Ще се пребори ли S-класата отново за първенството в луксозния клас?
Сравнителен тест? Не, по-подходящо би било названието „Среща на върха”, когато новата S-класа на Mercedes се споразумее да премери сили с Audi A8 и BMW Серия 7 – двата модела, които в най-голяма степен е склонна да признае за равностойни конкуренти. Все пак тук не става дума за нищо по-малко от това да бъде защитена титлата на най-добър автомобил в света.
Както знаем, напредъкът не върви просто напред. Той повече прилича на приливна вълна, която залива плажа. Дори съвършенството не може да му устои; то е като крепост от пясък. Първоначално тя се издига на сигурно място сред широката плажна ивица, но после идва неудържимият прилив. Отначало в крепостния ров плисват малки вълнички, скоро след това в стените започват да се удрят по-големи талази, докато ги размият и залеят окончателно.
Да се противопоставя по-дълго на приливите и отливите на прогреса – такава е била винаги амбицията на S-класата. След 70 години и десет поколения тя би трябвало не само да демонстрира технически възможното днес, но и да бъде част от облика на утрешния ден. Затова една нова S-класа е винаги нещо повече от един нов автомобил – тя е събитие, поглед в бъдещето, най-предната вълна на прогреса. Хей, тези се увлякоха да правят вятър, ще си помислите вие. Вярно е – но пък веднага след това ще направим и един сравнителен тест: Mercedes S 500 срещу Audi A8 60 TFSI e и BMW 745e – като в този клас на мощност двамата съперници са представени от plug-in хибридни версии.
A8: инженерното чудо
Да започнем с А8 – по азбучен ред и в интерес на драматургията. Пък и амбициите на Audi изобщо не са по-малки от тези на Mercedes. Още през 2017 г., когато стартира актуалният А8, той можеше да се движи самостоятелно по магистрала, но така и не му позволиха да го прави – поради състоянието на законодателството, както твърдят от Audi. Иначе моделът беше снабден с лазерни светлини, активно, свързано с командна мрежа, въздушно окачване и 40 системи за подпомагане. А8 е замислен като инженерен шедьовър до най-малките детайли, които има опасност да се превърнат в самоцелни творения на конструктори отличници – като например матричните LED лампички за четене отзад, заяждащите дръжки за придърпване на вратите или двата сензорни екрана. Когато ги докоснете, повърхността им леко потъва и това създава осезаема ответна реакция, към която озвучителната система добавя щракаш звук.
Трябва да мине време, докато свикнете с управлението на функциите – не само поради тяхното изобилие или поради факта, че климатикът се настройва чрез сензорния екран. Но и защото много неща може да бъдат достигнати през различни равнища на менюто, като рядко оставате с впечатлението, че сте избрали най-краткия път. Разбира се, и при А8 в много случаи може да се действа и чрез гласови команди, но тук се налага системата да бъде задействана с натискане на бутон.
Така че по-добре нека поговорим за благородната изтънчена атмосфера, в която А8 подслонява своите пътници – отпред на удобни и за най-дълги преходи кресла с охлаждане и отопление, отзад върху почти толкова уютно канапе и с почти толкова място, колкото в модела на Mercedes. Поради разположения отзад акумулатор обаче подът на багажника е повдигнат нагоре. Така на разположение остава плитко, побиращо само 390 литра багажно отделение – с 30 литра по-малко, отколкото в BMW и по-скоро смешно за една дълга 5,17 м лимузина.
A8 не успява да компенсира този недостатък с възможността да се движи изцяло на ток в качеството си на plug-in хибрид. Защото, първо, 14,1 кВтч капацитет на батерията стигат само за 43 км. И второ, никой не купува подобна лимузина за кратки всекидневни пътувания, за които plug-in системите са най-подходящи, а най-вече за пътешествия на дълги разстояния. При тях делът на изминаваните с електрическа тяга отсечки е толкова нисък, че не оправдава неудобствата от по-малкото пространство и високото тегло. Все пак акумулаторът може да бъде зареден напълно от 7,4-киловатово устройство в рамките на два часа и половина.
