Вход

Абонамент

Благодаря, че избрахте да се абонирате за auto motor und sport. Изберете вида абонамент и въведете нужните данни, а ние ще се погрижим списанията да достигнат до Вас максимално бързо.

Избери годишен абонамент и вземи 20% отстъпка.

Абонамент

Благодаря, че избрахте да се абонирате за auto motor und sport. Изберете вида абонамент и въведете нужните данни, а ние ще се погрижим списанията да достигнат до Вас максимално бързо.

Избери годишен абонамент и вземи 20% отстъпка.

Абонамент

Благодаря, че избрахте да се абонирате за auto motor und sport. Изберете вида абонамент и въведете нужните данни, а ние ще се погрижим списанията да достигнат до Вас максимално бързо.

Избери годишен абонамент и вземи 20% отстъпка.

Абонамент

Благодаря, че избрахте да се абонирате за auto motor und sport. Изберете вида абонамент и въведете нужните данни, а ние ще се погрижим списанията да достигнат до Вас максимално бързо.

Избери годишен абонамент и вземи 20% отстъпка.

0 продукта | 0 лв.

Абонамент

Благодаря, че избрахте да се абонирате за auto motor und sport. Изберете вида абонамент и въведете нужните данни, а ние ще се погрижим списанията да достигнат до Вас максимално бързо.

Избери годишен абонамент и вземи 20% отстъпка.

auto motor und sport Bulgaria logo

Mercedes-Benz 300 SEL 6.3, 450 SEL 6.9 и 500 E: Звезден прах

26.04.2018 17:11

Три свръхмощни лимузини, символи на техническо превъзходство през три десетилетия

Всеки от тези три модела на Mercedes е олицетворение на идеалния бърз и комфортен автомобил, смятан за своеобразен господар на своето десетилетие. Време е за среща с 6.3, 6.9 и 500 E – неостаряващи герои от златното минало на марката с трилъчна звезда на емблемата. 

Три автомобила, всеки от които трудно може да бъде сравнен с каквото и да било. Три елитни лимузини с афинитет към различното и особеното. С висока мощност, малки с оглед на обичайните за Mercedes производствени тиражи, дискретна външност и най-важното – наистина необикновени характери. Три масивни седана, които залагат не на показване на мускули, а на непреходната, семпла елегантност. На пръв поглед те изглеждат почти идентични на своите обикновени събратя, слизали във внушителни количества от монтажните конвейери. Ако тези три модела на Mercedes застанат до 250 SE, 350 SE и 300 E, вероятността да ви направят впечатление с нещо изключително е съвсем малка. Само познавачите ще открият малките, но решаващи разлики, които превръщат 250 SE в 300 SEL 6.3, 350 SE в 450 SEL 6.9 и 300 E в 500 E. Удълженото с десет сантиметра междуосие при двете S-класи може да бъде забелязано само от набито око.

Може би най-отчетливо е разграничаването при 500 E. Той подчертава специалния си статус с известна доза самовлюбеност. И има основание за това, защото в много отношения той без преувеличение слага в джоба си (почти) всяка S-класа. Автомобилът се отличава от останалите си събратя по допълнително издутите калници отпред и отзад, както и по серийните бадемовидни светлини за мъгла, интегрирани в предния спойлер. Дискретното облагородяване в сравнение със стандартния 300 E се подчертава и от чистачките на предните фарове – 500 E е единственият представител на моделното семейство W 124, при който те са част от стандартното оборудване. 

450 SEL 6.9 също си позволява лукса да притежава малко по-различно оформление на предницата в сравнение с 350 SE. Същото се отнася за опорите за глава на задните места, които са отличителен белег на 6.9 и 500 E.

Съвсем на друго място се крие най-явната отличителна черта на 300 SEL 6.3. При него серийните джанти Fuchs, които са избрани от гледна точка на оптималното охлаждане на спирачките, а не от естетически съображения, моментално се набиват на очи. Други дребни детайли, по които може да го познаете, са мъничкият оборотомер на таблото, както и хромираната конзола на лоста за управление на автоматичната трансмисия – 6.3 никога не се е предлагал с механична предавателна кутия. Сложната система на пневматичното окачване, широките задни врати и обрамченото с благородна дървесина челно стъкло безспорно са все прекрасни неща, които обаче може да открием и при 300 SEL 3.5 – „цивилния“ аналог на 6.3. Самият автомобил дължи своето съществуване на инженера Ерих Ваксенбергер, който се решава да имплантира V8 двигателя на топмодела 600 под предния капак на един W111 Coupé и навърта с него немалко незабравими километри. Шефът на развойната дейност Рудолф Уленхаут остава очарован от проекта и бързо се взема решението, че 300 SEL е идеалната база за създаването на модел с подобна концепция.

А къде е 560 SEL?

