Среща с три незабравими легенди, печелили рали “Монте Карло” през 70-те години
За победа в рали “Монте Карло” беше нужен автомобил с твърд характер, а не някой разглезен парвеню – това важеше с особена сила за легендарния нощен етап със спускането от Кол дьо Турини. Днес организираме среща на три от най-дръзките и корави машини на онова време – Lancia Stratos, Renault Alpine A 110 и Porsche 911 S.
Обикновено летището Вюрцбург-Шенкентурм е едно спокойно място. Диспечерска кула, три зали, уютен ресторант и 700-метрова писта близо до красивия град на Майн. Не се забелязват нито излитащи, нито кацащи самолети – поне не и в десет часа сутринта в делничен ден като днешния. Най-много да видите няколко заека, които подскачат по терена, запазен за спортни летателни машини.
Звук като от ада – брутален и красив
Когато обаче по пистата се понася едно разлютено Porsche 911 S, следвано от агресивно ръмжаща Lancia Stratos HF и препускащ с несдържан рев Renault Alpine A 110, тишината и спокойствието си отиват безвъзвратно.
През времето, в което никой не беше изявил желание да излита или каца, ръководителите на летището по изключение ни разрешиха свободен достъп до пистата, за да заснемем автомобилите, тъй да се каже, в естествена среда - за пилотите на трите спортни машини тръпката беше сравнима може би само със спечелване на шестица от тотото. Ако можехте да зърнете макар и за момент искрящите очи на водачите, докато обръщаха в края на трасето, щяхте веднага да забравите въпроса дали една обикновена асфалтова лента без никакви завои или стръмнини може изобщо да достави удоволствие на един ентусиазиран пилот. Ще споменем само мимоходом, че господата зад воланите – в това число и авторът на тези редове – напуснаха летището чак по залез-слънце, и то след настоятелна покана с намек за употреба на сила.
До този късен час триото успя да премине десетки пъти по пистата, без да си позволява волности и да нарушава подредената формация – точно както бе поискал фотографът. Може би тъкмо поради това в паузите между снимките всички караха като отвързани. Просто се случи неизбежното – когато на едно място се срещнат Stratos HF, Alpine A 110 и 911 S, дори самият въздух се нажежава до нетърпимост. Никой за нищо на света не иска да стигне до другия край на трасето втори – това би било неприемливо както за всеки от изброените спортисти, така и за егото на техните пилоти.
Общото са успехите в ралита и задният мотор
Самият факт, че стопаните на летището изтърпяха на подопечната си територия въпросните крайно необичайни събития, може да бъде обяснен единствено с опияняващия ефект от коктейла на трите машини. Домакините бързо оцениха двете им най-съществени общи черти – всички те са с двигател зад пилота, всички са класически автомобили за рали състезания. На времето си тримата майстори са спечелили почти всички важни титли в този спорт (виж карето) и никой, който носи дори само капка бензин в кръвта си, не би поискал да ги изгони. За щастие хората, които си имат работа със самолети, също принадлежат към тази група.
На спортните летци най-много се хареса жълтата Lancia. Нищо чудно – би казал всеки, – нали произведеният в тираж от 500 броя автомобил не може да се види под път и над път. Но внезапно възникналата симпатия има и друго основание – със силно огънатото си челно стъкло Stratos чисто визуално напомня за реактивен самолет, само дето е без крила.
Lancia Stratos е безкомпромисна спортна машина
Погледите дълго се плъзгат по проектираната в студиото Bertone изключително клиновидна каросерия. В още по-крайната си първоначална форма, показана на автосалона в Торино през 1970 г., тя впечатлила спонтанно тогавашния директор на Lancia Уго Гобато и неговия спортен шеф Чезаре Фиорио. И двамата се съгласили, че именно така трябва да изглежда наследникът на Fulvia Coupe, чиито изяви по ралитата напоследък ставали все по-слаби.
Година по-късно Lancia оповестява настъпването на нова ера в историята на рали спорта – появява се изцяло различен Stratos, носещ подписа на младия дизайнер Марчело Гандини. Създателите му са разполагали с почти неограничена свобода да разработят автомобил, по начало предназначен за рали, без никакви компромиси, свързани с използването на готово шаси – дотогава подобно нещо не се било случвало никога. Първоначалната техническа схема предвиждала единствено късо междуосие, ниско тегло и компактни размери.
