Време е за съревнование между два доста интересни градски модела
Знаете ли кои са нещата, които напоследък почти не можем да видим в тестовите автомобили? Запалване с ключ. Или пък интериор без голям тъчскрийн. Както и стоманени джанти с тасове. Точно заради това честно казано сме доста доволни, че Kia Picantо е налична във вариант, който включва гореописаните изключения от набиращото все по-голяма масовост правило. В средното ниво на оборудване разполагащото с 84 к.с. четирицилиндрово Picanto 1.2 струва малко над 27 000 лева. При тестовия екземпляр към тази цена се прибавя пакет, включващ кожен волан и скоростен лост плюс подгряване на предните седалки и волана, на стойност, моля, обърнете внимание, 680 лева. Казано накратко, за под 30 000 лева получавате съвсем истински пълноценен автомобил, само че без глезотии, а само с всичко наистина необходим
Ignis е един удивителен автомобил
Suzuki Ignis от своя страна се задвижва от четирицилиндров мотор с 83 к.с. във версията GL+ разполага с редица приятни серийни елементи като безключов достъп, камера за задно виждане, LED светлини и 16-цолови колела, но пък струва над 30 000 лева. Едно от нещата, които правят този модел почти единствен по рода си в своя клас, е регулируемата в хоризонтална посока задна седалка. По-компактното във всички направления с около 10 см Picanto типично за представител на малкия клас предлага крайно скромно място на задните седалки, както и оскъден багажен обем. От друга страна обаче неговият иначе направен предимно от твърди пластмаси (подобно на Suzuki) интериор е изработен с една идея по-добре. Както и при Ignis, воланът се регулира само по височина, но независимо от това позицията на водача е достатъчно ергономична за хора с почти всякакъв тип физика. Абсолютно същото може да се каже и за Suzuki, с важната уговорка, че тук водачът седи с осем сантиметра по-високо, отколкото в корейския модел.
Вече сме заели идеална позиция, време е да потегляме! Започваме с тест по градските улици, които са истинското царство на двата модела. В райони с ограничение на скоростта от 50 км/ч задвижването на двата автомобила изглежда достатъчно. Ако очаквате от снабдения с технология мек хибрид Ignis да изпъкне с динамика благодарение на своя 12-волтов ремъчен стартер-геренатор, ще останете леко разочаровани. Работата със съединителя на Suzuki изисква известно време за привикване. Иначе петстепенните трансмисии и при двата модела превключват отлично, като Kia получава повече точки заради по-хармоничния съединител. По отношение на комфорта на возене цари почти пълна равнопоставеност – нито Picanto, нито Ignis друсат прекомерно, като Kia остава с една идея по-уравновесена, но не може да отречем, че лошите пътища се усещат отчетливо и от пътниците в Picanto.
Нисък разход и при двата модела
Ignis отчете среден разход в теста от 5,5 л/100 км, което е с 0,5 литра на сто километра по-малко от неговия опонент, а още по-интересното е, че японецът въпреки технологията мек хибрид тежи с 59 кг по-малко от 962-килограмовото Picanto. Заради ниския разход независимо от малките обеми на резервоарите (Suzuki: 32 л, Kia: 35 л) и двата модела изминават около 600 километра с едно зареждане.
Шофиране по магистрала?
Няма спор, че магистралата не е любимо място на нито един от двата модела, най-малкото защото 1,2-литровите машини там стигат до своя лимит. За ускоряването от 100 до 130 км/ч са необходими минимум десет секунди, а нивото на шума в купето от порядъка на 74 дБ (A) е доста изнервящо. Субективното усещане за шум е с една идея по-неприятно в Suzuki, чийто мотор се натрапва малко повече в акустично отношение. Затова пък трябва да признаем, че и двата автомобила разполагат с нетипично добри за класа предни седалки, които са достатъчно подходящи и за дълги преходи. За жалост и при двата модела липсват серийни подлакътници: при Ignis такъв се предлага като допълнителен аксесоар, а при Picanto като опция за най-високото ниво на оборудване.
При шофиране по извънградски пътища особено силно се откроява управлението на Suzuki: то информира водача за състоянието на пътната мрежа толкова детайлно, колкото рядко се случва дори при спортни модели. Само че тъй като и двамата мъници не са предназначени точно за спортно шофиране, по-малко комуникативното, но по-спокойно управление на Picanto като че ли е малко по-уместно за малък модел.
Ако има нещо, което да изтъкнем като сериозен недостатък и за двата модела, то това е спирачният път, който, макар и типичен за класа, не е задоволителен от гледна точка на съвременните стандарти. Затова пък няма как да не отбележим очарованието си от страхотната ергономия в Kiа – тук всички функции се управляват от класически бутони и въртящи се регулатори. Наред с всичко това, радиото с четириредов дисплей в Kia поддържа Bluetooth, така че не ни липсва нищо. В Suzuki също почти всичко се командва от класически бутони, но инфо-развлекателната система разполага с модерен сензорен екран. Е, този тип управление изисква малко повече внимание, но пък поддръжката на Apple CarPlay и Android Auto, е немалък плюс.
При Picanto подобен лукс подлежи на доплащане. Като извод може да обобщим, че и двата автомобила всъщност са възхитително добри предвид цената си – при това радващо лесни за управление.
ОЦЕНКА
1. KIA
Класически градски модел с малко място в интериора, но затова пък с отлично управление на всички функции: от радиото, прец съединителя, до кормилната уредба. Picanto е с по-ниска цена и има седем години гаранция.
2. SUZUKI
Със своята регулируема в хоризонтална посока задна седалка Ignis е значително по-гъвкав, предлагайки избор между изобилно място за пасажерите или повече от приличен багажник. Единствено цената му е малко висока.
Текст: Томас Хелманциг
Снимки: Ахим Хартман