За нас поредицата „Старци на тест” е като детски рожден ден: можем да си подбираме гостите
Никога не вреди за започнем с базова информация. Затова бихме искали да ви обърнем внимание, че „е предвиден автомобилен ключ за заключване на вратите”. Можем да споделим с вас и факта, че „чрез натискане на бутона за клаксона на волана прозвучава сигналът на клаксона”. А от съображения за сигурност ще подчертаем, че „устройството за аварийни мигачи ви позволява да привлечете вниманието към автомобила си, предупреждавайки окое”.
Цялата тази ценна информация сме взели от указанията за употреба на GT. Което показва, че навремето Opel е трябвало тепърва да подготви клиентите за спортния автомобил. А също и спортния автомобил за клиентите. Това се случва така: През 1965 г. Opel показва на Франкфуртския автосалон Experimental GT – студия в стила на Corvette, смалена до европейски размери, но вече с потъващи фарове, дълъг преден капак и очертана талия в линията тип „бутилка от кока-кола”. Студията е трябвало единствено да привлича внимание. Но тя предизвиква такова въодушевление, че увлича и хората от шефските етажи на фирмата. В Opel решават да доразработят GT до годност за серийно производство. От 1968 г. той започва да слиза от поточните линии – които са цели три. Каросерията се заварява при Chausson в Жанвилйе (предградие на Париж), след това я изпращат на Brissonneau & Lotz в Крей (Северна Франция), където се погрижват за боядисването и вътрешното обзавеждане. Процесът продължава в завода на Opel в Бохум, където GT бива комплектуван с двигател, трансмисия и мостове. Така в продължение на пет години са произведени 103 463 броя GT. Един от тях сега слиза от платформата на превозващия го камион и потъва в подземния гараж.
Не се шегувам – когато слязохме долу, не можахме да намерим класическия Opel. Той е толкова малък – с дължина 4113, широчина 1580 и височина 1225 мм, – че спокойно може да се скрие зад някой Golf. Най после го открихме зад V-класата от нашия маратонски тест, чиято сянка е в състояние да затъмни половината паркинг. Вече подготвени да отключим вратите посредством автомобилния ключ, ние се покатерваме вътре, като се стараем да се свием на 1,23 метра вътрешна широчина. Ако до мене седеше не точно Хайнрих, тясното пространство би могло да бъде оценено и като предимство, водещо до романтични успехи.
Защото, като съперник на Ford Capri, моделът GT е замислен за по-млади хора, което личи и от цената, възлизаща на 11 877 марки – това отговаря на днешната покупателна сила на 22 350 евро. Срещу тях под рекламния девиз „По-красиво е само летенето” се е предлагал по-мощният GT с мотор от Rekord C: 90 к.с., разпределителен вал в главата, карбуратор Solex с вертикален поток и регулиращ шибър (32 DIDTA-4 – да, с такива детайлни познания лесно можете да станете централна фигура на цяло лятно празненство). Нека видим колко бензин ще изгори, мислим си, и изпращаме GT по екомаршрута за икономично шофиране. Така той прекарва следобеда в спокойно шляене, а вечерта се връща в гаража с резултат от 7,4 л/100 км. На сутринта ще трябва да пътува към летището.
Нека полетим
Още е почти нощ, но GT блести яркочервен в бледата светлина на неоновите тръби. Качваме се и се настаняваме добре върху дълбоко разположената мека седалка с висока облегалка. Следва кратко опасване с неподвижния колан, който се люлее хлабаво около раменете – или пък го затягаш, но тогава едва успяваш да достигнеш онази плъзгаща се ръчка пред скоростния лост.
Когато я преместиш напред, фаровете върху ниската предница се завъртат и излизат навън. Студията имала нормални потъващи фарове, но дизайнерите от екипа на Еархард Шнел решили, че с тях GT изглежда кривоглед. Отпред се чува шум, фаровете се фиксират в новото си положение и светват. Завъртаме ключа и четирицилиндровият мотор изпада в неспокоен празен ход. Първа предавка, отпускаме съединителя – и GT потегля решително. Светлината на фаровете му проблясва стробоскопично между колоните, когато се изкачва шумно към ролния портал. Ниският Opel се провира под него дълго преди да се е вдигнал изцяло. Сега вече сме на път – GT и аз.
