела с валяци с размер 275 на задния мост, M-Sport оборуването със спортна спирачна уредба и променливото кормилно управление също се очаква да имат принос за постигането на по-динамично поведение – но успехът е само частичен. Масивният 4,71-метров SUV преминава най-бързо от трите модела в теста през упражненията за пътно поведение, но да го наречем изключително приятен за шофиране би било пресилено. Всъщност разочароващо е най-вече не особено комуникативното кормилно управление.
Макар баварският SUV да е оборудван с предлаганите като опция адаптивни амортисьори и несъмнено да се справя по-добре от Volvo с поглъщането на късите сътресения, върху вълнообразни неравности BMW е склонен към доста неприятни разклащания. Не може да не забележим и това, че Х3 има най-дълъг спирачен път от сто километра – и то при наличието на опционалната спортна спирачна уредба. Така че инвестицията в тази привлекателно звучаща опция не носи очаквания резултат. Затова пък BMW постига грандиозни резултати по отношение на мултимедийното оборудване.
А как стоят нещата с ускорението? X3 30d притежава най-високият въртящ момент в този тест. И напълно очаквано се ускорява най-бързо от място до сто километра в час. Маниерите на неговия редови шестцилиндров двигател също са превъзходни и това е извън всяко съмнение. Въпреки най-високият разход (8,5 л/100 км), BMW с лекота печели раздела за задвижване и изпреварва Volvo във всички останали категории, с изключение на екологичност и разходи. Остава да видим как се представя Mercedes.
Mercedes GLC
При GLC технологичната модернизация е доста по-важна от стилистичните ретуши. Напълно новият четирицилиндров дизелов двигател е единственият в теста, който покрива влизащите в сила едва от 2021 норми Euro-6d. Още по-радостно е да открием, че сложната пречистваща технология не е повлияла негативно на динамиката на автомобила, дори напротив – субективно 300 d се усеща изключително пъргав. Реакциите на турбокомпресорите и автоматичната трансмисия са отлични, като особено приятно сме впечатлени от това, че Mercedes са избегнали досадната склонност към хиперактивно превключване на по-ниски предавки, възползвайки се в пълна сила от високия въртящ момент. Фактът, че обективните измервания не се покриват напълно с описаните усещания, не бива да ви изненадва; субективното невинаги се покрива с обективното.
Това, че двигателят е значително по-тих от своя предшественик, личи ясно от измерванията на шума – при 80 км/ч, когато аеродинамичните шумове все още не са от голямо значение, моделът е най-тих в тест. С което директно преминаване към една традиционно върхова за Mercedes дисциплина: предлаганото като опция пневматично окачване абсолютно безусловно предлага най-добрата возия в настоящото сравнение. Лека пречка са единствено 19-цоловите колела, която пък ни връща към вече споменатата тема за избор на размер за колелата – ако не беше във версия AMG Line, GLC 300 d можеше да стъпва и на значително по-благоприятните за комфорта 17-цолови колела.
Mercedes между другото си позволява лукса да предостави на своите купувачи опцията за реална сериозна проходимост, което го отличава от моделите на BMW и Volvo. Което прави още по-интересен факта, че и на асфалт GLC успява да победи своите опоненти, при това с доста голяма дистанция: звучи неочаквано, но Mercedes може да се похвали с най-спортното управление. Кормилната уредба и окачването осигуряват най-добрата обратна връзка в този тест, а същевременно преодоляването на неравности е най-гладко. Високата позиция на седене може би не е за всеки вкус, но пък осигурява чудесен обзор във всички посоки. Отличните резултати от спирачните тестове вървят ръка за ръка с богатото оборудване за безопасност и многото асистиращи системи.
Системата MBUX в GLC може да се похвали с добра функция за гласово управление. Изненадващо, Mercedes не е най-скъпият автомобил в теста, макар че не може да не забележим, че оборудването му е най-бедно. Освен това разходът му на гориво е доста приличен със стойност от 8,3 литра на километра.
Мисията е изпълнена, време е за последната похвала в този тест и тя отива към Mercedes: обновеният GLC 300 d навлиза по убедителен начин във втората фаза от моделния си живот – с абсолютно заслужена победа в този сравнителен тест.
ЗАКЛЮЧЕНИЕ
1. MERCEDES
Ходовата част на GLC по забележителен начин съчетава най-добрия комфорт и най-динамичното пътно поведение в този тест. Наред с това моделът има прекрасни спирачки и отлично управление.
2. BMW
Великолепният редови шестцилиндров двигател носи на Х3 категорична и заслужена победа в раздела за задвижване, но по останалите параметри той леко изостава от победителя.
3. VOLVO
ХС60 не държи лидерството нито при безопасността, нито при комфорта. Иначе мекият хибрид показва малко предимство при разхода на гориво.
Текст: Маркус Петерс
Снимки: Дино Айзеле