Обикновените комби модели вече принадлежат на вчерашния ден. Такъв е сигналът, който отправя нарастващият брой жадни за приключения комбита с повдигната каросерия и двойно предаване. Сега в надпреварата се включва и Opel със своята Insignia Country Tourer. Сравнението на дизелови версии с участието на Subaru Outback и VW Passat Alltrack ще покаже коя от тях е най-подходяща за предизвикателствата на Централна и Западна Европа.
Грамадният национален парк „Крюгер” или величествените Драконови планини не са истинските цели на нашите три комбита, предназначени излети сред природата. Все пак Кьолнската зоологическа градина и чакълестите пътища на Доломитите са значително по-близо от Южна Африка, пък и Opel Insignia Country Tourer, Subaru Outback и VW Passat Alltrack не са чак толкова пригодени за пресечени терени. Със своето двойно предаване и увеличен пътен просвет те обещават единствено да се справят с почти всички трудни ситуации, пред които може да ни изправи достатъчно уредената в инфраструктурно отношение Западна Европа. Така че вече да не ни плашат нито заснежените шосета, нито стръмните рампи пред гаража, нито високите бордюри. Или пък да паркираме смело напред, без да се страхуваме от лоши драскотини по предната престилка. Може. Какво още може, ще научим първо в
Opel Insignia Country Tourer
Тук, при версията 2.0 CDTI, говорим за 163 к.с. и 380 нютонметра при 1750 об./мин. Червената предупредителна зона в оборотомера започва чак при 5500, което може да ви заблуди, защото дългоходовият мотор не набира обороти с особена охота. Но пък тегли прилично, с малко чукане и вибрации, както и с топъл дизелов звук. Само след юнашко форсиране и бързо превключване на по-висока предавка можете да продължите да ускорявате със сравнително леко забавяне. Като изключим това, икономичният Opel (среден разход в теста 7,6 л/100 км) прави почти всичко както трябва; същото важи и за работата на шестстепенната трансмисия, готова да възнагради здравата ръка с прецизно превключване.
Естествено, Country Tourer печели и от общото обновяване на Insignia – подобреното окачване на колелата за по-чевръсто преодоляване на завоите при оптимизиран комфорт на возене тук е съчетано със серийни адаптивни амортисьори Flexride. В режим Sport (по-директни реакции при работа с волана и при подаване на газ, повече въртящ момент към задния мост) 4x4 комбито сърфира спокойно и меко по завоите. При Tour окачването „опипва” пътя с усет и вози извънредно комфортно
Извънредно удобна е и серийната шофьорска седалка AGR (за пътника до водача тя струва 490 лева допълнително). Тя не пести сраничната опора и в нея се чувствате много добре интегриран в автомобила. Отзад не се седи толкова добре, освен това там има сравнително малко място за дълги крака, а главите на пътуващите са много близо до страничните греди на покрива. Моделът на Opel е с почти 15 сантиметра по-дълъг от конкурентите си – интересно къде се е изгубило всичкото това място? Все пак трудно достъпният заради масивния праг багажник под малко нестабилното ролно покривало е с обем 540 литра. Максималната вместимост от 1530 литра обаче показва, че задната част със силно наклонено напред стъкло е оформена по-скоро за радост на окото, отколкото за посещения в мебелния магазин.
Изобщо елегантността си има цена. За Country Tourer обаче тя е доста изгодна, защото срещу 60 985 лева получавате темпомат, CD радио с възпроизвеждане на MP3 и функция за разговор със свободни ръце. Допълнително може да се избира измежду множество полезни предложения, като системи за подпомагане на водача, помощници при паркиране и новата мултимедийно-навигационна система IntelliLink. В началото може да ви се стори, че тя страда от аутизъм, но възможностите й са неимоверно широки. Дори да останете само на повърхностно ниво, ще откриете правилния начин на действие по-бързо, отколкото се опасявате. Много по-малко неща за управляване и контролиране има при
Subaru Outback
Автомобилът изглежда толкова широкоплещест и снажен, сякаш хората от Subaru са успели да смалят и опитомят един всъдеход от старата школа, придавайки му формат на комби модел. Outback е значително по-висок от представителя на Opel, а зад неочаквано леките при отваряне врати се крие напомнящ старите времена дизайн без никакви лайфстайл амбиции. Седейки отпред върху хлъзгавата, тапицирана с кожа шофьорска седалка, която не заслужава добри оценки за странична опора, гледате към едно ръбесто арматурно табло с разположени на обичайните места бутони и един донякъде загадъчен сензорен екран за радиото и навигацията. По-нататък се простира равният, стигащ чак до хоризонта преден капак с издутината на отвора за въздух. Впечатляващото изобилие от простор е основна черта на интериора. Нито отред, нито отзад, където пътуващите се настаняват комфортно върху неособено дълбоки, но поддържащи приятен ъгъл при коленете седалки, няма да почувствате някакво притеснение или теснота. Водачът и пътниците са заобиколени от много въздух – и множество повърхности от твърда пластмаса.