Той е произведен преди почти половин век – и при такива стари автомобили обикновено трябва да измине около час, докато намерите общ език. Налага ти се да го усетиш, да разбереш какво иска: ранно или късно превключване? Междинна газ? Държи ли пътя в права посока? Дали някое колело не бие? Дали карданния вал не издава шумове?
Този Opel обаче те улеснява – той просто плува по аутобана към възвишенията на запад. В Карлсруе се прехвърляме на А5, който се е проточил право на юг. Първоначално изглеждаше, че моторът е забравил у дома част от 90-те си конски сили, но сега GT вече тегли по-настойчиво напред. Понеже четиристепенната трансмисия е с къси предавателни числа, от 130 км/ч нагоре става доста шумно. Иначе комфортът е приличен – като за спортен автомобил, разбира се. GT не е чак толкова грубиянски твърд, както някога са писали критиците. Да, той подскача по късите неравности, но поема добре по-дългите.
Ключът към щастието
Зареждаме в Лар, после отиваме на летището. Там първо претегляме GT – отдавна не сме имали толкова лек автомобил: 927 кг. След това измерваме вътрешното пространство, което става бързо, понеже двуместният модел няма багажник, само малко място зад седалките, отделено от резервоара с тънка, подвижна разделителна плоскост.
Сега е време в автомобила да влезе измервателната електроника, да закрепим на покрива GPS антената – и да излезем на пистата. Нашият измервателен уред има два диапазона, като сега ни се отдава рядката възможност отново да използваме предназначения за особено силни шумове. После слизаме до края на пътеката за рулиране. Вляво е полосата за излитане и кацане, която спокойно би стигнала на един Concorde. Лятната жега трепти над трасето пред нас. Вдигаме оборотите, отпускаме съединителя. За един кратък миг всичко застива на място, понеже тесните гуми с размер 165 стържат асфалта, търсейки сцепление – след което тласват напред нашия GT.
При този Opel ускорението все още се усеща със слуха като проява на груба сила. Двигателят свирепо се бори за повече обороти, после бързо минава на следващата предавка, и отново гневът го пришпорва напред – за 12,2 секунди до 100 км/ч. След 40 секунди GT се е изкачил до 160 км/ч. Concorde вече щеше да е набрал 260 км/ч, но нямаше да му достигат поне още 100, за да излети.
Спортният Opel сега е зает не с излитане, а със спиране – от 100 до 0 км/ч, толкова интензивно, колкото е възможно, без предните дискови и задните барабанни спирачки да блокират колелата. Така автомобилът застива на място след 43,4 метра. Можем да пресметнем, че при същата скорост един Concorde щеше да се нуждае от над 200 метра повече.
При двете последни измервания може да се очаква още по-явно превъзходство на автомобила над свръхзвуковия самолет – става дума за слалома с 18-метрови врати и двете смени на лентата. Дори в сравнение с нови автомобили управляемостта е удивително динамична. Въпреки тежко, но прецизно работещата кормилна уредба и тесните гуми GT се държи в завоите неутрално, без много клатене и капризи. В слалома той е по-бърз от новото Volvo XC60 T5. Също и при двете смени на лентата GT се справя бързо и сигурно, остава неутрален и започва да недозавива чак над 120 км/ч.
Връщаме се обратно в халето, за да махнем кабелите от червения Opel. Зареждаме още веднъж, после ни предстои обратния път през Шварцвалд. Докато чакам на касата, претеглям в ръка ключа на GT. Сега указанието в ръководството за употреба изведнъж придобива по-дълбок смисъл. Това, което държа, е нещо повече от ключ за отключване на автомобила. То е и един малък ключ към щастието.
Текст: Себастиан Ренц
Снимки: Росен Гарголов