Близка среща с една от вечните легенди на американското автомобилостроене
В началото на 1930 г. американската луксозна марка Cadillac подчертава своите претенции за водеща роля, като представя един внушителен 16-цилиндров мотор. Агрегатът с работен обем 7,4 литра впечатлява и днес с равномерна, тиха като шепот работа и мощна тяга. И с разхода на гориво.
Какво ще направите, ако усетите, че конкурентите са плътно зад гърба ви? Естествено – ще се опитате да станете по-добри и по-силни. През 20-те години за Cadillac това означава да вкара повече цилиндри под предното торпедо. От една страна, големите числа впечатляват купувачите от Холивуд, а от друга – многобройните горивни камери водят до галещо равномерен ход. Но повече за това след малко.
Нека като начало да хвърлим един поглед към тогавашното положение на нещата около Cadillac. В ранните години на американското автомобилостроене тази марка олицетворява абсолютния връх в бранша, поради което Уилям Крапо Дюран, основателят на General Motors, я купува за 4,5 милиона долара от Хенри Мартин Лиланд, който по-късно ще основе Lincoln Motor Company. Cadillac се развива великолепно във вселената на GM и играе определяща роля в американския висш автомобилен клас до началото на 20-те години. Малкото внасяни европейски машини с марки Rolls-Royce, Isotta-Fraschini, Bugatti и Hispano-Suiza не представляват сериозна конкуренция поради незначителния си брой.
Положението става по-сериозно, когато Packard, а наред с тях и Pierce-Arrow, Marmon и Lincoln, започват да скъсяват дистанцията. Поради това директорският етаж на General Motors взема през 1926 г. решението Cadillac да бъде въоръжен с нов силен коз. Идеята за мотор с принудително пълнене – какъвто са разработвали в Duesenberg – е отхвърлена, също както и освежаването на наличния V8. На шефовете допада само една-единствена цел – мотор с 16 цилиндъра.
2 x 8 цилиндъра заедно
Оуън Милтън Накър получава задание да конструира новата машина, като всичко се пази в строга тайна. Накър, доскоро работил по договор с конкурентите от Marmon, отрано е придобил вкус към големия брой цилиндри. Във Франция той е изучил с голям интерес двигателя King-Bugatti U16 – дивно творение от 1915 година, при което силата на два разположени един до друг редови осемцилиндрови мотора бива обединена чрез междинна предавка. Накър обаче не желае да се заема с подобно нещо.
Той търси по-проста и по-евтина конструкция – и я намира, като присъединява два съществуващи осемцилиндрови редови блока на Cadillac от сив чугун към общ картер от лека сплав. Ъгъл между цилиндровите редове: 45 градуса. Диаметър на цилиндъра х ход на буталото? 76,2 x 101,6 милиметра. Работен обем? 7413 кубически сантиметра. Мускули? 320 нютонметра при 1200 оборота.
За да не стане блокът твърде дълъг, Накър разполага по две мотовилки на обща шийка – така коляновият вал с пет основни лагера има дължина „само” 1008,60 милиметра. Смесообразуването за всеки цилиндров ред се поема от разположен отвън карбуратор с възходящ поток, изпускателните колектори са от външните страни на V-образната конфигурация. Накър разработва V16 агрегата две години в пълна тайна и му придава особени маниери. За да бъде елиминиран шумът от висящите клапани – управлявани от централен разпределителен вал чрез повдигателни пръти и кобилици, – моторът притежава хидравлично компенсиране на хлабините. Резултатът? Никога преди това един двигател не е можел да шепне толкова приятно.
С прекрасно равномерен ход
В това обществеността се убеждава за първи път на 4 януари 1930 г. на автосалона в Ню Йорк. Фактът, че само седмици по-рано черният петък (който всъщност е четвъртък) е сринал нюйоркската борса и е поставил началото на Голямата депресия, все още не е засегнал богатите клиенти. Най-големи търговски успехи Cadillac постига в първите две години – през 1930 и 1931 г. са продадени общо 3251 броя V16 от моделите 452 и 452A. Господа купувачите са можели да избират измежду множество каросерии, изработвани от две именити фирми – само през първите две години има 31 версии на Fleetwood и шест на Fischer.
А как се шофира това бижу? Удивително – на първо място поради изненадата колко тихо и без вибрации работи двигателят. От гледна точка на физиката това не е никакво чудо: на всеки 45 градуса от завъртането на коляновия вал едно от буталата оказва натиск върху него; при четирицилиндров мотор това става само веднъж на 180 градуса. Благодарение на голямата вълна от въртящ момент 2,5-тонният автомобил ускорява учудващо добре, но не обича високите обороти, а предпочита да кръстосва при 2000–3000 об./мин из огрени от слънцето местности.
При това съединителят и воланът изискват яки мускули, а големият диаметър на завиване – съобразителен навигатор. Царският комфорт на борда се дължи главно на дебелите тапицерии – но и дългото междуосие и четирите надлъжни листови ресора с по един лостов амортисьор превръщат внушителния автомобил в подобие на комфортно плъзгаща се яхта. От 1933 г. интересът към V16 намалява и за това има различни причини. Първо, автомобилът е скъп – почти колкото вила в Малибу, и второ, обича да си угажда с по 40-50 литра на 100 км. И най-после, осемцилиндровите мотори работят все по-мъркащо и мощно, така че ерата на шестнайсетцилиндровите скоро приключва.
Заключение
Какъв мотор! Подобно на произведение на изкуството той обитава пространството в това дълго торпедо и работи толкова меко и добродушно, че почти не можете да го чуете. Малко след потеглянето той вече е набрал толкова сили, че тежащата 2,5 тона каросерия плува напред без никакво усилие. За съжаление, V16 ожаднява силно и изисква по около 50 литра на 100 км.
Текст и снимки: Дани Хайне
Елитният клуб на 16-цилиндровите
Двигателите с 16 цилиндъра са сложни и скъпи механични шедьоври, които подкупват с необикновено равномерен ход – понеже инерционните сили при тях са добре балансирани. Те рядко намират приложение в леки автомобили. Когато Cadillac предлага своя V16 като първи шосеен автомобил с толкова много цилиндри, съществуват само състезателни модели с такива екзотични машини. Например от 1934 г. „сребърните стрели” на Auto Union атакуват с тях пистите на Гран при. Една година след Cadillac V16 фирмата Marmon излиза на пазара със своя Sixteen, чийто алуминиев V16 е по-лек и генерира 200 к.с. Най-известни членове на клуба в наше време са без съмнение Bugatti Veyron 16.4 (2005, 1001 к.с.) и наследникът му Bugatti Chiron (2016, 1500 к.с.), чиито 16 цилиндъра са с двойна V-образна конфигурация По-малко известен е фактът, че двата дирижабъла Hindenburg и Graf Zeppelin II са задвижвани от V16 мотори.