Елитът на 90-те: BMW 740i, Jaguar XJ6 4.0, Mercedes 500 SE и Lexus LS 400
През 90-те години Lexus отправи предизвикателство към луксозния клас. Моделът LS 400 навлезе в териториите на Jaguar, BMW и Mercedes. Днес отново се срещаме с четирима от тогавашните герои.
Ех, колко хубаво беше подредено всичко началото на 90-те! Който можеше и искаше да си подари по-специален автомобил, се насочваше по правило към европейските аристократи, като изборът се свеждаше до S-класата, „седмицата” или големия Jaguar. А ако трябваше да е нещо екзотично без оглед на драматичните сметки от сервизите и капризната техника – на разположение беше Maserati Quattroporte, чието трето поколение слезе от сцената през 1990 г., а появата на четвъртото през 1994 г. беше отпразнувана като възраждане. Малцината приятели на американския хеви метъл внасяха малко цвят в картината с високотехнологичния Cadillac Seville STS с предно предаване.
И тъй, тортата вече беше поделена, когато Toyota реши да разбърка картите. Първо в Япония, после в САЩ, а от 1990 г. и в Германия на старта застана новият флагман на концерна. LS 400 беше първият и в продължение на много години единственият модел на основаната през 1989 г. елитната марка Lexus, която трябваше да осигури достъп на Toyota в престижния и доходоносен луксозен сегмент. Използването на нова марка за върховите модели не беше нещо необичайно. Още през 1986 г. Honda започна да утвърждава своята Acura, а от 1989 г. Nissan се отправи към световните върхове с Infiniti.
Очевидно стратезите в Япония са били наясно, че прекалената близост на амбициозните им хай-енд продукти до солидната масова стока на основните марки ще бъде пречка за успеха. Решението беше Lexus. Неимоверно успешен на родния си пазар, станал хит и в Щатите, през 1990 г. той вече беше готов да обърне европейския пазар на луксозни возила с главата надолу – или поне добре да го поразтърси.
Всичко освен харизма
Нашият фотомодел е LS от първата серия. Той демонстрира по впечатляващ начин, че Lexus още тогава е съумял да произведе автомобил с дълговечността на едно Camry, но с по-богата и по-сложна техника. Ако откриете на снимките патина, леко напукана кожа по седалките или лоста на автоматичната трансмисията, можете да си спестите ироничните коментари – този LS 400 има зад себе си доста повече от един милион километра, не е получавал нов мотор или нова предавателна кутия и показва с достойнство, че е обиколил екватора повече от 25 пъти.
Да, дизайнът е малко нерешителен, от него в паметта не остава нищо освен усещането, че вече сте виждали много от тези неща. И това, че проблясващите в зелено главни контролни уреди, които тогава заради 3D-ефекта бяха оценявани високо във всеки репортаж или тест, имат същата семпла графика като във всяка по-добра Toyota, също е вярно. Въртящите се превключватели за светлините и чистачките също произхождат от общите складове на концерна. В кокпита човек трябва да различава повече от 70 бутона и да борави правилно с тях – оплакваха се навремето някои от изпитателите. И охотно отбелязваха, че японското изкуство естествената кожа да бъде обработена така, че да изглежда като изкуствена, тук е доведено до съвършенство.
Можете да се подразните от подобни неща или пък да се оплачете от липсата на харизма Но не е задължително да го правите. Защото и днес първият Lexus разказва с тих и равномерен глас за своята тогавашна мисия – Лукс, Спокойствие, Надеждност. Големият четирилитров V8 с изискващ поддръжка газоразпределителен механизъм с ангренажен ремък може да бъде чут истински едва от 5000 об./мин нагоре; той тихо бръмчи в интериора и хармонира по най-добър начин с четиристепенната автоматична трансмисия. Всякаква припряност е чужда на водача в неговото голямо кресло без истинска странична опора. Едната ръка на волана с почти равнодушно лек ход, другата върху централния подлакътник – така спокойно се плъзгате над пътя в тази ламаринена шапка невидимка, в която почти никой не разпознава първата крачка на Toyota към висотите на автомобилния елит.