Дали пък не пропускаме Mercedes 560 SEL? Обективно погледнато, той би бил съвършеният преход от тежкия блясък на 6.9 към непреходната семпла елегантност на 500 E. Мощност също определено не му липсва, само че с тираж от 73 945 екземпляра той просто не е достатъчно елитен, за да влезе в клуба на версиите, произведени в по-малко от 10 000 бройки. Освен това 560 SEL носи на S-класата цяла армада от революционни технологични новости, но покрай това остава без спортна версия. 

500 E, който според тогавашната логика при означенията на моделите на марката би могъл да се нарича и 300 E 5.0, от своя страна се превръща в същински мит още от самото си създаване, в което, между другото, активно участва Porsche.

Още първият досег до 300 SEL 6.3 ни кара да разберем недвусмислено, че този автомобил не е само това, което очакваме от него, а именно суперкомфортно летящо килимче без динамични амбиции. Невероятно, но факт – мощността му се изразява не само в култивираност, а автоматичната му трансмисия има и други свойства, освен да носи удобство. 

6.3 – очарованието на несъвършенството

Който някога е шофирал 3,5-литровата версия на модела, ще остане удивен от това на какво е способен 6.3, независимо от всички неоспорими сходства между двата автомобила. Тук хармонията не е най-висшата цел, но затова пък автомобилът се усеща несравнимо по-директен и по-спортен, сякаш иска да пренесе света на расовите атлети в луксозния клас. Радиусът на завиване е направо феноменален за петметрова лимузина, а тънкият волан с вътрешен ринг за клаксона се оказва в пъти по-директен, отколкото бихте могли да предположите на пръв поглед. Което не означава, че S-класата е мутирала в някакъв невъзпитан шосеен състезател. Усещането за простор и обзорът от мястото на водача в 6.3 са направо очарователни – сама по себе си гледката към трилъчната звезда, издигаща се от разположения между извитите калници дълъг преден капак, е достатъчна, за да ви накара да се почувствате на седмото небе. Това е панорамна гледка, каквато трудно ще откриете където и да било другаде, а на преден план пред вас се разкрива блясъкът на полиран фурнир от коренова дървесина от орех, хромирани превключватели и елегантно оформени контролни прибори. Е, последните щяха да бъдат още по-красиви, ако притежаваха и големия оборотомер от 600. Вляво, в пространството за краката на водача, се вижда лостът за ръчно регулиране на клиренса – типичен отличителен белег на версиите с пневматично окачване, който по-късно при 6.9 с неговата хидропневматична система се превръща във филигранно лостче на кормилната колона. 

При каране с повече газ 250 SE все по-недвусмислено започва да напомня, че именно неговата техника е използвана за основа при създаването на 6.3. Неособено култивираният осемцилиндров двигател се доближава по звучене до своя също невинаги тактичен роднина с шест цилиндъра, а придръпването при смяна на предавки от страна на четиристепенния автоматик е осезаемо. Пневматичното окачване има предимства спрямо конвенционалната конструкция на базовите модели не толкова при комфорта, а най-вече в областта на сигурността на пътя, защото с него автомобилът остава непоколебим в почти всякакви ситуации. Над 3500 об./мин 6.3 окончателно захвърля 250 SE в сянката си. Ако решите да използвате скоростния лост и да превключвате предавките ръчно, ще останете изненадани с каква охота набира обороти този V8 с огромната си тяга. Въпреки някои изискани луксозни атрибути след изминаването на повече километри 6.3 все повече се усеща като аскетична спортна лимузина – при това шумна и невъздържана. Къде е сега Porsche 911 S, с което навремето този мастодонт по традиция мереше сили на магистралите?

Съвършенство в завършен вид: 6.9

Със своето трудно достижимо съвършенство 450 SEL 6.9 се различава значително от импровизираността, която струи от 6.3. Защото този автомобил значително е изпреварил своето време. Стилистиката е изцяло в духа на новото десетилетие, звукът от затварянето на вратите е станал още по-солиден, а просторът вътре – още по-впечатляващ. Стремежът към по-добра пасивна безопасност е донесъл промени не само във външността, но и в интериора на автомобила. Тук доминират преди всичко функционалността и прегледността – единствено ореховата коренова дървесина внася доза благородство. Пасажерите седят в креслата, а не върху тях, а заобикалящият ги пластмасов ландшафт може и да не създава точно домашен уют, но е изключително качествен. Запазена е конзолата на автоматичната трансмисия, която обаче тук е само с три степени. Благодарение на модерния хидравличен преобразувател на въртящия момент превключването на предавките при около 3000 об./мин става сравнително неусетно. Именно при тези обороти се достига максималният въртящ момент от 560 Нм, който ускорява иначе извънредно култивирания 6.9 с невероятен устрем. Достатъчно е да упражните само малко по-сериозен натиск върху педала на газта и тежката лимузина се превръща в своеобразна ракета. От друга страна, 6.3 субективно се усеща като по-динамичен и жив – защото директността му е значително по-осезаема, отколкото при рафинирания му и невероятно комфортен наследник. Освен това от допълнителните 36 конски сили на екипирания с модерна система за впръскване на горивото K-Jetronic M 100 не се усеща много, тъй като новият модел е значително по-тежък. Няма спор обаче, че дългите магистрални преходи се преодоляват с 6.9 значително по-неусетно, отколкото с 6.3. Автомобилът определено не е шампион по бързо каране в завои, въпреки че новият заден мост го прави значително по-предвидим и безпроблемен за контролиране в сравнение с 6.3. До 4000 об./мин 6.9 се държи изключително възпитано и почти по нищо не се отличава от изисканите маниери на 350 SE – същинските разлики излизат наяве едва над тази граница. 