С изтощен акумулатор 60 TFSI e се движи като нормален хибрид; тогава интегрираният в трансмисията електромотор подпомага V6 турбоагрегата с енергията, добита чрез рекуперация (максимум 80 кВт). Но подпомагането и рекуперацията не протичат така гладко, както при BMW – една от причините е, че A8 регулира автоматично разстоянието до движещото се отпред превозно средство чрез режим на рекуперация. При това понякога системата отначало намалява скоростта силно, след което спирачното усилие отслабва и водачът трябва бързо да натисне трудния за дозиране педал на спирачките. Въпреки че ускорява равномерно и най-бързо от всички, задвижването никога не се усеща като толкова решително, колкото може да се очаква от 449 к.с. и 700 Нм. Освен това със среден разход в теста от 10,7 л/100 км в хибриден режим то далеч не е така икономично, както обещават официалните данни. Това са дължи на колебливата автоматична трансмисия, но преди всичко на обстоятелството, че A8 тежи 2338 кг – с 279 кг повече от представителя на BMW.
Малко повече решителност би се отразила добре и на управляемостта – независимо дали става дума за спокойно, или за динамично шофиране. На това Audi обаче му липсва яснота и отчетливост – макар да се насочва прецизно в завоите и да се клати по-малко от другите участници, по-слабата обратна информация за пътя от само по себе си хармонично реагиращото управление на четирите колела не способства за по-съкровена връзка между водача и автомобила.
При пневматичното окачване, обратно, контактът е прекалено интензивен, понеже то реагира по-грубо, с леки сътресения при къси неравности. Поради това A8 се движи малко по-неспокойно, без това да намалява високото ниво на сигурност на пътя. Но пък дали не намалява шансовете за победа?
745e: радостта от партнирането
Защото през 2019 г. BMW подобри доста своята „седмица” – не само в предната част, която сега е с пет сантиметра по-висока, а площта на радиаторната решетка с форма на бъбреци е нараснала с 40 процента, но и най вече при онова, което е скрито зад нея. В plug-in хибрида 745e си сътрудничат двама нови партньори: вместо двулитровия четирицилиндров агрегат – трилитров редови шестак (286 к.с.), и електромотор с 83 кВт и 265 Нм, интегриран в осемстепенната автоматична трансмисия
В теста електрическият двигател на Серия 7 изминаваше до 49 км с енергията на 12-киловатчасовия акумулатор и в електрически режим достигаше скорост от 140 км/ч. Зареждането става само с 3,6 кВт, поради което трае около три часа и половина. От BMW се стараят да представят това обстоятелство като предимство – понеже навигационната система предлагала подробности за забележителности, ресторанти или (тук е върхът на разкрасяването) възможности за пренощуване в близост до станциите за зареждане. Това укрепва доверието в силните страни на хибрида също толкова слабо, колкото и фактът, че на 745e не му е позволено да тегли ремарке.
Все пак този автомобил сигурно печели доста симпатизанти – както и A8, той е значително по-евтина и с със среден разход от 9,8 л в хибриден режим много по-икономична алтернатива на незначително по-бързия вариант с V8. Освен това тук двигателят с вътрешно горене и електромоторът работят в приятна хармония. Електрическата машина подпомага ускоряването силно и без закъснение от самото потегляне, тласка мощно напред задвижваното от задния мост BMW, а в това време автоматичната трансмисия редува осемте си степени с незабележимо съвършенство.
Готовността за бързи действия на задвижването е съчетана с подобни качества при поведението на пътя. Директно, но не прекалено остро реагиращото управление на четирите колела – серийно при 745e – води лимузината в завой извънредно прецизно, но обратната връзка с пътя е с една идея по-слаба от необходимото При това моделът на BMW се движи точно толкова сигурно, колкото и разполагащото с двойно предаване Audi. Вярно е, че при ускоряване на излизане от остър завой понякога му се налага да се бори за сцепление, но не и за опора, когато някое зле поддържано шосе изпречи на пътя му вълни по настилката. С леко стегнати, както и при Audi, настройки големият седан на BMW с пневматично окачване реагира по-чувствително на неравностите, без да изпада в неприятно клатене или последващи колебания на каросерията.
За повече уют 745e предлага удобни спортни седалки със силна странична опора, върху които бихте могли да прекосите наведнъж половин континент, ако не се налагаше да спирате толкова често заради малкия резервоар (46 л). Късият автономен пробег, както и по-твърдата седалка в по-тясната задна част, пестеливо програмираният дисплей с контролни уреди и неголемият монитор на инфо-развлекателната система (чиито функции се управляват блестящо и с много варианти – чрез гласови команди, жестове, въртене и натискане на контролер и през сензорния екран) са част от малките слабости при модела на BMW.
S 500: Просто невероятно!
