Съревнование между два компактни дизайнерски кросоувъра
MINI Countryman е на пазара от осем години, вече е във втората си генерация и продължава да бъде сред най-свежите предложения в компактния SUV сегмент. VW T-Roc е един от новите играчи в класа и се опитва да бъде едновременно чаровен и разумен. Време е за сравнение на двата модела във версии с дизелови двигатели със 150 к.с., двойно предаване и автоматична трансмисия.
Неговото първоначално име беше Montana. И не, не става дума нито за американския щат с това име, нито за областния град в северозападна България. VW, които до неотдавна бяха критикувани, че проспиват непрекъснато набиращата повече и повече мощ истерия по SUV моделите, всъщност имаха подобен автомобил на на базата на Golf още преди много, много години. Той заимстваше от компактния бестселър както двигателите и трансмисиите, така и системата за задвижване на четирите колела, предлагаше увеличен с 6,3 см клиренс и поради сериозните защитни елементи по каросерията се отличаваше с учудващо голяма каросерийна дължина от 4,25 метра. Не, не става въпрос за T-Roc, който дебютира на пазара преди малко повече от година, а за далечната 1990 г. Именно тогава започна производството на модела, който носеше проектното наименование Montana, но междувременно беше прекръстен на Country. Точно така, Golf Country беше нещо като далечен предшественик на днешнитуе SUV, създаден на базата на Golf II. Това е един от примерите, че понякога VW могат да бъдат и изключително смели, създавайки продукти, които изпреварват времето си, а не само внимателно да следят пазарните тенденции и да реагират късно, макар и ефективно.
След дебюта на MINI Countryman на VW им оставаше единствено да търсят оправдания защо не разполагат с по-малък SUV от Tiguan. Пропускът беше решен със сериозно закъснение, но пък по впечатляващ начин.
Удоволствието от шофирането е сериозно нещо
Време е VW T-Roc да предизвика Countryman на дуел. По отношение на външните си габарити моделът от Волфсбург е много близък до Golf II Country, а като техника е базиран на модулната платформа на Golf VII, от който заимства и всички задвижващи агрегати – в конкретния случай двулитров TDI мотор, седемстепенна трансмисия с два съединителя DSG и двойно предаване с Haldex съединител. Докато версията 2.0 TDI 4Motion DSG за момента играе ролята на върхов модел в гамата на T-Roc, Cooper D All4 се позиционира приблизително в средата на ценовата листа на Countryman. Този факт е доста лесно обясним предвид факта, че голямото MINI все пак дели обща платформа не с кого да е, а с BMW X1. Актуалното издание на Countryman е дълго 4,30 метра и без никакви допълнителни уговорки може да бъде наречено най-просторното серийно MINI за всички времена. Нещо повече – британският модел предлага доста повече вътрешно пространство, отколкото T-Roc. С възможност за регулиране на задната седалка с разделена на три части облегалка MINI не само има по-голям полезен обем от VW, но и предлага значително повече гъвкавост в интериора. Спортните седалки на първия ред на MINI интегрират по отличен начин водача и неговия спътник в интериорната атмосфера, а позицията им е също толкова висока, колкото и при VW – 57 см над земята. Изтегленият напред покрив, почти вертикалните предни колони и малките странични прозорци създават атмосфера, каквато може да бъде открита единствено в MINI. Ергономията също е на много високо ниво, а дизайнът е запазил част от предизвикателността на времената, когато интериорите на съвременното MINI почти напомняха на игрален автомат. Достатъчно е погледът ви да попадне върху редицата със „самолетни“ превключватели и просто няма как да не заобичате Countryman – поне малко.
Подобни фриволности остават чужди на VW. Факт, който не може да бъде скрит от наличието на яркооранжеви дерокативни панели в тестовия екземпляр. Вътрешното оформление на T-Roc изглежда така, както човек очаква от един VW: подредбата е прагматична и разбираща се от само себе си, местата за предмети са големи и лесно достъпни, инфо-развлекателната система се управлява максимално лесно, същото се отнася и за малкия арсенал от асистиращи системи. Недотам удобно е командването единствено на дигиталното приборно табло – дреболия, с която можете да се справите съвсем лесно, а именно спестявайки си около 1000 лева за поръчването на въпросната опция. Реалният недостатък на интериора идва от нещо, което отдавна се смята за крайно нетипично за VW. Става дума за качеството на материалите. Вярно е, че цената на T-Roc е много добра за подобен модел. И все пак – през последните години марката си извоюва реномето на еталон за качество, което може да се види и пипне, а в този автомобил нещата не изглеждат точно така. Съвсем скромни са и възможностите за трансформация на вътрешния обем.