Дърво, кожа, елегантност
Там Jaguar XJ открай време има свое запазено място. XJ40 беше загубил елегантността си в някои детайли – като ръбестите форми и правоъгълните светлини. Но произвежданият само от 1994 до 1997 г. X300 се завърна към стария стил, независимо че от 1990 г. нататък Ford имаше решаващата дума в Jaguar.
Под предния капак се е възцарил един еластичен монумент на дългия ход; четирите литра работен обем са разпределени между шест цилиндъра. С 241 к.с. AJ16 има по-малка мощност от Lexus, но компенсира това с по-енергично ускоряване след потегляне. И при по-високи скорости той подсказва на водача с леки вибрации мисълта за мощ и пълна газ; силните страни на двигателя, трансмисията и ходовата част се проявяват при спокойното шофиране с увереността, че ако се наложи, винаги е възможно нещо повече.
Таванът над задната кожена седалка с цвят на кафе е нисък, а и отпред бихте имали проблеми, ако искате да останете с шапка. Но дървото изглежда като дърво, кожата като кожа, а и мирише така. Малки отклонения, като дребните бутони от твърда пластмаса, леко помрачават впечатлението за чистокръвна изисканост, но стабилно следваният стил на художествената творба като цяло засенчва много, ако не и всички недостатъци.
Лично той се чувствал най-добре когато пътува със 120–130 км/ч, споделя собственикът Томас Зайберт. През годините, в които е притежавал автомобила, не се е сблъсквал с технически проблеми, а резервните части били невероятно евтини. Това, което прави впечатление при спокойното шофиране в града и околностите е, че окачването на този XJ6 Souvereign не се отличава с истинска галеща мекота; елегантният седан с директна кормилна уредба със зъбна рейка не е едноизмерно ориентиран само към комфорт. Ако някога сте се движили по тесните провинциални пътчета в Англия с остри завои между високи живи плетове и с вълниста настилка, ще разберете основанията за такива настройки, съчетаващи възможности за динамично шофиране с изискано спокойствие.
Идеално филтриране
Още прехвърлянето в сребристия 740i на Гуидо Шухерт донася известна доза изтрезняване. Е да, от BMW също са вложили в своя E38 дървесина и кожа, а изработката е поне толкова добра, колкото в Jaguar. Но E38 изглежда по-семпъл, по-инженерен от „Джаг”, който сякаш е жив герой на британския имперски фолклор.
В сравнение с предшественика E32 предната и задната част на E38 са загубили малко от характерния си стегнат облик и погледната отстрани, фигурата му изглежда не толкова мускулеста. Въпреки това E38 беше изключително сполучлив – понеже обединява в себе си идеите за автомобил за шофиране и лимузина с шофьор.
По някакъв начин това BMW успява да предаде на водача си само във филтриран вид онази информация, която ще предизвика трайно раздразнение, и обратно, всичко, което допринася за радостта от шофирането, стига идеално до него през волана, седалката и ушите. Четирилитровият V8 от гениалната серия M60 пее своята чудна песен при 2500 об./мин; когато подадете газ, се чува фино V8 боботене без недодяланите интонации на американските осмаци с повдигателни пръти. Единствен от четирите автомобила баварецът е оборудван с петстепенен автоматик (бързите ръчни намеси във втори канал за лоста ще станат възможни едва при модернизацията и 4,4-литровия мотор) и щедро предоставя тяга във всички житейски ситуации, при това постоянно.
Притежаваният от Шухерт E38 има на брояча си доста над 400 000 километра и освен ремонта на механизма за опъване на ангренажната верига по него не са се налагали никакви големи намеси. Собственикът, автомеханик от Дорстен, нарича своя автомобил „летящо килимче”. Един модел, доказващ категорично многостранните си качества.
Голям по подразбиране
Подобен пробег вероятно никога няма да бъде достигнат от участващият в нашата среща на класа 500 SE. Той води защитено съществуване в хранилищата на Mercedes-Benz и излиза на пътя само от време на време.