Когато автомобилът придобива окончателната си форма с монтиран зад водача двигател V6 на Ferrari със 190 к. с., концернът Fiat се сдобива със сензационна “ракета” с централен мотор. А технически и визуално подсилената състезателна версия просто няма равностоен съперник години след дебюта си през 1974 г.
Дори сравнително “оголеният” сериен вариант не оставя никакви съмнения относно своята същност на чистогръвен състезателен кон с характер на прототип.
Stratos – радикален и тесен отвътре
Формата на облицованата с ламарина кабина се поддържа от устойчива на деформации тръбна рама. Само на броени сантиметри зад пилота в една импозантна рама от правоъгълни профили висят двигателят, предавателната кутия и регулиращото се в много позиции задно окачване. Когато огромният заден капак бъде отворен, техниката показва откровено цялата си прелест – подобно на деколтето на София Лорен. Ето така се правят състезателни автомобили!
В тясното купе, чийто таван, слава богу, е тапициран, понеже разстоянието над главите е минимално, цари почти изискана клубна атмосфера, дължаща се на покритите с алкантара спортни седалки и на сивия мокет. Как обаче дългият като върлина Валтер Рьол е успявал да се натъпче вътре, прехвърляйки се през широкия праг, вероятно завинаги ще си остане една загадка.
Запалване. Още на място агресивният рев на двигателя събужда у пилота пълен набор от първични инстинкти. Всяко следващо подаване на газ се поема от тялото като поредна доза адреналин. В такъв момент е по-добре да слезете веднага, още преди да сте пожертвали мило и драго за този изключителен автомобил. Но докато главата още мисли, сърцето е включило на първа и Stratos се изстрелва по пистата като изтребител – шумен, неудържим и предизвикателен.
Подкаран както трябва, автомобилът достига 100 км/ч за 6,8 секунди. В този кратък отрязък от време обаче ще са ви нужни ръце като менгемета, тъй като стига само да погледнете волана, Stratos започва да се мята насам-натам като тийнейджър в лошо настроение, плащайки данък на съчетанието от централен двигател и късо междуосие. Неволно ви обзема смирение пред подвига на онези момчета, които са имали куража да стартират в рали състезание с този болид.
Каросерията на Renault Alpine A 110 тежи само 27 килограма
Смяна на автомобила. Напускам Stratos и се прехвърлям в Alpine 1600 S (произведен през 1973 г.). Не твърдя, че се “качвам” в него, тъй като този глагол е твърде неподходящ за описване на упражнението, необходимо при синия спортен автомобил от Диеп (Северна Франция). Доста по-точно би било процесът да се характеризира като мъчително вдяване... В най-добрия случай среден на ръст шестокласник би бил в състояние да провре краката си под волана по посока на педалите без опасност от изкълчване.
В сравнение с предизвикващата клаустрофобия теснотия в Alpine дори малкото вътрешно пространство в Stratos изглежда като гимнастически салон. Отгоре на това моделът на Lancia е и доста по-уютен, докато в Renault много неща изглеждат, сякаш са правени набързо. Мизерното качество на изработката е подложено на критика още на времето в auto motor und sport (бр. 4, 1972 г.).
Всичко това е без значение, както и фактът, че в един висок само 113 сантиметра автомобил човек, разбира се, не може да седи изправен. Тук по-скоро лежите в тесноватите черупкови седалки на няколко сантиметра над асфалта, наблюдавайки света отдолу. За Жан Редел, бащата на Alpine, истинският спортен автомобил е можел да бъде единствено минималистки – с възможно най-малки размери и колкото може по-малко материал. “Един ден на французите им хрумна идеята да опаковат двама легнали мъже в пластмаса и да ги качат на колела...” – пише австрийският журналист Херберт Фьолкер, характеризирайки доста сполучливо този автомобил. Действително подът и тънките стени на каросерията са изработени изключително от пластмаса. В състезателните версии тези елегантни, проектирани в първоначалната си форма от Микелоти одежди тежат само 27 килограма!
Малкият мотор на Alpine реве като лъв
Идеята да се пести тегло навсякъде важи в пълна степен и за шасито. В Alpine няма да намерите нищо друго освен централна надлъжна тръба с места за свързване на предния и задния мост, както и една помощна рама от правоъгълни затворени профили за двигателя, предавателната кутия и диференциала.