Очаквай неочакваното
Принципно човек може да поръча T-Roc дори за доста под 40 000 лева, разбира се, без двойно предаване и автоматик и само с базовия двигател. Казваме това, защото най-мощният дизелов T-Roc е по-тежък с 285 кг спрямо модификацията 1.0 TSI, което се отразява доста осезаемо на поведението му. Принципно 150 к.с. и 340 Нм звучат като сериозна стойност и по отношение на измерените стойности за ускорение автомобилът даже превъзхожда MINI. В реалността обаче двулитровият TDI върши работата си с изявена неохота, звучи някак измъчено и не успява да осигури мощната тяга, която очакваме от турбодизел с подобни параметри. Голямата част от вината за този ефект с положителност се дължи на трансмисията с два съединителя, която подбира предавките с доста озадачаващ на моменти маниер и често демонстрира необяснима нервност. Когато скоростната кутия прояви склонността си към връщане на ненужно ниска предавка, на Haldex съединителя му става трудно да разпределя тягата по оптимален начин. Управлението на T-Roc също е достатъчно директно само по себе си, но не дава особено ясно дефинирана обратна връзка на водача. Това, в което ходовата част на германеца е по-добра от тази на британеца, е абсорбирането на наревности – VW вози по-рафинирано от MINI. Но усещането, че на дизеловия T-Roc с двойно предаване му липсва баланс, остава.
Rock around the Roc
Новото поколение на Countryman вече не е онзи картинг, който беше неговия предшественик – това е констатация, която сме изричали вече около сто пъти. Да, вярно е, новите модели на MINI, които са базирани на платформата UKL на BMW, вече не са чак толкова чевръсти, колкото своите предшественици. Което реално не променя факта, че те отново са по-пъргави от повечето си опоненти – включително и от T-Roc...
Със своите твърди настройки MINI вози стегнато, но не некомфортно. Поведението му в завои продължава да бъде наистина впечатляващо. Воланът е приятно тежък, свръхдиректен и изключително прецизен. За разлика от преминаващия доста рано към недозавиване T-Roc, Countryman остава неутрален до достигане на много високо темпо и дори си помага с контролирано занасяни на задницата, преди да бъде стабилизиран от ESP. Тук шофирането се усеща значително по-автентично, непосредствено и енергично, като това важи в пълна сила и за задвижващия тракт на MINI. По отношение на мощността, въртящия момент, работния обем и разхода на гориво (7,1 л/100 км) и двата автомобила са равни, но субективно Countryman е много по-темпераментен. Принос за това несъмнено има осемстепенния автоматик (новата седемстепенна трансмисия с два съединителя за момента остава приоритет само на бензиновите модели в гамата), с който е комбиниран култивираният дизелов двигател. Трансмисията с хидравличен преобразувател на въртящия момент превключва бързо, спонтанно и своевременно, но без склонността към нервничене и претрисане, която успя да ни подразни при DSG в T-Roc.
По този начин, макар да е по-тежък с 65 кг, моделът на MINI е по-приятният автомобил за шофиране в този тест. С повече гъвкавост на вътрешното пространство, по-солидна изработка и по-хармонично задвижване, той заслужено печели съревнованието. MINI в много отношения остават верни на себе си, като същевременно прибавят нови качества към автомобилите си.
1. MINI
Първите места в сравнителните тестове доскоро не бяха задължителна част от репертоара на едно MINI. Но ето че това се превръща във все по-често явление – Countryman печели с впечатляващата гъвкавост на вътрешното си пространство, фината работа на своето задвижване и, разбира се, заради прекрасната си управляемост.
2. VW
T-Roc е нетипично предизвикателен за представител на марката VW, но едновременно с това не изневерява на нейните основни ценности. И все пак, с дизелов двигател, DSG и двойно предаване неговото задвижване не е на висотата на MINI. Повече щедрост при подбора на материалите и повече гъвкавост в интериора също не биха навредили на T-Roc.
Текст: Себастиан Ренц
Снимки: Ахим Хартман