Нека видим кой от двата универсални модела се справя по-добре
Няма спор - безкрайното мотаене по задръстените градски улици и булеварди може наистина да бъде досадно... За щастие дизеловите комбита с двойно предаване Opel Insignia Country Tourer и Volvo V90 Cross Country се справят еднакво добре както с големите предизвикателства на градското ежедневие, така и с изпитанията, които ви очакват при кратките излети сред природата извън утъпканите пътища.
Все още липсват неопровержими доказателства за някои взаимовръзки, за да си обясним напълно особеностите на шведската природа. Например това, дали желанието на мрачните шведски криминални комисари да повдигат настроението си с канелени сладкишчета всъщност не се дължи на най-голямата в света консумация на канела на глава от населението в скандинавската държава. Или дали изобилието от евтина сглобяема мебелировка на пазара не е предизвикано от склонността на твърде много хора да се препъват в холните масички в сумрака на дългите арктически нощи. Друга местна особеност пък обяснява факта, че на света съществува автомобил като Volvo V90 CC. Работата е в това, че според официалната статистика, на един автомобил в Швеция се падат само 38 метра асфалтирани пътища, докато разрешената за движение пътна мрежа с макадамова настилка е повече от три пъти по-дълга – всъщност точно 117 метра. В романтичното въображение на повечето хора по света подобни отсечки неизбежно водят до самотни езера, обградени от внушителни лесове и с неизбежен живописен остров в средата.
Шведите от Volvo гледат по-прагматично на реалността и всъщност винаги са правили автомобили за тези пътища. Докато изведнъж, някъде около 70-годишнината от основаването на компанията, маркетингът прозорливо забеляза възможността тази рутина да се превърне в оригинален продукт с шанс да постави началото на модна пазарна тенденция. И така през 1997 година се появи версията на комбито V70 с увеличен клиренс, двойно предаване и логичното допълнение Cross Country към името. След като през годините Аudi, VW, Skoda и Mercedes започнаха охотно да прилагат шведската рецепта за поощряване на потребителския апетит в съответните модели от своята гама, Opel също решиха да подготвят своята Insignia комби за живота отвъд асфалтовите пътища.
И макар в по-южните части на Европа свободата за шофиране по поля и гори да е доста по-ограничена, отколкото в рядко населената Скандинавия, това не намалява ни най-малко практичността на модели като Cross Country и Country Tourer, които са сред най-универсалните автомобили, за които човек може да даде парите си в днешно време. И в двата случая става дума преди всичко за доста големи комбита, при които наред с предпазните панели и лайстни по целия периметър и леко загатнатата защита на пода на каросерията, подготовката за движение в пресечен терен включва главно увеличаването на клиренса. В случая на Insignia става дума за умерените 2,5 сантиметра допълнително, докато при V90 Cross Country са добавени цели седем, с което клиренсът на шведа достига респектиращите 21 сантиметра. Тази стойност всъщност е повече от това, с което разполагат много от днешните SUV модели, но дългото междуосие и застрашителният обем на финансовите последствия от евентуални деформации на каросерията действат доста отрезвяващо на желанието за тежък офроуд с модела на Volvo. С всички релевантни за крайната оценка в теста допълнения към оборудването – адаптивна пневматична система на окачването, head-up дисплей, комфортни седалки, 20-цолови колела, термозащитно остъкляване, цената на V90 CC ( в Германия) възлиза на близо 72 000 евро, а при изравнено ниво на оборудването надхвърля тази на Insignia CT с цели 28 000 евро.
В същото време Volvo са усвоили изкуството не само да предлагат скъпи автомобили, но и да ги правят достойни за цената си в очите на клиентите. Шведският Cross Country демонстрира стилно и елегантно присъствие, което напълно в традициите на марката изглежда сдържано и напълно лишено излишна помпозност. В същото време луксът е повсеместен, а седалките са толкова удобни, че могат да се ползват спокойно и за кресла в хола. В същото време хладният дизайн на V90 напомня по нещо модерните кухни, които изглеждат страхотно стилни, изчистени и функционални, но в разгара на готвенето започват да изнервят с липсата на основни неща като нормални дръжки на чекмеджетата например. В модела на Volvo липсват бутоните – не на волана, но определено за управление на останалите функции.