Днес обаче „седмицата” среща съперник, срещу когото не може да си позволи и най-малката слабост. При цялото изобилие от иновации на S-класата – достатъчно всеобхватно, за да изпълни 98 страници пресматериали – човек си задава въпроса откъде да започне. Ами... въпреки че трябва да бъдат споменати двете допълнителни въздушни възглавници за пътниците отзад в облегалките на предните седалки, дигиталните LED светлини, които могат да прожектират на пътя символи или водещи линии за ориентиране в тесни места, MBUX системата с гласови команди на 27 езика или head-up дисплеят, който прожектира пред автомобила указания с такава големина, сякаш са на 77-инчов екран, ние все пак бихме ви посъветвали да се насочите към нещо друго – например към второстепенните шосета L 1046 или K 2016. Защото най-голямата сензация при S 500 е начинът, по който се движи. Веднъж или два пъти всяка седмица шофираме по пътища, по които помним всеки завой, всяка издутина, всеки ръб. Но когато сме с S-класата, почти не можем да ги познаем.
Строго погледнато, само две качества определят характера на една луксозна лимузина: увереното поведение и комфортът. И при двете S-класата отново определя мащабите. С пневматично окачване разполагат също A8 и „седмицата”, но колко грубо возят те в сравнение с модела на Mercedes, който преминава с кадифена мекота през дупки като кратери, сякаш без да ги забелязва! Върху къси неравности прозвучава плахо и тихичко „тадам-тадам”, но не се усещат сътресения. Окачването улавя движенията, предизвикани от дълги вълни по настилката, меко и без последващо люлеене. Този брилянтен комфорт на возене се допълва от почти непоклатима сигурност на пътя. Дори при високо темпо автомобилът лесно се насочва в завой – под доста по-остър ъгъл, отколкото би могло да се очаква при тегло 2,1 тона. S 500 не се плъзга, недозавивайки, не поднася, презавивайки, а завива с – нека го наречем така – решително спокойствие, винаги сигурен и все пак еластично чевръст.
В голяма степен тази водимост се дължи на управлението на четирите колела. До 60 км/ч задните колела завиват на максимум 10 градуса в обратна посока на предните. Това придава на S-класата маневреност на компактен модел. Тя е толкова неочаквана за автомобил с подобна внушителна осанка и дължина 5,18 метра, че пътниците безмълвно пребледняват, когато ги возят по ъгловатите проходи на някой многоетажен паркинг. Толкова плътно до бордюрите, толкова близо до колоните – нима е възможно S-класата с нейните 3,11 метра междуосие да не закачи някой ръб!
При шофиране на шосе също трябва да преминете два-три завоя, докато свикнете да не завъртате волана прекалено. После обаче всичко се слива в тази, тъй да се каже, цялостна хармония на S-класата. Пневматичното окачване, което става по-стегнато в спортен режим, намалявайки клатенето, но не и грижовността си при неравности. Кормилната уредба, която осигурява чевръста водимост на второстепенни пътища, както и още по-самоуверено поведение в бързи завои на аутобан, понеже задните колела завиват в същата посока като предните. Така тя още повече повишава бездруго превъзходната сигурност при шофиране, благодарение на която S 500 се управлява толкова спокойно.
Всичко това допринася и за благополучието на пътуващите – също както и грандиозните предни и задни седалки или пък управлението на функциите. Въпреки тяхното изобилие то се осъществява с изненадваща лекота – ако не броим неточно работещите сензорни бутони на волана. Асистентите подпомагат водача със съвършенството да остават на заден план, като поемат и смяната на лентата на магистрала. Освен това в големия Mercedes е съвсем тихо; вятърът от движението обтича каросерията като нежен полъх, докато спокойният ход на редовия шестцилиндров мотор тихичко шумоли откъм глъбините на машинното отделение. С помощта на система мек хибрид и с превъзходната подкрепа на деветстепенната автоматична трансмисия задвижването на S 500 е не по-малко напористо и на практика също толкова икономично като plug-in хибридите на 745e und A8.
Всички силни страни на S-класата оправдават високата цена на този автомобил, който няма намерение да е пясъчният замък сред прилива на прогреса – а по скоро да остане непоклатима скала.
ОЦЕНКА
1. MERCEDES
S-класата е класа сама по себе си – без конкуренти по комфорт, с най-високо ниво на безопасност, икономична и без хибрид – и с мощен мотор. Скъпа? Естествено.
2. BMW
Серия 7 е BMW за човека зад волана – по-лека, с напористо задвижване, с по-стегната управляемост и комфорт, с първокласно управление на функциите. Много малък резервоар, приличен електрически пробег.
3. AUDI
A8 е знак за техническите възможности на Audi, но не и за хармоничното им съчетаване. Нито е особено комфортен, нито много чевръст; с мощно, но недотам икономично задвижване.
Текст: Себастиан Ренц
Снимки: Артуро Ривас