В известен смисъл липсва и мощност. Четирицилиндровият мотор е зает от модела 16 TS и от 1,6 литра работен обем успява да мобилизира на пръв поглед твърде скромните за спортен автомобил 110 конски сили. Няма да повярвате обаче какво може да се постигне с тях, когато теглото и въздушното съпротивление практически не играят роля! Сто километра в час биват достигнати за 7,3 секунди, а когато е необходимо, тежащият само 820 килограма извънредно нисък болид може да се провира под насрещния въздушен поток с 221 км/ч.
С този автомобил френските рали пилоти получават едно съвсем прилично оръжие. В ерата преди Stratos между 1971 и 1974 г. достигащите 160 к. с. състезателни версии на пластмасовия изтребител редовно завършваха ралитата на първите места.
Сега аз правя първата си бърза обиколка с малкия френски автомобил. Първа, втора, трета предавка – леле боже! Това моторче е в състояние да реве като ревнив, лъв, който някакъв натрапник се опитва да прогони от ловния му район. А субективното усещане говори, че зад вас има 300 конски сили. Най-малко. От 6000 оборота нагоре нещата стават наистина сериозни и събуждат асоциации с излитащ Concorde.
Убийствената акустика изглежда се харесва на неколцината любопитни зрители край оградата на летището. Дори пилотът кима с уважение – в още по-голяма степен от Stratos този автомобил успява да създаде грандиозното усещане, че седите в състезателна машина.
Преди началото на специалните изпитания с Alpine водачът би трябвало да си остави време за свикване с машината. Най-много проблеми създават разположеният отзад мотор и люлеещият се заден мост. Комбинацията между тях се оказва особено критична при рязко подаване или отнемане на газта или при бърза маневра за обръщане в края на пистата. Тогава задницата внезапно проявява присъщата си склонност към спонтанни залитания до пълно завъртане на автомобила.
В такива моменти на помощ ви се притича извънредно директната кормилна уредба на Alpine. Достатъчно е леко завъртане в обратна посока, и игривата задница отново е успокоена. През цялото време обаче не ви напуска чувството, че се движите по тънкия ръб между бързото каране и излитането от трасето.
Porsche 911 импонера с маневреност, полезни качества и надеждност
Наред е Porsche. Гледан от перспективата на Alpine (косо отдолу), моделът 911 S от 1970 г. изглежда грамаден като автобус. Няколко секунди по-късно изпитвам усещането, че действително се качвам в голямо транспортно средство, в което не съм принуден да седя сгънат като джобно ножче.
Добре подредената кабина продължава да демонстрира комфорт – въпреки семплия стил сравнително изправената и удобна позиция на седене, тапицираните облицовки на вратите, арматурното табло от качествена пластмаса и хубавият мокет на пода създават впечатлението, че се намирате едва ли не в голям пътнически автомобил, а не в спортен модел.
Ако имате багаж, можете да го настаните върху двете мънички задни седалки или в същинския багажник под предния капак. Не бихте срещнали проблем нито при кратки разходки из града, нито ако пътешествате до далечни страни. При конструирането на този автомобил едни от най-важните изисквания са били полезните качества и надеждността. Между Alpine и Stratos спортната автомобилна икона от Щутгарт изглежда като въплъщение на здравия разум, подобно на VW Golf – никой друг автомобил не постига с такава увереност съчетанието между кола за всеки ден и състезателен модел.
Линията на Porsche 911 е неподвластна на времето
Дори визуално той се натрапва много по-малко в сравнение двете крещящи екзотични машини от Италия и Франция. Уникалните линии на каросерията, начертани някога от Фердинанд Александер Порше, не търсят и не обещават поразяващи ефекти. Затова пък формите на този автомобил го правят абсолютно неподвластен на времето.
От 1967 г. нататък заводската състезателна версия взема участие във всички по-важни ралита. С въведения през 1969 г. 2,2-литров мотор година по-късно моделът най-после става световен шампион в класирането по марки – с две точки преднина пред набиращия все повече сили Renault Alpine.
Предстоят последните преминавания по пистата. Двигателят от лека сплав с инжекционно впръскване и висока степен на сгъстяване многообещаващо похърква на празен ход. Просто няма как да не разпознаете гласа на боксера на Porsche – макар да сте го слушали хиляди пъти, винаги го възприемате като откровение.
Това усещане ви завладява напълно, когато натиснете към пода стоящия педал на газта и 180-те конски сили се заловят за работа със завидна охота. Купето се изстрелва неудържимо, давайки пълна свобода на всички спортни гени, скрити под класическите ламаринени одежди. Буботенето на шестцилиндровия мотор над 5000 об./мин кара кожата ви да настръхне и окончателно зашеметява сетивата ви.