Озвучителна система? И то каква!
Голяма част от тях при актуалното издание на XC90 са преместени на големия сензорен екран в портретен формат на централната конзола. През последните 4-5 години в ams имахме възможност да тестваме десетки модели на Volvo, сред които и един V90 T8, който в момента преминава маратонски тест. Въпросният автомобил бе взет директно от фабриката в Гьотеборг и докаран на ход чак до Германия – така че когато за пореден път казваме, че схемата за управление на функциите на шведската марка е твърде усложнена и на моменти изнервяща, това определено не се дължи на липса на опит или недостатъчно време за привикване. Дължи се на системата с твърде малки сензорни полета, претоварени менюта и сложна базова структура.
Твърде често се случва да не уцелваме точно местата, необходими за включването на режима „Göteborg Konserthuset“ в менюто на озвучителната система. Обаче като го намерим… V90 наистина се превръща в истинска концертна зала. Даже за хората на задните места – настанени на превъзходно тапицирания втори ред и разполагащи с пет сантиметра повече пространство от пътниците в модела на Opel. Облегалката може да се сгъне на две части до равна повърхност, а в средата има и малък отвор за превоз на дълги предмети.
Трябва да се отбележи обаче, че Insignia се справя още по-добре в тази област. При нея задната облегалка е разделена на три части, а максималният обем на багажното пространство е с цели 139 литра по-голям при само с 6,5 cм по-голяма обща дължина на каросерията. Като цяло бихме препоръчали на всички онези, които все още мрънкат, че след Omega Caravan в Opel не са правили наистина големи комбита, да обърнат специално внимание на Insignia. При нея наистина липсват необходимите за превоз на обемисти предмети ръбести форми в задната част, но пък с право може да се нарече най-добрият модел на Opel, произвеждан досега. А по-всяка вероятност и въобще в историята, с оглед на неминуемото внедряване на унифицираната технология на PSA при следващото поколение на модела. В момента Insignia със своите брилянтни матрични LED светлини, пълноценен head-up дисплей и ходова част с адаптивни амортисьори е безспорен еталон както в гамата на концерна PSA, така и в своя автомобилен клас, демонстрирайки типичното за марката от Рюселсхайм съчетание от модерни технологии и привлекателна цена.
Осезаеми разлики
Богатото оборудване само по себе си не може да направи един автомобил наистина добър, но при Insignia дори базовото ниво се представя повече от убедително. Въпреки че преследването на максимално ефективно оползотворяване на пространството определено не е основен приоритет, моделът на Оpel предлага много впечатляващ вътрешен простор за автомобил с дължина от пет метра без пространството на комфортния втори ред седалки да достига разточителното равнище при Volvo. Също както и при V90, водачът и спътникът му отпред са лишени напълно от каквито и да било притеснения и могат да се възползват от многобройните удобства и възможности за регулиране, както и от чудесната опора на тялото, предлагани от AGR седалките на Opel. Те са разположени с цели 7 сантиметра по-ниско от тези в V90, благодарение на което човекът зад волана на Insignia CT се чувства значително по-тясно и хармонично свързан с автомобила и неговото управление.
B Opel все още не са превърнали обзавеждането на интериора в основен стилистичен акцент, което личи в по-скромния подбор на материалите и недотам високата разделителна способност на цифровиите показания на арматурното табло. За сметка на това управлението на функциите е много по-лесно и просто и въпреки че и в Insignia се случва понякога човек да се зарови в менютата или да цъка безцелно с бутоните на волана, основната структура е много по-ясна и обозрима.