Когато през 1991 г. за първи път е стъпил на асфалта със своите 16-цолови гуми, той е бил посрещнат с истинска буря от оплюване. Твърде голям, твърде тежък, твърде арогантен, твърде малък полезен товар – и някак твърде германски. Това опъва нервите на хората от Daimler-Benz. Те излизат с трогателни от днешна гледна точка рекламни клипове, в които двутонният автомобил вършее по прашни или кални пътища, подскача над хълмчета по шосето и върти 360 градусови пируети. Моделът, символизиращ ерата на Хелмут Кол, не е елегантен красавец като представителите на Jaguar или BMW, той излъчваше страхопочитание със своята маса, с гладките си ламарини и с нетърпящия възражения характер на човек, който смята, че знае какво трябва да се прави.
Така или иначе, сблъсъците на мнения от онези години отшумяха с течение на времето. Онова, което е останало днес, когато W 140 далеч не изглежда преоразмерен, е разбирането, че поемаме в ръце един проектиран с много сериозни усилия автомобил. Разбира се, много неща във W 140 напомнят за по-малкия W 124 – арматурното табло с големия скоростомер в средата и малкия оборотомер, централната конзола, лостът на трансмисията в зигзагообразен канал. Под тази повърхност обаче се усеща една солидност, произхождаща, сякаш без мисъл за икономии, от девиза, според който тогава марката живееше, а днес използва за рекламни цели – „Най-доброто или нищо”.
Уют и защитеност? Да, може да се каже и така. Тук усещате нещо от този род или поне бихте желали да го усетите. Най-накрая успявате, както след пренасяне в много по-голяма къща, която в началото въздейства по-скоро плашещо, отколкото уютно. Чувствеността на Jaguar, фино дозираната функционалност на BMW сякаш леко са подминали големия Mercedes – подобно на Lexus той е по-скоро дистанциран характер напук на всички амбиции за гостоприемна атмосфера.
Петлитровият агрегат M 119, който задвижва и легендарния E 500, както и 500 SL R 129, се върти спокойно върху основните си лагери и не се стреми да излиза на преден план. Големият автомобил се плъзга над пътя, следва подаваните чрез внушителния волан импулси предпазливо, без изблици на жизнерадост. Външният свят до голяма степен си остава външен и тихо се ниже покрай вас. Ако някой седеше отзад, сигурно щеше да затвори щорите и да проучи някои документи или просто да си подремне.
Заключение
Редакторът Михаел Харнишфегер: Красиво беше това пътуване в миналото. Защото общуването с Lexus LS, BMW Серия 7, Jaguar XJ или Mercedes S-класа днес беше белязано от големи дози безгрижно спокойствие. Тези дългучи излъчват, всеки по различен начин, един отпускащ нервите лукс, който ви очарова не само при дълги пътувания. Ако веднъж го изживеете, ще ви е трудно да се разделите с него.
Текст: Михаел Харнишфегер
Снимки: Инголф Помпе
Технически данни
BMW 740i 4.0 | Jaguar XJ6 4.0 | Lexus LS 400 | Mercedes 500 SE | |
---|---|---|---|---|
Работен обем | 3982 куб.см | 3980 куб.см | 3969 куб.см | 4973 куб.см |
Мощност | 286 к.с. (210 кВт) при 5800 об./мин | 241 к.с. (177 кВт) при 4800 об./мин | 245 к.с. (180 кВт) при 5400 об./мин | 326 к.с. (240 кВт) при 5700 об./мин |
Максимален въртящ момент |
400 Нм при 4500 об./мин | 392 Нм при 4000 об./мин | 350 Нм при 4400 об./мин | 480 Нм при 3900 об./мин |
Ускорение 0 – 100 км/ч |
7,1 сек | 8,8 сек | 8,5 сек | 7,3 сек |
Спирачен път при 100 км/ч |
н.д. | н.д. | н.д. | н.д. |
Максимална скорост | 250 км/ч | 230 км/ч | 243 км/ч | 250 км/ч |
Среден разход на гориво в теста |
13,4 л/100 км | 13,1 л/100 км | 13,4 л/100 км | 15,0 л/100 км |
Базова цена | 105 500 марки (в Германия, 1996) | 119 900 марки (в Германия, 1996) | 116 400 марки (в Германия, 1996) | 137 828 марки (в Германия, 1996) |