Сто километра в час се достигат за 7,8 секунди – време, от което дори в наши дни не бихте се срамували на който и да е светофар. Най-старият автомобил от триото е същевременно и най-тежък – 1110 килограма.
Въпреки това вечно младият 911 може да ви впечатли с изненадващо добра маневреност. Малката муцунка между двата високи калника буквално жадува за нови и нови завои. Страхът от завъртане при смяна на посоката не надхвърля обичайните граници – задницата започва да се плъзга самоволно настрани само когато пилотът умишлено “ядоса” автомобила с действията си.
Правя още няколко изпълнени със страст маневри на пистата, докато слънцето окончателно се скрива зад хоризонта. След това над летището Шенкентурм отново се възцарява спокойствие.
ТЕХНИЧЕСКИ ДАННИ
Lancia Stratos HF
ДВИГАТЕЛ Шестцилиндров V-образен, разположен напречно пред задния мост, диаметър на цилиндъра х ход на буталото 92,5 х 60,0 мм, работен обем 2418 см3, мощност 190 к. с. при 7000 об./мин, макс. въртящ момент 226 Нм при 4000 об./мин, колянов вал с четири основни лагера, по два горни разпределителни вала, задвижвани с вериги, на всеки ред цилиндри, клапани, задействани с хидравлични повдигачи, три карбуратора с вертикален поток Weber 40 DCF, два горивни резервоара в задната част с обща вместимост 86 литра, масло в двигателя 6,5 литра, акумулатор 12 В, 45 Ач, трифазен генератор с мощност 830 вата.
СИЛОВО ПРЕДАВАНЕ Задвижване на задните колела, хидравличен еднодисков сух съединител, напълно синхронизирана четиристепенна механична предавателна кутия, самоблокиращ диференциал.
КАРОСЕРИЯ И ХОДОВА ЧАСТ Конструкция тип монокок от стоманена ламарина с помощна рама, пластмасова каросерия, независимо окачване отпред с напречни носачи, обтегачи, спирални пружини и регулируеми стабилизатори, отзад с напречни носачи, спирални пружини и регулируеми стабилизатори; четири телескопични амортисьора, хидравлична двукръгова спирачна система с вътрешно вентилирани дискове на четирите колела, джанти 7,5 х 14, гуми 205/70-VR 14.
РАЗМЕРИ И ТЕГЛО Междуосие/дължина 2180/3710 мм, широчина/височина 1750/1114 мм, собствено тегло 1030 кг (380 кг на предния, 650 кг на задния мост), полезен товар 110 кг.
ДИНАМИЧНИ ХАРАКТЕРИСТИКИ И РАЗХОД Ускорение 0 – 100 км/ч за 6,8 сек, макс. скорост 236,8 км/ч, разход в теста 14,8 л бензин 95 на 100 км.
ПЕРИОД НА ПРОИЗВОДСТВО И ТИРАЖ От 1974 до 1976 г., 502 екземпляра (включително състезателните автомобили).
Renault Alpine 1600 S
ДВИГАТЕЛ Четирицилиндров редови, разположен надлъжно зад задния мост, диаметър на цилиндъра х ход на буталото 77 х 84 мм, работен обем 1566 см3, мощност 110 к. с. при 6000 об./мин, макс. въртящ момент 13,7 кгм при 5000 об./мин, колянов вал с пет основни лагера, разположен отстрани разпределителен вал, клапани, задействани с повдигащи пръти и кобилици, два двойни карбуратора с хоризонтален поток Weber 45 DCOE, вместимост на резервоара 38 литра, масло в двигателя 4 литра, акумулатор 12 В, 55 Ач, генератор с мощност 360 вата.
СИЛОВО ПРЕДАВАНЕ Задвижване на задните колела, еднодисков сух съединител, напълно синхронизирана петстепенна механична предавателна кутия.
КАРОСЕРИЯ И ХОДОВА ЧАСТ Пластмасова каросерия, рама с централна тръба, независимо окачване отпред с напречни носачи, спирални пружини и стабилизатор, отзад с люлеещ се мост, надлъжни носачи, спирални пружини и стабилизатор; телескопични хидравлични амортисьори отпред и отзад, кормилен механизъм със зъбна рейка, хидравлични дискови спирачки на четирите колела, джанти 6 J х 13, гуми 165 HR 13.
