Три елитни седана, стигнали по различен път до върховете на луксозния клас
В осемцилиндровото царство на гигантските работни обеми живеят Cadillac Sedan DeVille, Mercedes-Benz 600 и Rolls-Royce Silver Shadow. Коя от трите луксозни лимузини е най-добра? Сравнение на високо равнище.
За премиерата на новия Diplomat V8 през 1964 г. хората от Opel подготвят реклама с голям формат, в която е написано философското изречение: „Всички велики неща са прости”. Декларацията за отказ от „сложна конструкция като самоцел”, от „високооборотни мотори с много разпределителни валове”, от „комплицирано окачване с надлъжни и напречни носачи” и от „ходова част с пневматични елементи и сложна поддръжка” на пръв прочит изглежда изненадващо убедителна. Opel на бърза ръка замества разпределителните валове и впръскването на гориво с 4,6-литров осмак на Chevrolet с добра междинна тяга. Червеният „смол блок” със 190 к.с. произхожда от гамата на General Motors.
В Рюселсхайм осигуряват комфорта чрез високо тегло и меко окачване. Сигурното поведение на пътя е резултат от настройките за драстично недозавиване. Когато един автомобил спира от само себе си в завоите, листовите ресори са достатъчни, за да водят колелата на твърдия заден мост.
Cadillac се гордее с най-доброто
На никого през 1965 г. не би му хрумнало да сравнява луксозния, но технически семпъл Opel Diplomat V8 със свръхкомплицирано конструирания Mercedes-Benz 600 или с изработения от изкусните ръце на майстори и разполагащ със сложна и скъпа техника Rolls-Royce Silver Shadow. Но сега в нашата тройка на световния автомобилен елит е призован един Cadillac Sedan DeVille. Той сам си е избрал съдбата да играе ролята на свръх-Opel-Diplomat. Провокацията се съдържа в нескромния слоган „Standard of the World“.
Освен това Sedan DeVille живее в хедонистично прахосничество по отношение на стойности като дължина, мощност и работен обем. Тук суперлативите се раждат от само себе си и без конструктивно сложните атрибути на 600, като хидравличните системи за комфорт и пневматичното окачване. Защото според данните от каталога американецът превъзхожда много по-напредналите в инженерното изкуство съперници от Европа не само по външни размери и междуосие. Дори съгласно прозаичния стандарт DIN, със своите 263 к.с. и 580 Нм Sedan DeVille с изискания цвят „Cape Ivory“ надминава 600 и Silver Shadow.
Напразно бихте търсили лесни за поддръжка хидравлични повдигачи при прогресивния V8 мотор M 100 на Mercedes 600, а листовите ресори отдавна са минало за Sedan. Твърдият заден мост на прекрасно оформения шосеен крайцер в грандиозно разточителния стил на дизайнерския гуру на GM Бил Мичъл се радва на ефикасен ансамбъл от надлъжни и коси носачи. Задните колела са покрити от омайващо елегантни „Fender Skirts“ („престилки за калници”), които подчертават дългия и нисък корпус на каросерията. Именно Cadillac е върховата марка в портфейла на GM и нейните автомобили получават най-красивия дизайн, най-големите мотори, най-добрите мостове и най-луксозните интериори. В този детройтски ъпгрейд обаче все още не са предвидени дискови спирачки. Четири големи, отлети от алуминий барабана карат Sedan DeVille да се срамува пред Mercedes 600 и Rolls-Royce Silver Shadow, при които предните дискови спирачки дори са с по два спирачни апарата.
Отвътре Cadillac прилича на космически кораб
Отначало изпитвате известна боязън към големия автомобил от Новия свят. Отвън той е грамаден, със строго симетрично и равномерно разпределение на обемите между двигателния отсек, пътническата кабина и багажника. С гигантския лентов скоростомер и тънкия, дълбоко вдлъбнат в средата бакелитов волан интериорът на Cadillac показва далечна прилика с Admiral и Diplomat, но демонстрира повече игривост и фантазия с метални части, напомнящи за космически кораб. Сребристи двуточкови колани висят на общата предна седалка с електрическо регулиране, а един лост за трансмисията до волана очаква нетърпеливо след старта да бъде преместен в позиция „D“, но дотогава има още време. Черно-белите контрастни съчетания от текстил и кожа допадат на онези, които харесват костюмите на Одри Хепбърн, а вратите като на банков трезор се прибират в ключалките с плътен звук.