Четирицилиндровият дизелов боксер е приятен и мил спътник, но не превъзхожда редовите мотори по отношение на равномерния ход и разгръщането на мощността, освен това консумира най-много – 8,0 л/100 км. С бодра реакция при подаване на газ, сила в средния оборотен диапазон и отсъствие на преждевременна умора отвъд 4000 об./мин той се справя уверено във всекидневието със своите 150 к.с. и 350 Нм. В тестовия автомобил моторът танцува в изключително добър синхрон с безстепенна автоматична трансмисия със седем програмирани нива. Благодарение на това въпреки по-малката си мощност Subaru превъзхожда свръхтежкия Opel дори при ускоряването, но пък е единственият от сравняваните автомобили, който не достига делението за 200 км/ч.
И без това Outback не се опитва да бъде нито спортист, нито дори обикновен любител на динамиката. Причините са както кормилната уредба без усещане за пътя, така и монтираните на нашия екземпляр всесезонни гуми. С тях сцеплението на предните колела с пътя остава до голяма степен тайна за водача – до момента, в който неохотно влизащата в завой, клатеща се машина започне преждевременно да недозавива върху мокра настилка. Това е далеч от разбиранията ни за удоволствие на пътя – както и за безопасност, понеже стойностите за спирачния път са отчайващо лоши, а системи за подпомагане липсват напълно.
Не много по-добре стоят нещата и с комфорта на окачването въпреки автоматичното регулиране на нивото при задния мост. С малко недодяланото си движение и спорадични тласъци автомобилът буди асоциации със симпатичното великолепие на грубите всъдеходи, подходящи повече за африкански резерват, отколкото за излет до някое европейско село. А дали цената съответства на онова, което получаваме? Не съвсем. 76 480 лева за върховата версия Comfort са цял куп пари дори когато наред с многото място, имиджа на автомобил за индивидуалисти и петте години гаранция серийното предложение включва и богато оборудване. Биксеноновите светлини, кожената тапицерия, навигацията и камерата за заден ход тук са серийни, но пък се предлагат срещу солидно доплащане при
VW Passat Alltrack
По принцип той е само един повдигнат Passat Variant 4Motion, чиито одежди говорят за стремеж към приключения в свободното време. Във всяко отношение той се представя като добре подготвен и компетентен герой на всекидневието с високо качество на материалите и изработката, чиято ергономия е с изцяло практическа насоченост. Комфортните, макар и малко високо монтирани отпред седалки, багажникът с доста гъвкава конфигурация благодарение на бързото дистанционно освобождаване на задните облегалки и прохода за дълги товари, мощният двулитров дизел с бодра шестстепенна DSG трансмисия (за TDI със 177 к.с. не се предлага обикновена ръчна предавателна кутия) са източник на приятни емоции и в делничните дни с Alltrack. При нужда автомобилът отрязва конкурентите с неудържимо ускорение, като остава начело и при максималната скорост, без да излиза от рамките на приемливия разход (7,8 л/100 км).
Когато автомобилът напусне шосетата и нагази по черни пътища, двигателят, трансмисията, диференциалът, асистентите за потегляне и спускане по наклон действат в режим Offroad, съобразен с вероятно хлъзгав, планински терен. По-често обаче, както беше и при тестовия автомобил, сигурно ще се разчита на адаптивните амортисьори за 1856 лева. Когато те са налице, пътят трябва да е наистина много лош, за да накара Alltrack да допусне грубо возене.
Въпреки оскъдното серийно оборудване позиционираният като цена между Opel и Subaru модел на VW напълно заслужено ще отнесе у дома победата в този тест. Или, ако трябва, ще закара сигурно и комфортно цялото семейство до летището. Дали все пак да не прескочим до Африка?
Текст: Михаел Харнишфегер
Снимки: Ханс-Дитер Зойферт
Yordan
Теглото на Опел и Пасат е сходно 1720 кг, както и системата за двойно предаване-ламелен съединител и по същество е доработка на стандартнто предно предаване. Субару е създадено като модел с перманентно двойно предаване- двигател,трансмисия, диференциали са интегрирани в обща схема това е причината за потресаващата разлика в теглото- 1520 кг. Да твърдиш ,че по- леката с 200 кг. кола има поведение на груб всъдеход е леко странно. Освен това никъде не прочетох за реалните възможности на тези автомобили при влошени пътни условия или off road. При пасат и инсигния получаваш стандартно комби с повдигнато окачване и добавена система 4x4, Субару предлагат сериозно проходима платформа с голям просвет и ход на окачването, както и съобразена трансмисия, която предлага еквивалент на демултипликатор.