Един автомобил без аналог

Mercedes 500 E е представител на поколението W124 – с всички положителни страни на този факт. И въпреки това по характер той се отличава коренно от всички свои събратя. Даже и 400 E не се доближава по нрав до флагмана с неговия V8 с по четири клапана на цилиндър, четири разпределителни вала и 326 конски сили. 500 Е се усеща неимоверно могъщ и едновременно с това е толкова фин в маниерите си – като добавим и великолепната акустика на осемцилиндровата му машина, картината се превръща в истинска сбъдната мечта.

500 E: почти съвършен

Без значение дали ще го използвате за динамично градско шофиране, за преследване на някое BMW M5 по планински път, или пък за почивка в Италия – 500 E е еднакво добре подготвен за всяка една от изброените задачи. Това е един необикновен универсален талант, който е толкова близо до абсолютното съвършенство, че почти не е за вярване. Срещу него дори и всемогъщият 6.9 престава да изглежда толкова недостижим. 500 E може да се похвали с изключително модерна конструкция на ходовата част и настройки, правени от Porsche, а резултатът е невероятен – прекрасно пътно поведение, страхотни спирачки и разкошен комфорт при пътуване. При това автомобилът съвсем не е мек като 6.9, представлява идеалното средство за пътешествия с голям багажник и огромен вътрешен простор, който благодарение на междуосието от 2,80 метра е съизмерим с този в 300 SEL 6.3. Освен това алуминиевият V8 е впечатляващо ефективен, осигурявайки на 500 E темперамент, далеч превъзхождащ 6.3 и 6.9. Максималната скорост е 250 км/ч, а при нужда четиристепенният автоматик оставя двигателя да достигне 6200 об./мин. Единственото, което бихме си пожелали при този автомобил, е петстепена автоматична трансмисия с малко по-дълги предавки. Защото нивото на оборотите при 500 E през повечето време е с една идея по-високо от необходимото – точно като при 300 Е-24. Другото, което поне частично бихме променили, е стилистиката в интериора – да, ергономията и качеството са на върхово равнище, а предлаганите като алтернатива на серийния текстил с кариран десен кожени тапицерии и апликациите от благородна дървесина действително изглеждат прекрасно, но атмосферата си остава много близка до всеки друг W124. Което не променя факта, че това е един от най-добрите автомобили, създавани някога.

Заключение

Редакторът Алф Кремерс: Доскоро щях да кажа без колебание, че моят избор е 6.9 – този практически единствен по рода си модел на Mercedes. 500 E е един изумителен автомобил, но поне за моя вкус е твърде близък по излъчване до 300 E-24. Този път истинското откритие за мене се нарича 6.3 – автомобил с неподражаема харизма, произлизащ от може би най-впечатляващата стилистична ера на Mercedes.

Текст: Алф Кремерс
Снимки: Дино Айзеле

Технически данни

Mercedes-Benz 300 SEL 6.3 (W 109) Mercedes-Benz 450 SEL 6.9 (W 116) Mercedes-Benz 500 E (W 124)
Работен обем 6330 куб.см 6834 куб.см 4973 куб.см
Мощност 250 к.с. (184 кВт) при 4000 об./мин 286 к.с. (210кВт) при 4250 об./мин 326 к.с. (240 кВт) при 5700 об./мин
Максимален
въртящ момент
510 Нм при 2800 об./мин 560 Нм при 3000 об./мин 480 Нм при 3900 об./мин
Ускорение
0 – 100 км/ч
7,9 сек 7,4 сек 6,5 сек
Спирачен път
при 100 км/ч
н.д. н.д. н.д.
Максимална скорост 225 км/ч 225 км/ч 250 км/ч
Среден разход
на гориво в теста
21 л/100 км 23 л/100 км 14 л/100 км
Базова цена 79 000 евро (в Германия, съст. 2) 62 000 евро (в Германия, съст. 2) 38 000 евро (в Германия, съст. 2)
Коментари
comments powered by Disqus