На човек като мен издържаният в елегантното „тъмносиньо номер 904” Mercedes 600 му изглежда много по-близък. Той не само в стилистично отношение прилича на свръхголям „черта-осем” (W 115), понеже също е проектиран от тогавашния главен стилист на Mercedes Пол Брак наред с „пагодата” и S-класата W 108. Вътре също има съвпадения при доста от органите за управление, но единствено при 600 приличащите на очила контролни уреди съдържат голям оборотомер с червена маркировка при 5000 об./мин.
Дали това не е скрит сигнал за „подчертано спортния характер” който някогашният инженер-изпитател от Daimler-Benz Ерих Ваксенбергер установява при изненадващо шумния на високи обороти М 100? „Но само когато стриктно пренебрегвах тази граница”, добавя той със сериозно изражение.
Твърдят, че въпреки доста игривия люлеещ се едношарнирен заден мост 600 може да понесе доста високи скорости в завой, а когато го шофирате нормално, оставате учуден от лекотата, с която се управлява този 2,6-тонен автомобил. Той е най-сигурният и най-солидният от триото, в него се наслаждавате на най-висок комфорт на возене и вътрешен простор. Централната хидравлична система задвижва безшумно и много бързо почти всичко: страничните стъкла, предните и задните седалки; затваря вратите и капака на багажника, заключва ги и освобождава ръчната спирачка, когато лостът на трансмисията бъде преместен на D. По съвършенство на ръчната изработка 600 дори превъзхожда Rolls-Royce Silver Shadow.
Silver Shadow пред Mercedes 600?
С по-малко технически усилия почти изящният в сравнение с другите две лимузини Rolls-Royce успява да постигне също толкова извисена и неповторима култура на возене като предлаганата от Mercedes. Изработеният от леки сплави V8 мотор на Silver Shadow работи значително по-тихо от агрегата на Mercedes, който звучи далеч не така небрежно свистящо, а дрезгаво като шестцилиндровия мотор на 250 SE. Нашият Shadow II в превъзходно двуцветно изпълнение „Nutmeg Brown over Silver Sand“ („Индийско орехче върху сребрист пясък”) е вече оборудван, за съжаление, с четвъртитите брони и масивните странични огледала с електрическо регулиране.
За щастие, хармоничната, притежаваща съвършени пропорции първична форма на дизайнера Джон Блечли не е пострадала в същността си от тази принудителна модернизация. Сигурно е, че благодарение на кормилната уредба със зъбна рейка и по-стегнато настроената ходова част Silver Shadow II е станал значително по-динамичен от своя предшественик, като комфортът не е бил пренебрегнат.
За това винаги е имало добри предпоставки. Задният мост с коси носачи и регулиране на нивото донасят на модела сериозно превъзходство спрямо тромавите предшественици с носеща рама, твърд мост и листови ресори. Въпреки че мускатовокафявият автомобил е с десен волан, това се възприема като маргинален недостатък, част от усещането за Rolls-Royce, подобно на широките клубни фотьойли, волана като на електрокар и килимчетата от агнешка кожа върху мокета на пода. В още по-голяма степен от 600 този Shadow съумява да примами своите пасажери в един мечтан свят на лукс и солидно качество, в който другият, външният, свят присъства единствено чрез един вграден в благородната дървесина термометър с надпис „Outside“.
Сега най-после дойде време да завъртим контактния ключ на Cadillac. Биг блокът се събужда с глухо, неясно ломотене, а ние сме седнали дълбоко и удобно зад тънкия волан с три спици. Едно натискане на педала за газта – и тежкият автомобил се устремява напред – без театралната секунда за замисляне на един 600 или Rolls-Royce. Автоматичната трансмисия Turbo-Hydramatic върши работата си плавно и съвършено. По-евтиното в сравнение с четиристепенната автоматична предавателна кутия на Daimler-Benz тристепенно изпълнение се оказва по-добро. DeVille вози меко, спира изненадващо добре и може да промени възгледите на скептиците, които, щом стане дума за американски автомобил, говорят за тропащи задни мостове, индиферентни кормилни уредби и неясно поведение в завой. „Всички велики неща са прости”. Изненадващо добрият и солиден Cadillac потвърждава тази теза. И този автомобил, уж моден и с кратък живот, е издържал цели 54 години. Простата му конструкция не го прави равностоен участник в това сравнение, но резултатът е впечатляващ.
Заключение
В емоционално отношение съм твърдо за 600. В негово лице разпознавам „черта-осем”; въпреки големия мащаб тук всичко изглежда познато. Cadillac ме впечатлява, понеже като качествен пълноразмерен американски автомобил е с няколко класи над пони- и масълкарите. А Shadow е името, което споменавам често, когато ме попитат при кой модел най-после ще престана да купувам автомобили. Затова, ако обичате, дайте ми този Rolls!
Текст: Алф Кремерс
Снимки: Ули Йос