РАЗМЕРИ И ТЕГЛО Междуосие/дължина 2100/3850 мм, широчина/височина 1520/11304 мм, собствено тегло 820 кг (350 кг на предния, 470 кг на задния мост), полезен товар 130 кг.
ДИНАМИЧНИ ХАРАКТЕРИСТИКИ И РАЗХОД Ускорение 0 – 100 км/ч за 7,3 сек, макс. скорост 220,9 км/ч, разход в теста 14,4 л на 100 км.
ПЕРИОД НА ПРОИЗВОДСТВО И ТИРАЖ От 1963 до 1977 г., 7361 екземпляра.
Porsche 911 S
ДВИГАТЕЛ Шестцилиндров боксер с въздушно охлаждане, разположен надлъжно отзад, диаметър на цилиндъра х ход на буталото 84 х 66 мм, работен обем 2195 см3, мощност 180 к. с. при 6500 об./мин, макс. въртящ момент 199 Нм при 5200 об./мин, колянов вал с осем основни лагера, по един горен разпределителен вал, задвижван с междинен вал и Duplex верига, на всеки ред цилиндри, V-образно висящи клапани, задействани посредством кобилици, изпускателни клапани с натриево охлаждане, система за впръскване във всмукателния колектор Bosch, мазилна уредба със сух картер. Вместимост на резервоара 62 литра, масло в двигателя 9 литра, електронна система за запалване Bosch HKZ.
СИЛОВО ПРЕДАВАНЕ Заден задвижващ блок, при който моторът е зад задния мост, а предавателната кутия - пред него. Петстепенна спортна трансмисия, по желание 4-степенна автоматизирана трансмисия Sportomatic.
КАРОСЕРИЯ И ХОДОВА ЧАСТ Самоносеща изцяло стоманена каросерия, отпред напречни носачи с надлъжни торсионни пръти и опорни амортисьори, стабилизатор, отзад мост с коси носачи, напречно разположени ресорни пръти, гумени пружиниращи тампони, стабилизатор, кормилен механизъм със зъбна рейка, двукръгова спирачна система с дискове на четирите колела, джанти 6J х 15, гуми 185/70 VR 15.
РАЗМЕРИ И ТЕГЛО Междуосие/дължина 2271/4163 мм, широчина/височина 1610/1320 мм, собствено тегло 1110 кг.
ДИНАМИЧНИ ХАРАКТЕРИСТИКИ И РАЗХОД Ускорение 0 – 100 км/ч за 7,9 сек, макс. скорост 2258 км/ч, разход в теста 15,5 л бензин 95 на 100 км.
ПЕРИОД НА ПРОИЗВОДСТВО И ТИРАЖ От 1969 до 1971 г., 4691 екземпляра, от които 1517 Targa.
ИСТОРИЯ
Porsche може да се похвали с почти блестяща равносметка от участията си в рали състезания. Под въведеното през 1955 г. название Carrera подсилените версии на модела 356 убедително циментират спортната репутация на марката.
Най-благодатните години за Porsche настъпват с появата на модела 911. През 1968, 1979 и 1970 г. заводските отбори успяват да спечелят двойни победи в престижното рали “Монте Карло”. А през 1970 г. Porsche 911 S извоюва с неимоверни усилия титлата в шампионата на марките, изпреварвайки само с две точки новия противник Renault Alpine, издържан изцяло в синия национален цвят на Франция.
Следващите години принадлежат (почти) изцяло на дръзкия, развиващ до 180 к. с. французин – през 1971 г. двойна победа в “Монте Карло” и шампион в класирането по марки, през 1973 г. отново двете челни места на “Монте Карло”, както и многобройни класирания на два или три автомобила сред първенците при всички важни състезания. Най-известни пилоти са французинът Жан-Люк Терие и шведът Ове Андерсон.
През 1972 г. се състоява дебютът на проектираната специално за ралита Lancia Stratos. Шеметният клин, пилотиран от Сандро Мунари, си осигурява три последователни победи на “Монте Карло” (1975, 1976, 1977) и три световни титли в рали шампионата на марките (1974, 1975, 1976). За период от пет години този автомобил (пилотиран наред с другите и от Валтер Рьол) спечелва почти всяко състезание от календара на Световния рали шампионат. Поради това Stratos е смятан за най-успешния автомобил в новата история на рали спорта.
Текст: Михаел Шрьодер
Снимки: Росен Гарголов