Междувременно контактният ключ като такъв напълно излезе от мода – също както и летните ваканции в почивна станция. Ролята му бе поета от стартовия бутон, чието натискане в случая събужда леко дрезгавия глас на двулитровия битурбодизел на Insignia, изпълняващ изискванията на Euro 6c. Автоматичната трансмисия поема меко потеглянето и въпреки че след това се справя точно и чевръсто със смяната на предавките, като цяло Country Tourer се представя доста кротко и спокойно за машина с 210 к.с. и 480 Нм. За разлика от турбо-изблиците на дизелите от предходните поколения, при комбито на Opel тягата се предава на пътя незабележимо и ефективно.
Вместо класически диференциал, Country Tourer използва два ламелни съединителя с електронно управление, които се грижат за оптималното разпределение на въртящия момент между колелата на задния мост чрез т.нар. Torque Vectoring. Тази схема не води до драстично увеличение на динамиката в поведението – сцеплението и стабилността са на много високо равнище, но увеличеният клиренс води до по-осезаеми странични колебания на каросерията в сравнение с нормалния Sports Tourer. Вероятно поради същата причина прецизността и обратната информация от страна на иначе плавната работа на кормилната уредба тук са малко по-притъпени. Окачването реагира общо взето прилично на неравностите, макар че някои по-големи сътресения се усещат в задния мост.
Шведският Cross Country няма много място за отстъпление по отношение на динамиката на пътя в сравнение със стандартния V90. Поради нарастването на клиренса и неговата кормилна уредба е станала по-колеблива и неясна по отношение на обратната информация, а прецизността на работата оставя още по-широко поле за неудоволетворени желания. В завоите каросерията на шведския модел се клати още по-осезаемо, а колелата на предния мост започват да се оплакват от недозавиване по-рано от тези на Insignia – както по нормалните пътища, така и в изпитанията на затворена отсечка. Но тези настройки на ходовата част имат и своите предимства - Cross Country версията на V90 поглъща много по-компетентно неравностите по трасето и проявява нервност само при кратки резки сътресения – дългите вълни изчезват без следа.
През поля и гори
Какво друго? Като изключим по-силното клатене, всичко по отношение на безопасността на пътя е в сигурни рамки. Сцеплението също е на много високо ниво, макар електронно управляваният ламелен съединител да е в състояние да насочи към задния мост максимум 50% от тягата, а моделът на Volvo да не разполага с Torque Vectoring. По-слабото представяне на спирачната система на V90 коства няколко точки на шведа, но той успява да навакса в тази категория благодарение на изключително богатия арсенал и много ефективната работа на електронните системи за асистенция.
По принцип леко шумният двулитров турбодизел (Euro 6d-Temp) би могъл спокойно да демонстрира малко повече мощ, със своята модерна и сложна схема за принудително пълнене, осигуряваща възможност за по-бърза реакция на двата турбокомпресора. Налягането от 2,5 бара изстрелва динамичните показатели на машината до 235 к.с. и 480 Нм, но подобно на ситуацията при Insignia, в реалността те не изглеждат толкова внушително, колкото на хартия. Това се дължи както на повишеното тегло, така и на малко мудната осемстепенна автоматична трансмисия. Трябва обаче да се отбележи, че и при двата съперника няма реална алтернатива на мощните дизели при наличие на двойно предаване и автоматик – иначе средният разход под 9 л/100 км (Opel 8,9, Volvo 8,6 в теста) би бил напълно невъзможен.
В края на краищата Insignia се оказва много по-изгодното като цена предложение, докато V90 демонстрира малко по-добър набор от качества като автомобила. И за да установим още една взаимовръзка – ако искате Volvo за пресечен терен, ще ви трябват повече пари.
ЗАКЛЮЧЕНИЕ
1. OPEL
Още в оценката на качествата просторният, солидно изпълнен и по-приятен за управление Opel Insignia се доближава плътно до V90, а чувствително по-ниската му цена бетонира окончателно победата му над шведа.
2. VOLVO
По-богатото оборудване за безопасност, по-луксозното обзавеждане и малко по-комфортното окачване на V90 CC си имат своята цена – която накрая му коства победата.
Teкст: Себастиан Ренц
Снимки: Дино Айзеле